Метаданни
Данни
- Серия
- Гея (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Demon, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елка Георгиева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ДЕМОН. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.17. Роман. Превод: [от англ.] Елка ГЕОРГИЕВА [Demon / John VARLEY]. Формат: 20 см. Страници: 343. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-8340-19-4.
История
- —Корекция
- —Оправяне на кавички (Мандор)
- —Добавяне
ОСЕМНАЙСЕТ
В Голямата зала на Клупа влезе Робин. Зае мястото си вдясно от огромния стол на масивната маса на Съвета. Извади куп документи от изкусно изрисуваното си куфарче — подарък от Валия и Клавесин — и ги сложи върху полирания плот. Огледа се нервно и сложи очилата с метална рамка.
Все още не им беше свикнала. Не беше добре с очите, които у дома лесно щяха да се коригират с напредването на възрастта. Тук, без визитите до Фонтана, съвсем го беше закъсала. И, Велика Майко, можеше ли да е другояче след четенето на всички тези безкрайни доклади, ден след ден.
Но това бе в реда на нещата. Във всяко едно отношение, като се изключи най-важното, тя бе Градоначалникът на Белинзона. Нищо чудно, ако беше християнка, сега да е и Папеса.
Чироко прояви максимум разум по този въпрос преди шест килорота. Разум, но… само до един момент. След това бе станала твърда като елмаз.
— Ти имаш опит в управлението — беше казала Чироко. — Аз — не. Поради известни причини се налага аз да ръководя еднолично в Белинзона. Но ще се опирам на вас и на вашата преценка. И знам, че вие ще се справите достойно с предизвикателството.
Е, това наистина си беше предизвикателство. Но сега се превръщаше все повече в рутина, която толкова бе намразила на Ковън.
Погали масата с ръка и се усмихна. Чудесна маса от най-хубавото дърво, направена от Титанидите, разбира се. Това бе втората маса, а първата, кръглата бе бракувана от Чироко.
— Съветът да не е дворът на Камелот? — обясни тя. — Тук няма равноправие. Донесете ми голяма, дълга маса, с голям стол в единия край.
Титанидите бяха сбъркали неумишлено. Просто те нищо не разбираха от човешки психологически ефекти.
И така, донесоха голям стол.
Напоследък той все по-често стоеше празен, а работното място на Робин бе един нормален стол вдясно от трона.
Дойдоха и останалите. Отсреща Нова демонстративно тръсна огромен куп хартия на масата и седна. Погледна майка си, кимна и започна да си води записки.
Майката вещица въздъхна. Чудеше се докога ще я карат така. Нова й говореше. Сътрудничеше. Но правеше всичко толкова възпитано. Нямаше смях, нямаше закачки, нито оплаквания, освен недоволството от сухарския бюрократичен език, който я вбесяваше. Робин жадуваше за добрите стари кавги.
Погледна към все още празния стол. Чироко Джоунс, заобиколена от двамата си главни съветници. Кучката и Двете Вещици, бе дочула някой да казва. Повечето от членовете на Съвета и не подозираха за разрива между майка и дъщеря.
Стюарт зае мястото си вдясно от Робин. Коства й усилия да му кимне и учтиво да се усмихне. Не харесваше този тип, но той бе кадърен, ефективен, лукав и брилянтен, когато му изнасяше. И болезнено амбициозен. Ако ситуацията беше друга, би драпал със зъби и нокти да измести Робин. Сега ровеше дали Чироко наистина ще предаде властта в края на земната година, както бе обещала. Виж тогава щеше да е друго.
Трини седна до Нова, която целуна най-старата амазонка. Робин се сгърчи на стола си. Пред Трини Стюарт беше цвете. Не я понасяше. Да не повярваш, че са имали нещо общо преди двайсет години. Сега двете с Нова се бяха сдушили. Робин не знаеше докъде са я докарали. Но в едно беше сигурна — отчасти целта на тия демонстрации бе желанието на Нова да я нарани.
Робин се сви и отмести поглед. Ох, това младо поколение!
Съставът на Съвета се попълваше. Конъл зае ексцентричното си място малко стола на Чироко и леко на чорчик, за да наглежда секретарките с протоколите и да пуши пурите си една след друга. Мълчеше, но чуваше всичко. Повечето от членовете на Съвета нямаха и бегла представа за неговата роля. Робин знаеше, че не седи току-така. Дебнеше за атентатори. Имаше зловещ вид, забулен със сивия цигарен дим.
Чироко се плъзна на трона си и вдигна ботуши на масата. Между зъбите й стърчеше пура.
— Да почваме, приятели — рече тя.
— И така, каква е твоята реакция, Конъл? — попита Чироко.
