Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Гея (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Demon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 8гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ДЕМОН. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.17. Роман. Превод: [от англ.] Елка ГЕОРГИЕВА [Demon / John VARLEY]. Формат: 20 см. Страници: 343. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-8340-19-4.

История

  1. —Корекция
  2. —Оправяне на кавички (Мандор)
  3. —Добавяне

ДЕВЕТ

— Операцията Започва Незабавно. Операцията Започва Незабавно.

Увиснали по централните кабели от Хиперион до Мнемозина, Суприте от Диона, които се бяха насъбрали около приемниците, почнаха възбудено да бъбрят.

Демонът от съня беше казал, че радиоапаратите ще говорят, и не го ли правеха винаги? Суприте седяха очаровани докато от умните машини се сипеше магическа алабалистика. Споменаваха се екзотични мешавици като Канадец, поетични слова като Роки Пътник, дрънчене на метал като Ескадрон, Въздушни убийци и някакъв приятел на име Роджър[1]. Радиоапаратите станаха източник на голямо забавление за Суприте. Те започнаха да си играят на рими:

— Голям Канадец, ти ли си в позиция?

— Не, в акция.

— Мисия.

— Инквизиция.

— Свиня и дух.

— Мамя пух.

Голяма фиеста.

Демонът от съня и недействителната й приятелка бяха обяснили какво означава незабавно. То зовеше Суприте. Не мисията — на която те вече се бяха посветили, — а кодовото име и грубата шегичка. Суприте имаха доста каруцарско чувство за хумор.

Бяха се готвили за нея отдавна. Беше неприятно. Не им харесваше дъхът на керосин. Но го направиха, заради Демона.

И сега кодовата дума бе изречена по радиото. Планът трябваше да се изпълни незабавно, навсякъде по Гея. Всяко друго действие би било предателство спрямо Суприте, Габи много пъти бе подчертала това.

— О, какъв динамит това трябва да е било — забеляза един от тях.

— Букет от хризантеми — възкликна друг, малко предварително.

— Водопади от цветя.

— Измъкнете успокоителните мехлеми — притесни се някой.

— Могат да се очакват непредвидени неща — насърчи ги друг, като имаше предвид подлата атака над едно от гнездата им в Тетида.

— Меча сечи и от двете страни.

— Това е пиротехника.

— Има ли филм в камерата?

Те се спуснаха по кабела към гнездото на усойниците, увиснало под тях.

 

Въздушният убиец забелязваше Ангелите само периферно, до мига, в който те се доближиха на по-малко от петдесет метра. Толкова дълго се бяха мотали наоколо, че неговите възприятия просто ги игнорираха, като умен радар, който изтрива сигналите за наличието на птици.

После те се завъртяха около ескадрона, бъбреха и дрънкаха, и в действителност се приближиха толкова, че можеха да докоснат васалните му аероморфни същества. Видя един от Ангелите да поставя нещо от страната на бръмчащата бомба. Чу нещо да издрънчава в ауспуха на друга.

Той се изстреля във въздуха с писък, набра скорост и запали и четирите си двигателя. Ескадронът му го следваше…

Една експлодира. Залепената за нея пластичната мина разкъса дупка до горивната камера и бръмчащата бомба се килна на една страна, започна да се върти безкрайно надолу, оставяйки диря от пламъци и дим.

Втора въобще не успя да се измъкне от базата. Още при включването на двигателите избухна динамитната бомба, поставена в камерата за доизгаряне на горивото. От нея останаха само разхвърчали се към земята парчета.

Въздушният убиец направи вираж и започна да набира височина. Не чувстваше омраза, само непреодолимо желание да изтрепе всичките Ангели на Гея.

Известно време се занимаваше с това. Изстреля няколко странични ветреници, успя да уцели един Ангел в полета му. Изпрати управляем снаряд към гнездото им. От експлозията разбра, че то е било вече празно.

Невъзможно бе да се цели в ангелите. Виждаше как подчинените му се щураха във въздуха, опитвайки се да ги достигнат. Не след дълго вече не се виждаха Ангели. Бяха отлетели към кабела и се бяха изпокрили в теснините му. Би било безполезно да стреля по тях, можеше да застраши…

Концентрацията му беше толкова пълна, че едва сега забеляза пожара в базата. Огнени пламъци изтичаха от приспособленията, които съвсем наскоро бе изоставил. Пламтящото гориво се стичаше по кабела. Знаеше, че ще продължи да гори докато Източникът, какъвто и да бе той, не пресъхнеше.

Мозъкът му добави тази информация и той оформи следващата си тактическа стъпка.

Нямаше възможности да гаси пожари. Не знаеше и за каквито и да било други същества на Гея, които да се справят с такива пламъци. Следователно базата беше загубена. Следователно той трябва да защити горната база. Започна да се издига…

Скоро видя, че тя също гори.

Щрак. Още един бит информация бе попълнен.

Привика ескадрона при себе си. Имаше друга база в Тея. Щеше да ги отведе там, временно. Изпрати по радиото описание на случилото се до Гея и зачака нейните Заповеди, убеден че полетът към Тея бе единственото логично решение.

