Франк Хърбърт
Домът на Ордена (27)

„Хората се раждат податливи на това най-упорито и поразяващо интелекта заболяване — самозаблудата. Както най-добрите, така и най-лошите от всички възможни светове са драматично засегнати от него. Липсва естествен имунитет срещу болестта. Нужна е постоянна бдителност.“

 

Бин-джезъритска кода

След като Одрейди замина от Централата (по всяка вероятност само за кратко), Белонда и за миг не се поколеба пред необходимостта от бързи действия. Проклетият гола-ментат е прекалено опасен, за да остане жив!

Групата със старшата майка едва-що се бе скрила от погледа й в свъсения следобед, когато тя пое по пътя към не-кораба. Разпореди се да й предоставят достатъчно пространство в тръбовод — без прозорци, автоматичен и бърз. Одрейди също следеше кой е склонен да изпраща нежелани послания.

Пътьом Белонда прегледа сборното си сведение-оценка за множеството животи на Айдахо. Бе се погрижила записът да бъде държан в Архивната служба, готов за лесно изваждане. В първообраза и в по-ранните голи импулсивността определено доминираше. Бързо намразват и бързо отстъпват от лоялността.

По-късните Айдаховци тушираха тази особеност с цинизъм, но основата си оставаше. Тиранът многократно я бе призовавал към действие. За Белонда не бе трудно да разпознае модела.

Може да бъде предизвикан чрез засегната гордост.

Продължителната му служба при Тирана направо я очарова. Не един и два пъти е бил ментат, а имаше достатъчно доказателства, че в няколко пререждания е играл роля и на Изразител на Прорицание в истината.

Външният му вид отговаряше на описанието в записа.

Интересни и характерни черти на лицето; изражението на очите и формата на устата говореха за сложно духовно движение и развитие.

Защо Одрейди не иска да приеме опасността, скрита в този мъж? Белонда често биваше връхлитана от опасения, когато старшата майка заговаряше за Айдахо с непресторена показност на чувствата.

„Мисълта му е ясна и точно насочена. Впечатляващо чиста мисловна дейност. Може би защото неспирно се обновява. Харесвам го и знам, че това обикновено повлиява върху решенията ми.“

Признава влиянието му!

Белонда намери Айдахо сам и седнал пред контролното табло. Вниманието му бе съсредоточено върху познатото й надлъжно изображение на оперативната схема на не-кораба. Щом я видя, той изтри прожектираното изображение.

— Привет, Бел. Чаках те.

Голата докосна таблото и зад него се отвори врата, Влезе младият Тег и застана недалече от учителя си, загледан мълчаливо в Белонда.

Айдахо не я покани да седне, нито пък й предложи стол, принуждавайки я сама да вземе един от спалнята и да го постави пред двамата. След като се отпусна в него, той й отправи едновременно внимателен и развеселен поглед.

Белонда бе все още леко стъписана от поздрава му. Защо я е чакал?

Побърза да отговори на незададения й въпрос:

— Неотдавна Дар се появи на екрана и ми каза, че заминава при Шийена. Знаех, че няма да си губиш времето и ще дойдеш веднага след тръгването й.

Обичайна преценка на ментат или…

— Предупредила те е!

— Погрешно.

— Какви тайни споделяте с Шийена? — бе настойчивият й въпрос.

— Използва ме така, както вие сте я учили.

— Мисионария!

— Бел! Два ментата са се събрали. Струва ли си да играем глупави игри един пред друг?

Белонда пое дълбоко дъх и направи опит да се включи като ментат. Не беше лесно при текущите обстоятелства с взряното в нея дете и забавното изражение по лицето на Айдахо. Дали Одрейди не бе приложила неочаквано лукавство? Може би дори кроежи срещу света майка с помощта на голата?

Дънкан се отпусна, когато забеляза как бин-джезъритската енергия подсили с фокусираното си излъчване режима на ментат.

— Бел, отдавна знам, че искаш да ме видиш мъртъв.

Да… Страховете са ме направили прозрачна.

Попадението май беше съвсем близо до целта, помисли той.

Белонда е дошла при него с готова мисъл за смъртта му: някаква малка драма, създаваща „необходимостта“, за която всичко вече е подготвено. Не хранеше почти никакви илюзии за възможностите си да отговори адекватно на нейното насилие. Но знаеше, че в качеството си на ментат тя щеше да наблюдава внимателно ситуацията, преди да започне действия.

