Франк Хърбърт
Домът на Ордена (1)

„Онези, които искат да повторят историята, трябва да държат в ръцете си обучението по история.“

 

Бин-джезъритска кода

Когато бебето-гола# беше извадено от първия бин-джезъритски# аксолотлов резервоар# старшата света майка# Даруи Одрейди се разпореди да подготвят скромна церемония в собствената й трапезария на последния етаж на Централата. Току-що бе съмнало и другите две участнички в Съвета — Тамалани и Белонда — не скриха раздразнението си при повикването, макар че Одрейди бе наредила на личния си готвач да сервира закуската.

— Не всяка жена може да седи на главното място на масата при раждането на собствения си баща — отбеляза саркастично Одрейди, когато останалите се заоплакваха, че имат премного неща за вършене, вместо да участват в някаква „нелепица за губи-време“. Само възрастната Тамалани си позволи иронична усмивка. Белонда остана с безизразно изражение на лицето си с премного плът, което нерядко бе равнозначно на смръщване.

Одрейди недоумяваше дали Бел се е освободила от негодуванието си за относителния разкош в жилището на старшата света майка. Тук чувствително се долавяше значимостта на заемания от нея пост, но разликата говореше много повече за поетите задължения, а не за някакво големеене спрямо нейните сестри. Малката трапезария й даваше възможност да наставлява помощниците и послушниците по време на хранене.

Белонда не престана да мести погледа си, очевидно нетърпелива да си тръгне. Големи, но безуспешни досега усилия бяха положени за пробив в студената черупка, която я държеше на разстояние.

— Чувствам се много странно, когато държа бебето в ръцете си и мисля: Това е баща ми — каза Одрейди.

— Чух го още първия път — изрече Белонда сякаш с корема си и с почти баритонов тътен, като че ли всяка дума беше свидетелство за лошо храносмилане.

Въпреки всичко тя бе доловила иронията в шегата на старшата света майка. Старият башар# Майлс Тег наистина беше баща на Одрейди. Самата тя бе съхранила клетки (изчегъркани от нокътя), за да се появи гола като част от дългосрочния „план за евентуални възможности“, ако все пак успееха да възпроизведат тлейлаксианските# резервоари. Но Белонда по-скоро би приела да бъде изгонена позорно от „Бин Джезърит“, отколкото да се съглася с коментара на Одрейди за жизнената важност на техническата въоръженост на Сестринството#.

[# Виж речника в края на книгата. — Б. ред.]

— Намирам го за несериозно в подобно време — каза Бел. — Онези женски откачалки няма да спрат да ни преследват докато не ни унищожат, а ти искаш да празнуваме!

С известно усилие Одрейди запази внимателния тон:

— Ако почитаемите мами стигнат до нас преди да сме готови да ги посрещнем, може би не сме съумели да поддържаме морала си в добро състояние.

Мълчаливият втренчен поглед на Белонда право в очите й предаде обезсърчаващо обвинение: Ужасните жени вече изтърбушиха шестнайсет от нашите планети!

Одрейди добре знаеше колко погрешно е да се мисли за онези светове като за притежание на „Бин Джезърит“. Хлабаво организираната конфедерация на планетарните правителства, образувана след Времената на глада и Разпръскването, разчиташе почти изцяло на Сестринството за жизнено важни услуги и сигурни комуникационни връзки, но старите фракции продължаваха упорито да бранят самостоятелността си: ПОСИТ#, Космическото Сдружение, Тлейлакс, изолирани остатъчни групички от жреческото съсловие на Раздвоения Бог и дори помощни части от Говорещите с риби, както и схизми — малки общества на разколници. Раздвоеният Бог бе завещал на човечеството една разделена империя, чиито фракции внезапно придобиха съмнително и спорно поведение поради необузданите атаки на почитаемите мами от Разпръскването. „Бин Джезърит“ — школа-пазител на повечето от старите форми — съвсем естествено се бе превърнала в тяхна главна цел.

Мислите на Белонда никога не се отдалечаваха прекомерно от заплахата на почитаемите мами. Одрейди отдавна го бе осъзнала. Понякога тя бе почти готова да я прогони, но понастоящем дори „Бин Джезърит“ се бе разделила на фракции, а и никой не би отрекъл превъзходните организаторски способности на светата майка. Под нейно ръководство архивната служба бе достигнала непознато досега съвършенство.

Дори без да говори, Белонда нерядко съумяваше да насочи вниманието на старшата майка върху преследвачите, които ги дебнеха със свирепо постоянство. Явно и този път бе решила да помрачи настроението на спокойна увереност в успеха, което Одрейди разчиташе да постигне.

