Джон Варли
Демон (8)

ТРИ

Празненството бе спретнато от Титанидите. Ликуващите им песнопения заблудиха Робин, че те не загряват колко са обтегнати отношенията между човеците. Не беше права. Титанидите бяха по-наясно от Робин какво става, но знаеха, че не е по силите им нещо да променят. Така че бяха възприели старата изпитана тактика, печеливша повече от век. Оставиха човешките дела на човеците.

Робин бе забравила за кулинарните чудеса на Титанидите. Скоро след завръщането си в Ковън, преди раждането на Нова, трупна двайсет килограма. С безмилостни диети успя да ги свали и опази линията дванайсет години.

В един момент загуби интерес към храненето. Пет години нищо не й костваше да остане слаба. Дори се налагаше сама да се подсеща, че все пак трябва и да се яде. Нищо не й се услаждаше. Сега се чудеше дали няма пак да пази диета заради всички тия специалитети в огромните дълбоки блюда.

Събирането бе необичайно безрадостно, крехко. Крис, Чироко и Конъл често се усмихваха, но рядко говореха. Нова, разбира се, бе замъкнала чинията си в най-отдалечения ъгъл на стаята. Ядеше с настървение, като животно, и не сваляше очи от Чироко.

— Нова — извика Робин. — Ела, седни при нас.

— Предпочитам тук, майко.

— Нова.

Момичето се намръщи, но дойде с провлечена походка. Робин се питаше докога ще трае това. Добродетелта на послушанието бе силно заложена в детето на Ковън, където семействата доста се различаваха от традиционния земен модел. Нова дължеше на Робин пълно подчинение до двайсетия си рожден ден и уважение впоследствие. Година или две… на Гея това нямаше особено значение.

Имаше и малки проблясъци. Откакто бяха пристигнали в Таксидо Джанкшън, двете с Нова не се бяха сбивали. И Робин беше благодарна за това. Сбиванията й късаха сърцето. Боят беше средство да се разбере кой е прав, а Робин вече едва ли беше наясно.

Всъщност Нова не бе изрекла и десет думи откакто пристигнаха. Седеше безмълвна, загледана или в ръцете си, или в Чироко. Робин проследи погледа на дъщеря си, втренчен в Магьосницата — не, поправи се сама — в Капитана, сетне отново се взря в Нова.

Велика Майко, спаси ни.

— Наяде ли се, Робин?

Объркана, Робин се съвзе от смайването и се помъчи да се усмихне. Натопи лъжицата в купата с бебешка каша, забъркана от Титанидите, и я пъхна в устата на Адам.

— Аз ли? Аз — да, но виж той…

— Можем ли да си поговорим? На четири очи.

Робин жадуваше за същото, но внезапно се уплаши. Избърса устата на Адам и махна неопределено с ръка.

— Разбира се, веднага щом…

Но Чироко вече бе взела от нея бебето и го подаваше на Крис, който изглеждаше много доволен.

— Хайде. Крис ще го подандурка, нали, стари приятелю?

— Разбира се, Капитане.

Чироко хвана Робин за лакътя, внимателно, но настойчиво. Малката вещица се предаде. Тя последва Чироко през кухнята, сетне по една от почти полегатите пътеки с перила, която ги отведе към отделна постройка, наполовина скрита от клоните. Петоъгълна, от дърво. С толкова ниска врата, че Чироко трябваше да се наведе, за да влезе. И само два пръста над главата на Робин.

— Това е необикновено място.

— Крис е необикновен човек. — Чирико запали газеника и го постави на масата насред стаята.

— Разкажи ми за него. Валия ме предупреди, че се е променил, но никога не съм… — Робин се спря, заинтригувана от интериора.

И петте стени бяха от мед. С изчукани върху тях стотици рисунки, някои — познати на Робин, други — доста странни. И въпреки това, те я подсещаха за отдавна погребани неща.

— Какво е това? — прошепна тя.

Чироко посочи най-голямото пано. Робин се приближи и видя стилизирана жена, примитивна и ъгловата като йероглиф. Беше гола, бременна и триока. От глезена към срещуположното й рамо се увиваше змия, за да мине отзад през тила и да стигне до лицето. Робин гледаше змията без да мига.

