Франк Хърбърт
Домът на Ордена (30)

„Иш яра ад-ахдаб хадбат-у.“ (Гърбавият не вижда собствената си гърбица. — Народна пословица.) Коментар на „Бин Джезърит“: „Гърбицата може да се види с помощта на огледала, но те показват и останалото.“

 

Башарът Тег

„Бин Джезърит“ изпитваше слабост, бе убедена Одрейди; а в скоро време и цялото Сестринство трябваше да си даде сметка за реалното състояние на нещата. Никакво утешение не й даваше фактът, че тя първа го бе разбрала. Да се отказваме от най-ценния си ресурс, когато имаме най-голяма нужда от него! Разпръскванията бяха стигнали далеч отвъд способността на човешките същества да събират опита на преживяното във форма, подлежаща на управление. Можем само да извличаме основните елементи, което все пак е въпрос на преценка. Ала жизнено необходима информация щеше да остане в спящо състояние заради важни и маловажни събития — струпвания, определяни като инстинкт. Ето как стояха нещата в действителност; налагаше им се да отстъпват към неизречено с думи познание.

Постепенно словото „бежанци“ възприе отсянката на значението, което бе имало преди появата на подправката. Малки групи от свети майки, изпращани от Сестринството, пазеха някои общи черти със старите епизоди на миграция на скитници, кретащи по забравени пътища с жалка покъщнина във вързопи от окъсан плат — натоварени в очукани детски колички или накачулени върху всевъзможни превозни средства — като жалки останки от човешкия род. Общата мъка преливаше във всяко лице, безизразно от отчаяние или пламнало от ярост.

И така: повтаряме историята и я повтаряме пак, и отново я повтаряме…

Когато Одрейди се появи в един от тръбоводите малко след обяд, мислите й бяха фокусирани върху нейните Разпръснати сестри — политически бежанци, икономически бежанци, бежанци от някоя битка…

Тиране, това ли е твоята Златна Пътека?

Виденията все още я връхлитаха, докато влизаше в „офицерския“ стол на Централата — място, запазено единствено за свети майки. Тук те дори си сервираха сами.

Бяха минали двайсет дни, откакто бе освободила Тег, за да отиде в главната база на разквартируваните военни части. Из Централата бродеха слухове, особено сред прокторите, макар че още нямаше признаци за следваща проверка на вота. Днес предстоеше обявяването на нови решения, включващи доста повече неща от посочването на онези, които щяха да я придружават до Свързващия възел.

Тя огледа столовата — неприветливо място с жълти стени, нисък таван и малки правоъгълни маси, подреждани една до друга за по-големи групи. През прозорците се виждаше двор-градина под прозрачен похлупак. Нискостъблени кайсии със зелени плодове, тревна площ, пейки… Когато слънчевата светлина пълнеше оградения двор, сестрите се хранеха навън. Днес обаче нямаше слънце.

Тя отмина мястото за самообслужване, което й отстъпиха. По-късно, сестри.

При ъгловата маса близо до прозорците (запазена за нея) преднамерено отмести столовете. Кафявият на Бел — с биологично саморегулиране — започна слабо да пулсира заради непривичното за него смущаване на покоя. Одрейди седна с гръб към помещението, знаейки, че постъпката й ще бъде изтълкувана правилно. Оставете ме насаме с моите мисли.

Докато чакаше, загледа се към двора. Окръжаващият го жив плет от екзотични храсти с пурпурни листи бе пламнал в червено — гигантски цветове с фини тъмножълти тичинки.

Белонда пристигна първа и се отпусна в любимия си саморегулиращ се стол, без да каже и дума за новото място, на което го бе намерила. Напоследък често се появяваше неспретната — с охлабен пояс, набръчкана роба и трохи от храна по гърдите. Днес обаче външният й вид бе безупречен.

Хм, защо ли е така?

— Там и Шийена ще закъснеят — каза тя.

Одрейди прие, съобщението, без да престава да я оглежда внимателно. Не беше ли и малко по-слаба? Изглеждаше невъзможно една сестра да е напълно изолирана от протичащото в сетивната зона на нейните грижи, но понякога работното напрежение й пречеше да забележи дребните промени. Трябваше да се върне малко назад в наблюденията си, за да установи, че стоящата сега пред нея света майка е била досущ същата през последните няколко седмици.