— Липсва уважение в начина, по който си служиш с малките ни имена — упрекна го Белонда.

— Не, просто различно възприемане на нещата, Ти вече не си света майка и аз не съм „голата“. А две човешки същества, изправени пред един и същ проблем. Не ми казвай, че не си даваш сметка за това.

Тя обходи с поглед работната му стая и каза:

— Ако си ме очаквал, защо Мурбела не е тук?

— И да бъде принудена да те убие, когато трябва да ме защити, така ли?

Белонда прецени казаното от него.

Проклетата почитаема мама наистина би могла да ме убие, но тогава…

— Пратил си я навън, за да я опазиш.

— Имам по-сигурен защитник — той посочи към детето.

Тег? Защитник? За него се носеха онези истории от Гамму. Айдахо знае ли нещо?

Имаше желание да го попита, но можеше ли да рискува? Наблюдателите-вардияни трябва да получат ясен сценарий за опасността.

— Нима то?

— Дали ще продължи да служи на „Бин Джезърит“, ако види как ме убиваш?

След като тя не отговори, Айдахо добави:.

— Бел, постави се на мое място. Аз съм ментат, паднал не само във вашия капан, но и в този на почитаемите мами.

— Само ментат ли си?

— Не. Също и тлейлаксиански експеримент, но не провиждам в бъдещето. Не съм Куизъц Хадерах. Просто ментат с възпоминания от много животи. Вие, с вашите Други Памети, можете да схванете какви възможности се отварят пред мен.

Докато той говореше, Тег приближи и се облегна на контролното табло до лакътя му. По лицето на момчето се четеше единствено любопитство, нямаше и следа от страх.

Айдахо махна с ръка към мястото на прожекционния фокус над главата си, където танцуващите сребристи прашинки бяха готови да се съберат в изображения.

— Един ментат вижда, че излъчваното от него поражда несъответствия: зимни сцени през лятото или слънчева светлина, когато дошлите при него пристигат едновременно с дъжда… Не си ли очаквала от мен да се отнеса скептично към пиеските ти?

Белонда мигновено разбра, че е чула поредно заключение на ментат. Все още се намираха върху основата на общото обучение.

— Съвсем естествено си решил да не омаловажаваш Тао — каза тя.

— Поставих други въпроси. Случващи се едновременно неща могат да имат скрити връзки. Какво представляват причината и следствието, когато са изправени пред едновременността?

— Имал си добри учители.

— И не само в един живот.

Тег се наведе в посока към нея:

— Наистина ли дойде, за да го убиеш?

Не си струваше да лъже.

— Продължавам да мисля, че е прекалено опасен.

Да видим как ще го оспорят наблюдателите-вардияни!

— Но нали точно той ще ме върне към предишните ми спомени!

— Бел, танцьори сме на една и съща площадка — каза Айдахо. — Тао. Може и да се разбира, че не танцуваме един с друг, може да си служим с различни стъпки или ритми, но ни виждат заедно.

Вече започваше да подозира причината, накарала го да поведе разговора в тази посока. Замисли се дали няма друг начин за неутрализирането му.

— Не разбирам за какво говорите — намеси се Тег.

— За любопитни съвпадения — отвърна Айдахо.

Момчето се обърна към Белонда:

— Моля да ми бъде обяснено.

— Опитва се да каже, че двамата се нуждаем един от друг.

— Ами защо не го рече направо?

— По-сложно е, момче. — Тя помисли: От записа трябва да се разбере, че предупреждавам Айдахо. После продължи:

— Дънкан, муцуната на магарето не е причина за поява на опашката му, независимо колко пъти гледаш как животното преминава през онова тънко вертикално пространство, което ограничава взора ти.

Айдахо пресрещна втренчения й поглед с думите:

— Веднъж Дар дойде при мен с клонка от цъфнала ябълка, докато прожектираната отвън картина показваше сезона за прибиране на реколтата.

— Гатанки, нали? — обади се Тег и запляска с ръце.

Белонда си припомни записа на въпросното посещение. Прецизни ходове на старшата света майка.

— Не помисли ли за оранжерия?

— Или че просто е искала да ми достави удоволствие?

— Трябва ли да отгатна? — попита Тег.

След продължително мълчание и преплетени погледи между ментати, Айдахо каза:

— Бел, явно извън мястото на принудителното ми задържане е настъпил хаос. Липса на съгласие във върховните ви съвети.