— Това… аз ли съм? — Неволно посегна към челото си. Там бе татуирано третото й Око. Беше го извоювала преди двайсет години и без него не би успяла да се върне на Гея.

Имаше и татуировка на змия, която се увиваше от глезена до гърдите й.

— Какво е това?

В стаята имаше два дървени стола с облегалки. Чироко придърпа единия и седна.

— Питай Крис. Аз го приемам като мемориал. Крис те харесваше. Не е очаквал да те види пак. И го е направил.

— Но той… той е странен.

— Искаш да кажеш физически? Крис се превръща в онова, което Гея му обеща преди години.

— Отвратително е.

Чироко се засмя. Робин се изчерви, после разбра, че тя не се смее на нея, а на някаква своя мисъл.

— Не, не е — парира Чироко. — Само е шокиращо. Ти го видя изведнъж. Пък аз го наблюдавам ден след ден и изглежда напълно естествено и съвсем на място. А що се отнася до шокиращото въздействие… ти го шокира повече, отколкото той теб.

Робин се извърна. Знаеше на какво е заприличала.

— Нарича се старост — с горчивина констатира тя. Ужасният факт бе, че тя изглеждаше доста по-руинирана от Чироко.

— Не. Остаряла си, но шокиращо е друго. По свой собствен начин ти си се променила също толкова радикално, колкото и Крис. Някакъв ужасяващ страх е белязал душата ти.

— Не ти вярвам. Неуспех и позор, да. Но не и страх.

— Страх — неумолимо продължи Чироко. — Великата Майка те е отхвърлила. Твоят център вече не съществува. Ти вече не гориш — ти се носиш, нозете ти не достигнат утробата на земята. Няма място за теб, нямаш Пъп.

— Откъде знаеш тези неща? — простена Робин.

— Зная това, което виждам.

— Да, но думите… тайните думи… — Някои бяха от ритуала на Ковън, от церемонии и заклинания, и Робин бе сигурна, че никога не ги е споменавала пред Магьосницата. Други бяха от най-тъмните кътчета на собствената й душа.

— Получих известни напътствия. И сега искам да знам целта на пристигането ти. Защо дойде? Какво се надяваш да сториш?

Робин избърса сълзите си, придърпа стола по-близо до Чироко. Седна и едва тогава посмя да я погледне.

И заразправя историята си.

 

И тя, както и много други, бе дошла на Гея с едничката цел да я изцерят.

Гея беше от ония богове, дето никога нищо не дават даром. Така че Робин бе длъжна да докаже героизма си за да бъде излекувана. Но хич не бе склонна да уйдисва на Гея. Пък и болката не беше за умиране. И преди се беше справяла: за да спре конвулсиите в началото на един от пристъпите, тя просто бе отхапала кутрето си.

Но Габи Плъджет успя да я прикотка и Робин пое на пътешествие по джантата на света-колело заедно с Габи, Чироко, Титанидите Псалтерий, Обой, Кларинет и Валия, както и с Крис Мейджър, който също диреше изцеление.

А пък Габи и Чироко имаха други мотиви. Търсеха си съюзник сред регионалните мозъци на Гея. Габи бе доста по-ревностна от Магьосницата, която безнадеждно се беше опиянчила и почти насила бе въвлечена в начинанието. Едни от регионалните мозъци бяха съюзници, други — врагове на Гея, а границата бе теглена по време на въстанието на Океан, избухнало в по време на земната каменна ера.

Планът на Габи целеше детронирането и замяната на Гея. Това й коства живота, а може би и нещо повече. На Чироко — поста на Магьосница. Оставаше да се разбере дали това бе коствало на Титанидите и оцеляването им като раса.

Единствено Робин, Крис и железарите май бяха спечелили от провала. Робин и Крис се излекуваха. Железарите кой знае защо получиха правото да напускат малкия си остров в Морето на Феба и сега заплашваха доминирането на Титанидите над голямото колело.

И накрая Робин си беше тръгнала към дома, с намерението да живее щастливо до края на дните си.

— Известно време всичко беше прекрасно — каза тя, усмихвайки се на спомена. — Крис беше прав. Има огромна лабра в това да ти израсне отново пръстът. Препоръчвам ти го като начин да шашниш приятелите си.