Нещо се бе случило с Белонда. Всяка от присъстващите бе в състояние да упражнява достатъчен контрол върху теглото и фигурата си. Въпрос на вътрешна химия — приглушени или пуснати на воля огньове. От години бунтарката Бел парадираше със „специфичното“ си телосложение.

— Смъкнала си теглото — рече Одрейди.

— Пълнотата започва да ме прави прекалено бавна.

Не, за нея това никога не е било достатъчна причина да смени навиците си. Компенсирала бе с бързина на мисълта, прожекционна информация или експресен транспорт.

— Дънкан успя да се добере до теб, нали?

— Не съм нито лицемер, нито престъпница!

— Струва ми се, че е време да те пратим в наказателен кийп. Периодично повтарящото се насмешливо бодване обикновено отегчаваше Белонда. Днес обаче то не й направи никакво впечатление. След като почувства почти физически натиска на Одрейдиния поглед, тя обясни:

— Ако толкова искаш да знаеш, Шийена е причината. Буквално ме преследваше, за да коригирам външния си вид и да разширя кръга на своите близки съмишленици. Досадно е! Готвя се да я накарам да спре.

— Защо Там и Шийена ще се забавят?

— Преглеждат записа на последната ти среща с Дънкан. Бях наложила строги ограничения на достъпа до него. Не си струва да се гледа какво ще се случи, когато той стане общо достояние.

— Което е неизбежно…

— Напълно вярно. Успях само да спечеля малко време, за да се подготвим.

— Бел, не искам записът да се изземе и потули.

— Дар, с какво лично ти си се захванала?

— Ще го обявя на Общ събор.

Изненадата в погледа на Белонда не се нуждаеше от слова.

— Имам право да свикам Общ събор — напомни Одрейди. Белонда се облегна назад и продължи да я гледа внимателно; преценяваше и питаше, но без нито една дума… Последният Общ събор на „Бин Джезърит“ беше се състоял след смъртта на Тирана. А преди него — при узурпирането на властта от същия този Тиран. Общ събор бе немислим, след като почитаемите мами предприеха атаките си. Прекалено голям разход на време в сегашната отчаяна обстановка.

В същия миг Белонда попита:

— Ще рискуваш ли да призовеш сестри от оцелелите ни кийпове?

— Не, Дортужла ще ги представя. Вече има прецедент, както знаеш.

— Най-напред освободи Мурбела, а сега — Общ събор.

— Освободена? Мурбела е привързана със златна верига. Къде ще върви без своя Дънкан?

— Но си му дала правото да напуска кораба!

— Е, направил ли го е?

Белонда реши да смени темата:

— Вярваш ли, че информацията за корабното въоръжение е всичко, което му трябва?

— Знам го.

— Спомням си за Джесика, обърнала гръб на ментата, който имал за задача да я убие.

— Ментатът останал прикован на място от собствената си вяра.

— Дар, понякога и бикът промушва матадора.

— Но доста по-често не го прави.

— Оцеляването ни не бива да зависи от статистически данни!

— Съгласна съм. Ето защо ще свикам Общ събор.

— И помощниците ли?

— Всички.

— Дори Мурбела? Тя готова ли е за помощница?

— Мисля, че дотогава може да бъде и света майка.

Известно време Белонда остана с отворена уста, след което отбеляза:

— Дар, прекалено бързо е движението ти!

— Времената го изискват.

Светата майка погледна към вратата на помещението за хранене.

— Ето я и Там — каза тя. — Закъсня повече, отколкото очаквах.

Тамалани пристигна, дишайки тежко, защото бе бързала. Отпусна се в синия си стол с биологично саморегулиране, забеляза разместването и обяви:

— Ей сега ще дойде и Шийена. Показва някои записи на Мурбела.

Белонда се обърна към нея.

— Старшата майка се кани да я подложи на теста с Агонията и да свика Общ събор.

— Не съм изненадана — отвърна Тамалани с обичайната си прецизност. — Въпросът с положението на тази почитаема мама трябва да бъде разрешен възможно най-скоро.

В този момент и Шийена се присъедини към тях, заемайки стола-люлка отляво на Одрейди. Попита още докато сядаше:

— Наблюдавали ли сте как ходи Мурбела?

