Франк Хърбърт
Домът на Ордена (37)

„Отговорите оказват опасно въздействие върху света. Те може да изглеждат смислени, но да не обясняват нищо.“

 

Важно напомняне от Зенсуни

Тъй като обещаният ескорт се забави, Одрейди първоначално се ядоса, след което й стана почти весело. Накрая закрачи след персонала от обслужващите робоси във фоайето, намесвайки се в ритъма на движенията им. Повечето бяха дребни и нито един нямаше прилика с хуманоидите.

Функционални. Отличителен белег па иксианските сервоси. Много, много дейни малки прибавчици към временния престой на Свързващия възел или където и да е другаде.

Бяха толкова безинтересни, че малцина ги забелязваха. И тъй като не бе предвидено да се справят със съзнателна намеса в определената им дейност, те останаха в неподвижно състояние, мънкайки тихо.

„Почитаемите мами имат съвсем смътни зачатъци от чувство за хумор или пък то въобще им липсва.“ Знам го, Мурбела, знам го. Но дали посланието ми е стигнало до съзнанието им?

До съзнанието на Дортужла обаче то бе стигнало. Беше се справила с обзелата я паника и наблюдаваше с широка подигравателна усмивка разноликите тукашни антики. Тамалани сякаш не одобряваше ставащото, но в поведението й преобладаваше търпимостта. Суипол бе видимо очарована. Одрейди трябваше буквално да й забрани всякакво участие в обездвижването на устройствата.

Дете, нека аз неутрализирам. Знам какво е приготвено за мен.

Когато се убеди, че е сторила необходимото, Одрейди зае позиция под един от полилеите.

— Там, ела ми на помощ — каза тя.

Тамалани покорно застана пред старшата майка с внимателно изражение на лицето.

— Забелязала ли си, че в съвременните фоайета се наблюдава тенденция към намалена площ?

Запитаната дори не си направи труда да огледа заобикалящата ги обстановка.

— Някога фоайетата бяха големи — каза Одрейди. — С цел да създадат у властимащите усещането за престиж от обширните пространства, а пък останалите да бъдат впечатлени от полагащото им се уважение, разбира се.

Тамалани веднага улови духа на разиграваната от нея пиеска и рече:

— В наше време ставаш важен дори само ако пътуваш.

Одрейди погледна към обездвижените робоси, пръснати по пода на фоайето. Някои продължаваха да мънкат и треперят. Други очакваха спокойно някой или нещо да помогне за възстановяването на реда.

Автоматичното устройство на рецепцията — подобна на фалос тръба от черен пластичен материал с едно блестящо видеооко — излезе иззад гишето и си запроправя път през робосите, докато не застана пред Одрейди.

— Днес е прекалено влажно — заговори то с блудкаво-сантиментален женски глас. — Не знам какво мислят от Метеорологичната служба по въпроса.

Старшата майка се обърна покрай нещото към Тамалани:

— Защо ли им трябва да програмират тези механизми така, че да симулират приятелски настроени човешки същества?

— Противно е — съгласи се другата света майка и силом отмести с рамо автоматичния служител от рецепцията встрани, при което той се завъртя като на ос, за да огледа причинителя на непредвидената намеса. Изглежда видяното го принуди да не прави повече движения.

Внезапно Одрейди си даде сметка, че се бе допряла до една от силите, подхранили Бътлъровия джихад — мотивировката на тълпата.

Мой собствен предразсъдък!

Тя огледа още веднъж механичното същество пред тях. Дали чакаше указания или трябваше да се обърне пряко към него?

Още четири робоса влязоха във фоайето и старшата майка разпозна багажа на групата с нея, разположен върху им.

Сигурна съм: всичките ни вещи са внимателно претърсени. Търсете колкото желаете. Не носим нищо, което да говори за нашите легиони.

Четирите механизма изприпкаха по дължината на една от стените на помещението, но пътят им по-нататък се оказа блокиран от обездвижените. Робосите-носачи спряха и зачакаха, докато бъде намерено решение на несрещаното досега развитие на нещата. Одрейди им се усмихна и каза:

— Движение по знаците на преходното, скрило тайната ни същност.

Скрило и тайна.

Думи за обезпокояване на следящия персонал.

Хайде, Там! Маневрата ти е позната. Разбъркай огромното съдържание на безсъзнателното състояние и разбуди усещането за вина, което е извън способностите им за разпознаване. Изплаши ги, както направих аз с другите робоси. Накарай ги да бъдат предпазливи и почти да се страхуват. Каква ли ще е истинската сила на тия бин-джезъритски вещици?

Тамалани пое подадената нишка. Преходности и тайна същност. Започна да обяснява на видеоочите с глас, с който човек се обръща към деца:

— Какво вземате, когато напускате гнездото? Нима сте от онези, които правят опит да набутат всичко в торбата? Или подбирате само най-необходимото?

Всъщност какво ли бяха подбрали наблюдателите като необходими неща? Тоалетни принадлежности и дрехи за подмяна и изпиране. Може би оръжия? Точно това са търсили в багажа ни! Но при светите майки много отдавна се е наложила тенденцията да не носят оръжия, които се виждат.

— Колко грозно е това място — рече Дортужла, приближила се до Тамалани и Одрейди, за да се включи в представлението. — Започваш да мислиш, че видът му е почти съзнателно търсен.

