Джон Варли
Демон (70)

СЕДЕМНАЙСЕТ

Последният лагер беше само на десет километра от Пандемониума. Оставаше само един лесен преход. А на Гея, разбира се, Главнокомандващият не се притесняваше в кой час на деня да атакува.

Трябваше да се свършат две неща.

Чироко свика на свръхсекретно съвещание Нова, Клавесин, Конъл, Роки, Робин, Серпент, Валия и Кларинет в голямата палатка на главния щаб. Дори на патрула бе наредено да се отдалечи на петдесет метра.

Тя се изправи пред приятелите си и ги изгледа един по един. Беше повече от доволна от това, което виждаше, и отвратена от онова, което й предстоеше да каже.

— Робин — започна тя. — Не съм те лъгала. Но не ти казах и цялата истина. Вероятността Назу да ухапе смъртоносно Гея е едно на хиляда.

Робин отмести поглед, после бавно кимна.

— Мисля, че го знаех.

— Дори да убие Гея… имам предвид онова чудовище в Пандемониума, не истинската Гея, която Назу не може никога да ухапе… От това едва ли ще има някаква полза. Всъщност аз дори разчитам на това Гея да я убие.

— Назу вече не е моят демон, Капитане — отвърна Робин. Тя отново погледна Чироко и в очите й имаше сълзи. — Искам да кажа, че наистина вече не мога да я нося в торбата ми, нали?

— Не. Но все още мога да я върна. Ще минем и без нея.

Робин поклати глава и се изправи.

— Оставям ти да прецениш как е по-добре, Чироко.

Беше ред на Чироко да извърне глава.

— Дано не сбъркам. Но не винаги съм наясно кое е добро. — Тя изгледа останалите от групата. — На вас съм поверила много неща. Сега ще ви кажа още една тайна — не ви казвам всичко, дори и сега, защото дори аз самата не го знам. Но има само един-единствен шанс, и аз го поемам. Нова!

Личеше си, че младата вещица е смаяна. Чироко уморено й се усмихна.

— Не, нямам големи изненади за тебе. Но ти единствена от присъстващите си виждала Калвин. Спомняш ли си го?

Нова кимна.

— Той умира. Не се знае дали Титанидите-лечители могат да му помогнат, защото той не дава да то прегледат. Навремето беше лекар, затова вероятно знае, че болестта му е неизлечима. Той иска на всяка цена да извърши нещо, и то убийствено. Затова двете ходихме при него, за да проверя дали не се е отказал. Държи на своето.

— Ама че се напих тогава! — каза Нова с усмивка.

— Конъл. Ти видя Джен. Това, което му предлага Габи… той едва ли ще го направи като хората. Верятно няма да оцелее. Двете с Габи го знаем.

Конъл заби поглед в ботушите си, после вдигна очи.

— Джен е готов да умре, както никой друг. Според мен за него смъртта е благословия… и мисля, че той е наясно какво прави.

Чироко му беше благодарна. Конъл винаги имаше право. Тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да възпре собствените си сълзи.

— Клавесин. Валия. Серпент. Клари…

Кларинет пристъпи напред и сложи нежно ръка на рамото на Чироко.

— Капитане, след като е настъпил часът на истината, трябва да ти кажа, че ние вече сме разбрали, че…

— Не — отвърна Чироко и извърна глава. — Оставете ме аз да говоря. Вие всички знаехте, че Крис е жертва. И че спасението на Адам е моята първа цел. Това е лъжа. Има една друга, по-важна цел. Но за мен тя е по-важна… ако всичко приключи с мен и Адам, и със смъртта на Гея, ще го броя за победа.

Кларинет не каза нищо. Валия пристъпи напред.

— Вече сме го обсъждали — каза тя. — Но тайно от останалите Титаниди, затова решението е еднолично. Но ние четиримата сме готови да поемем отговорност и чувстваме, че расата ще ни подкрепи. Трябва всичко да се рискува, за да бъде премахнато голямото зло.

Чироко поклати глава.

— Надявам се да не грешите. Има… голяма вероятност дори Гея, Адам и аз да умрем, прекрасната раса на Титанидите — която, кълна се, обичам повече от моята собствена — да оцелее. Но ако Адам и аз бъдем убити, а Гея оцелее, тогава вие сте обречени. И това е моят първи приоритет: нещото, наречено Гея, да бъде изтрито от лицето на Вселената.

— Ние сме с теб в това начинание — увери я Кларинет. — Отговорността за спасението на Адам ще бъде и наша… — Той махна с ръка, включвайки цялата група. — Седем души от две раси, но свързани чрез обичта. Така и трябва да бъде.

— Така и трябва да бъде — изпяха всички Титаниди. — Сега животът на Адам е в нашите ръце. Забрави за него — той е наша грижа. Каза ни какво да правим и ние ще вложим всичко от себе си. Просто ни вярвай… и изпълни дълга си.