Одрейди бе впечатлена от начина, по който зададеният внезапно въпрос, изречен без предисловие, привлече цялото им внимание. Мурбела се разхожда из кораба. Забеляза го чак тази сутрин. Хубава е и веднага грабва окото. За останалите бин-джезъритки — както свети майки, така и помощници — тя бе нещо необикновено, екзотично. Дошла при тях от външния свят напълно оформена. Една от онези. Впрочем движенията й бяха основното, което се набиваше в очи. Нейната хомеостаза^[1] сякаш излизаше извън нормите.

Въпросът на Шийена отправи в друга посока мислите на старшата майка. Налагаше се преосмисляне на някои странности в твърде приемливия външен вид на прехода при Мурбела. Но какви точно бяха те?

Движенията й изглеждаха винаги грижливо подбрани. Като че ли изключваше всичко ненужно, когато се налагаше да отиде от едно място до друго. Пътят на най-малкото съпротивление? Именно този маниер на Мурбела причиняваше особена тръпка у Одрейди. Разбира се, Шийена също го бе забелязала. Беше ли бившата почитаема мама от онези, които всеки път щяха да избират лесния начин? Същият въпрос можеше да бъде прочетен и по лицата на придружаващите я.

— Агонията ще направи избора — рече Тамалани.

Одрейди погледна недвусмислено към Шийена:

— Е, и?

Попита я, понеже все пак тя бе задала въпроса.

— Навярно само защото изразходва излишна енергия. Съгласна съм с Там. Агонията…

— Не правим ли ужасна грешка? — запита Белонда.

Нещо в тона, с който бе зададен въпросът, показа на Одрейди, че Бел е приключила с равносметката на ментат. Видяла е онова, което възнамерявам да сторя!

— Ако имаш предвид по-подходящ начин, кажи го веднага — настоя тя.

Или не се обаждай.

Възцари се мълчание. Старшата майка огледа една след друга присъстващите, задържайки най-дълго погледа си на Бел.

Богове, където и да сте, помогнете ни! Въпреки че аз, бидейки бин-джезъритка, съм прекалено много агностик, за да отправя тази молба с нещо повече от надежда за покриване на всички възможности. Бел, не го издавай. Ако знаеш какво ще направя, трябва също и да разбереш, че то задължително ще излезе наяве, когато му дойде времето,

Белонда се изкашля, за да прекъсне унеса на Одрейди.

— Ще се храним ли, или само ще приказваме? Хората ни гледат.

— Да направим ли още един опит със Сцитал? — на свой ред попита Шийена.

Беше ли това желание да отклони вниманието ми?

— Засега да не му се дава нищо! — отзова се Белонда — Той е резервен вариант. Нека се поизпоти.

Одрейди я огледа внимателно. Беше ядосана заради мълчанието, наложено й по силата на тайното решение. Отбягваше да срещне погледа на Шийена. Ревнува! Бел ревнува Шийена!

— Сега аз съм само съветник — обади се Тамалани, — но…

— Престани! — рязко я прекъсна Одрейди.

— Там и аз говорихме нашироко за оня гола. — рече Белонда. (За нея Айдахо бе винаги „оня гола“, когато искаше да каже нещо пренебрежително.) — Защо той си мисли, че има за какво да разговаря тайно и насаме с Шийена?

Строг поглед към споменатата.

Одрейди забеляза взаимното подозрение. Тя не приема обяснението. Отхвърля ли и склонността на Дънкан към емоции?

— Старшата света майка вече го обясни! — каза бързо Шийена.

— Емоция! — с презрение се изсмя Белонда.

Одрейди извиси гласа си и сама остана изненадана от своята реакция:

— Потискането на чувствата е слабост!

Нависналите вежди на Тамалани се повдигнаха.

— Ако не се превием, може да се счупим.

Преди Белонда да отговори, старшата майка добави:

— Ледът може или да се разбие на парчета, или да се стопи. Ледените деви са уязвими само с един вид нападение.

— Гладна съм — внезапно смени темата Шийена. Примирие?

Тамалани стана и отбеляза:

— Рибена чорба с куп подправки. Трябва да ядем риба, преди морето да си е отишло. В неентропното хранилище няма достатъчно място.

