Франк Хърбърт
Домът на Ордена (36)

„В края на краищата научаваш за всичко, защото: искаш да вярваш, че си го научил.“

 

По Зенсуни

Тег пое дълбоко дъх. Гамму лежеше точно пред тях там, където щурманите му бяха казали, че ще се намира, когато изскочат от Огънатото пространство. Бе застанал до Стреги, която внимателно следеше изображението по екраните на големия дъгообразен команден пулт на флагманския кораб.

Помощницата не бе доволна, че предпочете да е стъпил на краката си, вместо да яхне нейните рамене. Чувстваше се излишна посред цялата струпана военна техника. Погледът й обикаляше множеството от екранни полета на големия пулт в командния център. Адютанти и разнолик помощен персонал влизаха и излизаха целеустремено в отсеци и секции с окачено по телата им снаряжение; те явно знаеха къде отиват и какво вършат, докато нейните представи за ставащото тук бяха съвсем общи.

Командното табло за предаване на заповедите на Тег бе разположено точно под дланите му, плаващо върху суспенсори. То светеше около ръцете му със слаб синкав отблясък. Сребристото подковообразно приспособление за връзка с атакуващите части лежеше леко на неговите рамене с усещането, че се намира на познато място, независимо от факта, че бе доста по-голямо в сравнение с днешното му малко тяло.

Въпреки това тяло никой от намиращите се около него вече не се питаше дали това е прочутият башар. Приемаха заповедите му веднага и с пълна готовност за изпълнение.

Оттук целта им изглеждаше съвсем обикновена — слънце и уловени от него планети. Но Гамму, разположена в самия център, не беше обикновено място. Там бе роден Айдахо, там бе обучаван като гола, там бяха възстановени и оригиналните му спомени.

И аз бях променен там.

Тег нямаше обяснение за онова, което бе намерил у себе си, подложен на стреса, съпътстващ оцеляването на Гамму. Мисълта възпроизведе бързината на движенията, изцедена от собствената му плът, както и способността да вижда не-кораби — да определя мястото им във вътрешното си полезрение, подобно на блок, изсечен от пространството.

Подозираше, че причината е някакво налудничаво струпване на атреидски гени. В него бяха идентифицирани клетъчни маркери, но не и тяхното предназначение. Това бе наследството, което експертите по целенасочено размножаване от „Бин Джезърит“ бяха обработвали цяла вечност. Не бе останало почти никакво място за съмнение, че те възприемат тази му способност като скрита заплаха за себе си. Можеха да я използват, но той неминуемо щеше да изгуби свободата си.

После отстрани от мисълта си всичко, което го беше занимавало през последните минути.

— Въведете мамците.

Почва се!

Почувства как изпада в познато състояние. Точно там, където планирането свършва и се появява усещане за освежаващо изкачване на вече преодолявано възвишение. Теоретичните постановки бяха огладени и разчленени, алтернативите — внимателно обработени, а помощните звена — разставени и подробно инструктирани. Командирите на ключови части бяха запаметили цялата Гамму: местоположението на всички убежища, на всяка опорна точка, къде могат да разчитат на партизанска помощ и кои подстъпи са най-уязвими. Бе обърнал особено внимание на футарите. Не биваше да се пренебрегва възможността за съюзяване с хуманоидните зверове. Разбунтувалите се, помогнали за бягството на голата Айдахо от Гамму, твърдяха, че футарите са били създадени, за да преследват и избиват почитаеми мами. След като си запознат с разказите на Дортужла и останалите, вече си почти готов да ожалиш мамите, ако тези донесения се окажат верни… Не, никаква милост не бива да се прилага спрямо онези, които никога не са прибягвали до нея! Атаката навлизаше в определените очертания — разузнавателните кораби оформяха фалшив бараж от мамци, а тежките транспортни единици се придвижваха на ударна позиция. Тег постепенно се превръщаше в онова, за което мислеше като за „прибор на моите прибори“. Ставаше все по-трудно да се определи кой заповядва и кой изпълнява.

А сега — деликатната част.

Страхът от Неизвестностите. Добрият командир винаги го държи в съзнанието си. Защото винаги има неизвестности.