— Ти винаги ще си нашата Магьосница — каза Серпент и останалите Титаниди се присъединиха към него.

Чироко не си позволи да даде воля на чувствата. Отново се обърна към тях.

— Това може да е последното ни виждане — каза тя.

— Тогава живите ще тачат вечно паметта на загиналите — заключи Клавесин.

Чироко се прегърна и разцелува с всеки един от приятелите си. После ги изпрати по пътя им. Мислеше, че е изплакала всичките си сълзи още в Таксидо Джанкшън, но когато остана насаме, откри, че се е заблуждавала.

Трябваше й време, преди да събере генералите.

 

Когато насядаха около масата, Чироко изпита неудобство от маниера си да замества имената им с номерата на техните дивизии. Това беше неин начин да изрази своята неприязън към военните. Но сега беше друго. Те бяха жертвали живота си заедно. Играта с номерата трябваше да приключи, веднъж и завинаги.

Командирът на втора дивизия се казваше Парк Сик Чи — дребен кореец около петдесетгодишен. До него седеше бледа и невъзмутима Надаба Шалом — опората на Осма. Дийгал Куросава, мелез от бялата, жълтата и черната раса командваше Сто и първа.

Всички бяха служили на Земята, но най-много да бяха стигнали до лейтенант в йерархията. Сред подчинените им имаше и с по-високи рангове… но нямаше бивши генерали. Навремето в Белинзона любимото и единствено местно развлечение бе линчуването на бивши генерали. Ликуващото множество ги изгаряше на клада.

Така че в началото изпълняващите този ранг предпочитаха да ги наричат „цезари“. После лека-полека предубеждението към думата генерал изчезна.

— Парк. Шалом. Куросава. — Тя кимна към всеки, те също й кимнаха. — Първо… няма да изграждаме обсадни кули.

Те бяха изненадани, но се опитаха да не го показват. Доскоро биха задавали въпроси. Сега просто слушаха.

— Това, което ще се случи тук, ще прилича малко на голям парад. Ще бъде нещо като карнавал, нещо като широкоекранен спектакъл. Чудовищен филм. Наречете го както искате — може би фиеста. Но само не война.

Дългата тишина бе нарушена от Куросава.

— И все пак какво ще е?

— Ще ви кажа веднага. Първо… ако планът ми се провали, аз ще съм мъртва. Ще се наложи да продължите без мене. Би било глупаво да разчитам, че ще раздавам заповеди от отвъдното. Тогава ще се наложи вие да вземате решенията. — Тя посочи към Парк. — Ти ще поемеш командването.

Тя отново ги изгледа. Нямаше претенции, че умее да чете мисли, но имаше представа какво се върти в умовете им. С общо четирите дивизии Парк имаше всички шансове да завземе властта. Чироко беше преценила, че той е човекът, който е най-далеч от амбицията да става диктатор. Но знаеше, че е създала потенциално чудовище в лицето на самата армия. Само ако имаше друг начин…

Но Гея пожела война и трябваше да получи поне илюзията. За да бъде отклонено вниманието й не би било достатъчно нищо по-малко от армия.

— Преди да пристъпим към непосредствените задачи, ще ви дам един съвет за ситуацията, в която ще се озовете, ако бъда убита. Приемете го както искате. Съветвам ви да се оттеглите.

Тя изчака, но ответна реакция не последва.

— Можете да сринете стената. Но хората зад нея числено ви превъзхождат. Ще понесете тежки загуби… и в крайна сметка крах. Ако Гея реши да ви преследва… ще изживеете невъобразим кошмар. Ще стъпче войските, бавно, методично. Тя никога не спи, никога не се изморява. Нека моята смърт за вас е сигнал за незабавно оттегляне. Бързайте към Океан, там ще сте в безопасност, поне за известно време.

Видя, че е успяла да уплаши поне двама. Парк беше присвил очи и Чироко нямаше представа какво мисли.

— Ако тя оцелее — започна Парк. Очите му станаха още по-тесни. — Тя някой ден ще дойде и в Белинзона.

— Мисля, че е неизбежно.

— Какво ще правим тогава? — запита Шалом.

Чироко сви рамене.

— Не знам. Може би ще създадете оръжие, което да я убие. Дано. — Тя посочи с пръст към стените на Пандемониума. — А може би ще е най-добре да паднете в нозете й, като онези бедни души там, вътре. Поклонете й се, кажете й, че е велика и че последният й филм е фантастичен. По три пъти на ден гледайте като послушни роби филмите й и се благодарете, че сте оцелели. Не знам дали е по-добре да загинете свободни или да живеете като роби.

— Лично аз — тихо каза Парк — бих предпочел да умра. Но да се върна на въпроса. Приемам оценката ти за тази хипотетична ситуация. Сега би ли ни казала какво да правим днес?

Чироко се наведе, сложи лакти на масата. Почувства се като пройдоха, готов да раздава белязани карти.

— Някой от вас да е чувал за борбата с бикове?