Тя положи усилие да съсредоточи мислите си върху новия гола. Тег! Ако се стигнеше до възстановяване на първоначалната му памет и спомени, Сестринството отново щеше да разполага с възможно най-добрия башар. По-точно — със съчетание на башар и ментат#! Военен гений, чието необикновено умение бе родило митове в старата империя.

Но дали Тег би бил полезен срещу онази женска паплач, върнала се от Разпръскването?

Каквото и да става, почитаемите мами не бива да ни открият! Още не!

В башара бяха събрани премного смущаващи неясноти и възможности. Загадка покриваше периода непосредствено преди смъртта му по време на гибелта на Дюн. На Гамму той бе сторил нещо, разпалило необузданата дива ярост на почитаемите мами. Самоубийственото му поведение на Дюн не бе достатъчно, за да предизвика лудешката им реакция. Носеха се слухове и витаеха откъслечни данни и сведения за дните, които бе прекарал на Гамму преди опустошението на пясъчната планета. Може да се движи прекалено бързо, за да го проследи човешкото око! Беше ли успял да го направи? Дали това не бе още една проява на неподражаемите способности на атреидските гени! Може би мутация? Или поредният от митовете за Тег!

Влезе послушница с три закуски и сестрите ги изядоха набързо, навярно решили да прекратят незабавно малката пауза, тъй като загубата на време се бе оказала сериозна заплаха.

След като другите си тръгнаха, Одрейди продължи да чувства шокиращото последствие от неизречените страхове на Белонда.

Както и от моите страхове.

Тя стана, отиде до широкия прозорец и погледна над по-ниските покриви към част от пръстена овощни градини и пасища, заобикалящ Централата. Беше късна пролет и плодовете вече започваха да очертават форми. Последващо раждане. Днес бе роден нов Тег! Мисълта никак не я въодушеви. Обичайно тя й вдъхваше кураж и спокойствие, но тази сутрин беше различно.

Кои са реалните му сили? Какви са фактите, с които разполагам?

Възможностите и средствата, с които борави една старша света майка, бяха огромни и впечатляващи: пълна преданост и вярност на подчинените, военна мощ под командването на башар, обучен от Тег (в момента голяма част от нея закриляше учебната планета Лампадас), занаятчии и технически персонал, шпиони и агенти вредом из старата империя, безчислен брой работници, очакващи от Сестринството защита срещу почитаемите мами, а така също и всички свети майки, чиито Други Памети достигаха до зората на живота.

Без да изпитва ненужна гордост, Одрейди знаеше, че разполага с най-доброто и най-силното за една света майка. Ако личната й памет и спомени не й предоставяха необходимата информация, други около нея винаги можеха да запълнят възникналите празноти. Налице бяха и данните, въведени в машинната памет, макар че тя не криеше естественото си недоверие към този източник.

Одрейди осъзнаваше изкушението да се задълбае в различните животи, които носеше като вторична памет в качеството им на подпочвени пластове на съзнанието. Навярно би могла да намери в опита на Другите Памети блестящи разрешения на опасните затруднения, пред които бе изправена сега… Не, рисковано е! Можеше да се загуби за часове, запленена от многообразието на решенията, вземани от човешките същества. По-добре е да остави Другите Памети държани в равновесие и готови да дойдат при необходимост, когато бъдат потърсени. Осъзнаването беше средството за постигане на целта и силата на нейното влияние за идентифициране на нещата.

Причудливата метафора на ментата Дънкан Айдахо бе твърде полезна в случая.

Самоосъзнаване: насрещни огледала, които преминават през вселената, трупайки по пътя си нови изображения като извечно отражение. Безкрайното видяно крайно — аналогът на съзнанието, което пренася доловените късчета на вечността.

Никога не бе чувала изречени думи, които да се намират по-близо до неизразимото чрез слова осъзнаване. „Специализирана комплексност — бе определението на Айдахо. — Ние събираме, свързваме и отразяваме нашите системи на подреденост.“

И наистина, в „Бин Джезърит“ смятаха, че животът е създал човешките същества посредством еволюцията, за да бъде въведен ред.

Но с какво ще ни помогне този факт срещу ония разюздани жени, които ни преследват? На кой клон от еволюцията са те? Дали еволюцията не е още едно име на Бога?

Сестрите й прихваха презрително при такова „безполезно предположение“.

И все пак би могло да има отговори в Другите Памети. Ой, колко изкусително!

