Франк Хърбърт
Домът на Ордена (38)

„Сражението ли? То е като силното желание да си поемеш дъх, за което хората търсят какви ли не мотиви.“

 

Башарът Тег

Мурбела наблюдаваше борбата за Свързващия възел с незаинтересованост, която никак не отговаряше на чувствата й. Стоеше права сред тесен кръг от проктори в командния център на своя не-кораб и следеше предаванията от бойното поле с помощта на видеоочите.

Сраженията се водеха из цялото пространство около Възела — взривове на светлина откъм страната в сянка и сивкави изригвания откъм тази, огряна от дневната светлина. Мощното настъпление и последвалата схватка, ръководени от Тег, имаха за цел Цитаделата — гигантска сграда с архитектурно оформление от дните на Сдружението и новопостроена кула в близост до периферията й. Въпреки че шифрованите предавания от имплантиралото в Одрейди устройство прекъснаха внезапно, с предишните й доклади дойде потвърждението, че там се намира височайшата почитаема мама.

Задължението да наблюдава от разстояние бе една от причините за слабия интерес на Мурбела, което обаче не пречеше на обзелата я възбуда.

Интересни времена!

В кораба бе прибран ценен товар. Милионите свети майки от Лампадас бяха Споделени и подготвени за Разпръскването. Неистовата сестра със своя товар „Памет“ бе заела решаващо по важност място.

Сигурно златно яйце!

Мурбела мислеше за животите, изложени на опасност в тази група. Подготвени за най-лошото. Не липсваха доброволци, а заплахата от конфликта при Свързващия възел намали до минимум потребността от мелинджова отрова за стимулиране на Споделянията, ограничавайки по този начин общата опасност. Намиращите се в кораба можеха да почувстват заложеното всичко-или-нищо в играта на Одрейди. Тогава се появи и непосредствената заплаха от смъртта. Потребност от Споделяне!

Преобразуването на една света майка в поредица от спомени предавани от човек на човек от сестрите, въпреки заплахата, че някоя от тях може да плати скъпо, бе престанало да е обвито с мистериозна аура за Мурбела, въпреки че тя продължаваше да се ужасява от мисълта за поеманата отговорност. Смелостта на Ребека, а не по-малко и на Лусила, заслужаваше истинско уважение и възхищение.

Памет за милиони животи! Събрани до един в онова, което Сестринството нарича Прогресивен Екстремум — два по два, после четири по четири и шестнайсет по шестнайсет — докато всеки от тях побере всичко от всички, така че оцелелият да успее да съхрани този скъпоценен товар.

Онова, което се извършваше в жилището на светата майка, бе от същия порядък. Идеята вече престана да ужасява Мурбела, но тя все още не успяваше да я приеме за нормална. Единствено думите на Одрейди я успокояваха:

След като веднъж свикнеш с възелчетата от Другите Памети, всичко останало преминава в перспективен план, който ти се струва толкова познат, като че винаги си го имала.

Мурбела разбираше, че Тег е готов да умре в защита на множественото съзнание, каквото всъщност бе Сестринството на „Бин Джезърит“.

Мога ли да не сторя същото?

Башарът, престанал да бъде загадка, се превърна в обект на уважение. Одрейди отвътре ускоряваше процеса, като припомняше подвизите му, за да приключи:

„Чудя се какви ги върша тук долу. Питай!“

Комуникационният възел веднага се обади:

„Нито дума. Предаванията й може да са били блокирани с енергиен щит.“

Всички разбраха кой говори. Беше изписано на лицата им.

Тя разполага с Одрейди!

Мурбела отново съсредоточи вниманието си върху Цитаделата.

Бе изненадана от собствената си реакция. Наоколо се носеше отпечатъкът на историческо отвращение от повторението на военното безумие, но жизнерадостният дух все още се наслаждаваше на новите способности, усвоени в „Бин Джезърит“.

Силите на почитаемите мами разполагаха с добро оръжие, успя да отбележи тя, докато незащитените от жегата поемащи приспособления на Тег вече трупаха наказателни точки; независимо от обстоятелствата обаче, отбранителният периметър рухна още преди да бе обърнала гръб на картината. Можа да чуе и воя на големия рушител, конструиран от Айдахо, който със скокообразни движения мина през проход високи дървета, поваляйки защитници вляво и вдясно.