Знаеше, че Габи и Чироко се отнасяха с пренебрежение към лабрата като женски вариант на мачо. Не бяха прави, но както и да е. Фактът, че всъщност Гея бе регенерирала пръста й, продължаваше да я гнети и накрая провали както Робин, така и нейната победа.

Това беше нещо без значение, като третото Око, което би трябвало да предполага непогрешимост. На практика носителите на трето Око бяха кавгаджии, уж непогрешими, а лицемерни като всеки папа.

— Напуснала бях Ковън като полумит — продължи Робин. — Върнах се… Не знам каква е думата. На Ковън не бяха виждали друга като мен.

— Суперзвезда — вметна Чироко.

— Какво е това?

— Архаизъм. Някой, чиято репутация надхвърля всички разумни граници. Съвсем скоро започват и сами да й вярват.

Робин се замисли.

— Имаше нещо такова. Да. Изкачвах се нагоре в йерархията както аз си искам. Можех и по-бързо, но… не бях сигурна дали трябва.

— Чула си глас. — предположи Чироко.

— Да. Това беше моят собствен глас. Мисля, че можеха да ме провъзгласят и за самата Велика Майка. Но знаех, че не съм. Знаех, че дори не съм много добра.

— Не съди толкова строго. Ти беше дяволски добра, доколкото си спомням.

— Дяволски бърза. Дяволски силна. Дяволски подла и желязна кучка. Но къде бях аз? — Робин се потупа по гърдите. — В сърцето си знаех колко струвам. Реших да се оттегля от обществото. Има места, където можем да се изолираме като… нещо като монахини. Нали монахините правят точно това?

— И аз така съм чела.

— Възнамерявах първо да медитирам около година. После да имам дете и да му се посветя. Но неочаквано за себе си открих, че вече съм бременна.

Тя замлъкна за миг, връщайки се към миналото. Прехапа долната си устна и най-сетне се осмели да погледне Чироко.

— Това се случи година — та и повече — след завръщането ми от Гея. На Земята можех да мина между капките. Но на Ковън, където трябва изкуствено…

— Сещам се. Знам за какво говориш.

— Да-а, но нали разбираш, жените в родилните центрове знаят точно кои ще раждат. Когато започнах да дебелея… — Тя въздъхна и тръсна глава. — Ужасното бе, че друга на мое място би горяла на кладата. От половин век не бяхме изгаряли никой заради вярата му в християнството. Но сякаш възможностите бяха само две. Или да съм имала плътски връзки с християнски демон, или… беше свето тойнство — съюз на смъртна жена със Светата майка, идеален и невинен.

Робин наведе глава и закри лице.

— Наистина ли вярват в това?

— И да, и не. Има консервативна фракция, според която всички учения трябва да съответстват на буквалната истина. Но както и да е, кръгът на съдбата ми се затвори. Не казвам, че и аз нямах пръст в това. За миг наистина повярвах, че Великата Майка е била при мен. Но всеки път, когато се вглеждах в лицето на Нова, интуицията ми подсказваше, че има нещо друго.

Чироко уморено поклати глава. Колко много неща можеха да се избегнат, ако тя не беше заета, докато Робин се готвеше да отпътува.

„Престани, каза си Чироко. Ти беше заета за малко, а после пиянства почти цял килорот.“

— Да ти е хрумвало откъде се е взело бебето?

— Не. Много по-лесно ми беше да приема нещата както дойде. Не и докато по-късно не размислих трезво над всичко.

— Защо ли не ти казах, че Гея няма да те пусне без да ти погоди някоя каруцарска шега. Тя спретна същия номер и на мен, Габи и Август още с пристигането ни тук. До една забременяхме. И правихме аборт. — Почака и отново погледна Робин. — Мислила ли си… кой може да е бащата на детето?

Робин се засмя.

— Погледни я само. Не е ли ясно?

— Нова има твоите устни.

— Така е. И очите на Крис.

 

Крис търсеше в подземието прожекционен апарат.

Звучеше като грешка на езика да имаш „под-земие“ в къща, кацнала на едно дърво, но Крис беше се справил и с това.

Под отварящия се капак на пода в главната сграда се намираше стълба, която водеше към издълбано в огромния дънер помещение. Там накрая попадаха всички безполезни неща. А те не бяха малко.

Докато Крис прехвърляше вещите от една купчина на друга, Конъл, застанал на стълбата с лампа в ръка, ужасено се оглеждаше наоколо.