— Дори в условията на анархия може да има разисквания, приключващи с отсъда — контрира тя.

— Бел, ти си лицемерка!

Белонда рязко се дръпна назад, сякаш някой бе посегнал да я удари — изцяло неволно движение, поразило я с принудителната реакция от нейна страна. Гласът ли беше? Не, нещо, което бе проникнало още по-дълбоко… Изведнъж почувства силен страх от този мъж.

— За мен е изумително да разбера, че ментат и света майка може да се окаже такъв лицемер — рече той.

Тег задърпа Айдахо за ръката:

— Ама вие биете ли се?

Айдахо бутна встрани дланта му:

— Да, бием се.

Белонда не можеше да отмести погледа си от очите на голата. Имаше желание да се обърне и побегне. Какво правеше той? Всичко се бе объркало от горе до долу!

— Между вас може ли да има лицемери и престъпници? — запита Дънкан.

Белонда отново си спомни за видеоочите. Този бродещ дух съумяваше да се забавлява не само с нея, но и с наблюдаващите! И го правеше с изтънчено внимание. Внезапно я обзе възхищение към великолепното му изпълнение, ала то не смали страховете й.

— Питам се защо сестрите ти те понасят? — С каква елегантна прецизност се движеха устните му! — Нима си необходимото зло? Или пък източник на ценна информация, а понякога и на добър съвет?

Гласът й най-после се завърна:

— Как се осмеляваш? — изречено гърлено и с цялата й пословична злост.

— Възможно е да спомагаш сестрите си да придобият повече сили — казано с безизразен тон и ни най-малка промяна на интонацията. — Слабите звена са място, което останалите са длъжни да заздравят, а това пък засилва мощта им и поединично и като цяло.

Белонда осъзна, че едва удържа позицията си на ментат. Възможно ли е всичко казано да е вярно? Нима и старшата майка виждаше нещата по същия начин?

— Дойде тук с престъпно неподчинение в мислите си — каза той. — И всичко в името на неотложната потребност! Мъничка драма за видеоочите, с която да докажеш, че няма друг избор.

Тя долови, че думите му възстановяват ментатския й капацитет. Съзнателно ли го правеше? Очарова я необходимостта да вниква както в маниера му, така и в смисъла на казаното. Наистина и можеше да разчита ходовете й с такъв успех? Записът на настоящия сблъсък сигурно щеше да се окаже много по-ценен от малката й пиеска. Което важеше с пълна сила и за крайния резултат!

— Мислиш ли, че желанията на старшата майка имат значимостта на закон? — попита Белонда.

— А ти наистина ли допускаш, че не умея да наблюдавам? — Айдахо махна с ръка към Тег, който направи опит да се намеси. — Бел! Бъди само ментат.

— Добре те чувам. Както и много други!

— Прозирам значимостта на проблема, пред който сте изправени.

— Не сме ти създавали никакъв проблем!

— Същото не се отнася за тебе, Бел. Скъпернически раздробявате всичко на късчета, но аз виждам какво става.

Белонда изведнъж си спомни думите на Одрейди:

„Не ми е необходим ментат. Искам създател на нови неща.“

— Имате нужда от… Аз… ви трябвам — процеди Айдахо. — Проблемът ви все още е затворен в черупката… той е онова късче месо, което трябва да бъде измъкнато.

— Каква е възможната причина да си ни потребен?

— Нужно ви е моето въображение, изобретателността и всички онези неща, които са запазвали живота ми въпреки гнева на Тирана.

— Сам си казвал, че той те е убивал толкова пъти, та вече си забравил броя им. Ментате, вкуси от собствените си думи!

Дънкан й отговори с майсторски овладяна усмивка: нито тя, нито онези зад видеоочите можеха да сбъркат защо го прави, преди да запита:

— Нима ми вярвате, Бел?

Сам обвинява себе си!

— Без нещо ново вие сте обречени — добави той. — Само въпрос на време е; всички ще го разберете. Може би все пак не това поколение. Възможно е да не бъде и следващото. Но това, което чу, е неизбежно.

Тег рязко дръпна ръкава му:

— Башарът би могъл да помогне, нали?

Аха, момчето наистина е слушало. Айдахо потупа малката длан:

— Само башарът не стига.

После се обърна към Белонда:

— Добре е потиснатите да се сдружат. Струва ли си да се зъбим за един и същ кокал?

— Казвал си го и друг път.

И без съмнение ще го чуваме пак от теб.