Ах, вие, противни наблюдатели. Следите Дортужла. Спомняте ли си коя е тя? Защо се е върнала, след като знае какво можете да й спретнете? Да нахрани футарите ви? Виждате ли колко малко я безпокои това?

— Преходен пункт, Дортужла — поясни Одрейди. — Повечето хора никога не биха го пожелали като местоназначение. Притеснява те, а малките неудобства могат само да ти го напомнят.

— Случайна спирка по пътя, която едва ли ще се превърне в нещо повече, освен ако не я изградят отново — каза светата майка.

Ще чуят ли? В пълно присъствие на духа, Одрейди насочи погледа си към избраното видеооко.

Тукашната запуснатост издава съзнателно търсене. Тя ни казва: „Ще приготвим нещо за потребностите на стомаха, легло, място за освобождаване на пикочния мехур и червата, както и възможност за известно поддържане на ритуалите, необходими за плътта, но трябва да си тръгвате бързо, тъй като единственото, от което наистина се нуждаем, е енергията, останала след вас.“

Автоматичният служител от рецепцията заобиколи гърбом Дортужла и Тамалани, за да направи още един опит за контакт със старшата майка.

— Покажете ни веднага апартаментите, подготвени за нас! — каза тя с втренчен в циклопското око поглед.

— Боже мой! Какво невнимание проявихме!

Откъде са изровили този сиропиран глас? Отблъскващо. След по-малко от минута всички вече излизаха от фоайето; робосите с багажа им се движеха отпред, а Суипол вървеше плътно зад Одрейди, следвана от Тамалани и Дортужла.

Крилото, през което преминаваха, бе видимо занемарено. Означаваше ли това, че трафикът в Свързващия възел е намалял? Интересно. Жалузните устройства по дължината на цял коридор бяха плътно затворени. Криеха ли нещо? Във всеки случай сумракът не скриваше прахта по пода и корнизите, по които тук-там се очертаваха местата, където са действали поддържащи съоръжения.

Одрейди машинално вникна в модела, съгласно който е била извършвана ремонтната и поддържащата дейност. Рязко ограничен трафик. Типичният маниер на почитаемите мами. Кой би се осмелил да снове насам-натам, когато чувства, че е много по-безопасно да се окопае и после само да се моли да остане незабелязан от опасните хищници? Местата за подстъп към частните жилища на елита бяха добре поддържани. Само за най-важните се грижеха по най-добрия начин.

Ще има място, когато пристигнат бежанците от Гамму.

Във фоайето един робос бе връчил импулсен генератор на Суипол. „За да намерите пътя си после — каза създанието, подавайки синята топка с жълта плаваща стрелка и указание за избрания път. — Когато пристигнете, ще чуете тихо иззвъняване.“

Звънчето на импулсния модулатор се обади.

Къде ли сме пристигнали?

Още едно място, за което домакините им се бяха погрижили като за „пълен лукс“, а всичко бе буквално отблъскващо! Стаи със светложълти подове, бледоморави стени и бели тавани. Нито един стол с биологично саморегулиране. И все пак трябваше да бъдат благодарни, дори само защото липсата им говореше по-скоро за предпочитания от икономическо естество, отколкото за евентуално незачитане на гостите. Биостоловете имат нужда от ремонт и поддържане, за което е необходим скъпо платен персонал. Одрейди огледа мебелите, покрити с някаква материя с дълъг срок на годност. А под нея почувства якостта на особено твърда пластмаса. Нищо не излизаше извън цветовата тоналност на стаите.

Леглото обаче я доведе почти до шок. Някой бе приел прекалено буквално искането за твърд матрак. Равна повърхност от черен еластичен материал, без възглавница. Никакви постелки и завивки.

Когато го видя, Суипол понечи да протестира, но Одрейди й направи знак да мълчи. Въпреки бин-джезъритските възможности, дори и там понякога удобствата оставаха край пътя. Главното е да бъде свършена необходимата работа! Така гласеше първата и най-важна заповед. Ако старшата майка трябваше да спи известно време на много твърдо легло без завивки, налагаше се да го направи в името на задълженията и отговорностите си. Впрочем бин-джезъритките знаеха как да се пригаждат към подобни маловажни неудобства. Одрейди призова твърдостта си, отчитайки възможностите за следваща умишлена обида, ако се опита да възрази. Нека прибавят и това към неосъзнаваното от тях, та да продължат да си блъскат още по-силно главите.

Потърсиха я, когато се бе заела с оглед на останалите предоставени им жилища, демонстрирайки минимална загриженост и подчертано забавление. Щом старшата майка и спътниците й влязоха в общата всекидневна, от отдушниците на тавана се разнесе писклив глас:

— Върнете се във фоайето, където ще дойде ескорт, за да ви отведе при височайшата почитаема мама.

— Отивам сама — отсече Одрейди и категорично отхвърли възраженията.