Мамците наближаваха отбранителния периметър. Той видя неприятелските не-кораби и сензорите на Огънатото пространство — светли точки, наредени в боен ред в полето на съзнанието му. Наложи появилата се конфигурация върху действителните позиции на своите сили. Защото всяка издавана от него заповед трябваше да изглежда предвидена от оперативния план за водене на боя, вече приет от всички.

Изпитваше удовлетворение заради важната подробност, че Мурбела не се бе присъединила към него. Всяка света майка веднага щеше да съзре какво крие той. Но никой не се бе и опитал да постави под въпрос заповедта на Одрейди за присъствието на Мурбела и свитата й на безопасно разстояние.

Възможна старша света майка. Нея пазете особено добре.

Експлозивното унищожаване на мамците започна с искрящи отблясъци тук-там около планетата. Тег се приведе напред, взрян в прожектираните изображения.

— Ето и схемата в действие!

В действителност нямаше никаква схема, но думите му вдъхваха увереност и пулсът на всички се ускори. Никой не се съмняваше, че башарът бе видял предварително слабите места в отбраната на противника. Ръцете му просветваха по портативното командно табло, насочвайки корабите напред в заслепяваща картина, в която оставащото зад тях пространство се изпълваше с отломки от унищожения враг.

— Добре! Да вървим!

Той заложи курса на флагманския кораб в сектор „Навигация“, след което съсредоточи цялото си внимание към раздела „Управление на огъня“. Силните експлозиви разтърсиха пространството около тях, докато флагманският кораб прочистваше оцелелите патрулиращи единици в периметъра на планетата Гамму.

— Още мамци! — разпореди се башарът.

Кълба от бяла светлина замигаха по прожекционните екрани.

Вниманието в командния център и около големия дъгообразен пулт започна да преминава от екраните към самия него. Неочакваното! Справедливо прочулият се Тег отново бе потвърдил реномето си.

— Намирам някаква странна романтика в това — обади се Стреги.

Романтика ли? Нямаше нищо романтично в картината пред тях! Времето за романтика бе вече отминало, макар че предстоеше и в бъдното. Е, плановете за предстоящото насилие действително можеха да бъдат обвити с някаква аура. Приемливо и за него. Историците създават собствен жанр — драма-и-романс. Но сега? Сега бе настъпило времето на адреналина! Романтиката отвлича вниманието ти от изискванията на мига. Трябва да си хладен отвътре — ясна и непрекъсната разделителна линия между ума и тялото.

Докато ръцете му се движеха в полето на портативното табло, Тег осъзна какво бе предизвикало думите на Стреги. Първичен импулс за разрушение и смърт. Сегашният промеждутък сякаш бе изрязан от нормалния ход на живота. Разтърсващо връщане към древните племенни времена и модели.

Тя бе доловила в гърдите си биенето на полевия барабан и припяващите му гласове: „Убий! Убий! Убий!“

А неговият вътрешен поглед виждаше оцелели не-кораби, които се разбягваха панически.

Много добре! Паниката помага за разпръскването и отслабването на врага.

— Това е Барони.

Айдахо бе причината да си послужи със старото име, дадено от харконите на прострелия се пред тях град с ужасяваща черна грамада от металопласт в центъра.

— Ще се приземим на космодрума откъм север. Изговаряше думите, докато в същото време пръстите му даваха заповеди.

А сега — бързо!

В кратните мигове, когато се изсипваха войсковите части, не-корабите бяха видими и следователно уязвими. Цялата военна машина се подчиняваше на портативното му командно табло, така че поетата отговорност бе твърде голяма.

— Това тук е заблуждаваща маневра. Влизаме и излизаме, след като сме нанесли сериозни поражения. Истинската ни цел обаче е Свързващия възел.

Заръката на Одрейди бе заела мястото си в паметта му:

„Почитаемите мами трябва да получат урок, какъвто не познават. Посегни към нас и ще се нараниш лошо. Ако ни притиснеш, ще почувстваш силна болка. Те знаят какви са наказанията на «Бин Джезърит». Известни сме с това. Кралицата-паяк сигурно се подхилва. Трябва да напъхаш неприятната й усмивка дълбоко в гърлото!“

— Освобождавай корабите!