— Продължаваш ли да си ментат? — запита той. — Е, тогава спри драмата! Очисти нашия проблем от романтичната плява.

Дар е такава! Не аз!

— Всъщност кое е романтичното — продължи той — в изолираните групички на Разпръснат „Бин Джезърит“, чакащи заколение?

— Според теб никой ли няма да избяга?

— Засявате вселената с врагове. Храните почитаемите мами!

Очевидно тя бе изцяло (и само) ментат, необходим за противотежест на голата с равностойните си умения. Драма ли? Романтика? Тялото участва в съответствие с изпълнението на ментата. Защото трябва да го ползват, без да му разрешават да се намесва.

— Никоя света майка, изпратена от вас в Разпръскването, не се е върнала или оставила някакво съобщение — каза той. — Правите опити сами да си вдъхнете кураж с думите, че единствено Разпръснатите знаят къде отиват. Как можете да игнорирате посланието, което представлява подобен факт? Защо нито една дори не е опитала да се свърже с Дома на Ордена?

Гълчи всинца ни, дяволите да го вземат. И е прав.

— Обрисувах ли проблема в основната му форма?

Запитване на ментат!

— Възможно най-прост въпрос и най-прост външен образ — съгласи се тя.

— Развихрен сексуален екстаз… Да бъде ли той приет за впечатан в „Бин Джезърит“? Вашите хора там падат ли в капана на почитаемите мами?

— Мурбела? — изречено като предизвикателство с една-единствена дума. Дай преценката си за жената, която според теб обичаш! Знае ли тя онова, дето ние трябва да знаем?

— Явно са предварително подготвени да не разпалват изпитваната от тях наслада до ниво на пристрастяване, но въпреки всичко са уязвими.

— Тя отрича наличието на бин-джезъритски извори в историята на почитаемите мами.

— Научена е да го прави.

— И жаждата за власт като заместител, така ли?

— Най-после зададе подходящ въпрос, mater felicissima^[1]. — Назова я с някогашното обръщение към членовете на Съвета на „Бин Джезърит“.

Белонда знаеше защо го направи и почувства, че думите му оказаха желания ефект. Вече имаше нужния сигурен баланс. Света майка-ментат, окръжена с мохалата на собственото си преминаване през Агонията на теста с подправката — онова единство на благотворна защита от страна на Другите Памети срещу тиранията на зложелателни предшественици.

Откъде знае всичко това? Всеки наблюдател зад видеоочите би задал същия въпрос. Да, разбира се! Обучавал го е Тиранът — отново и отново. С какво разполагаме тук? Какъв е този талант, с който дръзва да си служи светата старша майка? Да, опасен, но много по-ценен, отколкото подозирах. О, богове на собственото ни съзидание! Той ли е оръжието за нашето освобождение?

Колко спокоен бе Айдахо! Знаеше, че е успял да се справи с нея.

— Бел, през един от своите животи посетих дома на „Бин Джезърит“# на Уалах IX# и там разговарях с една от предшествениците ви на име Теразиус Хелен Антеак. Оставете я да ви насочва. Тя знае как.

Белонда почувства познатия подтик към размисъл. Откъде може да е разбрал, че Антеак е моя предшественица?

— Отидох на Уалах IX по нареждане на Тирана — продължи той. — О, да! Често мисля за него като за Тирана. Бях получил заповед да спра дейността на школата за ментати, която предполагахме, че сте скрили там.

В този момент се намеси едновременно тръгналият поток от страна на Антеак:

— Ето, сега ще ти покажа събитието, за което вече съм разказ вала.

— Обърни специално внимание — каза той. — Аз, самият ментат, принуден да преустановя живота на школа, в която се подготвят хора тъй, както лично съм бил подготвен. Лито знаеше защо ми е наредил да го направя, както знаеш и ти, разбира се.

В съзнанието й течеше и другият поток: Орден на ментати, основан от Гилбертус Албанс; общо временно убежище е „Бин Тлейлакс“, целящ присъединяването им към тлейлаксианската хегемония; раздробен в безчислени „школи-потомци“; сподавен от Лито II заради стремежа им да станат ядро на независима опозиция; поет от Разпръскването след Глада.

— Той държеше при себе се неколцина от най-добрите учители на Дюн, но въпросът, поставен ти сега от Антеак, има друга цел. Къде отидоха сестрите ви, Бел?

— Все още няма как да разберем, нали?