Почитаема мама в зелена роба чакаше, седнала на лек стол там, където от коридора се влизаше във фоайето. Лицето й наподобяваше стена на крепост — камък върху камък. Устата приличаше на отвор на шлюз, през който обаче някак си бе преминала прозрачна сламка с движеща се в нея течност, поглъщана от мамата. Пурпурно поточе се изкачваше към устните й. От течността ухаеше на захар. Очите пък бяха същински оръжия, щръкнали над укрепление. Носът — склон за стичане на омразата, бликаща от погледа. Брадичката — слаба. Направо нямаше нужда от вея. Излишна подробност. Нещо, останало от предишна конструкция. Или взето от малко дете. А косата — изкуствено потъмнена до мръснокафяво. Е, също без особено значение. Очите, носът и устата—те бяха важни.

Жената се изправи бавно и с нагло изражение, подчертавайки какво благоволение е от нейна страна да забележи Одрейди:

— Височайшата почитаема мама се съгласи да те види.

Много плътен, почти мъжки глас. Високомерие, иззидано нависоко и видно отвсякъде. Претъпкана с вкоравени предразсъдъци личност. Тя знаеше толкова много неща, че бе същинска крачеща витрина на невежество и страхове. Одрейди я виждаше като безукорна мостра на уязвимостта на почитаемите мами.

След много завои и коридори — чисти и светли до един — те влязоха в изтеглено по дължината си помещение. Слънчевата светлина се вливаше в него през редица от прозорци, а в далечния край се намираше усъвършенствано командно табло с военно предназначение, където в момента течеше прожекция на космически и топографски карти. Дали това е центърът на паяжината на Кралицата-паяк? Одрейди се усъмни. Прекалено очебийно бе присъствието на командно табло. Дизайнът му го отличаваше от въоръжението, ползвано по време на Разпръскванията, а и нямаше място за съмнение относно неговото предназначение. Работните полета, пригодени за манипулативни операции, имаха физически ограничения, а качулката-шлем за мисловен интерфейс не можеше да бъде ползвана за друго, въпреки щръкналата си овална форма и мръсен жълт цвят.

Погледът й обиколи стаята. Почти без мебели. Няколко стола-люлки и малки маси; оставена беше достатъчно обширна площ, където (най-вероятно) присъстващите би трябвало да очакват заповеди. Възможно бе това да е център за направляване на някакви действия…

Да се набие в главата на вещицата!

От прозорците по дългата стена се виждаше плочник, отвъд който имаше градини. Всичко бе само декор!

Къде ли е Кралицата-паяк? Къде спи тя? Как изглежда леговището й?

Две жени дойдоха откъм застланото с плочи пространство и влязоха през сводест вход. И двете бяха облечени в червени роби с блестящи арабески и очертания на тела на дракони по тях. Декоративни украшения от разтрошени су-камъни.

Одрейди не се обади, преизпълнена с внимание, докато траеше уводната част от страна на придружителката дотук, която изрече възможно най-малко думи и набързо излезе.

Ако нямаше предвид указанията и бележките на Мурбела, старшата майка би приела за главнокомандващ високата почитаема мама, застанала до Кралицата-паяк. В действителност въпросната персона бе другата — по-ниска на ръст. Интересно.

Тази не просто се катери към властта. Тя се промъква през пукнатините. И един ден сестрите й се събуждат пред свършен факт. Тя е там, седнала твърдо в центъра. Кой ще възрази? Само десет минути след като си тръгнеш трудно би си спомнил как изглежда целта на възраженията ти.

Двете жени оглеждаха Одрейди с не по-малко внимание.

Още по-добре. Точно това бе нужно в момента.

Външният вид на Кралицата-паяк представляваше не по-малка изненада. Досега до „Бин Джезърит“ не бе стигало точното й физическо описание. Само откъслечни прожектирани образи и въображаеми конструкции на базата на сведения, събрани оттук-оттам. Ето я, най-накрая. Дребна жена. Жилавите мускули, както бе редно да се очаква, бяха добре очертани по червеното трико под робата. Незапомнящо се овално лице с невъзмутими тъмни очи, в които танцуваха оранжеви петънца.

Уплашена, поради което и разгневена, но без да може да разбере точната причина за страха си. Единственото, което осъзнава, е целта й — моя милост. И какво очаква да придобие от мен?

Съпровождащата я бе доста по друго нещо — много по-опасна, поне на външен вид. Грижливо коафирана златиста коса, леко клюнест нос, тънки устни и плътно опъната кожа по скулите. Както и зъл, облещен поглед.

Одрейди отново насочи вниманието си към чертите на лицето на Кралицата-паяк. Нос, който за мнозина би създал трудност да го опишат и минута, след като се отдалечат от нея. Може би прав? Да, донякъде… Вежди, неотличаващи се от косата с цвят на слама. Уста, в която при отваряне се вижда нещо розово, за да изчезне заедно с него, когато бъде затворена. Изобщо лице, в което е трудно да намериш място за съсредоточаване на погледа и това може би е причина всичко да изглежда размазано.

— Значи ти водиш „Бин Джезърит“?

Глас — равен в ниските тонове. Странно модулиран галахски език; без жаргонни думи, но с усещане как те са стълпени непосредствено зад езика й. Чувстваше се и присъствието на фокуси от лингвистичен характер. Мурбела го бе подчертала в сведенията си:

Те имат нещо, което ги доближава до Гласа. Не е равнозначно на предаденото ми от вас, защото си служат с друг похват. Прилича на фокуси с думи.

Фокуси с думи.

— Как да се обръщам към теб? — попита Одрейди.