От Другите Памети дойде странно сравнение. Напомняше на пътуващ цирк. Кацащи кораби, от които се изсипва човешки товар.

На централната арена! Кралицата-паяк! Никога не предприема действие, преди да я зърне човешко око!

Появата на личността на Одрейди предизвика забавна реакция:

Какво да се предположи за затворения характер на Сестринството?

Дар, какво става с теб долу? Трябва да си мъртва, Кралицата-паяк сигурно те е обвинила и е бясна от яд за случилото се.

Тя видя дългата следобедна сянка, хвърлена от дърветата напряко на полосата, в която бе разгърната атаката на Тег. Примамващо прикритие. Нареди на хората си да заобиколят. Не тръгвайте по привличащи ви просеки. Търсете трудни подстъпи и ползвайте тях.

Цитаделата се намираше в гигантска по размерите си ботаническа градина с необикновени дървета и още по-странни храсти, примесени с най-тривиални растителни видове; те бяха пръснати напосоки, сякаш разхвърляни от въртящо се в танц дете.

Метафората с цирка се понрави на Мурбела. Откриваше перспектива към наблюдаваното от нея.

В съзнанието й отекваха обявяваните едно след друго изпълнения.

Следете ей-там танцуващите животни — защитници на Кралицата-паяк, — подчиняващи се вкупом на подадените нареждан_ия! В първи ринг — главният номер под ръководството на Повелителя на арената Майлс Тег! Хората му изпълняват страхотни неща. Тук е талантът!_

Наблюдаваната сцена напомняше също тъй и режисирана битка в римски цирк. Мурбела оцени по достойнство алюзията. Гледката ставаше по-богата и наситена.

Приближават бойни кули, пълни с бронирани воини. Те влизат в бой. Пламъци дълбаят небето. Падат тела.

Но това бяха тела на истински хора с истински рани и истинска смърт. Заострените й благодарение на „Бин Джезърит“ сетива я принуждаваха да съжалява за загубите.

И родителите ми ли са били така пометени от вихъра?

Метафорите на Другите Памети се изгубиха. Пред нея беше Свързващият възел, виждан по същия начин и от Майлс Тег. Кърваво изстъпление, познато от събраните спомени, но и ново по своему. Тя гледаше напредващите войници и чуваше гласовете им.

Шокиран женски глас:

„Оня храст се обърна с писък към мен!“

Друг, мъжки:

„Никой не знае откъде са се пръкнали. Полепва по кожата ти и я прогаря.“

Мурбела чуваше шума на бойните действия откъм далечната страна на Цитаделата, но около позицията на Тег бе неестествено тихо. Виждаше частите да се промъкват през тъмните участъци затваряйки в пръстен кулата. Появи се и башарът на раменете на Стреги. За миг той се вгледа във фасадата на около половин клик пред тях. Тя веднага подбра изображението, към което бе насочил погледа си Тег. Там, зад прозорците, се виждаше някакво раздвижване.

Къде ли бяха онези мистериозни оръжия от последния рубеж, с които се очакваше да разполагат почитаемите мами?

Как ще постъпи той сега?

Тег бе загубил отсека с командния си пост, попаднал на лазерен удар извън сцената на решаващия сблъсък. Отсекът бе останал да лежи на едната си страна зад него; сега той бе яхнал раменете на Стреги в участък с препречващи пътя храсти, някои от които още пушеха. Заедно с отсека бе пропаднало и командното табло, но пък му бе останало сребристото подковообразно средство за връзка — макар и осакатено без усилвателите на центъра с командния пулт. Специалистите от комуникационните служби бяха приклекнали наблизо, треперещи и нервни от загубата на връзка с мястото на действието.

Шумът от боя отвъд сградите се усилваше. Той чуваше дрезгавите викове, силния съсък на раздиращите въздуха удари от тежките огнемети и по-слабото жужене на разрядите от големите лазестрели, примесени с фучащото „хъс-хъс“ на личните оръжия. Някъде вляво се долавяше приглушеното „дън-дън“ на попаднало в беда блиндирано средство. Оттам идваше и прорязващият слуха писък на метал в агония. Очевидно енергийната му система си бе отишла завинаги. То се влачеше по земята, оставяйки зад себе си кашата от зеленчукови градини.

Хакър, личният адютант на Тег, се доближи с приклякане по една от алеите и застана зад башара.

