Франк Хърбърт
Домът на Ордена (33)

„Кога може да се вярва на вещиците ли? Никога! Тъмната страна на омагьосания свят принадлежи на бин-джезъритките и ние сме длъжни да ги отстраним.“

 

Тилвит Уаф

Майстор на Майсторите

Голямата Обща зала в не-кораба с редове амфитеатрално разположени седалки и издигнат подиум в единия край бе изпълнена до отказ със сестри от „Бин Джезърит“ повече, отколкото при всяко друго предишно събиране! Този следобед Ордена се оказа в почти безизходно положение, понеже малцина бяха склониш да изпратят пълномощници, а важни решения не можеха да бъдат вземани от персонала на спомагателните кадри. Облечените в черни роби свети майки преобладаваха сред присъстващите тук и те надменно се бяха скупчили близо до сцената, но по-нататък залата гъмжеше от помощници с гарнираните си с бяло роби, сред които имаше дори новоприети. Групите с чисто бели роби пък включваха най-младите, образували малки островчета, явно търсейки взаимна подкрепа една от друга. Всички останали пратеници не бяха допуснати от прокторите, организирали Общия събор.

Въздухът бе плътно наситен с издишвания аромат на мелиндж, а влажният му и тежък дъх ясно свидетелстваше за претоварване на климатичните съоръжения. Мирисът на скорошен обяд със силна чеснова съставка също се носеше стремително из тукашната атмосфера като нежелан посетител с недобри намерения. Той и всевъзможните истории, плъзнали из залата, засилваха напрежението.

Повечето от присъстващите бяха насочили вниманието си към издигнатия подиум и страничната врата, през която трябваше да влезе старшата света майка. Дори когато разговаряха помежду си или се разхождаха насам-натам, те почти не отместваха поглед от това място, защото разбираха, че скоро оттам ще се появи някой и той ще внесе дълбоки промени в живота им. Всъщност старшата майка не ги бе събрала в огромната Обща зала с обещание за кой знае колко важни съобщения, а просто с признанието, че предстои нещо, което ще разтърси самите основи на „Бин Джезърит#“.

Белонда влезе пред Одрейди в залата и се изкачи на подиума с войнствената си патешка походка, по която лесно биваше разпознавана дори от голямо разстояние. Старшата майка я следваше на пет крачки. После идваха съветници и сътрудници, сред които бе също облечената в черна роба Мурбела (изглеждаща все още замаяна от преживяната само преди две седмици Агония). Дортужла накуцваше наблизо след Мурбела между Там и Шийена от двете й страни. Процесията завършваше Стреги, понесла Тег на раменете си. При неговото появяване се чу възбудено шушукане. Мъже рядко биваха допускани на събиранията в Дома на Ордена, но всички знаеха, че това е голата на техния башар-ментат, обитаващ понастоящем централната база с всичко, което бе останало от военната мощ на „Бин Джезърит“.

Когато видя очакващите я плътни редици на Сестринството, Одрейди изпита странно чувство на безсмислие. Сети се, че някой от древните го бе концентрирал в следната фраза: „И последният глупак знае, че един кон може да бяга по-бързо от друг.“ По време на предишни и по-малобройни събирания в тукашното своеобразно копие на спортен стадион тя неведнъж се чувстваше изкушавана да цитира тази мъдрост, ала все пак знаеше, че ритуалът има и някои преимущества. Всеки дошъл можеше да бъде видян от всички, които бяха призовани.

Тук сме заедно. Нашето семейство.

Старшата света майка и придружителите й се придвижваха като странен енергиен възел през тълпата към подиума — отличима позиция на мястото на действие с формата на арена.

Одрейди никога не бе изпитвала принудителното стълпяване, което съпътстваше всички събирания. Никога не бе чувствала притиснати в ребрата й чужди лакти или чувала шума от провлачващ се крак на своя съсед по място. Както и никога не се бе оставяла да бъде водена от другите в глистоподобен поток, съставен от тела, притиснати в плътна и очевидно не особено желана близост.

Тъй е пристигал Цезар. Надолу палците за цялата противна история!

— Да започва — обърна се тя към Белонда.

