Франк Хърбърт
Домът на Ордена (26)

„Изтръгни въпросите си от почвата, в която те се намират, и ще се покажат провиснали корени. Не, още въпроси!“

 

Ментат Зенсуфи

Дейма беше в стихията си.

Кралицата-паяк!

Харесваше й титлата, дадена й от вещиците. А тук се намираше центърът на нейната паяжина — новият контролен център на Свързващия възел. Фасадата на сградата все още не й допадаше. Прекалено много самодоволство на Сдружението във външното проектиране. Консервативно. Но интериорът бе започнал да й става близък със спокойствието, което излъчваше. Почти можеше да си представи, че никога не бе напускала Дур, не е имало нито футари, нито ужасното и мъчително бягство-завръщане в старата Империя.

Бе застанала в рамката на отворената врата на залата за заседания, от която се откриваше гледка към ботаническата градина.

Логно чакаше на четири крачки зад нея.

Логно, не заставай много близо зад мен, или ще трябва да те убия.

Росата все още не се бе вдигнала от поляната зад плочника, където, след като слънцето се изкачи достатъчно високо, прислугата щеше да подреди удобни столове и маси. Бе поръчала слънчев ден от Контролната метеорологична служба и тя добре се бе справила. Докладът на Логно се оказа интересен. И така, старата вещица се бе върнала на Бузел. Разгневена — като допълнение. Супер. Очевидно знаеше, че е била наблюдавана, особено по време на посещението си при своята върховна началничка с молба за предоставяне на убежище. Получила бе отказ.

Не ги притеснява фактът, че унищожаваме крайниците им, докато тялото остава скрито.

Заговаряйки на Логно през рамо, Дейма каза:

— Доведи ми старата вещица. Както и всичките й спътници и прислужници.

Когато другата жена се обърна, за да изпълни нареждането, височайшата почитаема мама добави:

— И започни режим на изгладняване за няколко футара. Искам да бъдат истински гладни.

— Да, Дейма.

Някой зае мястото на прислугата, освободено от Логно. Дейма не се обърна, за да идентифицира смяната. Винаги имаше достатъчно помощници за изпълнение на необходимите заповеди. Всяка от тях почти не се отличаваше от другите, с изключение на степента на опасност. Логно беше постоянната заплаха. Но пък ме държи нащрек.

Пое дълбоко свежия въздух. Денят се очертаваше да бъде приятен само защото тя го бе пожелала. После се отдаде на потайните си спомени, оставяйки се да я утешат.

Благословена да е Гулдур! Намерихме мястото, където ще възстановим силите си.

Укрепването на старата Империя продължаваше по плана. Не бяха останали още много гнезда на вещиците, а и след като пъкленият Дом на Ордена бъде намерен, крайниците му ще се унищожат без излишно бързане.

Но сега — Икс. Имаше проблем. Може би вчера не трябваше да убивам двамата иксиански учени.

Глупците бяха дръзнали да поискат от нея „още информация“. Била им нужна! А после твърдяха, че нямат решение на задачата за последващо въвеждане на Оръжието в готовност. Разбира се, те не знаеха, че е оръжие. Ами ако са знаели? Не бе сигурна. В крайна сметка убийството на двамината беше добро дело. За назидание на други подобни.

Искаме от вас отговори, а не въпроси.

Нравеше й се редът, налаган от нея и сестрите й в старата Империя. Имаше прекалено много блуждаене насам-натам, както и твърде много различни култури и нестабилни религии.

Култът към Гулдур им е достатъчен; както и на нас.

Не познаваше никакво мистично преклонение към своята собствена религия. Разглеждаше я само като полезно оръдие на властта. Началата й бяха добре познати: Лито II, наричан „Тирана“ от вещиците, и баща му Муад’Диб. Съвършени посредници за упражняване на властта — и двамата. Многотия от ядра на схизми, макар и лесно изтребими. Важно бе другото. А то представляваше отлично смазана машина.

Тиранията на малцинството, надянало маската на мнозинство.

Ето какво бе разпознала вещицата Лусила. Просто не можеше да бъде оставена жива, след като се разбра, че умее да манипулира масите. Гнездата на магьосниците трябва да бъдат открити и изпепелени. Очевидно нейната схватливост не бе изолиран случай. Действията й говореха за организирана школа. Там обучават в показаното! Глупци! Трябва да боравиш умело с действителността, защото в противен случай нещата стават неуправляеми.

Логно се върна. Дейма винаги знаеше кога идва тя. По потайните й стъпки.

— Старата вещица ще бъде доставена от Бузел — каза помощницата. — Също и свитата й.

— Не забравяй за футарите.

— Вече се разпоредих, Дейма.

Мазен глас на ласкател! Ех, Логно, ти би искала да нахранят с мен глутницата, нали?

— Увеличете мерките за сигурност около клетките. Миналата нощ са избягали още три футара. Обикаляха из градината, когато се събудих.

— Съобщиха ми, Дейма. Стражата при клетките е подсилена.

— И не ме убеждавай, че са безопасни без дресьор.

— Самата аз не го вярвам, Дейма.

По изключение каза истината. Футарите я ужасяват. Добре,

— Логно, надявам се на здравата основа на нашата власт.

Височайшата почитаема мама се обърна, доловила, че помощницата е навлязла поне с два милиметра в опасната зона. Другата жена също го забеляза и се отдръпна.

Толкова близо, колкото пожелаеш, Логно, но само пред мен — не и зад гърба ми.

Зърнала оранжевия блясък в нейните очи, помощницата почти коленичи. Недвусмислено подгъване на коленете:

— Дейма, причината е силното ми желание да ти бъда в услуга! Най-силното ти желание е да заемеш моето място, Логно.

— Как стоят нещата с онази жена от Гамму? Със странното име…

— Ребека, Дейма. Тя и неколцина нейни спътници някак си успяха да ни се изплъзнат… Временно, разбира се. Няма как да не ги намерим. Не могат да напуснат планетата.

— Смяташ, че трябваше да я оставя тук, нали?

— Разумно беше да се мисли за нея като за стръв, Дейма.

— Тя продължава да е стръв. Вещицата, която открихме на Гамму, не е отишла случайно при онези хора.

— Да, Дейма.

Раболепният тон в гласа на Логно сякаш погали слуха й.

— Добре, заеми се!

Помощницата буквално припна навън.

Винаги съществуват малки групи, заплашващи с насилие, които се срещат потайно някъде. Подклаждайки взаимно зарядите си от омраза, те жужат, готови да разрушат живота на подредените хора около себе си. И винаги трябва да има някой, който да разчисти разрушенията. Дейма въздъхна. Тактиката на терора бе толкова… Толкова нетрайна!

Успехът. Ето коя бе истинската опасност. Беше им коствал цяла империя. Ако размахваш успеха около себе си като байрак, някой винаги ще иска да те съсече. Завист!

Този път ще внимаваме повече с късмета си.

Отпусна се в мечтателна полудрямка, макар и все така будна за звуците около себе си, като продължи да се наслаждава на сведенията и доказателствата за новите победи, които й бяха показали на екрана днес сутринта. Приятно й беше да прехвърля на върха на езика си, макар и мълчаливо, едно по едно имената на планетите-пленници: Уалах, Кронин, Рийнол, Еказ, Бела Тегей-зе, Гамму, Гамонт, Нюши…