Одрейди проследи отдалечаването на съратниците си към щанда за самообслужване. Осъдителните думи на Тамалани й напомниха за оня втори ден, прекаран с Шийена, след като бе взето решението за поетапното ограничаване на Голямото море. В ранното утро, застанала до прозореца в стаята на младата света майка, тя бе проследила полета на чайка на пустинния фон.

Махаше с криле на север: едно същество, изцяло не на място в тамошния пейзаж, но много красиво с дълбоко носталгичния си порив.

Белите криле проблясваха на ранната слънчева светлина. Черно петънце под и пред очите. Изведнъж птицата се зарея с неподвижно тяло. А след това, издигайки се нагоре от някакво въздушно течение, сви крилете си като ястреб и изчезна от погледа зад по-далечна сграда. Когато се появи отново, носеше в човката си нещо, което погълна, помагайки си с крилото.

Чайка — самотна и приспособяваща се.

И ние се адаптираме. Наистина имаме нужда от адаптация.

Подобна мисъл не беше от даващите покой. Напоследък нищо не носеше отмора. По-скоро обратното. Одрейди също се почувства изблъсквана и отнасяна от опасно течение. Не само любимият й Дом на Ордена, но и цялата човешка вселена се разломяваше и от старите очертания постепенно възникваха нови форми. И може би бе правилно, че в тази нова вселена Шийена продължава да крие своите тайни от старшата майка. Да, тя действително крие нещо.

Хапливите нотки на Белонда отново я върнаха към заобикалящата ги обстановка:

— След като няма сама да си сервираш, мисля, че трябва да се погрижим за теб.

Остави пред нея съд с ароматна рибена чорба, а до него сложи голям комат чеснов хляб.

Почти веднага след като опитаха ястието, Бел остави лъжицата си на масата и се загледа изпитателно в нея. После каза:

— Няма да си внушаваме, че „се обичаме взаимно“ или други отчаяни глупости от този род, нали?

— Благодаря ти, че ми донесе храната.

Шийена преглътна и лицето й светна от широка усмивка:

— Много вкусно.

Белонда възобнови храненето си.

— Бива си я. — Явно бе доловила неизречения коментар. Тамалани ядеше методично, докато погледът й се местеше от Шийена към Белонда, а после към Одрейди. Изглежда бе съгласна с предложеното смекчаване на неодобрителната позиция към емоциите. Поне не възрази гласно, докато останалите по-възрастни сестри по всяка вероятност щяха открито да се противопоставят.

Главното бе любовта, която „Бин Джезърит“ се стараеше да отрече. В големите и малките неща. Колко начини имаше за приготвяне на превъзходни, поддържащи живота храни, рецептите за които бяха истинско олицетворение на много любови — стари и нови! Тази рибена чорба, галеща меко езика, също идваше отнякъде, с дълбоко заложени в нечия обич корени — у дома жената оползотворява онази част от дневния улов, която съпругът й не е успял да продаде.

Самата същина на „Бин Джезърит“ бе притулена в невероятно много любов. Имаше ли нещо друго, което така да се грижи за неизречените нужди на човечеството? Кой бе работил толкова упорито за съвършенството на човешкия род?

Щом Белонда изпразни съдината си, обра останалото в нея с последното късче хляб. Преглътна и се замисли.

— Струва ми се, че любовта ни отслабва — каза тя, ала в гласа й нямаше сила, с която да убеди другите.

Една помощница би го изрекла по същия начин. Направо от Кодата. Одрейди прикри забавлението си и контрира с друго „стъпало“ от същата кода.

— Пази се от жаргона. Той най-често крие невежество и има малка познавателна стойност.

Уважение и внимание изпълниха очите на Белонда.

Шийена се отдръпна от масата и обърса уста със салфетката. Тамалани стори същото. Нейният саморегулиращ се стол я пое, когато се облегна назад с дяволит блясък в очите.

Там знае! Старата вещица-хитруша продължава да чете ходовете ми. Но Шийена… Каква е нейната игра? Готова съм да твърдя, че се надява да отвлече вниманието ми. Много я бива за тази работа, нали сама я учих. Е, добре… За играта обаче са нужни двама. Продължавам да притискам Белонда, без да отмествам погледа си от моето малко бездомниче от Дюн.

— Бел, колко струва почтеността? — запита Одрейди.

Светата майка посрещна с мълчание атаката. В бин-джезъритския жаргон бе скрито определение за почтеността и те всички го знаеха.

