Франк Хърбърт
Домът на Ордена (43)

„Няма никаква тайна в запазването на равновесие. Трябва само да усетиш вълната.“

 

Даруи Одрейди

В Мурбела се бе настанило чувството, че се е изнизала цяла епоха, когато разбра за взетото от Дънкан решение.

Да изчезне е космоса! Да ме изостави!

Постоянното усещане за време, дошло при теста с Агонията, й показваше, че всъщност са изминали само секунди, след като осъзна намеренията му; същевременно чувстваше, че го е знаела от самото начало.

Трябва да бъде спрян!

Тя се пресегна към превключвателя на комуникационния колектор в мига, когато Централата започна да се разтърсва. Трусът продължи сякаш безкрайно дълго, за да стихне бавно.

Белонда се изправи:

— Какво…

— Не-корабът току-що се отдели от площадката — каза Мурбела.

Белонда също посегна към превключвателя, но старшата майка я спря:

— Вече излетя.

Не бива да види мъката ми.

— Но кой… — недоизрече въпроса си Бел, прозряла онова, което и Мурбела бе разбрала.

Въздъхна. Имаше на разположение цял исторически арсенал от ругатни и сквернословия, но не искаше да си послужи с тях.

— На обяд ще се храня в личната си столова със съветниците — каза тя. — Искам и ти да присъстваш. Кажи на Дуана да сготви същата яхния от стриди.

Белонда бе готова да протестира, но се задоволи само да попита:

— Пак ли?

— Помниш, че предишната вечер ядох долу сама, нали?

Старшата майка трябва да спазва задълженията си!

Чакаха ги карти за промяна и реки за проследяване, а и почитаемите мами трябваше да бъдат привиквани към домакинските обязаности.

Мурбела, някои вълни те отхвърлят, но ти пак се изправяш, за да продължиш. Седем пъти долу, осем пъти горе… Можеш да балансираш върху странни повърхности.

Знам, Дар. Пълна готовност за участие в съня ти.

Белонда не отмести погледа си от нея, преди Мурбела да каже:

— Снощи накарах съветниците да седнат за вечеря в другия край. Беше наистина странно — само две маси в цялото помещение.

Защо продължавам този безсмислен по същество брътвеж? Има ли с какво да извиня необичайното си поведение?

— А ние се питахме защо никоя от нас не бе допусната в собствената й столова — отзова се Белонда.

— За да бъде запазен животът ви! Може би си струваше да видите техния интерес. Разчитах думите им по движенията на устните. Анжелика например каза: „Тя, се храни с някаква яхния. Чух разговора й с главния готвач. Нима не сте съгласни, че се сдобихме с чуден свят? Трябва да опитаме ястието, което са й приготвили.“

— Аха, проби — кимна Белонда. — Разбираемо е. — И продължи: — Нали знаеш, че Шийена взе картината на Ван Гог от… спалнята ти?

Защо болката ми е толкова силна?

— Забелязах, че я няма.

— Обясни, че я взема на заем за корабната си стая. Устните на Мурбела се изтеглиха в тънка линия.

Проклети да са! Дънкан и Шийена! Тег, Сцитал…

Всички, които заминаха и няма как да бъдат последвани. Все пак разполагаме с аксолотловите си резервоари, имаме клетките на Айдахо в децата си. Не съвсем същите, но близки до тях… Нека си мисли, че е избягал!

— Добре ли си, старша майко? — В гласа на Бел ясно личеше загриженост.

Дар, ти ме предупреждаваше за безумни неща, но аз не те послушах.

— След като се нахраним, ще изведа съветниците на инспекционна обиколка из Централата. Кажи на помощницата да ми приготви ябълково вино, преди да си тръгне.

Белонда излезе с мърморене. Най-естественото нещо за нея.

Дар, накъде ме водиш и как го правиш?

Искаш да те водят ли? Обиколка на живота ти с водач? Затова ли умрях?

Но те взеха със себе си и Ван Гог!

Той ли ще ти липсва?

Защо го взеха, Дар?

Саркастичен смях сподири думите й, а Мурбела бе доволна, че някой друг не го чу.

Не разбираш ли какви са намеренията й?

Схемата на Мисионария!

О, много повече. Следната фаза: от Муад’Диб на Тирана, на почитаемите мами, на нас, на Шийена… На кого по-нататък? Не го ли виждаш? То е тук и се намира в самия край на мислите ти. Приеми го, както би преглътнала горчиво питие.

Мурбела потръпна.

Схващаш ли? Горчивото лекарство от бъдещето на Шийена? Някога мислехме, че всички лекарства трябва да бъдат горчиви, за да има полза от тях. Никаква лечебна сила в сладкото.

Дар, задължително ли трябва да се случи?

Някои ще се задавят и ще умрат от лекарството. Но оцелелите могат да създадат интересни модели.