— Чувам, че ме наричате Кралицата-паяк — зли оранжеви пламъчета заиграха в очите й.

— Тук, озовала се в центъра на мрежата-паяжина и вече преценила огромната ви мощ, страх ме е, че трябва да го призная.

— Аха, ето какво си забелязала — мощта ми! — изречено с подчертано самочувствие.

Първото, което направи впечатление на Одрейди, бе мирисът, идващ от жената. Тя лъхаше обилно на някакъв твърде необичаен парфюм.

Дали крие феромоновия си лъх?

Може би бе предупредена за способността на бин-джезъритките да преценяват за състоянието на нещата, изхождайки от незначително количество сетивна информация? Навярно. Също така е възможно само заради това да е предпочела парфюма. Странната смес бе подходяща заради основната си отсенка на екзотични цветя. Дали не е нещо от родната й планета?

Кралицата-паяк хвана в шепа незапомнящата се своя брадичка и рече:

— Можеш да ме назоваваш Дейма.

Спътницата възрази:

— Тази е нашият последен враг от милион планети!

Аха, ето каква е представата им за старата Империя.

Дейма вдигна ръка, за да постанови мълчание. Колко нехаен и същевременно разбулващ жест. В очите на придружителката Одрейди видя отблясък, напомнящ й за Белонда. Внимателно следяща злост, която подбира места за атака.

— От почти всички се иска да се обръщат към мен като към височайша почитаема мама — каза Дейма. — Даденото позволение ти прави чест.

После тя посочи към засводената врата зад себе си:

— Ще бъдем само двете, докато разговаряме.

Без покана — просто заповед.

Одрейди спря до вратата, за да погледне поставената там карта. Чернобяла, с къси линийки за пътеки и неравни очертания с надписи на галахски език. Отнасяха се за градините отвъд плочника с посочване на растителните видове. Тя се наклони по-близо до картата в желанието си да разбере повече. Дейма я чакаше, търпелива и отчасти развеселена. Да, непознати дървета и храсти, а плодовете на съвсем малко от тях се оказаха ядивни. Намираща се тук карта трябваше само да подчертае гордостта на притежателя.

Когато излязоха във вътрешния двор, Одрейди каза:

— Направи ми впечатление парфюмът ти.

Дейма бе върната назад в спомените си, а в гласа й се понесоха меки полутонове, когато отговори.

Идентификационни маркери за цветните й предпочитания. Представи си само! Тя е едновременно тъжна и гневна, когато мисли за това. И се чуди защо ми е направило впечатление.

— В противен случай храстът не би бил петимен да ме приеме — отговори височайшата.

Хм, интересен избор на вреже и наклонение на глагола.

Произнасяният с ударение галахски не бе труден за разбиране. Очевидно тя регулираше несъзнателно изговора на подбраните думи в зависимост от слушателя.

Чувствително ухо: Стигат й само няколко секунди, през които наблюдава и слуша, за да регулира говора си с цел да бъде разбрана. Твърде стара форма в изкуството, бързо усвоима от повечето хора.

Одрейди видя защитната окраска, заложена още в началото.

Не искам да ме приемат като чужденец.

Подлежаща на пренастройване характеристика, вградена в гените. Почитаемите мами не бяха я загубили, но в техния случай това бе предпоставка за уязвимост. Подсъзнателните тоналности не бяха покрити напълно, така че разкриваха много.

Въпреки кресливата си суетност и самомнителност, Дейма бе достатъчно интелигентна и самодисциплинирана. Констатацията й достави удоволствие. Щеше да си спести немалко многодумство и увъртания.

Одрейди спря заедно с нея в края на вътрешния двор. Бяха застанали рамо до рамо, а старшата майка, загледана към отвъдната градина, бе поразена от почти пълната й прилика с бин-джезъритските.

— Кажи си приказката — рече Дейма.

— Колко струвам като заложник?

Оранжев пламък!

— Очевидно въпросът е стоял вече пред вас — констатира Одрейди.

— Продължавай — изречено с постепенно избледняваме на оранжевото.

— Сестринството е подготвило три мои заместници.

Одрейди пусна в действие най-проницателния си взор.

— Възможно е да се отслабим взаимно така, че и двете страни да загинат.

— Можем да ви смажем като досадно насекомо!

Внимавай за оранжевото!

Старшата майка не се остави да бъде повлияна от предупреждението.

— Но ръката, която ни смачка, ще загнои, така че болестта ще унищожи и нея.

Не би могло да се каже по-ясно и без незначителни подробности.

— Невъзможно! — съпроводено с втренчен оранжев поглед.

— Мислиш ли, че не се досещаме как сте били върнати обратно по тези места от неприятелите си?

Най-опасният ми гамбит.

Одрейди проследи ефекта. Мрачното смръщване не беше единствената видима реакция на Дейма. Оранжевото изчезна, а очите й се оказаха в странно несъответствие с пламналото лице.

Тя кимна, сякаш височайшата мама бе отговорила, и добави:

— Спокойно можем да ви оставим с цялата ви уязвимост на онези, които връхлитат върху вас, на същите, които ви натикаха в тукашния cul de sac^[1].

— Мислиш ли, че ние…

— Знаем.

Е, поне аз знам.

Току-що разбраното донесе едновременно въодушевление и страх.