Наблюдавайки го, седнал пред контролното табло, тя осъзна нещо ново. Желанието им да блокират такъв ум е погрешно. Ако трябва да го използват, длъжни са да го сторят в пълен мащаб.

— Впрочем, Бел — каза Айдахо, когато тя стана, за да си тръгне, — възможно е почитаемите мами да са относително малка група.

Малка ли? Нима от вниманието му бе убягнал фактът, че Сестринството биваше помитано от ужасяващи с броя си пълчища — планета след планета?

— Всички числа са относителни. Има ли във вселената нещо, което да е наистина неподвижно и неизменно? Бел, не е изключено нашата стара Империя да се е оказала последен подслон за тях. Място, където да се скрият и направят опити за прегрупиране.

— Вече изрази това предположение пред Дар…

Не старша майка, не Одрейди. А Дар.

Той се усмихна:

— Може и да помогнем със Сцитал.

— Ние ли?

— Мурбела да събира сведенията, а аз да преценявам годността им.

Не му хареса усмивката, появила се в отговор:

— Какво точно предлагаш?

— Нека въображението ни снове насам-натам и придава нужната форма на нашите опити. Каква полза бихме имали дори от не-планета, ако нещо може да проникне през защитата й? Тя погледна към момчето. Айдахо знаеше за подозрението им, че башарът е виждал не-корабите? Напълно естествено. При ментат от неговата класа… Явно владееше изкуството да събира разхвърляните късчета в цялостен външен образ.

— За защитата на която и да е обитаема планета, намираща се някъде по средата, ще е потребен целият енергиен заряд на С-3: слънце — сухо и много хладно. Белонда погледна надолу към него.

— Всичко, свързано с Разпръскването, следва да бъде поставяно под въпрос.

— Но не и в рамките на сегашните ни възможности. Имаме ли предвид нещо по-неамбициозно?

— Преглед на генетичните маркери в клетките на вашите хора Да потърсим общи модели в онаследеното от атреидите. Може да се появят таланти, за които дори не сте подозирали.

— Творческото ти въображение не спира да подскача.

— Слънцата С-3 и генетичните фактори. Възможни са връзки помежду им.

Защо продължава с подобни лудешки предположения? Не-планети и хора, за които защитата срещу проникване в бъдещето е пробиваема? Какво прави той всъщност?

Белонда не се ласкаеше, че думите му са предназначени единствено за нея. Видеоочите бяха винаги отворени.

Дънкан замълча, обгърнал небрежно с едната си ръка раменете на момчето. И двамата я наблюдаваха. Предизвикваха ли я?

— Бъди ментат, ако можеш!

Не-планети ли? Когато масата на даден обект нараства, енергията, необходима за неутрализиране на гравитацията, прехвърля прагове, съпоставими с прости числа. Не-защитите отговарят на енергийни защити от по-висш порядък. Експоненциално нарастване от друга величина. Дали Айдахо намекваше, че някой от Разпръскването е намерил път за заобикаляне на проблема? Длъжна беше да го попита.

— Иксианците не са вникнали в същността на Холцмановата концепция за уеднаквяване — отвърна той. — Те просто я ползват като теория, чието действие продължава дори когато не я разбираш.

Защо ли насочва вниманието ми към технокрацията на Икс? Иксианците са вземали активно участие в прекалено много дела, за да им вярва „Бин Джезърит“.

— Не си ли се запитвала защо Тиранът никога не е налагал запрета върху дейностите на Икс? — рече Айдахо. И продължи, понеже тя не сваляше поглед от него:

— Просто от време на време им е надявал юзда… Бил е очарован от идеята за неразрушима връзка между човек и машина, при която и двете страни опипват взаимно граничните си възможности.

— Киборги?

И това между другите неща.

Нима Дънкан не знаеше за остатъчното отвращение, запазило се след Бътлъровия джихад дори в средите на „Бин Джезърит“? Много тревожно! Сходството, което биха могли да постигнат двете страни — човек и машина… Като се имат предвид ограниченията пред машината, не беше трудно да се стигне до стегната представа за късогледството на иксианците. Намекваше ли Айдахо, че Тиранът се е присъединил към идеята за машинен интелект? Глупости! Тя се обърна към изхода.

— Бел, тръгваш си много скоро. Редно е да проявиш по-голям интерес към имунитета на Шийена срещу принудителното сексулно обвързване. Младите мъже, които й пращам за фино дообработване, не са впечатани, както и тя самата. Въпреки това нито една от почитаемите мами не е нещо повече от обикновен познавач.

