Джон Варли
Демон (78)

ЗАВЕСА

Не включвайте и мен.

— Сам Голдуин

Чироко стъпи на Стълбата към Рая без да има спомен как се е озовала там.

Двете с Габи я бяха видели за първи път преди почти век, в края на първото дълго изкачване по кабела през вътрешността на спицата на Рея. Тогава пристигането им бе гарнирано със специални ефекти от „Вълшебникът от Оз“ — филма, не книгата, която според Чироко Гея не бе помирисвала. Тогава там се видяха с едно масивно пантеистично създание, което се бе опитало да ги убеди, че е Гея.

Стълбата не беше в добро състояние. Но като се позагледа, Чироко видя, че някой се е трудил над нея. Прахта бе позабързана, понамирисваше на дезинфектант — от силния, който се използва в чакалните на метрото.

Изкачи се догоре и видя, че вратата на тогавашната стая на Гея е открехната.

Вътре бе Габи. Просто Габи. Не свръхестествено същество, не фокус-покус. Габи от плът и кръв.

Коленичила бе на пода, облечена с избелели джинси и синя дънкова риза, на колана й се мъдреше калъф с инструменти. Няколко от бутафорните прозрачни панели на пода бяха махнати и подпрени на стената. До тях имаше бутилки с препарат и парцали. Мебелите бяха струпани до отсрещната стена.

Габи човъркаше с гаен ключ по електриката. Осветлението едва мъждукаше.

Погледна към Чироко и обърса челото си с длан.

— Тук горе има много работа — каза Габи.

— Така изглежда.

Габи се изправи, прибра ключа и сложи ръце на кръста. Усмихна се на Чироко.

— Искаш ли да пийнеш нещо? Бира, вино.

— Може би само чаша вода.

— Вземи столове.

Габи излезе. Някъде зашуртя вода. Чироко взе два стола, които й се видяха не толкова паянтови, и ги дръпна настрана. Седна. Габи се върна с две чаши ледена вода и придърпа ниската масичка. Водата беше вкусна.

Настъпи неловка тишина. Заплашваше да стане мъчителна.

— И така — каза Габи. — Ти се справи чудесно. Гордея се с теб.

Чироко сви рамене.

— Нямаше кой знае какво да се върши, каквото и да си мислят там долу. Ти го знаеш най-добре.

— Ти се изправи лице в лице с Гея. Малцина биха го сторили.

— Не мисля. — Чироко пак се огледа. Тук май всичко си беше постарому. Посочи наоколо. — Ремонтираш, а?

Габи изглеждаше притеснена.

— Е, все някъде трябва да се живее. Не точно това съм имала предвид, но е само временно.

— Габи… какво си ти?

Габи побърза да кимне, преглътна, без да гледа към Чироко. Пое си дълбоко дъх, издиша. Погледна към тавана.

— Аз видях всичко, знаеш. Когато дойде тук да поразпиташ за Гея за това-онова. Тя не те излъга — не й беше до това. Сигурна беше, че ще й видиш сметката, но не й пукаше. И без това беше уморена от въшливото си дребно тяло. Но все още се опитваше да те спечели. Ще ти кажа защо. Но помни… тя ти предложи да ме създаде отново само с една промяна — да заличи желанието ми да воювам с нея. Ти отказа. Новата оферта беше да ме възкреси съвсем същата. Спомняш ли си какво й каза?

— Доста добре.

Очите на Габи погледнаха в безкрайността.

— Нарече го изкушение. — Отново фокусира погледа си върху Чироко. — Между другото, благодаря ти. После каза: „Но се попитах какво ли би казала Габи и разбрах колко зловонно, корумпирано, отвратително и дяволско е това деяние. Тя би се ужасила от мисълта, че е оживяла кукла-Габи, направена от теб, от твоята разлагаща се плът. И би пожелала да я убия незабавно.“

— Може би съм се поизсилила.

Габи се засмя и тръсна глава.

— Не. Ти беше съвсем права. Нямаше как да знаеш, че част от мен бе все още жива и те слушаше… но ти беше права. Ако тогава Гея ме бе възкресила, едва ли щях да съм аз. И беше права никак да не й вярваш. Смяташе, че се е отървала от мен — тя посочи към тавана. — Червената линия там горе… това ще е трудно. Искаш всички отговори и ще ги имаш, но няма да ти е лесно да ги разбереш… и ще се наложи просто да ми вярваш. Защото аз не мога да обясня какво представлява червената линия. Засега липсват човешки понятия за обяснението й.