Какво ли представлява онова, което може да усмири тези жени?

— Просто събираме силите си, преди…

— Преди да се върнете на арената, където ще бъдете смазани, както добре го знаете! Защото там не можете да разчитате на преобладаващия си брой.

Гласът на Дейма потъна в мекото галахско произношение, трудно разбираемо за Одрейди:

— Значи те са били при… Получили предложение от… Какви глупци сте, за да повярвате на…

— Не съм казала, че сме повярвали.

— Ако Логно беше… — кимване с глава към помещението — … чула как разговаряш с мен, щеше да си мъртва, преди да успея да те предупредя.

— Доволна съм, че сме само двете.

— Но не разчитай особено на това, за да не стигнеш твърде далече.

Одрейди погледна над рамото й към зданието. Промените, внесени в строителния дизайн на Сдружението, веднага се набиваха в очи — дълга фасада с прозорци, много и екзотичен дървен материал, камъни с отблясък на скъпоценности.

Богатство.

Тя очевидно разполагаше с богатства, и то толкова големи, че за някои бе трудно да си ги представят. Всичко, поискано от Дейма, всичко, което може да бъде осигурено от подвластно и раболепно общество, щеше да й бъде предоставено веднага. Всичко освен свободата да се върне при поелите с Разпръскването.

Наистина, колко ли силно е въображението й, за да си повярва, че заточението може да свърши? И каква бе мощта, способна да върне себеподобна мощ обратно в старата Империя? Защо точно тук? Одрейди си даде сметка, че не е достатъчно смела, за да зададе въпроса.

— Ще продължим в моето жилище — рече Дейма.

Аха, най-после в леговището на Кралицата-паяк!

Покоите на Дейма се оказаха нова загадка. Подове с дебели килими. На влизане тя изрита сандалите си и продължи боса. Одрейди направи същото и я последва.

Виж колко груби и мазолести са външните ръбове на ходилата й. Опасни оръжия, поддържани в добро състояние.

Одрейди бе озадачена не от мекия под, а от стаята. Малък прозорец, гледащ към внимателно поддържана ботаническа градина. Никакви гоблени или картини по стените. И нищо за украса. Решетката на въздуховод хвърляше сенчести ивици по пода, когато влязоха. Още една врата вдясно. Друг вентилационен въздуховод. Две меки легла в сиво. Две малки масички отстрани в блестящо черен цвят. По-голяма маса в златисти тонове със зелена, трепкаща над нея светлина, указваща контролно поле. Старшата майка веднага забеляза финото правоъгълно очертание на прожекционен апарат, вграден в златистата маса.

О, да, това е работната й стая. Нима дойдохме тук, за да работим?

Мястото бе обмислено и изпълнено за изтънчено съсредоточаване. Бяха положени грижи за отстраняването на всичко разсейващо. Какво ли разсейване впрочем би допуснала Дейма?

Къде са украсените стаи? Просто трябва да живее по специален начин със заобикалящата я обстановка. Не бе възможно непрекъснато да се оформят мисловни бариери за отблъскване на нещата, които са в дисонанс с психичното ти състояние. Ако имаш нужда от истински комфорт и спокойствие, домът ти не бива да е подреден така, че да те насилва, особено с атаки откъм фронта на подсъзнателното. Дейма си дава сметка за степента и силата на извънсъзнателната уязвимост! Тази тук е наистина опасна, защото може да каже „Не“.

Това бе проява на древна бин-джезъритска интуиция. Търсиш онези, които биха могли да кажат „Да“. Никога не си губи времето с незначителни индивиди, дето не успяват да осмислят и изрекат нещо повече от „Не“. Трябва ти оня, който може да сключи споразумение, да подпише договор, да изплати обещаното. Кралицата-паяк явно не казваше често „Да“, но притежаваше силата да го направи. И го знае.

Важно беше да го разбера още когато ме отведе встрани. Изпрати ми първия сигнал, след като ми позволи да я наричам Дейма. Не избързах ли, планирайки атаката на Тег така, че да не мога да я спра? Прекалено късно ще е за последващи решения и действия. Знаех го добре, когато му позволих да се разгърне.

Какви други сили обаче можем да привлечем?

Одрейди бе установила типа на модела, определящ доминиращата позиция на Дейма. Конкретни думи и жестове можеха да принудят Кралицата-паяк да се отдръпне и дори да приклекне назад, уловила в разбуденото си съзнание ударите на своето собствено сърце.

Драмата трябва да бъде продължена.

В момента Дейма бе заета с нещо — ръцете й се намираха в зеленото поле, разположено върху златистата маса. Беше съсредоточена изцяло там, без да обръща никакво внимание на Одрейди, което можеше да се приеме едновременно за обида и своего рода уважение.

Вещице, няма да се намесиш, защото така диктуват всички твои интереси и ти добре го знаеш. Впрочем не си толкова важна, че да станеш причина за разсейване от моя страна.

Дейма изглеждаше възбудена.

Успяла ли е атаката на Гамму? Бежанците започнали ли са да пристигат?

Втренчен оранжев поглед бе съсредоточен в Одрейди:

— Пилотът ти току-що се е самовзривил заедно с кораба, за да не допусне проверка от наша страна. Какво донесохте?

— Себе си.

— Изпратила си някакво съобщение!