Първа го забеляза Стреги и се обърна без предупреждение, почти принуждавайки военачалника да погледне към адютанта си. Тъмнокосият мускулест Хакър с гъсти вежди (сега просмукани с пот) спря непосредствено пред Тег и заговори, без да е успокоил напълно дишането си:

— Башар, вързахме и последните чували.

Извиси гласа си, за да може да бъде чут на фона на шумовете от боя и жужащия високоговорител, окачен на лявото му рамо, от който се разнасяха неясно звучащи спешни военни съобщения.

— Как стоят нещата в дълбочина? — попита Тег.

— Овладяване след около половин час, не повече. Башар, трябва да се изтеглите оттук. Старшата майка ни предупреди да не ви излагаме на безсмислена опасност.

Тег посочи към вече непотребния отсек:

— Защо нямам резервни комуникационни линии?

— Откос от голям лазестрел унищожи и двете резервни съоръжения, тръгнали насам.

— Заедно ли са се движили?

Хакър долови недвусмисленото раздразнение:

— Господине, те бяха…

— Никоя важна част от съоръженията не се изпраща в пакет. Искам да разбера кой не изпълнява правилно заповедите ми. — В спокойния тон, дошъл от незрелите още гласни струни на дете, прозвуча повече заплаха, отколкото в нечий неистов вик.

— Тъй вярно, башар — с пълна готовност се отзова Хакър, без да покаже с нищо, че лично той няма вина в случая.

По дяволите!

— Кога ще пристигнат сменните съоръжения? — попита Тег.

— След пет минути.

— Погрижи се резервният команден отсек да дойде колкото е възможно по-бързо — докосна с коляно врата на Стреги.

Хакър поясни, още преди тя да се е обърнала:

— Башар, удариха и резервния. Поръчах друг.

Тег сдържа въздишката си. Такива неща се случват в бойна обстановка, но никак не му допадаше възможността да зависи от първобитни комуникационни линии.

— Ще направим нещо тук. Искам още високоговорители. Те поне имаха някакъв обсег.

Адютантът огледа околната зеленина:

— Тук ли?

— Онези сгради пред нас не ми харесват. Кулата държи цялата местност под обстрел. А сигурно разполагат и с подземна връзка. Поне аз на тяхно място бих си я осигурил.

— Няма я означена на…

— Останалото в паметта ми разположение не включваше и кула! Заръчай сонископи за проверка на почвата. Искам планът ни да е актуализиран с надеждни данни.

От високоговорителя на Хакър се разнесе глас, извисил се над останалите:

— Башар! Там ли е башарът?

Стреги приближи, без да й бъде заръчано. Тег подсвирна разпознавателния си код, докато сграбчваше високоговорителя.

— Башар, на космодрума е същинско мазало. Стотина техни единици направиха опит да излетят и попаднаха на екраниращото ни съоръжение. Никой не оцеля.

— Нещо от старшата майка или Кралицата-паяк?

— Абсолютно нищо. Просто нямаме думи за жестоката каша… Да пусна ли изображение по екраните?

— Дай ми канал за съобщение. И продължете опитите за връзка с Одрейди!

— Башар, както вече предадох, тук всичко е леш… — Чу се изщракване, последвано от нисък бръм, след който се обади друг глас:

— Канал за съобщение.

Тег включи гласовото кодиращо устройство под брадичката си и започна да бълва заповед след заповед:

— Ударен кораб да остърже Цитаделата. Открито препредаване на картината от космодрума и останалите им поразени гнезда. Проверете дали и те виждат предаването. Обявете, че на космодрума никой не е останал жив…

Двойното изщракване за получено — потвърдено преустанови връзката.

— Наистина ли мислите, че ще ги стреснете? — попита Хакър.

— Ще ги образовам. — Той си спомни думите на Одрейди при тяхната последна раздяла.

„Подготовката им много куца.“

Какво се бе случило с нея? Беше убеден, че отдавна е мъртва. Може би първата жертва при кампанията. Тя го бе очаквала. Мъртва, но не изгубена, и дано Мурбела съумее да ограничи привързаността й.

В същото време старшата майка гледаше към него директно от кулата. Логно бе заглушила с надежден щит предаването на нейните кодирани съобщения и я бе довела тук малко след пристигането на първите бежанци от Гамму. Никой не оспори върховенството на Логно. Една мъртва височайша почитаема мама и друга, която е жива, бе нещо добре познато.

