Франк Хърбърт
Домът на Ордена (14)

„Религията капсулира отмрели митологии — догадки, скрити предположения за доверие по отношение на вселената, взети решения в стремеж към лична власт; всичко примесено с късчета просветеност. И винаги една неизречена заповед: Не ти е дадено да питаш! Всеки ден ние нарушаваме тази заповед, впрягайки човешкото въображение за възможно най-широко разгръщане на съзидателната сила.“

 

Кредо на „Бин Джезърит“

Мурбела седеше с кръстосани крака на площадката за упражнения, сама и потрепваща след доскорошните усилия. Преди по-малко от час старшата майка бе тук в днешния следобед. И, както често се случваше, сега имаше усещането, че е била изоставена посред трескав сън.

В съня продължаваха да кънтят думите, които Одрейди бе изрекла на тръгване:

— За една послушница най-труден се оказва урокът, че винаги трябва да преодолява поредната граница. Способностите ти ще помогнат да стигнеш по-далече, отколкото можеш да си представиш. Затова не предполагай, а се протегни отвъд!

С какво отговарям? Че съм научена да мамя?

Одрейди се постара да повика и събуди поведенческите модели от времето на детството и на обучението при почитаемите мами.

Научих се да мамя още съвсем малка. Как да симулирам нужда от нещо и как да привлека нечие внимание. Голям брой „как да“ в схемата за подлъгване. Добре научи какво искат големите около нея. Ако пожелаеха, можех и да повърна. Това се наричаше „възпитаване“. Защо обучението на „Бин Джезърит“ се различава толкова много?

— Не желая от теб да си честна към мен — бе казала Одрейди. — Бъди честна към себе си.

Мурбела помисли с отчаяние, че надали ще може да изкорени цялата измама от своето минало. Защо пък трябва да го правя? Нови и нови измамничества!

— Проклета да си, Одрейди!

Едва когато думите бяха изречени, тя си даде сметка, че ги е произнесла на висок глас. Понечи да сложи ръка на устата си, но се отказа. Треската рече вместо нея:

— Каква е разликата?

„Образователната бюрокрация притъпява любопитството като чувствителност у детето. — Обяснение на Одрейди. — Младото същество трябва да бъде обезкуражено. Никога не му давай възможност да научи колко добре може да се представи. Това води до промяна. Заема голяма част от времето на ръководния орган за разговори и набелязване на действия по отношение на изключителните ученици. И не оставя никакво време за анализ на положението на традиционно мислещия учител, който се чувства застрашен от изгряващи таланти и ги стъпква поради дълбоко залегналото желание да бъде висшестоящ и на сигурно място в безопасна околна среда.“

Говори за почитаемите мами. Традиционно мислещи учители ли?

Напълно вярно: зад фасадата на мъдрост „Бин Джезърит“ бе нетрадиционен. Тук обичайно не говореха за преподаване, а просто го правеха.

О, богове! Искам да бъда като тях!

Мисълта направо я шокира и тя скочи на крака, впускайки се в бърза серия упражнения за китките и ръцете.

Осъзнатото я попари по-силно от известното й досега. Не почувства в себе си желание да разочарова тукашните учители. Искреност и честност. Всяка от обучаваните го чуваше.

„Основни начала в инструментариума на учебния процес“ — както би казала Одрейди.

Намалила вниманието си заради последните мисли, Мурбела падна зле при едно премятане и започна да разтрива удареното рамо.

Първоначално бе решила, че бин-джезъритското твърдение непременно е лъжа.

Откровена съм с теб дотолкова, че съм длъжна, да те уведомя за неизменната си честност.

И действията им потвърждаваха заявеното. Гласът на Одрейди не напускаше трескавото й бълнуване: „Такава е преценката ти.“ В техния начин на мислене, в паметта им и в интелектуалния им баланс имаше нещо, което никоя почитаема мама не бе притежавала. Тази мисъл я накара да се почувства незначителна. Навлизам в развалата. Най-болезненото място в трескавите мисли, които я гнетяха.

И аз имам своето дарование! Без него не бих станала почитаема мама.

Все още ли продължавам да мисля за себе си като за такава? В „Бин Джезърит“ знаеха, че не им е посветила напълно личността си. Кои мои умения биха искали да имат? Не и умението ми да мамя, естествено!

Действията отговарят ли на словата? Това е мярката ти за сигурност. Никога не разчитай само на думите.

Мурбела запуши ушите си с длани:

Млъкни, Одрейди!

Как Познаващият истината прави разлика между искреност и по-общовалидна преценка?

Тя свали ръцете си:

Може би наистина съм болна.

Огледа дългото помещение. Нямаше никой, който би могъл да заговори. О, да, гласът бе на старшата майка.