Тя ме запокити там и реши, че е сложила точка.

Но аз я измамих. Запазих разума си. Оцелях… и трябваше да внимавам. Тя е била тук много по-дълго и знаеше пътя. Трябваше да се науча да пълзя, после да ходя, после да тичам и трябваше да го правя незабелязано. Ето защо се държах толкова мистериозно. Когато се научих да материализирам тялото си… когато правех каквото и да е, ставах много по-уязвима. Моите разговори с теб бяха като… изтичане на информация. Гея се усети, но не знаеше кой е. Аз се спасих само благодарение на това, че се заплесна да издирва теб. Освен това Гея бе все по-обсебена и от другите си мании. Може би по-изцедена е точната дума.

Но ти ме питаш какво съм аз. Аз не съм създание на Гея. Аз сама създадох себе си. Аз съм реалност, и съм жива… аз съм мен си.

Чироко я изгледа продължително и Габи отмести поглед. После се пресегна и хвана Чироко за ръката. Стисна я.

— Ето, виж. Усещаш ли ме, Роки? Аз съм истинска. От плът и от кръв. Същата като теб.

Чироко отново си замълча. После потърка чело.

— Но Габи… все още не си ми казала какво си.

Габи пусна ръката й и пак седна.

— Аз съм това, което се предполагаше да бъдеш ти. Наследник на Гея. Но ти го знаеше, нали?

Чироко бавно кимна.

— Гея… — Габи огледа стаята и горчиво се засмя. — Гея! Що за шега. По времето, когато се запознахме, тя беше голяма откачалка… взела бе това име от древногръцката митология. Вземаше всичките си идеи от филмите. Не зная какво би могло да бъде истинското й име. Дошла е тук един ден, преди много, много години. Не е била човешко същество. Не мисля, че расата й дори съществува все още на Колелото. Съществото, което заемало сегашното ми място, разговаряло с „Гея“. Казало й, че се нуждае от „Магьосница“. Офертата му била приета и „Гея“ била добра Магьосница хиляди години. После, когато предшественикът й изнемощял, тя го отстранила и се заселила тук, на неговото място.

Сега не говорим за съществото, което е Колелото. Това нещо е там горе, в червената линия. То се грижи за повечето всекидневни функции на цялата сложна система, която кара колелото да върти. В много отношения прилича на бог, но в много други прилича на компютър. Сегашната система за… управление на колелото е почти на милион години. Имало е много Магьосници. Когато умрат, те стават… Гея. Габи. Мен. Може би ти си единствената Магьосница, която не се класира.

Чироко дълго гледа Габи. Беше страшно уморена.

— Габи… съжалявам.

Габи запокити чашата към стената насреща.

— По дяволите, Роки… бъди проклета! Не съжалявай. Не е прекалено късно. Когато ти изтръгна Снич Куката от мозъка си, Гея се отказа от тебе. Тя трябваше да разполага с пълен и непрекъснат комплект от твоите спомени, преди да да заемеш мястото й. Този комплект сега е нарушен… но може да се поправи. Мога да те преместя тук горе при мен. Това не е смърт. Изобщо не прилича на смърт. Когато за първи път дойдох тук, помислих, че съм мъртва, но там горе, в червената линия, научих какво представлява животът наистина. Ние можем… можем да управляваме заедно, ти и аз. Можем да превърнем това в едно чудесно място.

Чироко въздъхна и се зачуди как да го каже. Може би беше по-добре да започне отдалеч.

— Габи… ти ми повтаряше, пак и пак, колко трудно ще бъде убита Гея. И тя беше убита. Всичко, което преживяхме… за да я баламосваме, докато ти успееш да я победиш тук, в главината, по начин, който аз никога не ще проумея. А не можеше ли… това да бъде постигнато другояче?

Габи се обърна и избърса една сълза. Яростно тръсна глава.

— Виж, Габи… не от смъртта ме е страх.

Габи кимна също така яростно, после закри лице. Чироко мълчеше. Боеше се да се докосне до старата си приятелка. И то не за себе си, а за Габи.