Но не беше притеснен.

 

В останалите шест района на Гея, отбелязани с единици на циферблата на картата, Въздушните убийци и бръмчащите бомби избягаха от горящите бази. Ескадронът на Тетида се отърва с най малки загуби: само две бръмчащи бомби. Крий изгуби три и техния Въздушен убиец, а останалите безпомощно се трупаха около кабела, неспособни да решат къде да отидат. Хиперион бе ударен най-тежко, с шест от деветте бръмчащи бомби, унищожени или обезвредени при началната атака.

Суприте от Диона също претърпяха нещастни случаи, но те знаеха, че ще бъде така. След няколко декарота щяха да се съберат и да оплачат изгубените, след като измине достатъчно време, за да уважат паметта им.

Междувременно те изключиха от съзнанието си изгубените членове.

Наистина беше забавно.

 

— Голям Канадец, всички бази горят. Повтарям, всички. Всички оцелели врагове са във въздуха. Цари голямо объркване.

Конъл тежко преглътна. Знаеше, че накрая те ще се прегрупират. Някои ще дойдат тук. Може би доста на брой.

Изслуша докладите на Чироко за нанесените щети и калкулираше съотношението на силите. Като се вземеха предвид и неизвестните променливи — максималният полет без презареждане и възможността за наличие на резервоари с гориво, за които Суприте да не знаят — се получаваше доста добър резултат.

Ескадроните от Рея и Хиперион щяха да се насочат към Кронос и армията. Това бе тяхната единствена възможна мишена. Неговите летци ги очакваха в Мнемозина. Там имаше възможност за засада, но той не разчиташе на нея.

Ескадронът от Крий можеше да тръгне и в двете посоки, въпреки че — ако преценките за максималния полет без презареждане бяха правилни, — нямаше да успее и в двата случая.

Ескадронът от Тея вероятно щеше да достигне Кронос. Същото можеше да направи и този от Тетида. Феба — твърдо не, но би могла да удари по Белинзона.

От тактическа гледна точка Конъл имаше това голямо предимство, че можеше да ги поеме на вълни. Едва ли първите биха хабили гориво, за да кръжат на място и да изчакват последните. Въздушните убийци не разсъждаваха по този начин. Те изглежда се концентрираха върху мишената и после бяха готови дори на самоубийство, за да я достигнат и унищожат.

С тези съображения той разгърна и собствените си ескадрони.

 

Заповедите пристигнаха. Въздушният убиец бе предвидил правилно… но само донякъде. Беше очаквал да му бъде възложен градът като мишена. Но Заповедите, предадени през Въздушния убиец от Тея, бяха кратки и ясни. Той и неговият ескадрон трябваше да отлетят към Кронос и да атакуват армията. Трябваше да лети, докато не се появи вражески самолет в небето и докато има останали бомби, които да хвърли над армията. Само тогава можеше да мисли за по-нататъшното си оцеляване.

Това не бе изненадващо за него, поне последната част. Едва ли бе необходимо да се споменава, защото то бе част от неотменните Заповеди. Това, което не съвпадаше с данните от тактическия му компютър, бе нещо, което не бе споменато. Не му беше казано да презареди в базата на Тея.

Той успя да направи максималното, което можеше да стори един Въздушен убиец, нарушавайки Заповедите. Той реши, че когато се приближи до базата в Тея, ще поиска разрешение за презареждане. Това в никакъв случай нямаше да се приеме като неподчинение. С неговото решение се удовлетворяваха всички изисквания за чинопочитание.

После стигна до централния кабел на Тея и видя, че базата гори. С това се обясняваше всичко.

И още веднъж той не се обезпокои. Отправи се към Кронос.

 

Пети и Шести ескадрон на Конъл стояха в радарна сянка под кабела на Мнемозина. Когато Второ ято от Хиперион се появи, залетяно към Кронос и към армията на четиристотин километра оттук, малките самолети връхлетяха като ястреби, пикиращи от голяма височина, и ги разпъртушиниха.

Въздушният убиец от Хиперион, преди смъртта си, успя да предупреди ескадрона от Рея за капана в Мнемозина. Те щяха да пристигнат след около двайсет минути.

Втори и Четвърти ескадрон от Въздушните сили на Белинзона опитаха подобен трик в Диона, но първо трябваше да изчакат, за да се уверят, че врагът не се е насочил към града. Ескадронът от Тея бе предупреден малко по-рано и оказа силна съпротива. Конъл, върнал се в базата в Япет, готов да вдигне Първи ескадрон в подкрепа, чу за смъртта на трима от неговите пилоти и за четвърти, който бил принуден да скочи. Един от водачите бе сред мъртвите, затова той обедини шестте останали самолета от Втори и Четвърти в един ескадрон и им нареди да се връщат в Япет за презареждане.

Излетя за Диона начело на Първи ескадрон — пет от единайсетте останали му самолета на изток.