— Белонда вече осъзнаваше каква стойност бе определила Одрейди за настоящия гола_. Безценен! А аз можех да го убия. _Непосредствената възможност за грешка от нейна страна я ужаси. Когато стигна до вратата, тя поспря, за да каже:

— Защо ни бе съобщено, че футарите, които видях на Гамму, преследват и избиват почитаемите мами? Мурбела не знае нищо по въпроса.

После излезе, без да погледне назад. Всичко, научено от нея днес за голата, го правеше още по-опасен. Но трябваше да продължат да живеят заедно, поне засега…

Айдахо пое дълбоко дъх и погледна към объркания Тег:

— Благодаря ти, че беше тук, и оценявам факта на дългото ти мълчание пред лицето на една голяма провокация.

— Тя нямаше да те убие, нали?

— Ако не бях спечелил, благодарение на теб, първите няколко секунди, можеше и да го стори.

— Но защо?

— Обзета е от погрешната мисъл, че бих могъл да съм Куизъц Хадерах.

— Като Муад’Диб ли?

— Да. И като сина му.

— Е, вече няма да ти навреди.

Айдахо погледна към вратата, през която си бе тръгнала Белонда. Отложено изпълнение на смъртната присъда. Единствено това бе успял да постигне. Може би вече не беше само незначително винтче в интригите на останалите. Бяха еволюирали до ново състояние на взаимните си връзки, при което не бе изключено да остане жив, ако внимателно се съобразява с обстоятелствата. Емоционалната привързаност никога не бе фигурирала в тези връзки. Дори с Мурбела, а също и с Одрейди… Дълбоко в себе си пленничката мразеше принудителното сексуално обвързвано, също както той, Одрейди би могла да се позове на старите клетви за вярност към атреидите, но не биваше да вярва на емоциите на една света майка.

Атреидите! Той погледна към Тег, за да види как фамилната прилика бе започнала да оформя още незрялото детско лице.

Впрочем какво бе успял да постигне с Бел? Можеше да предположи, че вече няма да му подават неверни данни. Също да разчита донякъде на истинността на казаното от една света майка, съзнавайки едновременно, че всяко човешко същество е подвластно на грешки.

Сега не само аз съм в специално училище. И сестрите са в същото!

— Може ли да потърся Мурбела? — попита Тег. — Тя ми обеща да ме научи на бой с пета. Мисля си, че башарът не го е знаел.

— Кой не го е знаел?

С наведена глава и явно сконфузен:

— Аз… не съм.

— Мурбела е на площадката за тренировки. Бягай. Но остави на мен да й разкажа за Белонда.

Учебният процес в „Бин Джезърит“ е непрестанен, помисли, докато гледаше как момчето си тръгва. Мурбела бе права, когато твърдеше, че се научават и неща, познати единствено на сестрите.

Мисълта му разбуди нови опасения. Той зърна запомнена някога сцена — Сцитал, застанал зад преградна полева защита в един от коридорите. Какво изучаваше затворникът — техен събрат по съдба? Айдахо потръпна. Мисълта за тлейлаксианците винаги събуждаше спомените за Лицетанцьори. А после и факта, че всеки от тях може да „препечата“ съзнанието на жертвата си. По индукция се появиха и страховете, съпътстващи неговите собствени визии.

Аз също съм тлейлаксиански експеримент.

Това бе нещо, което не би се осмелил да обсъжда със света майка, дори в границите на зрението и слуха на която и да е от тях.

Излезе и тръгна по коридорите, за да стигне до квартирата на Мурбела, където седна на един от столовете и заоглежда обстановката след поредния й урок. Ето го приспособлението, ползвано от нея за подражателно повторение при упражнения на гласните струни. Коланите и ремъците — същинска сбруя за принудителни реакции при прана-бинду — сега бяха омотани и захвърлени небрежно на един стол. Явно бе запазила лоши навици от времето, прекарано при почитаемите мами.

Мурбела го завари на същото място, когато се върна. Беше облечена в опънато по тялото бяло трико с големи петна от пот и бързаше да го свали и да се отпусне. Той я спря по пътя й към душа, използвайки една от старите си хитринки:

— Научих някои неща за Сестринството, които не знаехме досега.

— Кажи ми ги! — тутакси бе поискано от неговата любима с блеснала пот по окръгленото лице и зелени очи, пълни с възхита. Моят Дънкан отново е прозрял нещо, скрито в тях!