— Като премълчим факта, че си архитект по неволя — отбеляза той, — ти страдаш и от злокачествен плюшкинизъм.

— Мисля, че е временно — не възрази Крис. — Но същото би могло да се каже и за Института Смитсън^[1].

— Това пък какво е?

— Нищо особено. Изгоря преди доста години. Но беше музей. А на Гея няма музеи. — Крис размаза сместа от прахоляк и пот по лицето си. — Това е мръсна работа, но все някой трябва да я върши.

— Титанидите имат музей.

— Точка за теб. Но най-старият експонат в него не е много по-стар от Чироко. Пък и историята на Титанидите не е древна. Но на Гея няма нито един човешки музей. А на Земята дори да е останал някой, абсурд е да оцелее. Та защо да не го създадем тук?

Конъл хвърли още един — изпълнен със съмнение — поглед към купищата вехтории.

— Признай си, Крис. Просто сърце не ти дава да изхвърляш.

— Тъй вярно. — Затършува надълбоко в купа и измъкна един древен „Кодак Брауни“. — Но човек никога не знае кога какво ще му потрябва.

— Така е. Но откъде намираш всичко това?

Двамата се качиха в стаята. Крис затвори капака и поведе госта си през лабиринта от врати и коридори към своята така наречена работилница: няколко стаи, в които можеше да прави всичко — от продухване на стъкло до поправка на компютри.

Постави прожекционния апарат върху работната маса и започна да го разглобява.

— Събирах разни джунджурии оттук-оттам. Така започна всичко. Сега Титанидите ми носят подаръци. Те въртят голяма търговия и не знаеш какво може да им падне. От Земята вече не идва почти нищо, а навремето беше друго. Заселниците носеха повечето от покъщнината си. Но преди войната.

Свали страничния капак като издухваше купища прахоляк. Набута пръст в механизма и завъртя колелото. Издърпа дългата стъклена крушка от прожектора и я подаде на Конъл, който я зачисти.

— Ще я провериш ли? Съмнявам се, че все още работи. Може би ще трябва да измайсторя друга.

Конъл се извърна към електрическото табло. След като нагласи всичко, щракна ключа и лампичката грейна.

Крис примъкна прожектора до таблото.

— Ха, ама тя работи, а? Това ще ни спести известно време.

Завинти крушката пак на мястото й, после свърза няколко устройства и накрая докосна две жици за контакт с мотора на прожекционния апарат. Нещо забръмча и се усети дъх на озон, но само толкоз. Крис замърмори и опита нова конфигурация на трансформаторите. Пак нищо. Вдигна глава и видя Чироко и Робин да влизат в стаята. На крачки след тях вървеше Нова.

— Чироко, мога да потърся друг мотор за това чудо. Или… — той махна с ръка към нея, после към прожекционния апарат. — Мислиш ли, че ти можеш да го задвижиш?

Тя го изгледа странно, после сви рамене и се насочи към работната маса. Сложи ръце върху прожекционния апарат и се намръщи. Запукаха искри — Робин си пое дъх, а Чироко само примигна. Нещо изтрака и тутакси спря. Чироко се наведе по-близо, забравила за сините волтови дъги, които се извиваха между пръстите й. Само за секунда призрачно премрежи погледа, после се изправи и засмука палец.

— Това проклето нещо ме изгори — измърмори тя.

Крис вдигна вежди и включи апарата, който заработи така добре, както би заработила такава допотопна машинария.

Никой не отрони дума. Конъл примъкна столове, докато Крис зареждаше филма на Чироко. Нямаше втора ролка, но едва ли някой щеше да пожелае да гледа филма пак.

Чироко и Робин опънаха чаршаф на по-далечната стена.

— Няма ли да поканим Титанидите? — поинтересува се Робин.

— Филмите ги разстройват — обясни Чироко.

— Не сме сигурни какво точно става — добави Крис в отговорна въпроса в очите на Робин. — Като че ли мозъците им не са пригодени за кино. Започва да им се повдига, сякаш са хванали морска болест.

Прожекцията започна. За момент зад вратата като че някой заповръща. Конъл се извърна и видя Нова да бяга от образите на екрана. Мина му през ум да я последва, но би било глупаво. Отново впери поглед в екрана.