— Знаеш ли нещо повече за Гея преди идването й тук, на това място? — попита накрая тя.

— О, Роки. Подозирам, че е била сладко и любящо същество. Не се съмнявам, че с идването й на власт е настъпила златна ера. Ако можеха да говорят, някои от цепелините биха могли да ни разкажат. Не, не е необходимо да ми го казваш. Господ да ми е на помощ, достатъчно съм мислила за това. А аз на какво ще приличам след двайсет хилядолетия? А? Бих ли могла дори да си представя умората… от всичко? Не мога да видя отсега. Не мога да видя промяната. Спомням си, че когато ударих стотака, бях адски самодоволна. Чувствах се така, сякаш бях на трийсет. Но сто е нищо.

— Виждам.

— Дано не мислиш, че съм сторила всичко това, защото съм го искала.

— Не мисля.

— Нямах друг избор. Или трябваше да гледам, как ти и всички останали, които обичам, ще бъдете убити от една луда, или да направя това, което сторих. Нямах и друга възможност — не можех дори да умра. Но Роки, сега когато ти знаеш толкова много неща, не мога да не ти кажа… Трябва да знаеш още едно нещо. През цялото време се надявах, че ти ще дойдеш при мен. Подозирам, че това е тъжна орис… но както и да го въртиш, такава е и смъртта. Гледах те в Белинзона. Страшна си. Ти би била много по-добра от мен самата. Можем да работим заедно.

— Аз съм ужасна, Габи. Толкова хора измряха. По моя заповед.

— Хората умират винаги, Роки.

— Знам. Просто не искам аз да съм отговорна за това.

— Това е заблуда. Те могат да умират и защото си стояла със скръстени ръце. Стюарт или Трини, или някой от генералите… няма да са толкова вещи като теб. Те ще объркат конците.

— Всеки може. Такава е човешката природа. Титанидите говорят за човеци-злодеи. И наистина има такива, хора, които трябва да умрат. Но не аз ще решавам кой. Правила съм го и мразя да го правя. Не искам повече да живея живота си за другите. Не искам повече да спасявам света. Писна ми.

Габи се изправи и отиде в другата стая. Чироко чу нещо като плач. Не й се мислеше за това. Габи се върна с нова чаша вода.

— Габи, мисля, че съм ти приятелка. Поне ако ти искаш.

— Ти си ми приятелка — потвърди Габи дрезгаво.

— Дано останеш моя приятелка до последния ми ден. Но май искам твърде много. Съжалявам, че се случи точно на теб. Съжалявам, че тук си ти, а не аз, както искаше Гея. Дано не ми се сърдиш.

— Не. Беше злополука.

— Тогава не искай това от мен. Виждам, че те чака вълнуващ и дълъг живот. Ако някой трябва да го направи, няма по-сполучлива кандидатура от твоята. Мисля, че на твое място и аз бих постъпила по същия начин. Сега колкото можеш действай, мъдрувай и се забавлявай.

— Мръсна работа е да си Бог — каза Габи. — Но все някой трябва да го прави, нали? — Тя плахо се усмихна. Чироко също й се усмихна, колебливо.

— Така е.

Седяха една до друга, всяка заета със своите мисли. Мълчание между приятели. Най-после Чироко се размърда на стола си.

— И така… — каза тя и стори неопределен жест. — Какво ще правиш?

Погледнаха се и се засмяха.

— Това-онова — каза Габи.

— А Титанидите?

Габи се намръщи.

— Не се притеснявай за тях. Няма да чакат нито на тебе, нито на Адам. Това е дреболия. Никога няма да го забележат. За тях нищо няма да се промени — само ще могат да имат деца когато те решат.

Чироко се притесни. Габи забеляза и поклати глава.

— И за това съм помислила. Ако те се размножават както си искат, колелото ще се пренасели. Същото е и с хората. Знаеш го.

— Да.

Габи сви рамене.

— Ще трябва се задействам, ако нещата излязат извън контрол. Все още не съм го измислила. Но Земята ще бъде обитаема отново, след век или два. Можем да я населим отново. Разполагам с всичко необходимо. И не се притеснявай. За вечни времена ще прегърна твоя принцип да правя колкото се може по-малко неща. Няма да съм деен Бог, сиреч демиург. Но ще бъда пазител на хората и на Титанидите, и на много други раси. Предстоят ми някои нелеки решения.