— Да. За да знаят приятелите ми дали съм все още жива или не. Не го чуваш за първи път. Някои наши предшественици са изгаряли корабите си, преди да тръгнат в атака. За да няма връщане назад.

Одрейди заговори с възможно най-голямо внимание, пригаждайки тона и продължителността на фразите съобразно реакцията на Дейма.

— Ако успехът е на моя страна, ще трябва да ми осигуриш обратен транспорт. Пилотът ми беше киборг, така че никаква доза шере не би могла да го опази от сондите ви. Бе получил заповед да се самоубие, но да не пада в ръцете ви.

— Разкривайки ни координатите на вашата планета. — Оранжевото заотстъпва от очите на Дейма, но тя продължаваше да е неспокойна. — Не мислех, че хората ти се подчиняват на заповеди с такава безпрекословност.

Вещице, как ги държиш привързани без сексуален хомот? Не е ли очевиден отговорът? Притежавате други тайни сили.

А сега, внимателно — предупреди сама себе си Одрейди. — Раздвижен методологичен подход, подготвен за нови изисквания. Нека си представя, че избираме един-единствен път за ответна реакция и не се отделяме от него. Какво ли знае за нас? Изглежда просто не може да проумее, че понякога се налага дори старшата света майка да се превърне в стръв, в примамка за жизнено важна информация. Прави ли ни това съвършени? И ако е така, може ли по-добрата подготовка да превъзмогне по-голямата бързина и многочисленост?

Все още нямаше отговор на въпроса.

Дейма седна до златистата маса, оставяйки Одрейди права. По движенията, с които се наместваше, можеше да се съди за нейните предпочитания. Явно не излизаше често оттук. Всичко, което би преценила за необходимо, се намираше около нея. Бе довела Одрейди в стаята си, защото всяко друго място й се струваше неудобно. Просто се чувстваше неуютно, а може би дори застрашена в друга обстановка. Дейма не ухажваше съдбата. Бе рискувала само веднъж, при това много отдавна, така че случаят оставаше някъде далеч оттук. Сега искаше само да се намира в сигурен и добре организиран пашкул, откъдето би могла да дърпа конците на останалите.

Одрейди прецени наблюденията си като добре дошло потвърждение на изводите на „Бин Джезърит“. Сестринството знаеше как да си послужи с подобен лост.

— Няма ли какво друго да кажеш? — обади се Дейма.

Умишлено печелене на време.

Одрейди се осмели да запита:

— Премного съм любопитна да разбера защо се съгласи на днешната среща?

— Какво предизвиква любопитството ти?

— Ами… Никак не ти подхожда.

— Ние определяме какво ни подхожда! — изречено доста сприхаво.

— Добре, но какво у нас ви интересува?

— Мислиш, че ви смятаме за интересни?

— Може би дори ни намирате за необичайни, защото точно така ни гледате.

По лицето на Дейма премина бегло изражение на задоволство.

— Просто знаех, че ще бъдете очаровани от нас.

— Екзотичното винаги представлява интерес за друго екзотично — каза Одрейди.

Думите й предизвикаха позната усмивка по устните на височайшата — усмивката на човек, чиято любима животинка е показала колко е умна. Тя се изправи и отиде да единствения прозорец. След малко, повикала старшата майка до себе си, Дейма й посочи група дървета отвъд първите цъфнали храсти и заговори със същото меко произношение, което правеше трудно проследяването на мисълта й.

Нещо подразни Одрейди. Остави се да бъде носена от едновременно движещ се поток, като не спираше да търси причината. Може би — в стаята; или в самата Кралица-паяк? В цялата обстановка липсваше непосредственост почти точно толкова, колкото и у Дейма. Следователно всичко бе предварително подготвено, за да предизвика търсения ефект. Внимателно подбран и заложен в цялостната схема.

Тази тук наистина ли е Кралицата-паяк? Или някоя друга, още по-могъща, сега ни наблюдава?

Одрейди огледа последната си мисъл, преподреждайки бързо съставните елементи. Да, процес, който поражда повече въпроси, отколкото отговори — мисловна стенография, присъща на дейността на ментатите. Подбирай за уместна връзка и поставяй за разглеждане скрити (но системно) елементи от околния фон. Обикновено порядъкът е продукт на съзнателна човешка дейност. Докато хаосът съществува като суров материал, от който да се изведе той, редът. Това бе подходът на ментат, който не предоставя непроменими истини, а важно средство в помощ на вземането на решения — систематично събиране на данни в една непрекъсваема система.

Те пируват в хаоса! Предпочитат го! Пристрастени към адреналинови усещания!

Така че Дейма бе само Дейма — височайша почитаема мама. Завинаги господарка, завинаги на върха.

Няма друга по-велика, която да ни наблюдава. Пък и Дейма наистина вярва, че това тук е договаряне. Човек би помислил, че никога досега не го е правила. Съвършено точно!

Височайшата почитаема мама докосна нещо незабележимо под прозореца и стената се огъна назад, показвайки, че той не е бил нищо повече от майсторски изпипана холопрожекция. Отворен бе пътят към високо разположен балкон, покрит с тъмнозелени кахли. От него се разкриваше панорама към намиращи се в ниското плантации, много по-различни от прожектираните допреди малко. Тук хаосът бе запазен; и така изпъкваше още по-силно на фона на подредените в далечината градини. Къпини, паднали дървета, гъсти храсталаци…

А отвъд тях — равномерно отдалечени редове на нещо, подобно на зеленчуци, сред които редове напред-назад се движеха автоматизирани комбайни, оставяйки само гола земя зад себе си.