Знаеше, че по-късно ще се пита защо не е натоварила друг да води ритуалното появяване и да изрече церемониалните слова. Бел не можеше да не желае тази, както и другата най-важна за всички роля, поради което не биваше в никакъв случай да й я поверяват. Може би имаше някоя сестра от по-долния ешелон, която ще е малко притеснена от ненужното възвеличаване, но ще изпълни казаното единствено заради чувството си за лоялност и потребността да се подчини на нареденото от старшата света майка.

О, богове! Ако сега някой от вас се навърта насам, защо ни позволявате да бъдем подобни овце?

Ей ги там, а Белонда вече ги подготвя за нея. Батальоните на „Бин Джезърит“. Е, не бяха истински батальони, разбира се, но Одрейди често си представяше сестрите с определени звания, подредени като в каталог в зависимост от поверената им дейност. Онази е взводен командир. А онази там е главнокомандващ. Тази пък е младши сержант, а ето я и свръзката.

Сестрите със сигурност щяха да се възмутят, ако знаеха за нейната приумица. Ето защо тя я държеше добре прикрита зад „обичайното назначение на даден пост“. Можеш да определиш мнозина като лейтенанти^[1], без да ги наричаш така. Тараза бе постъпвала по същия начин.

Сега Бел се залови да им обяснява, че Сестринството навярно ще трябва да постигне ново съгласие с пленения тлейлаксианец. Бе принудена да изрече горчиви за нея слова:

— Както Тлейлакс, така и „Бин Джезърит“ преминаха през топилната пота, от която излязохме променени. В известен смисъл ние взаимно се променихме един друг…

Да, като два камъка сме, които се трият от толкова отдавна, че всеки от нас е възприел част от формата, дето се очаква да има другата страна. Но в своята сърцевина камъните все пак запазват същността си!

Залата оставаше неспокойна и неподдаваща се на автоматичен контрол. Присъстващите добре разпознаха уводната част, независимо от скритото послание в намеците на тлейлаксианеца. Предварителни и относителни по значимост думи. Одрейди застана до Белонда, давайки й знак, че е дошло време да й отстъпи мястото си.

— Ето и старшата майка.

Колко трудно изкореними са схемите. Нима Бел смята, че не ме познават?

Одрейди заговори със завладяващ тон (съвсем лека отсянка на Гласа):

— Произтекоха събития, налагащи да се срещна на Свързващия възел с водачите на почитаемите мами, от която среща може и да не се върна жива.

По всяка вероятност няма да оцелея. Въпросният ход е отчасти за отклоняване на вниманието им. Готвим се да ги накажем.

Почака да стихне приглушеното мърморене, в което се долавяха едновременно звуци на съгласие и отрицание. Доста интересно. Съгласните се намираха по-близо до сцената, но и доста по-далече — сред новите помощници. Имаше ли несъгласие сред по-напредналите? Определено да. Те знаеха предупреждението.

Не се осмеляваме да подхранваме този огън.

Одрейди снижи малко гласа си, разчитайки на техниката, за да стигне той до далечните редове по-горе:

— Преди да тръгна, ще Споделя с повече от една сестра. Днешните времена изискват особено голямо внимание.

— Какъв е планът ти? Ние какво да правим? — завикаха от много места към нея.

— Ще проведем заблуждаваща маневра на Гамму. Това трябва да окаже влияние върху съюзниците на почитаемите мами на Свързващия възел. Тогава ще ударим и вземем Възела и, надявам се, ще пленим Кралицата-паяк.

— Когато си на Свързващия възел ли ще се проведе атаката? Въпросът дойде от Гарими, проктор със сериозно лице, намираща се непосредствено под Одрейди.

— Така е по план. Аз ще предавам видяното от мен на нападателите. — Старшата майка посочи към Тег, разположен на раменете на Стреги. — Башарът лично ще ръководи атаката.

— Кой идва… Да! Кого вземаш със себе си? — Безпокойството във виковете не можеше да остане скрито; явно слухът още не бе обиколил Дома на Ордена.

— Тамалани и Дортужла — каза Одрейди.

— Кой ще Споделя с теб? — отново се чу гласът на Гарими, Наистина! Това може би е най-важното и от политическа гледна точка. Кой ще наследи мястото на старшата майка? Одрейди долови нервно размърдване до себе си. Нима Белонда се вълнува? Не си ти, Бел. Вече го знаеш.