Очаквайки да бъде убита всеки момент, Одрейди продължаваше да трупа данни, изкачвайки се със стража по неентръбовод. Съоръжението бе истински артефакт, останал от времето на Разпръскването — прозрачно бутало в прозрачен цилиндър. Само тук-там преградни стени по етажите. Гледки на обитаеми площи и непознато военно снаряжение. Обилието на уют и спокойствие ставаше все по-очевидно с изкачването.

Силата и властта нарастват както физически, така и психологически с всяка стъпка нагоре по склона.

Ето ги най-после на върха. Сектор от тръбния цилиндър се отвори навън, а една от стражите я изблъска грубо на под с дебел килим. Работната стая, показана ми долу от Дейма, бе друг стъкмен декор.

Одрейди разпозна елементи на потайна дискретност. Ако не притежаваха разкритото им от Мурбела, голяма част от тукашните приспособления и обзавеждане щяха да останат неразбираеми. Спряха с демонстрациите на други центрове за управление на действия, съградени сякаш специално за света майка.

Логно излъга за намеренията на Дейма. Бяха ми отредили да замина невредима и без грам полезна информация…

Колко ли голям поток от подобни измами бе протекъл покрай нея?

Логно и всички присъстващи с изключение на една от стражите отидоха до команден пулт вдясно от Одрейди. Завъртайки се на пета, тя се огледа наоколо. Ето го и истинския център за управление! Опипа всичко с внимателен поглед. Лъх на санитарен контрол. Химическа обработка за поддържане на чистота. Никакво заразяване с бактерии или вируси. Без чужди тела в кръвния поток. Прегледано и почистено като на витрина за редки хранителни продукти. Да, Дейма не случайно бе проявила интерес към имунната защита срещу болести, която владееше „Бин Джезърит“. По време на Разпръскването сигурно е имало военни действия с бактериологично оръжие…

Само едно нещо искат от нас!

И е достатъчна дори една оцеляла света майка за задоволяване на любопитството им, стига да съумеят да изкопчат информацията, носена у нея.

Подготвени бин-джезъритски кадри ще трябва да огледат нишките на тази паяжина, за да видят къде отиват те.

Ако победим.

Оперативният команден пулт, предизвикал вниманието на Логно, бе по-малък от онези шоу-пособия. Управление с пръстово поле. Шлемът-качулка на ниската маса до нея също бе по-малък от онзи и прозрачен — същинска медуза с плетеница от пробни съединители.

Шигърова жица, за по-сигурно.

Качулката имаше близка връзка с Т-сондите от времената на Разпръскването, описани от Тег и не само от него. Тези жени не притежават ли и други технологични чудесии? Всичко това се очакваше.

Зад Логно се намираше блестяща стена, а от прозорците вляво от нея, отварящи се към балкон, се откриваше широко наблюдателно поле към Свързващия възел, където в момента ставаше придвижване на войскови части и блиндирана техника. В далечината Одрейди разпозна Тег — фигурка, кацнала на раменете на възрастен човек, — но не показа, че е видяла нещо специално. Продължи бавния оглед на тукашната обстановка. Врата към коридор с друг неентръбовод, видим отчасти в отделна площ непосредствено вляво от нея. Там по пода имаше повече зелени кахли. Това място явно бе предназначено за друго.

Внезапен шум избухна зад стената. Одрейди веднага разпозна причината за него. По плочите отчетливо отекнаха стъпки на войници. Съсък на странни материи. Гласове. Различи характерното произношение на почитаеми мами, които обясняваха нещо една на друга, очевидно шокирани.

Печелим!

Редно бе да се очаква шок, след като непобедимите бяха паднали в прахта. Тя огледа внимателно Логно. Беше ли вече в плен на отчаянието?

Ако е така, мога и да оцелея.

На Мурбела ще трябва да се даде друга роля… Е, това можеше и да почака. Сестрите бяха достатъчно добре инструктирани какво трябва да сторят в случай на победа. Нито те, нито който и да е участник в нападението не биваше да посяга грубо към почитаемите мами както в сексуален, тъй и в какъвто и да е друг план. Дънкан се бе погрижил за подготовката на мъжете, които сега добре познаваха опасностите, произтичащи от сексуалното обвързване.