Любов към безредието, несъмнено!

Кралицата-паяк се усмихна и излезе първа на балкона. Одрейди я последва и отново се спря, забелязала интересен детайл. Необичайна украса на парапета вляво. Фигура в естествена големина от почти ефирна субстанция, събрана в рехави плоскости и окръглени повърхности.

Присви очи и видя, че фигурата беше подобие на човешко същество. От мъжки или женски пол? В определени пози приличаше на мъж, в други бе като жена. Плоскостите и окръглянията реагираха на блуждаещите пориви на лекия бриз. Овесени бяха на тънки, почти невидими жици (напомнящи на шигърови), спускащи се от елегантно извита тръба, пъхната в купчина от някаква прозираща маса. Долните краища на фигурата докосваха носещата основа, която приличаше на струпани речни камъчета.

Одрейди не успяваше да откъсне очарования си поглед.

Защо ли току-що видяното ми напомня за Шийенината „Празнота“?

Раздвижено от вятъра, творението сякаш танцуваше, впускайки се от време на време в имитация на грациозен вървеж, след който пък изпълняваше бавен пирует, съпроводен от стремителни завъртания с протегнат нагоре и встрани крак.

— Наречена е „Балетмайстор“ — каза Дейма. — Някои пориви на вятъра я принуждават да изхвърля високо краката си. Виждала съм я да бяга грациозно като маратонец. А понякога изпълнява къси движения със стремителни повдигания на ръцете, които сякаш държат оръжия. Едновременно красива и грозна… Според мен артистът е сложил неточно име на творбата си, „Непознат Живот“ би било по-вярно.

Красота и грозота — едно и също. Непознат Живот.

Стоящото пред нея представляваше страшна заплаха за творението на Шийена. Одрейди почувства как я залива студената вълна на страха:

— Кой е създателят й?

— Нямам представа. Една от моите предшественици я донесла от планета, която сме унищожили. Защо те интересува?

Ето я онази неистовост, неподвластна никому. Естествено, отговори с други думи:

— Струва ми се, че и двете търсим обща основа за разбирателство, опитвайки се да открием сходни неща между нас.

Думите й обаче разпалиха оранжевия поглед:

— Вие можете да се опитвате да ни разберете, докато ние никак не държим да правим това!

— И двете произхождаме от общества на жени.

— Опасно е да мислите за нас като за издънки от вашия корен!

Разкритията на Мурбела обаче твърдят точно обратното. Появили сте се по време на Разпръскването от Говорещи с риби и свети майки, попаднали в екстремна ситуация.

Одрейди попита напълно добронамерено и без следа от присмех:

— Защо е опасно?

Смехът на Дейма бе неприятен. Отмъстителен. Старшата майка отново почувства приливната вълна на заплахата. Тук бе нужно нещо повече от познатото бин-джезъритско „опитай-отново-и-отново“. Тези жени бяха свикнали да убиват, когато ги разгневят. Рефлекс. Дейма го бе казала направо, щом спомена за спътницата си при разговора насаме между двете, а и сега току-що бе подала сигнал, че има определени граници за търпимостта й.

И все пак тя прави опити да преговаря, макар и по своему. Показва механичните си чудесии, властта и силата си, както и своето богатство. Но без нито едно предложение за съюзяване. Вещици, бъдете покорни прислужници и наши роби, а ние ще ви простим много неща. Хм, значи искат да завладеят и последната от „милиона планети“, така ли? Не, повече от това, разбира се, но посоченото от тях число е интересно.

Одрейди се зае с преоформянето на подхода си, изпълнена с повишено внимание. Светите майки прекалено лесно попадат в адаптивния модел. Разбира се, че съм много по-различна от вас, но ще променя нещо в себе си в името на общото съгласие. Това няма да мине при почитаемите мами. Те няма да приемат каквото и да е, загатващо и за най-незначително отстъпление от пълната власт. Твърдението на Дейма за предоставената твърде голяма търпимост по отношение на Одрейди говореше за нетърпящо възражение нейно върховенство спрямо сестрите й.

Височайшата за пореден път говореше с неизменния си властнически маниер.

Одрейди се заслуша. Твърде необичайно — според Кралицата-паяк едно от най-привлекателните неща у „Бин Джезърит“ бяха познанията и уменията им в имунната защита срещу нови заболявания.

Начинът им на атакуване ли ги доведе тук?

Откровеността й бе наивна. Край на отегчителните периодични прегледи, които да покажат дали в плътта не са се настанили потайни обитатели. А понякога и не толкова потайни. Нерядко дори очевадно опасни. „Бин Джезърит“ може да сложи край на всичко това, заради което ще бъде подходящо възнаграден…

Колко хубавичко.

Все със същия отмъстителен тон във всяка дума. Одрейди се почувства оплетена в тази мисъл. Нима наистина „отмъстителен“? Не, имаше някаква промяна в общата постановка. Нещо показваше и подтикваше към слизане на по-ниско ниво.