— Игра, при която една от фигурите не може да бъде премествана — напомни й той. Нека се поизпотят наблюдателите-вардияни зад видеоочите! — Те не само очакват от мен да им помогна за създаването на нова религия, свързана с Шийена — нашето съзнателно участие в техния сън-мечта — но се предполага, че ще бъда досадникът, „шилото“ на съвестта им, принуждаващо ги да поставят под въпрос собствените си извинения за необичайно поведение.

— Одрейди ли беше?

— Не, Белонда.

— Дънкан! Тази е опасна. Никога не бива да оставаш насаме с нея.

— Момчето беше с мен.

— Нищо не е казал!

— Изпълнява заповед.

— Е, добре! Какво стана?

Разказа й накратко, но не пропусна да опише израженията по лицето на Белонда и другите й реакции. (Наистина, сега вече дисагите на онези, които са залепнали за видеоочите, ще са пълни!)

— Ако ти причини някакво зло — Мурбела бе повече от гневна, — няма да им сътруднича. На никоя от тях!

Тъкмо на въпроса, мила моя. Последствията! Вие, бин-джезъритските вещици, трябва много внимателно да преоцените поведението си.

— Още смърдя от тренировъчната площадка — смени темата тя. — Какво момче! Бива си го. Никога не съм виждала толкова схватливо и умно дете.

— Почакай. — Той стана. — Ще те изтрия.

Отидоха при душа и Дънкан й помогна да свали потното трико; ръцете му бяха хладни по топлото й тяло. Чувстваше колко приятно й бе да я докосва.

— Нежен и силен… — пошепна тя.

О, всички вие в преизподнята! Как го гледаше само — лакома и готова да го погълне.

По изключение мислите на Мурбела за Айдахо бяха лишени от самообвинения. Не си спомням нито веднъж да съм се събудила с думите: „Обичам го!“ Не, всичко това приличаше на все по-дълбоко пристрастяване. Докато — завършило напълно — то трябваше да бъде прието като част от живота. Също като дишането или сърдечния пулс… Слабост ли? Не, Сестринството не греши.

— Измий ми гърба — подкани го тя и се изсмя, когато струята на душа намокри дрехите му. На свой ред му помогна да се съблече и там, под душа, отново се случи отдавна познатото — непреодолим импулс, сливащ мъжкото и женското до пълното изчезване на всичко с изключение на усещанията. Едва по-късно Мурбела можа да анализира станалото. Той познава пози и похвати, които са ми известни. Но имаше нещо повече от техниките. Иска да ми достави удоволствие! Мили богове на Дур! Можех ли някога да бъда толкова доволна?

Вкопчи се във врата му, докато той я изнесе изпод душа и я остави все още мокра на леглото. Привлече го към себе си и те останаха да лежат спокойно един до друг, за да се заредят отново с енергия.

След известно време тя прошепна:

— И така, Мисионария ще употреби Шийена.

— Има голяма опасност.

— А Сестринството остава в уязвима позиция. Мислех, че ще направят всичко възможно, за да не го допуснат.

— Според мен е абсурдно.

— Защото са възнамерявали ти да упражняваш контрол върху нея, нали?

— Никой не може да я контролира! И може би никой не би трябвало да се опитва. — Той погледна нагоре:

— Хей, Бел! Май си дръпнала за опашката повече от един тигър!

След като се върна в Архивната служба, Белонда открехна вратата на „ЗАПИС НА ВИДЕООЧИ“ и погледна въпросително към дежурната.

— Отново са под душа — каза надзираващата. — След известно време това започва да става отегчително.

— Participation mystique^[2]! — отсече Белонда и тръгна с бърза крачка към жилището си, а в съзнанието й се тълпяха сменящи се възприятия с основен мотив — нуждата от реорганизация. Той е по-добър ментат от мен!

Ревнувам от Шийена, дяволите я взели! И Айдахо го знае!

Participation mystique! Оргията като активатор. Сексуалното познание на почитаемите мами оказваше въздействие върху „Бин Джезърит“ по подобие на примитивното потапяне в споделен екстаз. Правим една стъпка към него и друга встрани.

Самият факт да знаеш за съществуването му! Колко отблъскващо, колко опасно, но с каква притегателна сила…

А Шийена е неподатлива! Проклета да е! Защо голата трябваше да им го напомни точно сега?