Тетида щеше да направи опит с Белинзона, това изглеждаше съвсем сигурно. Би било лудост да летят до Кронос.

 

Първи ескадрон от Рея вече привършваше горивото, когато срещна Шести и Седми на Конъл — като Седми се състоеше само от два самолета. Не можеха да разчитат на Пети, защото той презареждаше. А все още имаше вероятност да пристигне и последната вълна от Крий и не можеше никой да не покрива базата.

Рея започна да пуска ракети от голямо разстояние. От запад долитаха с писък изстреляни странични ветреници още преди да се види самият ескадрон.

Това се оказа добра тактика. Три самолета на Белинзона бяха ударени и свалени. Двама от пилотите успяха да скочат в пясъците. После започна въздушният бой и за десет минути небето бе очистено от бръмчащи бомби.

Поделението в Мнемозина още не знаеше, но за него войната беше свършила.

 

В Крий оцелелите бръмчащи бомби все още обикаляха около горящите на земята останки на Въздушния убиец. От време на време изпращаха по някое червено-око към отломките, като че се надяваха да го върнат към живот.

С жалостиви звуци те стояха около падналия си водач и една по една свършваха горивото си и се разбиваха.

 

Въздушният убиец от Феба и придружаващите го бръмчащи бомби се отправиха към Метида. Той отбеляза, че също като на Тея и Тетида, и тук базата на централния кабел беше в пламъци.

Въздушният убиец имаше тактически проблем. Беше му наредено да атакува армията на Белинзона в Кронос, на две хиляди километра оттук. А той можеше да прелети само хиляда и осемстотин.

Сега установи, че би разрешил този проблем, ако полети през спицата на Феба, през главината и оттам през спицата на Кронос. Би било добра изненада.

Разчиташе да презареди в Метида. Никой не му бе казал, че няма да има възможност да презарежда по пътя, а постоянната Заповед бе да се движи околовръст по колелото във всички случаи, освен ако няма специални инструкции. Шумът нещо смущаваше процесите в главината. Там беше Гея — или част от нея — и вероятно Въздушните убийци й докарваха мигрена.

Но в речника на Въздушния убиец не съществуваше дума като безнадеждно. Той прелетя през Метида, навлезе в Диона — видя горящите трупове на миналите преди него, напълно убеден, че мисията трябва да бъде изпълнена. Бръмчащите му бомби, всяка само с по един двигател, можеха да изминат две хиляди и сто километра. Можеха да доживеят до целта.

Над Япет горивото му свърши — и той изпадна в дилема.

Бръмчащите бомби нямаха разум. Можеха да се подчиняват само на няколко команди, които той им подаваше. „Следвай ме“, „Атака“, „Готови за бомбардиране“, „Започни действия за защита“, „Отвлечи вниманието на врага“… все такива неща. Той претърси списъка с командите. Нямаше Заповед за „Върви без мене“.

Интересен проблем. През цялото време, докато падаше, размишляваше над него. Летеше като безмоторен самолет, заобиколен от ръмженето на своите войски, следващи го по петите.

На около два метра над земята той за първи път в живота си изпита съмнение. Може би това няма да свърши работа, помисли си той, удари се и се прекатури презглава.

Зад него бръмчащите бомби окапваха една подир друга.

А над него Втори ескадрон на Конъл наблюдаваше и не вярваше на очите си.

 

Само двайсетина минути преди смъртта на Единайсето ято от Феба, Конъл забеляза с ужас как Десето ято от Тетида пренебрегна Белинзона и се насочи на запад.

Той и останалите самолети от Първи ескадрон се криеха близо до централния кабел на Диона, в идеална позиция за атака и унищожение на Десети. Сега врагът имаше голяма преднина, — а останалите ескадрони бяха в базата за презареждане и едва ли биха успели да го засекат. Конъл даде заповедите си на ескадрона и подкараха със свръхзвукова скорост. Това щеше да намали горивото за въздушния бой. После, с трепереща ръка, Конъл набра кода на Чироко.

— Роки Пътник, тук Голям Канадец.

— Казвай, Канадец.

— Роки… Чироко, Десето ято премина през Диона. Боя се, че ще довтасат при вас след броени минути.

— Готови сме да ги посрещнем.

— Капитане… съжалявам. Подцених ги. Мислех, че те…

— Конъл, не се вини. Мислехме, че ще ни нападнат поне три ята, най-малко. Досега не сме видели и следа от тях.

— Да, но все още остават мистериозният Крий и Феба, забелязана на двайсет минути зад мене.

— Ятото на Крий е унищожено, Конъл. А що се отнася до Феба… едно птиче ми каза, че те ще имат проблеми, които не са свързани с теб. Кажи това на хората си и ми докладвай какво става.

— …добре, ако си сигурна…

— Сигурна съм. Сега направи каквото можеш за Тетида и ми позволи да предупредя всички да си крият главите.

— Разбрано, Роки.

Бележки

[1] На английски Roger означава „Разбрано, ясно“ при контактуване по радиото. — Б.пр.