Ето го критичния момент. Космическото пространство над тях бе чисто, но огнени копия се заизвиваха откъм изток. Артилерията щеше да се справи. Ала в съзнанието му оставаше забита възможността за самоубийствено връщане и атака на вражеските сили. Прожекционните устройства в командния център показваха ударните му кораби и превозвачите на десантни части, които сякаш се изливаха от трюмовете. А пред тях — блиндирани елитни войски на суспенсорни възглавници. Вече бе освободен достатъчно голям периметър за действие.

Включена бе и системата от портативни видеоочи, която разшири полето за наблюдение и препредаде отблизо ужасни сцени на насилие. Средствата за комуникация — ключ към ефективно даване на заповеди и обратна връзка за контрол върху изпълнението им служеха също и за проследяване на картините на кърваво унищожение.

— Прекъсни предаването!

В целия команден център проехтя сигнал.

Изображението на космодрума потъна в плътна невидимост. Останаха само портативните командни приспособления за връзка, по които можеше да се определи местоположението му, но и те бяха замаскирвани с лъжливи препредавания.

На екраните се появи правоъгълната форма на чудовищна сграда в древния център на харконите. Някога тя е била изградена като гигантски блок от поглъщащ светлината метал. В нея впрочем са били затваряни поданиците-роби. Почитаемите мами просто бяха възобновили първоначалното й предназначение.

Появиха се три от ударните кораби под негово командване.

— Очистете горната част на онова проклето нещо — даде заповед той. — До дъно, но с минимално увреждане на конструкцията.

Знаеше, че думите му са ненужни, ала ги произнесе за отслабване на напрежението. Всички атакуващи добре разбираха какво иска командирът им.

— Препредавай докладваното! — разпореди се Тег.

От подковообразното приспособление на раменете му потече информация. Той го превключи на вторично предаване. Видеоочите показаха неговите войски, прочистващи полето на бойните действия. Фронтът във въздуха и по земя се бе разгърнал на почти петдесет клика. Развоят бе дори по-добър от очакваното. Следователно почитаемите мами бяха задържали основната си сила извън планетата, тъй като не са предвидили дръзката атака. Познато поведение. Трябваше специално да благодари на Айдахо за направения от него анализ.

Те са слепи за правилното разположение на силите. Според разбиранията им тежките оръжия са за космоса, а леките — за наземен бой. Тежкото въоръжение е трябвало да слиза само там, където е нужно. Нямало смисъл да бъде държано върху планетата. Прекалено много енергия била нужна за него… Впрочем осъзнатият факт на намиращата се високо горе тежка техника има успокояващ ефект върху поробеното население.

Разбиранията на Айдахо по оръжейните въпроси бяха направо смайващи:

Склонни сме да съсредоточаваме мислите си върху онова, за което вярваме, че знаем. Ракетата остава ракета дори когато е разработена в умален вариант за пренасяне на отровни или биологични бойни вещества.

Нововъведенията в защитната бойна техника подобриха мобилността. Вградени дори в подобия с униформи, където е възможно. Айдахо върна обратно щита със страховитата му разрушителна сила, когато е ударен от лазестрелен лъч. Щитове на суспенсорен носител, скрити в подобия на войници (в действителност това бяха надути униформени чучела) и разставени преди истинските войскови части. Огънят от лазестрел предизвикваше ядрена експлозия, която прочиства огромни територии.

Толкова ли лесно ще бъде и на Свързващия възел?

Тег се съмняваше. Нуждата налага бързо адаптиране към новите методи.

След два дни ще могат да разположат щитове там.

И никакви задръжки за начина, по който ще бъдат използвани.

Той знаеше, че щитовете са изиграли решаваща роля в някогашната стара Империя заради странното съчетание от думите „Велико Споразумение“. Почтените хора не са злоупотребявали с оръжия в тогавашното феодално, де факто, общество. Ако престъпиш разпоредбите на Споразумението, другите равни по сила се съюзяват срещу теб, за да ти отвърнат с обединено насилие. Нещо повече — съществувала е нематериалната ценност „Лице“, именувана от някои „Достойнство“.