— Мурбела и Шийена — отвърна тя. — И още някоя, ако прокторите държат да посочат кандидат.

Споменатите веднага оформиха малки съвещателни групи, подвиквайки предложения, но в края на краищата имена не бяха посочени.

Някой все пак запита:

— Защо Мурбела?

— Познава ли друг по-добре почитаемите мами? — отговори с въпрос Одрейди.

Думите й ги накараха да притихнат.

Гарими се приближи до сцената и погледна нагоре към нея с проницателен поглед. Даруи Одрейди, не се опитвай да подведеш една света майка! После каза:

— След заблуждаващата ни маневра на Гамму те ще бъдат нащрек и с попълнени сили в Свързващия възел. Какво те кара да мислиш, че можем да се справим с тях?

Одрейди пристъпи встрани и даде знак на Стреги да мине по-напред с Тег.

Голата-башар бе следил с неотслабващ интерес думите на старшата майка. Сега погледна надолу към Гарими. Понастоящем тя бе главен проктор по назначенията и без съмнение — избрана да говори от името на голяма част от сестрите. Хрумна му, че нелепата му позиция върху раменете на една помощница е била запланувана от Одрейди поради причини, различни от огласените.

За да бъдат очите ми почти на височината на възрастните около мен… И същевременно да им напомня за моя по-нисък ранг, което пък да ги увери отново, че „Бин Джезърит“ (макар и в образа на помощница) продължава да упражнява контрол върху моите действия,

— Сега няма да се спирам върху всички подробности от военна гледна точка — каза той. Да го вземат дяволите това пискливо гласче! Все пак изглежда успя да привлече вниманието им. — При нападението разчитаме на бързо придвижване и на приспособления-примамки, които са в състояние да унищожат всичко в голяма зона около себе си, стига върху тях да попадне лъч от лазестрел. Освен това ще опашем Свързващия възел с приспособления, разкриващи движенията на техните не-кораби.

И тъй като присъстващите продължаваха да го гледат внимателно, продължи:

— Ако старшата майка потвърди предишните ми сведения за Възела, ще разполагаме с пълна картина на позициите на нашите неприятели. Не би следвало да има големи промени. Изминалото време бе недостатъчно.

Изненадата и неочакваното. На какво още можеха да разчиташ от своя башар-ментат? Той пак погледна към Гарими, позволила си да изкаже на глас съмнения по отношение на войнските му умения.

А тя вече бе подготвила следващото си питане:

— Да приемем ли за вярно, че Дънкан Айдахо е твой съветник по оръжейните въпроси?

— Когато разполагаш с най-доброто, трябва да не си с ума си, за да не го ползваш.

— Е, тогава ще те придружава ли той като учител?

— Айдахо предпочита да не напуска кораба и вие до един знаете защо.

Да, този път я накара да замълчи, което явно никак не й се хареса. На един мъж не бива да се дава възможност да поставя натясно света майка, особено пред останалите сестри!

Одрейди пристъпи напред и положи дланта си върху ръката на Тег.

— Нима всички забравихте, че този гола, който се казва Майлс Тег, е наш предан приятел? — Тя се загледа внимателно в подбрани лица от тълпата, за които знаеше, че са наясно с бащинската му връзка с нея, като преместваше очи от една личност на друга с умишлено забавяне, което едва ли можеше да бъде изтълкувано погрешно.

Е, ще се намери ли някой от вас да се развика за „семейственост“? Тогава погледнете още веднъж записа в специалната ви служба!

Импулсите, идващи от Общия събор, отново започнаха да се връщат към добрия тон, очакван на форуми от такъв порядък. Престанаха просташките сблъсъци-надвиквания на груби гласове, настояващи за внимание. Речта постепенно се настрои към онези нотки, близки до духа на църковното песнопение, макар и съвсем не химнични. Гласовете сякаш се раздвижиха и потекоха заедно. Одрейди винаги бе намирала това събитие за удивително. Щеше да е невъзможно, ако всички тук не бяха бин-джезъритки. Само това обяснение бе достатъчно. Танцът на всекидневните движения продължаваше в гласовете им. Съдружници, независимо от временните разногласия.

Ето това ще ми липсва.