Гея отхапа главата на втория мъж, онзи, дето беше облечен в оранжева роба. Първият носеше традиционната яка на свещениците с черни одежди.

Това беше загрявка преди дербито с Конг, чиято гигантска фигура се мержелееше в далечината на някои от кадрите. Болексът се беше трудил най-вече да заснеме изяждането на светите отци. Всичките кадри бяха добре изпипани.

Но ето че дербито между Гея и Конг започна. Тя го вдигна над главата си и го стовари по гръб. Огромният звяр изглеждаше вцепенен, когато Гея тежко се довлече до него и го притисна, но успя да я отхвърли. Гея го награби отново и го тръшна долу. После се стовари отгоре му.

Този път май не само го притискаше към земята. Конъл недоумяваше какво точно става. Гледаше втренчено, смаян и засрамен. Накрая отмести очи. Наблюдаваше Крис, Чироко, Робин… всичко друго, но не и екрана.

— Мога да се закълна, че той е безполов — вметна в един момент Чироко.

— Беше добре скрит — добави Крис. — Наложи й се да приложи сила.

— Велика Майко, спаси ни — промълви Робин.

Конъл извърна глава. Не беше и помислял, че е възможно самка да изнасили самец. Може би нямаше да успее, ако Конг не беше зле наранен. Кръвта от раната се стичаше по гърдите му, а Гея, която го беше разчекнала, се къпеше в нея.

— Изключи го — примоли се Конъл. Чироко с каменно лице поклати глава. Изборът си оставаше негов — да гледа или да си върви. Конъл отмести поглед.

Гея се заклатушка като пияна. Добра се до каменната стена на пещерата и легна на една страна. За миг екранът потъмня, за да просветлее отново. Гея лежеше на хълбок, все още гола, оплескана със засъхваща кръв. Превъртя се на гръб. Изстена.

— Тя ражда — отбеляза Крис.

— Да-а — изсумтя Чироко. — Но какво?

Краят на филма падна на пода. Белият екран трепна и освети три бледи лица, след което Крис милостиво изключи апарата.

 

Камилата, която се роди жива, сега беше мъртва.

Тогава, след раждането, тя бе включена по заповед на Гея в антуража, съпровождащ я от планината на Конг към мястото, където в момента се намираше Пандемониумът. Гея още не беше решила за какво да я използва.

Нямаше намерение да създава камила. По онова време Гея не си падаше по плановете. Наслаждаваше се на хаоса, който й създаваше доста повече удоволствие от подредения свят.

Гея раждаше просто за да си влезе в ролята на бог. И оставаше не по-малко изненадана от обкръжението си при вида на нещата, които се пръкваха. Съзнанието й беше разделено на много части, до една автономни, като някои бяха по-откачени от останалите, но всичките бяха луди.

Онази част, която отговаряше за еквивалента й на матка, не уведомяваше останалите органи за намеренията си. Тя бе доволна от подредбата. След три милиона години изненадата си струваше труда. На всеки килорот се пръкваше нещо ново. През последната година бе произвела купища дракони, четириметров тигър, кръстоска между форд, модел Т, и октопод. Повечето рожби не живееха дълго, липсваха им неща като сърца или носове. Останалите бяха хибриди. Подсъзнанието на Гея не можеше да се затормозява с разни дребни подробности.

Но камилата беше доста сполучлива. Добре развит дромадер, лукав като Отдела за социални грижи, който сега беше мъртъв, защото Гея бе решила какво да прави с него. Щеше да го прокара през иглени уши.

Иглата беше огромна. Налице бе и голямата фуния, и апаратурата, която да смели дромадера.

Под жужнето на стотина камери Гея постави ешафода над фунията и изсипа в нея първия варел камилско пюре.

Три рота по-късно, уморена и стръвна, нареди антракт. Около половината камила бе минала през ухото на иглата, останалото бе само въпрос на упорита работа. А и в отснетия метраж можеше да се монтират кадри, заснети след като фунията бъде почистена.

Гея се настани на стола си в очакване на второто действие за деня, което се казваше „Лорънс Арабски“ и… вече не можеше да си спомни. Започна да се върти, защото изгаряше от нетърпение.

Кога ли ще почне Чироко?

Гея очакваше Главното събитие.