Не рискувайте да попаднете в капана. Не създавайте ново противопоставяне.

Сегашната Кралица-паяк се бе оказала много по-необичайна в сравнение с подозренията на Одрейди. Логно се отстрани от командния пулт и доближи на по-малко от крачка от старшата майка.

— Печелите тази битка. Ние сме ваши пленници.

Нямаше и помен от оранжево в очите й. Одрейди мигом огледа жените, които я пазеха. Безучастно изражение в ясни погледи. Нима по този начин даваха израз на отчаянието си? Не изглеждаше правдоподобно. От Логно и останалите не идваше и повей на емоционална реакция.

Всичко ли е плътно покрито?

Би трябвало събитията от последните часове да причинят емоционална криза. Логно обаче не показваше нищо подобно. Никакво разкриващо трепване на нерв или мускул. Може би по-голяма от обичайната загриженост, но не повече.

Маската на „Бин Джезърит“?

Сигурно бе нещо подсъзнателно, освободено автоматично от поражението. Изглежда те не го приемаха за реално!

Продължаваме да сме у тях. Скрити, но… там, у тях! Още съвсем малко, и Мурбела ще умре. Нищо чудно. Тя се бе сблъскала с генетичното си минало в качеството му на върховна забрана.

— Спътниците ми — рече Одрейди. — Трите жени, които дойдоха с мен. Къде са те?

— Мъртви са — отзова се Логно, а гласът й бе студен като самата дума, произнесена от нея.

Одрейди трудно се сдържа от силната болка, пронизала я при мисълта за Суипол. Тамалани и Дортужла бяха живели дълъг и принесъл полза живот, докато Суипол… Бе си отишла завинаги, без да е Споделяла.

Още една от добрите е изгубена. Колко горчив урок!

— Ще посоча отговорните за случая, ако настояваш за отмъщение — каза Логно.

Втори урок.

— Отмъстителността е за децата и изостаналите в емоционален план.

Малко от оранжевото се върна в очите на новата височайша.

Одрейди си припомни, че самозаблудата при хората се проявява по различни начини. Осъзнавайки, че Разпръскването ще предизвика неочаквани изяви и събития, тя се бе въоръжила с малка, но все пак реална възможност да търси защита, правейки преценка на нови места, нови неща и нови хора. Отдавна бе разбрала, че ще бъде принуждавана да преподреди много от наученото в различни категории за собствено улеснение или за отклоняване на заплахи. Сега възприе поведението на Логно именно като заплаха.

— Не те виждам обезпокоена, височайша почитаема мамо.

— Други ще отмъстят за мен — изречено с глух и примирен тон.

Думите й прозвучаха дори по-странно от показното спокойствие при създалата се обстановка. Явно бе поставила емоциите си под мощен похлупак, но внимателното наблюдение на Одрейди й помогна да съзре почти мълниеносните движения на отделни части и елементи от цялото. Дълбоко същностни и изпълнени с действена сила неща, заровени и държани под абсолютен контрол. Всичко бе прибрано и маскирано така, както би го сторила една света майка. Външно Логно показваше, че силите й са изчерпани, но говореше тъй, сякаш нищо не се бе променило.

Ваша пленница съм, ала това не променя обстоятелствата.

Наистина ли бе изпаднала в пълна безпомощност? В никакъв случай! Тя просто искаше да оформи подобно впечатление, а всички присъстващи почитаеми мами го отразяваха с реакциите на поведението си.

Виждаш ли ни? Лишени сме от сила, с изключение на предаността на сестрите ни и на последователите, които сме съумели да привържем към нас.

Наистина ли вярваха толкова силно на своите батальони-отмъстители? Бе възможно, но само при условие, че никога не са претърпявали поражение като днешното. И все пак някой ги бе върнал силом назад в старата Империя. В милиона планети…

Тег се натъкна на Одрейди и пленниците й, докато търсеше спокойно място, за да огледа победата от всички страни. Отминалата битка винаги изисква аналитичен преглед на резултатите и последствията, особено от страна на главнокомандващ-ментат. Тази го принуждаваше да направи сравнителен оглед много повече от която и да е друга в дългогодишния му опит. Днешният конфликт можеше да бъде настанен на полагаемото му се в паметта място единствено след възможно най-пълна преценка и споделяне на мнението на всички онези, които лежаха като отговорност на неговите плещи. Точно такъв бе неизменният модел на поведението му и той никак не държеше на онова, което разкрива от себе си по този начин. Прекъсне ли линията на взаимно обвързване на интересите, човек сам подготвя собственото си поражение.