— Никога не е достатъчно да се правят точни предвиждания за настъпването на събития с печални последствия — каза тя. — Кой знае това по-добре от нас? Има ли тук някой, дето да не е научил урока за Куизъц Хадерах?

Нямаше нужда от повече подробности и усложнения. Зловещите предсказания не бяха способни да променят следвания от тях курс. Това бе причината и за мълчанието на Белонда. Бин-джезъритките бяха твърде просветени хора. Не глупци, които се нахвърлят върху приносителя на лоши вести. Да не се вярва на вестоносец? (Кой би могъл да очаква нещо добро от подобни люде?) Ето модел, който трябва да бъде отбягван на всяка цена. Ще заглушим ли идващите с лоши вести, като приемем, че пълното мълчание, настъпващо след смъртта, изтрива смисъла на посланието? Не, „Бин Джезърит“ бе усвоил по-полезни познания! Смъртта придава още по-голяма сила на гласа на пророка. Мъчениците са наистина опасни.

Одрейди следеше как осъзнаването на отзвука от думите й се разстила през цялата зала и стига до най-горните редове.

Сестри, навлизаме в трудни времена и сме длъжни да приемем това като факт. Дори Мурбела го знае. И вече разбира защо бях толкова настойчива да стане една от нас.

Обърна се и погледна към Белонда. Никаква следа от разочарование. Бел знае защо не е сред избраните. Това е най-правилният курс от наша страна. Да се промъкваме незабелязано. И да ги овладеем още преди да заподозрат действията ни.

Одрейди премести погледа си към Мурбела, у която забеляза осъзната почтителност. Новата света майка бе започнала да поема първите си дози добри съвети, струпани в Другите Памети. Етапът на временното вманиачаване бе отминал, а постепенно се връщаше и нежната й привързаност към Дънкан. Може би след време…

Мурбела, както вече ти казвах, преценявай сама за себе си! За да предизвикаш промяна, трябва да откриеш опорни точки и да ги преместваш. Пази се от задънени улици. Но и тези опорни точки не са всичко в служебните офиси по високите места. Нерядко те представляват икономически или комуникационни центрове, а ако знаеш това, офисът на високо място остава безполезен. Дори лейтенанти могат да променят посоката на нашия курс. И то не чрез подмяна на докладите, а само с игнориране на нежелани заповеди. Бел стриктно спазва получените заповеди до момента, когато си повярва, че те вече са неефективни. Понякога и давам нареждания точно с тази цел: да разиграе познатата си игра на бавене. Тя много добре го осъзнава и пак го прави — отново и отново. Имай го предвид, Мурбела! А след като двете Споделим, изучи внимателно начина, по който протичат моите изпълнения.

Хармония бе постигната, но на определена цена. Одрейди даде знак за приключване на Общия събор, знаейки много добре, че не са намерени отговори на всички въпроси, а някои от тях дори не са зададени. Незададените обаче щяха да преминат бавно-бавно през Бел и там на тях щеше да бъде обърнато максимално внимание.

Будните и подходящо мислещи сестри нямаше да питат. Те вече бяха вникнали в нейния план.

Когато излизаше от голямата Обща зала, тя почувства пълноценното си себеотдаване и отговорност към направения от нея избор, долавяйки за първи път по-ранното си колебание. Да, имаше и известни съжаления, но Мурбела и Шийена можеха да ги узнаят.

Крачеща до Белонда, Одрейди мислеше за местата, където никога няма да отиде, както и за нещата, които никога нямаше да види освен като отражение на нечий друг живот.

Без съмнение това бе своеобразна носталгия, чийто фокус бяха Разпръскванията; тя облекчи донякъде болката й. Прекалено много събития, за да бъдат видени само от една личност. Дори „Бин Джезърит“, разполагащ с гигантско струпване на спомени и памети, не можеше да разчита на пълното улавяне на всичко, до последната значима подробност. Голямата Картина, Главното Течение… Специалните умения на моето Сестринство. Към тях се отнасяха и най-важните неща, ползвани от ментатите: моделите, движенията на същите тези течения и носеното от тях, както и местата, където те отиваха. Последствията. Не картите, а динамиката на течащите маси.

Поне успях да съхраня ключовите елементи на демокрацията в оригиналната й форма, намираща се под контрола на жури от съдебни заседатели. Един ден може и да ми благодарят за това.