С какво отчаяно безразсъдство й се искаше да пренесе блокиралата си личност в минали съответствия и да почувства как са живели тогава. Побиха я тръпки от непосредствената опасност, съпътстваща силната съблазън. Тя усети как нещо нетърпеливо се блъска в окрайнините на съзнанието: „Така беше! Не, не е вярно. Така беше!“ Колко нетърпеливи са! Трябва да се фокусират и разделят, като внимателно се вдъхне живот на миналото. Всъщност не е ли това целта на осъзнаването и самата сърцевина на факта да си жив?

Подбери от миналото и съпостави с настоящето, да разбереш какви са последствията.

Ето, така схващаха историята в „Бин Джезърит“, дирейки отглас в изживените животи чрез древните думи на Сантаяна: „Онези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят.“

Сградите на самата Централа, превъзхождаща по мощ и значимост всички бин-джезъритски укрепени селища, даваха израз на начина на мислене, откъдето и да ги погледнеше човек. Ръководната концепция се заключаваше в полезното оформяне. В работния център на „Бин Джезърит“ не бе оставено почти никакво място за нефункционалното, опазвано единствено по носталгични подбуди. Сестринството нямаше нужда от археолози. Самите свети майки олицетворяваха историята.

Бавно (много по-бавно от обикновено) гледката отвъд прозореца упражни успокоителния си ефект. Онова, което виждаха очите, беше ред, сътворен от „Бин Джезърит“.

Но във всеки идващ миг почитаемите мами можеха да сложат край на реда. Положението на Сестринството беше много по-тежко от преживяното по време на Тирана. Голяма част от решенията, които бе принудена да вземе сега, изглеждаха достатъчно противни. Работната й стая бе по-малко приятна и заради действията, които планираха тук.

Да отпишем ли нашия бин-джезъритски кийп на Палма?

Предложението се намираше в утринния отчет на Белонда, очакващ реда си върху работната маса. Одрейди постави утвърдително означение „Да“.

Отписваме го, понеже атаката на почитаемите мами е предстояща, а ние не можем да го защитим или евакуираме.

Хиляда и сто свети майки и само злата участ знаеше колко послушници, помощници и други подобни щяха да умрат или още по-лошо… заради малката думичка. Без да се броят „обикновените хора“, които съществуваха в сянката на „Бин Джезърит“.

Голямото напрежение, съпътстващо вземането на подобно решение, предизвика непозната досега слабост у Одрейди. Дали не беше от душевна умора? А има ли нещо такова като Душа? Чувстваше дълбоко изтощение там, където съзнанието не можеше да достигне. Уморена, уморена, уморена.

Напрежението се предаде дори на Белонда, а насилието бе деликатес за Бел. Само Тамалани изглеждаше незасегната, но Одрейди не се заблуждаваше. Там бе навлязла във възрастта на наблюденията от по-висш порядък, очакващи всички сестри, които успееха да достигнат до нея. Вече нищо нямаше значение, освен наблюденията и преценките. По-голямата част не биваха изобщо изричани с изключение на мимолетни забележки или сбръчкване на лицето. Напоследък Тамалани говореше съвсем малко, а забележките и коментарите й бяха колкото редки, толкова и наглед нелепи:

„Да се купят още не-кораби.“

„Да се уведоми Шийена.“

„Прегледайте отново записите на Айдахо.“

„Попитайте Мурбела.“

Понякога тя само изсумтяваше, сякаш се боеше, че думите могат да я издадат.

А преследвачите не спираха да кръжат, прекосявайки пространството в търсене на нишка към местоположението на Дома на Ордена.

В най-съкровените си мисли Одрейди виждаше не-корабите на почитаемите мами като корсари из необятните морета между звездите. Те не прелитаха под черни флагове с череп и кръстосани кости, но флаг все пак имаше. И символизираното от него не беше никак романтично: Убивай и плячкосвай! Трупай богатство в кръвта на другите. Черпи енергия и съграждай нови и нови кораби-убийци.

Нима не виждаха, че ще се удавят в червено мазило, ако продължават да следват същия курс?!

Трябва да има действително бесни люде в онова Разпръскване на човешки същества, откъдето са се пръкнали почитаемите мами. Хора, които изживяват живота си, водени от идея-фикс: „Пипнете ги!“.

Опасна беше вселената, в която подобни идеи бяха оставени да се носят свободно. Добрите цивилизации полагаха грижи да не подхранват такива намерения и дори да не им дават възможност да се родят. А когато все пак това се случеше, поради невнимание или заради лошо стечение на обстоятелствата, бързо трябваше да бъдат отклонявани в небитието, преди да са натрупали критична маса.