Трябва ми спокойно място, за да мога да събера всички нишки и следи на днешния бой и да подготвя предварително резюме на отминалите събития.

Според него най-трудният проблем на едно сражение бе то да протече без освобождаване на дивашкото у човека. Становище на „Бин Джезърит“. Битката трябва да бъде направлявана така, че да извади на повърхността най-доброто у онези, които оцелеят. Много трудно, а понякога и напълно невъзможно. Да, ставаше все по-трудно, когато войникът съзнателно бе държан колкото е възможно по-далеч от развихрянето на касапницата. Ето една от причините, поради които Тег настояваше да присъства на бойното поле и лично да вникне в развоя на действията. Ако сам не видиш болката, по-лесно би могъл да я предизвикаш, без да се замисляш. Така, както бе заложен моделът у почитаемите мами. Този път обаче болката остана в дома им. Щяха ли да се поучат от подобен факт?

Въпросът продължаваше да го занимава, когато той и помощниците му излязоха от тръбовода и видяха Одрейди и групата на почитаемите мами, застанали срещу нея.

— Ето и нашия командир — башара Майлс Тег — посочи го старшата майка.

Почитаемите мами зяпнаха, загледани в него.

Какво е това дете, яхнало раменете на възрастен? Нима наистина е командирът им?

— Гола — измърмори Логно.

Одрейди се обърна към Хакър:

— Отведи някъде пленниците и се погрижи да бъдат удобно настанени.

Адютантът не помръдна, преди да получи потвърждение с кимване от страна на Тег, след което учтиво посочи на пленниците да тръгнат пред него към площта вляво, покрита с подова настилка. Разрешаващият жест на башара не убягна от вниманието на почитаемите мами. Отправи им широка усмивка, когато те се подчиниха на учтивата покана.

Мъж, който дава заповеди на жени!

Одрейди застана до Тег и момчето докосна с коляно врата на Стреги, насочвайки я към балкона. Странна сцена задържа известно време погледа му, докато търсеше да я оприличи с нещо познато. Досега бе разглеждал голям брой моменти от бойните действия от висока наблюдателна позиция — в повечето случаи от разузнаващ топтер. Тук балконът бе увиснал в пространството, създавайки усещане за непосредствена опасност. Намираха се на около сто метра над ботаническите градини, където бе преминала голяма част от най-лютия сблъсък между двете войски. Долу лежаха проснати множество тела, захвърлени за последно като кукли от отишли си деца. Разпозна униформи на части от своите и усети познатата болка.

Можех ли да направя нещо, за да го предотвратя?

Много пъти бе изпитвал същото — наричаше го „Вина на командването“. Тукашната сцена обаче бе различна, и то не в смисъла на уникалността на всяка битка, а по друг начин, от който го болеше. Той реши, че усещането се дължи отчасти на постановката на местния пейзаж — място, подходящо за градински увеселения, сега отчупено като парче от древния модел на вечното насилие.

Дребни животинки и птици се връщаха крадешком след цялата заляла ги шумна намеса на човешки същества в техния свят.

Малки пухкави създания с дълги опашки подушваха мигом падналите и без видима причина се изкатерваха с лудешка бързина на съседни дървета. Птици с ярко оцветена перушина надничаха иззад листата или се стрелваха безшумно през градините, подобни на пъстри линии от размазани цветове, превръщащи се мигновено в прикритие, когато се озоваваха отново под листата. Пернати акценти на сцената, опитващи се да върнат реалността на мястото на привидно спокойствие.

Тег познаваше много добре всичко това. Преди да стане гола, той бе изживял детството си заобиколен от истинска природа във всекидневието на фермата, където дивите животни току-що бяха прекрачили прага на опитомяването. Там животът почти никога не беше спокоен.