— Редно ли е да почитаме паметта на лейди Джесика заради нейната хуманност? — продължи Одрейди. О, Шийена е изненадана!

— Джесика изложи на опасност Сестринството!

Белонда обвинява.

— На тях, на сестрите си вярна бъди — измърмори Тамалани.

— Древната ни дефиниция за почтеност ни помага да останем човечни — каза Одрейди.

Чуй ме добре, момиче.

— Ако го загубим, всичко е загубено — изрече Шийена с глас малко по-силен от шепот.

Одрейди сдържа въздишката си. Аха, това е значи! Току-що говорилата улови погледа й и каза:

— Ти ни даваш указания, разбира се.

— Неясни мисли — отзова се Белонда. — Най-добре е да ги избягваме.

— Тараза ни назоваваше „Бин Джезърит“ от Второто пришествие — напомни Шийена.

Настроението на Одрейди все повече започваше да клони към самообвинителна фаза.

Проклятието на нашето сегашно съществуване. Злокобните фантазии могат да ни унищожат.

Колко лесно бе да се призове бъдещето, което ги гледаше от пламтящите оранжеви очи на обзетите от дива ярост почитаеми мами. А страховете от многоликото минало се тълпяха, сякаш приклекнали кучета, в Одрейди — крайно напрегнати мигове, събрани във фокуса на остри зъби.

Тя с усилие върна вниманието си върху неотложния проблем:

— Кои ще ме придружат до Свързващия възел?

Всички знаеха за мъчителните преживявания на Дортужла, а из Централата дори бе тръгнала зловеща приказка: Който отиде със старшата майка, може да нахрани футарите.

— Там — каза Одрейди, — ти и Дортужла.

Може да бъде и смъртна присъда. Следващата стъпка се разбира от само себе си.

— Шийена — продължи старшата майка, — ти ще Споделиш с Тамалани. Дортужла и аз ще Споделим с Бел. А пък аз ще го направя и с теб, преди да тръгнем.

— Света майко! — Белонда сякаш се вцепени. — Не съм подходяща да заема мястото ти.

Одрейди продължаваше да гледа към Шийена:

— Подобно нещо не е било предлагано. Просто ще те направя хранилище на моите животи.

Видя ясно изписан страх по лицето на Шийена, но светата майка не дръзна да откаже пряката заповед.

Одрейди кимна към Тамалани.

— Аз ще Споделя по-късно. Ти и Шийена го направете сега.

Тамалани се приведе към младата жена. Отсъдата на напредналата възраст и очакващата я скоро смърт превръщаха заръчаното в приятно дело за нея, ала Шийена неволно се дръпна назад.

— Сега — рече Одрейди.

Нека Там види онова, което криеш.

Нямаше измъкване. Шийена сведе глава към Тамалани, докато двете се докоснаха. При размяната сякаш припламна електрическа искра и цялата столова го почувства. Разговорите спряха, всички погледи се обърнаха към масата до прозореца.

В очите на Шийена имаше сълзи, когато тя се отдръпна.

Усмихвайки се, Тамалани направи меко, почти галещо движение с двете си ръце по бузите й.

— Няма нищо, мила. Всички се страхуваме от тези неща и понякога правим глупости заради тях. Но съм доволна да те наричам сестра.

Кажи ни го, Там! Веднага!

Ала старицата реши да не го прави. Обърна се към Одрейди.

— Длъжни сме да запазим човечността си независимо от цената. Урокът ти е попаднал на добро място. А и добре си обучила Шийена… Дар, когато тя Споделя с теб, не би ли могла да намалиш влиянието й върху Айдахо?

— Няма да намалявам силата на възможна старша майка — отвърна Одрейди. — Благодаря ти, Там. Мисля, че не трябва да пътуваме до Възела с излишен багаж. И още! До довечера искам доклад за напредъка на Тег. Пиявицата, лепната за него, е отсъствала прекалено дълго.

— Ще разбере ли, че вече има две пиявици? — запита Шийена.

Я, колко се радва!

Одрейди се изправи.

Ако Там я приема, трябва да го сторя и аз. Тамалани никога няма да предаде нашето Сестринство. А Шийена… Тя в най-пълна степен разкрива естествените черти на общите ни човешки корени. И все пак… Иска ми се никога да не бе сътворила онова изваяние, което нарече „Празнота“.