Лице! Положението ми в масата себеподобни.

За някои — по-важно от самия живот.

— Струва ни твърде малко — обади се Стреги.

Тя бе станала вече почти експерт по военните въпроси, но и доста по-досадна. Искаше да каже, че загубите им в жива сила са малки и може би бе изрекла нещо по-вярно, отколкото сама предполагаше.

Ако оръжията ти струват само малка част от енергията, вложена от твоите врагове, имаш на разположение скрита действена сила, която е в състояние да се справи и с привидно непреодолими неща. Продължи конфликта, при което ще се изразходва важна съставна част от масата на противника ти. И твоят враг рухва, защото е допуснал да изгуби управлението на производството и работната сила.

— Можем да започнем изтегляне — каза той, обръщайки гръб на екраните, докато пръстите му предаваха същата заповед. — Искам доклади веднага, след като… — прекъсна думите си и погледна назад.

Мурбела?

Лицето й се яви повторно на всички екранни полета по големия дъгообразен команден пулт, последвано от гърма на гласа:

— Защо оставяш без последствие доклади от периметъра си? — Тя наложи честотата на предаването върху личния му предавател, при което се появи образът на полеви командир със звука на част от произнесена от него фраза: „… заповеди, ще трябва да отклоня искането им.“

— Повтори — настоя Мурбела.

В Изпотеното лице на полевия командир се обърна към мобилното видеооко в близост до него. Видеосистемата внесе изравняване, при което той сякаш нарочно се втренчи в очите на Тег.

— Повтарям: тук има някакви самозвани бежанци, които търсят подслон. Водачът им казва, че е уговорил със Сестринството бъде изпълнено искането му, но без заповед…

— Кой е той? — попита Тег.

— Сам нарича себе си равин.

Башарът понечи да възстанови контрола си върху своя портативен предавател:

— Не знам за никакво…

— Почакай! — Мурбела отново прекъсна предаването му. Защо го прави?

Гласът й пак изпълни помещението на командния център:

— Доведи го заедно с групата му на флагманския кораб. Направи го бързо — настоя тя и изключи връзката.

Тег бе разгневен, но разбираше, че сега е в неравностойно положение. Избра едно от многобройните й изображения и се загледа в него с думите:

— Защо си позволяваш да ме прекъсваш?

— Защото не разполагаш с нужната информация. Равинът има пълно основание за исканията си. Приготви се да го посрещнеш с дължимото уважение.

— Обясни ми защо.

— Не. Не е потребно да знаеш. А аз трябваше да се намеся, след като видях, че не действаш адекватно.

— Оня командир бе в зона за отклоняване на вниманието. Не е важно…

— Искането на равина да се смята за приоритетно.

— Лоша си като старшата майка.

— Може би дори повече. А сега ме чуй. Прибери бежанците във флагманския кораб. И се приготви да ме посрещнеш.

— В никакъв случай! Трябва да останеш там, където си!

— Башаре! В искането има нещо, което налага внимание от страна на Одрейди. Равинът твърди, че са в опасност, тъй като временно са подслонили светата майка Лусила. Приеми го или отстъпи от поста си.

— Тогава ме остави първо да прибера хората си на борда. Ще се срещнем, щом се измъкна.

— Съгласна съм. Но прояви любезност към бежанците.

— А пък ти възстанови предаването ми. Заглуши ме, което си е същинска глупост!

— Всичко е на мястото си, башар. По време на паузата друг от нашите кораби е приел четири футара. Дойдоха с молба да ги заведем при дресьор, но аз наредих да ги задържат. Много внимавай с тях.

На големия подковообразен команден пулт отново бяха върнати сцените на бойното поле. Тег призова частите си. Вътрешно кипеше от гняв; трябваше да изминат няколко минути, преди да възстанови самочувствието си на главнокомандващ. Разбираше ли Мурбела как жестоко е наранила авторитета му? Или може би трябваше да го приеме просто като измерение на важността, която тя придаваше на бежанците?