Премисленото му позволи да разбере какво гложди неговото съзнание в момента. Вземайки предвид факта, че ударът се бе стоварил в район с добре попълнен и тежко въоръжен състав на противниковите защитни сили, броят на жертвите бе изключително малък. Не беше успял да намери правдоподобно обяснение, преди да влезе в Цитаделата. Дали ги бе ударил в момент, когато равновесието им е било силно нарушено? Загубите им в космоса бяха друго нещо; способността му да вижда не-корабите представляваше унищожително преимущество. Но в тукашния комплекс имаше подготвени позиции, на които защитниците биха могли да се върнат и да вдигнат доста по-високо цената на атаката. Съпротивата на почитаемите мами се бе сринала внезапно и засега причината за това оставаше необяснима.

Погрешно е предположението ми, че реакцията им е била причинена от препредаването на понесените поражения.

Той погледна към Одрейди и я попита:

— Височайшата почитаема мама ли е издала заповед защитниците да прекратят съпротивата?

— Такова е предположението ми.

Предпазлив и типичен бин-джезъритски отговор. Тя също бе наблюдавала много внимателно сцената под тях.

Но дали предположението й можеше да бъде прието за разумно обяснение на внезапното сваляне на оръжието от всички защитници?

Защо са постъпили по този начин? За да спрат по-нататъшно проливане на кръв ли?

Беше неправдоподобно, имайки предвид обичайната демонстрация на коравосърдечие от страна на почитаемите мами. Решението очевидно е било взето заради причини, които той все още не можеше да проумее и това не преставаше да го измъчва.

Ами ако е капан?

Насочил мисълта си изцяло в една посока, досега не беше обърнал внимание и на други странни неща около сцената на бойното поле. Не се чуваха обичайните викове на ранени и никой не тичаше насам-натам, призовавайки санитари или лекарска помощ. Той виждаше лекари-Сук, които се движеха между разхвърляните тела. Поне това бе познато, но същото не можеше да се каже за друга важна подробност: всяка прегледана от тях фигура на паднал войник оставаше да лежи на мястото си. Всички ли са мъртви? Нито един ранен? Внезапно почувства сковаващ го страх. Усещането не бе необичайно за бойно поле, но той се бе научил да разпознава естеството му. Тук нещо бе дълбоко сбъркано. Шумове, обекти в обсега на зрението, миризми… Всичко придобиваше друга сила и острота. Долови изострянето на собствените си сетива подобно на хищник в джунглата, познаващ добре своята територия, но усетил нечие чуждо присъствие. Което задължително трябва да бъде идентифицирано, защото в противен случай ловуващият може да заеме мястото на преследвания. Други бяха сега възприятията му за окръжаващата го действителност, а не забравяше да тълкува и собственото си състояние, търсейки да вникне в моделите, предопределили една или друга реакция от негова страна. Откри, че Стреги бе започнала леко да трепери. Очевидно тя споделяше обзелото го мъчително състояние.

— Нещо тук е много не на място — каза Одрейди.

Той я бутна настойчиво с ръка, за да я прикани към мълчание. Дори в тази кула, заобиколена от войските на победителите, продължаваше да се чувства изложен на опасност, която силно протестиращите му сетива все още не съумяваха да определят.

Опасност!

Бе сигурен, че се е притаила някъде. Непознатото го объркваше. Сега трябваше да си послужи с всичко, събрано по време на дългата подготовка, за да успее да се измъкне от капана на опасното отклоняване от познатия път.

Давайки на Стреги знак да се обърне, той отсечено изрече заповед на един от помощниците си, застанал до балконската врата. Помощникът го изслуша спокойно и се обърна да изпълни заръчаното. Да се определи веднага числото на загубите в жива сила. Какво е съотношението между ранени и убити? Да се докладва за оръжието на врага, попаднало в ръцете им. Спешно!

Когато отново насочи вниманието си към сцената на бойното поле, Тег забеляза друга тревожна подробност. Още едно несъответствие, което очите му настойчиво се бяха опитвали да посочат на ума! Твърде малко кръв по телата в бин-джезъритски униформи. Нормално бе да се очаква от падналите в боя да се разпознават по най-очевидното доказателство за човешката им природа: червената течност, която изтича от тях и бързо потъмнява от съприкосновението си с въздуха, но винаги оставя неизличим знак в паметта на върналите се живи, след като са били на същото място. Липсата на кръв там, където е имало сеч, бе нещо непознато, а във военното дело открай време се повтаря, че непознатото винаги е извор на най-голяма опасност. Тег каза тихо на Одрейди:

— Те имат оръжие, което не познаваме.