— Точно такива, каквито аз не желая да вземам.

— Хайде да не говорим повече за това. Слушай… — Габи пак се наведе напред. — Ти ми даде своя отговор и аз го приех… засега. Но пак си помисли. И двете знаем, че този пост докара Гея до лудост. Но съм сигурна, че за това е било нужно поне едно хилядолетие. Мисля, че ще се справям поне осем-девет века, преди да ми трябва усмирителна риза. Това разумно ли е?

— Според мен, да. Може да откараш и повече. Габи, възможно е и да не откачиш никога, не искам да кажа, че си мисля…

— Недей. Нямаме други данни, освен примера с Гея, а това е твърде недостатъчно. Добре. Приемам твоя отказ да ми станеш съдружник в ролята на бог… засега. Но след… два века, мога ли да те запитам отново?

Чироко дълго мълча.

— Ще ми отговориш ли първо на няколко въпроса? — предпазливо попита тя.

— Да.

— Колко дълго се очаква да живея?

— При редовно посещение на фонтана… пет или шест века, без проблеми. Може и повече.

— Но не съм безсмъртна, нали?

— Няма болест, която да те убие. По-жилава си от обикновените човешки същества, и по-бърза. Но за да останеш жива, трябва да си винаги нащрек, както винаги досега.

— Няма да имам някаква специална защита? Ангел-хранител, който да наднича зад рамото ми, готов да ми помогне?

Габи поклати глава.

— Няма да се бъркам в делата ти. Няма да те следя. Ако решиш да направиш нещо, ще решаваш сама. Ако умреш, ще останеш мъртва.

Чироко видя копнеж в очите на Габи. Знаеше, че Габи има нужда от това.

В края на краищата, какво й костваше?

— Моля те, Чироко. Не искам да се моля… но имам чувството, че за да се превъзмогне това нещо, което скапа Гея… безмерната досада, тук, струва ми се, трябва да са двама, за да си помагат доблестно.

Чироко протегна ръка.

— Дадено. Ще се видим след два века… ако доживея дотогава.

Габи я погледна. Окашля се.

— Не мислиш да се… самоубиваш, нали?

— Кълна се, не. — Тя се усмихна. — Но и няма да я карам така предпазливо, както досега. Ще поемам някои рискове. Кой знае? Ако сега живея само за себе си, аз… — но не се доизказа. Не биваше да завършва мисълта си пред Габи.

„Ако живея само за себе си…

Може би ще успея да намеря някой, за когото да живея.“ Има доста начини да се поемат рискове. Робин рискува с Конъл.

 

Да се поемат рискове…

Чироко стоеше на горния край на спицата на Диона, която се разширяваше и се спускаше на шестстотин километра надолу… надолу, почти цяла вечност до земята. При постоянно нарастващата „гравитация“ на Гея се стигаше за час до дъното. Едно завъртане на колелото, тъй като въздухът в спицата постепенно ускоряваше падането по изкривена траектория.

Чироко се засили.

Тук, в главината, човек ставаше тромав. Не усещаше под нозете си достатъчно здрава опора. Но тя знаеше какво да прави, след няколко подскока набра нужната скорост. И скочи.

Изви се в дъга към дълбокия черен кладенец.

Да се поемат рискове.

Не за първи път падаше през спицата. И не за първи път го правеше без парашут. След убийството на първото превъплъщение на Гея Чироко бе хвърчала из спицата на Рея сред порой от светкавици, като сама не вярваше, че ще се добере невредима до земята.

Но успя.

И Робин също. В ония дни, когато Гея си правеше тая каруцарска шегичка с всички свои посетители. Спасена бе от Ангела. На Чироко й предстоеше да прелети покрай гнездата на Суприте от Диона. Може би някой от тях ще я спаси.

И Крис. Той пък бе кацнал на гърба на цепелин. Може би и Чироко ще има страхотния късмет да й се случи същото.

Може би ще цопне в Мороз. Тогава със сигурност ще оцелее.

И после може би пак ще полети.

Бяха се случвали и по-странни неща.

Тя се усмихна — и разпери криле.