Подсъзнателна ревност за пропуснатото, след като е скъсана нишката, която ни е свързвала!

Друг модел, въведен като стил!

Почитаемите мами бяха отстъпили към досадно повтарящи се превзетости.

А ние се отказахме от превзетостите твърде отдавна.

Отнасяше се за нещо повече от отказ за приемане на бин-джезъритското начало. Ставаше дума за изриване на боклук.

Изхвърляй ненужното, превърнало се в отпадъци. Посредствени люде ще се погрижат за боклука. Нея я интересува много повече мисълта какво предстои да бъде погълнато, отколкото грижата за опазване на чистотата в собственото гнездо.

Големият недостатък на почитаемите мами бе по-важен, отколкото те можеха да си помислят. И много фатален за тях и за всичко, което държаха в ръцете си. Но не успяваха да го забележат, тъй като според собствените им представи него просто го нямаше.

Никога не е съществувало.

Дейма оставаше неразрешим парадокс. Въпросът за съюз дори не бе достигнал до съзнанието й. Привидно показваната склонност за евентуално търсене на съгласие не бе нещо повече от прийом за преценка на волята на враговете.

Така или иначе бях права, като разреших на Тег да се развърне.

Логно излезе от работното помещение с поднос, на който имаше две високи вретеновидни чаши със златиста течност. Дейма взе едната от чашите, помириса я и пое глътка с доволно изражение на лицето.

Какво е това зло пламъче, блеснало в очите на Логно?

— Пийни — каза височайшата, подканяйки с жест Одрейди. — Идва от планета, за която никога не си чувала, сигурна съм. Събрахме всичко необходимо за производството на превъзходно кехлибарено грозде, което дава това отлично златно вино.

Дългата връзка на хората със скъпоценното древно питие овладя мислите на старшата майка. Богът Бакхус. Зърната, които ферментират или на корен, или в големите племенни бъчви.

— Не е отровно — продължи Дейма, понеже Одрейди се поколеба. — Уверявам те. Убиваме само когато се налага и е в наш интерес, но не сме тъпаци. Оставяме на тълпата да приказва какви злодеи сме и колко ни личи. Но теб не мога да те сбъркам с някого от тълпата.

Награди с усмивка собствената си духовитост. Явно не бе в състояние да прецени колко дебелашки изглеждат мъчителните й опити да имитира приятелско отношение.

Одрейди пое предложената чаша и отпи глътка.

— Изнамерено е от някой, който е искал да ни достави удоволствие — отбеляза височайшата, загледана внимателно в нея.

Поетата глътка се оказа напълно достатъчна. Сетивата на старшата майка мигом засякоха присъствието на чуждо вещество, а след няколко отмерени удара на сърцето си тя вече знаеше и защо то се е оказало в чашата.

За обезсилване на защитата, която шере осигурява срещу сондите им.

Тя регулира метаболизма си така, че да неутрализира субстанцията, след което обяви какво е направила.

Дейма се взря в очите на Логно:

— Ето защо никога не сме успявали да го сторим с вещиците! А ти дори не си подозирала! — Обвинението се стовари с почти физическа сила върху клетата й съратница и помощница.

— Това е една от имунните системи, чрез които се справяме с болестите — каза Одрейди.

Дейма хвърли чашата върху балконските кахли. Мина известно време, преди да възстанови спокойствието си. Логно се отдръпна бавно, държейки подноса почти като щит.

Значи не само се е промъквала към властта. За сестрите си тя е като смъртна опасност. Като такава трябва да я приема и аз.

— Някой ще плати за похабеното усилие — каза височайшата, а усмивката й не бе никак приятна.

Някой.

Някой е приготвил виното. Някой е сътворил танцуващата фигура. Някой ще плати. Не е важно да се посочи личността; остава само удоволствието или нуждата от възмездие. И раболепието.

— Не искам никой да нарушава мислите ми — разпореди се Дейма, отиде до парапета и се загледа в своя „Непознат Живот“, очевидно решила да се върне към формата, необходима за продължаване на пазарлъка.

Одрейди отново прехвърли вниманието си към Логно. Каква бе причината за нейното непрекъснато взиране, рязко и изпитателно, в господарката й? Без следа от обичаен за случая страх? Изведнъж помощницата се появи в съвсем нова, безкрайно опасна светлина.

Отрова!

Бе толкова сигурна в предположението си, все едно спътницата на Дейма извика думата на висок глас…

Не аз съм целта на Логно. Още не. Тя използва възможността да заложи в предстоящия търг за върховната власт.

Не си струваше да поглежда към Дейма. Съвсем ясно видя как върху лицето на Логно се появи облекчение в мига, в който смъртта дойде за Кралицата-паяк. Одрейди се обърна, но не за да провери предположението си. Дейма лежеше под „Непознат Живот“ като малка купчинка.

— Отсега нататък към мен ще се обръщаш с „височайша почитаема мама“ — каза Логно. — И скоро ще разбереш защо трябва да ми благодариш за това. Тя (посочвайки с пръст червената купчинка в ъгъла на балкона) бе решила да те удари предателски в гръб и да унищожи хората ти. Моите планове са други. Не съм глупачка, която ще похаби такова полезно оръжие в момент, когато имаме най-голяма нужда от него.