Ако успееш да убедиш себе си, че си откровена, можеш да поприказваш куп гламавщини (великолепна стара дума — погледни в речника, щом не вярваш!) и пак ще се съгласят с теб. Но не и някой от нашите Познаващи истината.

Мурбела отпусна раменете си. Заснова без посока и цел по тренировъчната площадка. Наистина ли няма къде да избяга?

Премисли за последствията. Ето как ще откриеш нещата, които са стойностни. Също и за какво служат всички наши многопластови истини.

Прагматизъм ли?

Точно в този миг я намери Айдахо и реагира веднага на лудешкия блясък в очите й:

— Какво е станало?

— Мисля, че съм болна. Истински болна. Реших, че е нещо, сторено ми от Одрейди, но…

Той я подхвана и не я остави да падне.

— Помогнете ми!

За първи път бе доволен от наличието на видеоочи. След по-малко от минута дойде лекар. Наведе се над младата жена, която Айдахо не бе пуснал от ръцете си, макар и седнал на пода.

Прегледът мина бързо. Лекарят от Сук — вече посивяла възрастна света майка с традиционния ромбовиден знак на челото си — се изправи и каза:

— Пренапрежение. Не се опитва да стигне до границите си, а да мине отвъд тях. Трябва да я върнем в класа за овладяване на сетивността, преди да й позволим да продължи. Ще изпратя прокторите.

Вечерта Одрейди намери Мурбела в прокторското отделение, подпряна на възглавници в леглото, а две прокторки една след друга обследваха мускулните й реакции. Последва кратък жест и те оставиха старшата майка насаме с пациентката.

— Опитах се да избегна усложняване на нещата — рече Мурбела. Откровеност и честност.

— Опитът да се избегнат усложненията нерядко ги създава. — Одрейди се отпусна в стол до леглото и хвана послушницата за едната ръка, долавяйки веднага подскачането на мускулите под кожата. — Ние имаме поговорка: „Думите са бавни, усещанията — бързи.“ — Отдръпна ръката си. — Какви решения вземаше?

— Нима ме оставяте да вземам решения?

— Не се подхилвай! — Старшата направи знак да не бъде прекъсвана и продължи: — Подцених значението на предишната ти подготовка. На практика почитаемите мами са те привели в състояние на неспособност да вземаш решения. Типично за обществата, жадни за власт. Научи техните народи да се мотаят насам-натам, пилеейки времето си, докато го имат: „Вземането на решения не води до нищо добро!“ Свикни ги да стоят настрана и да отбягват поемането на отговорност.

— Трябва ли да видя връзката с моя припадък? — казано с възмущение и обида.

— Мурбела! Най-жалките продукти на онова, което описвам, са почти безнадеждните случаи със същества, доведени до пълна негодност за вземане на каквото и да е решение. Другата възможност е да ги изоставиш, след което да ги насметеш като животни, докарани до пълно отчаяние.

— Но нали сама каза да преминавам всякакви граници! — извиси се почти като вой.

— Своите граници, жено. Не моите. Нито на Бел или на някой друг. А своите.

— Реших, че искам да стана като теб — този път изречено много тихо.

— Чудесно! Но не вярвам някога да съм правила опити да се самоубивам. Особено когато съм била бременна.

Мурбела неволно се усмихна. Старшата майка се изправи:

— Сега спи. Утре отиваш в специален клас, където ще поработим върху умението да впримчваш яко в мрежите си необходимите решения, но със сетивността и чувствата в рамките на твоите възможности. Не забравяй какво ти казах. Ние се грижим за нашите хора.

— Аз от вашите ли съм? — почти прошепнато.

— От мига, когато повтори клетвата пред прокторите. — Одрейди угаси светлината, докато излизаше.

Мурбела я чу как казва някому до вратата:

— Престанете да се суетите около нея. Има нужда от почивка. Затвори очи. Трескавият сън бе отминал, но на неговото място се настани паметта й:

„Аз съм бин-джезъритка. Съществувам само за да служа.“ Чу се да произнася тези думи пред прокторите, но от страна на спомена бе поставено ударение, което липсваше в оригинала. Знаеха, че постъпвам цинично.

Би ли могло да се скрие нещо от тези жени?

Тя почувства в спомена си ръката на проктора върху своето чело и отново чу думите, които сега придобиваха друг смисъл:

Помагам на свещената невидима сила на човека. Това, което правя в момента, ти ще повториш някой ден. Моля се на твоя дух да се случи. Нека бъдещето остане неясно, защото от такава тъкан са сътворени желанията ни. И защото по този начин човешкото същество неизменно намира своята tabula rasa^[1]. Разполагаме само с мига, когато и където посвещаваме безспирно себе си на свещената невидима сила, споделена и съзидавана от нас самите.

Думи — едновременно традиционни и неповторими Мурбела съзнаваше, че не е била подготвена нито физически, нито емоционално за това откровение. Сълзи се застичаха по бузите и.