Метаданни
Данни
- Серия
- Гея (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Demon, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елка Георгиева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ДЕМОН. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.17. Роман. Превод: [от англ.] Елка ГЕОРГИЕВА [Demon / John VARLEY]. Формат: 20 см. Страници: 343. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-8340-19-4.
История
- —Корекция
- —Оправяне на кавички (Мандор)
- —Добавяне
ДВЕ
Далеч на запад, на пет километра под земята, Назу се плъзгаше през тъмнината, докато не стигна до дълъг тесен тунел, който вонеше на умрели лебеди.
Познаваше тези места и ги мразеше със студения си и муден мозък на влечуго. Не й се влизаше в тунела. Това бе място на болка. Спомняше си го мъгляво, беше под Япет, само преди килорот и друг път, твърде отдавна.
Близна с езика — отврат. Почти километър назад големите навивки в средата на тялото й потръпнаха нерешително в желание да си тръгнат. Опашката й направо понечи да си ходи сама. Трябваше време ръководните импулси да стигнат от килограмите сива материя, които тя използваше като мозък, до най-крайните й точки, които не бяха съгласни с началството.Невероятният конфликт в тялото й стана причина за изхвърлянето на киселини в чудовищната храносмилателна система, което би било ужасно болезнено, но киселините забълбукаха и туловището на Назу непредсказуемо набъбна. Причината бе проста: наскоро Назу бе погълнала седемдесет и девет от туткавите, слепи, слоноподобни същества, наречени хефалумпи, които обитаваха подземия и не умираха лесно. Двайсет и шест от тях бяха все още живи и повече от Назу мразеха киселините.
Киселина. Хиперион. Нещото-Робин. Иди в Хиперион. Киселина. Робин.
Мислите преплуваха през съзнанието й като освободени духове, сто пъти, двеста пъти и накрая се подредиха. Тя трябва да отиде в Хиперион. Там трябва да се срещне с Робин — защитницата на топлината. Трябва да влезе в тунела с киселина.
Веднъж емнала се, нищо не можеше да спре Назу. Тя се понесе през тунела като най-кошмарните кошмари на Фройд.
Достигна до киселината по-късно, отколкото бе очаквала. Не можеше и дума да става за спиране. Потопи се вътре, зажумяла. Но виждаше през прозрачните клепачи как навлиза в дълбините на Кронос, най-верен приятел на Гея.
Кронос зави от ярост, омраза и болка. Това не спря змията. Тя избра най-източния от трите тунела, които извеждаха от пещерата, и вмъкна главата си. В този миг крайчето на опашката й едва бе влязъл в отвора от запад.
Адски я заболя. Преминаването през този тунел бе причина за побеляването й. Скоро щеше да сменя кожата си и това помагаше, но само отчасти. Останала бе кажи-речи без клепачи. Всичко щеше да се оправи, но болката беше ужасна.
И продължаваше да боли, там назад, но сигналите пристигаха бавно. Назу се втурна в глухия мрак на лабиринта на Източен Кронос и не се спря, докато не се увери, че е измъкнала до връхчето на опашката. После се загърчи, удряйки чудовищните си навивки в скалата. Двайсет и шестте оцелели хефалумпа набързо хвърлиха топа, горе повърхността на пръстена на Гея леко се нагъна от серията земни трусове.
Но болката не отшумя бързо. Назу се нави на гигантска топка и скрила глава нейде в центъра, зачака изцелението.
Остава само още един тунел, помисли си тя.