Одрейди бе много изненадана, че почитаемите мами не осъзнаваха този факт или не му отдаваха дължимото внимание.

„Издухани до дъно истерички“, ги наричаше Тамалани.

„Ксенофобия“ — опонираше с твърдението си Белонда и както винаги внасяше точна корекция, тъй като достъпът й до Архива даваше възможност за по-обхватен поглед върху действителността.

Одрейди смяташе, че и двете бяха прави. Почитаемите мами наистина имаха истерично поведение. Всички външни за тях бяха неприятели. Вярваха изглежда единствено на мъжете, които бяха превърнали в сексуални роби; и то пак само донякъде. Ала и това доверие подлежеше на непрекъсната проверка — по думите на Мурбела (единствената наша пленница от почитаемите мами) — така че хватката никога да не отслабне.

„Понякога могат да убият човек само заради наранено честолюбие и като пример за останалите“ — бе пояснила Мурбела. Думите й веднага пораждаха въпроса: И нас ли ни предупреждават? „Внимавайте! Нали виждате какво става с онези, които дръзнат да ни се противопоставят!“

Мурбела бе казала още: „Вие ги предизвикахте, когато това се случи, те няма да се спрат, докато не ви разсипят до основи.“

„Да привършим с онези отвън!“

Точно и недвусмислено. Правилните ни действия ще ги отслабят — помисли Одрейди.

Ксенофобия, доведена до смеховита крайност, може би?

Напълно вероятно.

Удари с юмрук по работната маса, давайки си сметка, че стореното ще бъде видяно и записано от сестрите, установили постоянно наблюдение върху поведението на старшата света майка. После заговори на глас за вездесъщите видеоочи и сестрите-вардияни, взрени в тях.

— Няма да седим и да чакаме в затворени отбранителни територии! Надебеляхме като Белонда (нека хапе от яд!), въобразили си, че сме създали недосегаемо общество и вечни структури.

Одрейди обходи с поглед познатата стая.

— Намираме се на място, което е една от нашите слабости!

Седна на стола зад работната маса, като мислеше върху проблема както от архитектурна гледна точка, така и в светлината на общинското планиране. Е, старшата света майка има това право!

Поселищата на Сестринството рядко се разрастват без определена цел. Дори когато това става върху съществуващи структури (както беше със стария кийп на харконите на Гамму), ползваха се планове за повторно изграждане. Изискваха се пневмоводи за съобщения и малки пакети. Светлопроводи и твърдолъчови прожектори за пренос на шифровани послания. Имаха за себе си мнението, че са най-добри в защитата на комуникационните връзки. Послушници и куриери на светите майки (подготвени по-скоро за самоубийство, отколкото за предателство на висшестоящите) пренасяха по-важните послания.

Тя сякаш виждаше — отвъд прозореца и планетата — своята мрежа, превъзходно организирана и снабдена с нужния персонал, където всяка бин-джезъритка се явяваше като продължение на останалите. Когато ставаше дума за оцеляването на Сестринството, сърцевина на всичко бе абсолютната преданост. Тук-там се срещаха отстъпници (някои от които особено впечатляващи, като бабата на Тирана например), но и за тях имаше граница. Повечето сътресения бяха временни.

Всичко посочено дотук представляваше модел, сътворен по запазената марка на „Бин Джезърит“. Следователно беше слабост!

Одрейди се съгласяваше с много от страховете на Белонда. Но да бъда проклета, ако позволя на подобни неща да помрачат цялата радост от живота! Все едно да отстъпим и да предадем всичко, както искат почитаемите мами — плячкаджийки.

— Преследвачите търсят как да отнемат силите ни — изрече тя гледайки право към тавана.

Също като диваците в древността, които изяждали сърцата на враговете си. Е, добре… Ще им дадем да хапнат нещо! И много късно ще разберат, че не могат да го преглътнат!

С изключение на предварителното обучение, разчетено за начална подготовка на помощници и послушници, Сестринството нямаше слабости и не прибягваше до поучителни съвети, ала Одрейди все пак притежаваше свой личен девиз: „Някой трябва да прекопае.“ Усмихна се на себе си, докато се навеждаше много по-свежа над зовящата я работа. Нейната стая и Сестринството бяха поверената й градина, която очакваше да бъде оплевена и засадена.

Както и наторена. Не бива да забравям за торта.