След като ситуацията бе напълно овладяна, той прехвърли отговорността за командния център на един от помощниците си и отиде да види важните бежанци. С какво бе толкова жизнено необходимо приемането им, та Мурбела рискува да се намеси в комуникациите?

Оказаха се в трюма на една транспортна единица — замръзнала група от хора под погледа на внимателния командир.

Знае ли някой какво може да бъде скрито сред тези никому неизвестни люде?

Равинът, лесен за разпознаване, понеже за него бе споменато от полевия командир, бе застанал откъм отсамната страна на групата заедно с облечена в кафява роба жена. Той бе нисък брадат човек с бяла шапчица на върха на главата си. Слабото осветление му придаваше вид на странник, дошъл от древността. Жената бе затулила очите си с ръка. Равинът говореше и Тег започна да различава думите му още докато полека приближаваше към групата.

Жената явно бе подложена на словесна атака.

— Горделивият ще бъде унижен!

Без да снема засланящата я ръка, тя изрече:

— Гордея се с онова, което нося.

— Но дали и с властта, която носеното познание може да ти даде?

С натиск на коленете си Тег нареди на Стреги да спре на десетина крачки от тях. Подчиненият му командир се вгледа в него, но остана на мястото си, готов да го защити, ако възникне опасност от диверсия.

Човек с качества.

Жената сведе още по-ниско глава и притисна ръката си към очите, когато заговори:

— Познанието не ни ли се предлага, за да си послужим с него за свещени цели?

— Дъще! — изпъна се като струна равинът. — Колкото и да ни внушава, че с него можем да служим добре, то никога не се оказва голямо и важно. Всичко онова, което наричаме познание, дори и да включва докрай съдържанието на едно смирено сърце, не може да бъде нещо повече от зрънце в браздите.

Тег не пожела да се намеси. Какъв архаичен начин на изразяване. Двойката обаче го очарова. Останалите бежанци се бяха заслушали с жив интерес в размяната на реплики между двамата. Полевият командир продължаваше да бъде привидно сдържан, без да отклонява вниманието си от странниците и да дава от време на време по някой знак на помощниците си.

Жената държеше главата си сведена в знак на уважение; ръката й още бе поставена върху очите, но тя не се бе отказала да се брани:

— Дори семенцето, изгубено в браздите, може да продължи живота.

Равинът сви устни и мрачно каза:

— Без вода и грижи, или без благослов и добра дума, което е същото, няма живот.

Дълбока въздишка разтърси раменете на жената, но тя остана в същата странна поза на смирение, когато отвърна:

— Рави, слушам и изпълнявам. И все пак длъжна съм да тача познанието, което ми бе прехвърлено, тъй като в него е включен буквално същият съвет, който ти току-що изрече.

Мъжът постави ръка на рамото й:

— Тогава го предай на онези, които искат да го притежават, и нека никога злото не стигне там, където отиваш.

Мълчанието подсказа на Тег, че спорът е привършил. Той даде знак на Стреги да се премести по-напред. Ала още преди тя да помръдне, внезапно появилата се Мурбела премина с бърза крачка покрай нея и кимна на равина, без да отмества погледа си от жената.

— В името на „Бин Джезърит“ и на задължението, което, имаме към теб, поздравявам те с добре дошла и ти давам исканото убежище!

Жената с кафявата роба приведе отново глава и башарът видя в дланта й да просветват контактни лещи. После тя вдигна лицето си и около нея отвсякъде се разнесоха въздишки. В очите й синьото преливаше в синьо от пристрастяване към подправката, но в тях се четеше и онази сила, която отличава всеки, оцелял след изпитанието с Агония.

Мурбела я разпозна веднага. От неистовите свети майки! Нито една от тях не се бе появявала тук досега още от времето на свободните на Дюн.

Жената направи лек реверанс, преди да каже:

— Наричат ме Ребека. И ме изпълва радост, че съм при вас. Равинът ме смята за глупава гъска, но аз наистина нося златно яйце, защото Лампадас е в мен със седем милиона, шестстотин двайсет и две хиляди и четиринайсет свети майки, които по право ви принадлежат.