— Реакция? — той се замисли. — По-добра, Капитане. Не много, но все пак положителна.
— Миналия път смяташе, че няма да подейства.
— Е, да се греши е човешко.
Тя го изгледа проницателно. Конъл невъзмутимо издържа на погледа й.
В началото се бе почувствал изоставен. Май имаше работа за всички, но не и за Конъл. Е, говореше се, че евентуално, при нужда, ще оглави военновъздушните сили. Организира резервен отряд. Носеха униформи ако им скимне. Но нямаха самолети и не беше ясно докога.
Мислеше, че е изоставен и се чувстваше наранен. Но постепенно осъзна, че ако Робин бе заместникът-кметът, когато Капитана зачезваше от града по мистериозни задачи, на него се падаше честта да играе ролята на сивия кардинал.
Занимаваше се с какво ли не и това отлично му пасваше. Обикаляше натам-насам дегизиран в най-различно облекло. Никой, освен най-високопоставените полицаи и членовете на Съвета, не знаеше, че той има нещо общо с управлението на града. Общуваше с хора от всички слоеве. Всичко чуто и видяно ставаше достояние на Чироко. Той нямаше компютърните статистики на Нова, нито пък опита и хитроумните теории на Робин, но знаеше тайните.
— Какво ще кажеш за черния пазар?
— Съгласен съм с Робин.
— Ще ме дразниш ли, що ли? И аз съм съгласна с нея, но не те питам за теориите, Конъл. Интересува ме действителността.
Конъл бе малко изненадан от невъздържаната й реакция. Личеше си, че е напрегната.
— Нова е права за черния пазар.
— Което означава — каза Чироко, — че все още имаме недостиг. И то си е така.
— Никой не е останал гладен. Но много народ мечтае отново да пада манна.
Чироко се замисли върху това.
— А какво ще кажеш за Долара?
Конъл се засмя.
— Говори се, че Доларът е идеален за филтри на кафеварки. Използва се петачка или десетачка и след това утайката по банкнотата може и да струва нещо. Стават и за завиване на коката…
След констатацията, че инфлацията нараства, обсъждането навлезе в руслото на образованието.
— Не мисля, че училищният проблем е толкова плачевен, колкото го изкараха снощи — каза Чироко. — Вярно, на някои им идва нанагорно. Но английският на повечето граждани им върши работа в ежедневието. Негодуват срещу това, че трябва да учат добър английски.
— Ти какво предлагаш.
— Намаляване на изискванията. Нека не влизат в час, щом знаят да четат лозунги и да не бъдат насилвани да учат минало свършено. Разбира се, за неграмотните, тия дето не знаят да четат, може би…
— Достатъчно, Конъл! Прав си. Май прекалихме с програмата за възрастните, чийто матерен език не е английският. Децата им един ден ще го усвоят по-добре. Не биваше така да завишаваме изискванията.
— Никой не е идеален.
— Остави това. Какво друго знаеш?
— Повечето хора са минали на бартер. Бих казал, че така се върти шейсет процента от бизнеса. Но има и друга валута, която се налага напоследък — пиячката. Дълго време основна единица беше бирата. Напоследък се покачва и курсът на виното, чийто произход е повече от неясен. Все по-често се търсят и концентрати.
На дневен ред излезе животрептящият въпрос с алкохола-менте и вредата от него.
— Нима смяташ да наложиш забрана върху домашното производство? — Конъл се намръщи и поклати глава. — По-добре просто забрани фабрикуването на менте.
След обсъждането на трудностите относно установяването на произхода на отровния алкохол, на проблемите с фалшифицирането на етикети и разреждането Чироко предложи да се започне обществена образователна кампания относно вредата от метанола и методите за разпознаването му, които бяха доста несигурни.
За известно време настъпи мълчание — членовете на Съвета обмисляха аспектите на въпроса с ментето. Конъл бе склонен да го остави без последствия. Не вярваше, че хората могат да бъдат защитени сами от себе си. Лично той би пил само от запечатани бутилки, получени на ръка направо от дестилационните, на които имаше доверие. Смяташе, че и всички останали трябва да последват примера му. Може би, в края на краищата, беше необходим и закон.
Мореше го тотално раздвоение. Не че го гонеше носталгията по бившата Белинзона. Сега в града бе значително по-спокойно и можеше да се движиш по улиците дори невъоръжен.
Но на всяка крачка те дебнеха закони. След седем години живот в беззаконие е трудно пак да свикваш с тях.
Тези разсъждения го доведоха до въпроса, който бе сто процента сигурен, че ще му зададе Чироко. И тя не го разочарова.
— А какво ще кажеш за рейтинга ми?
Той вдигна длан нагоре.
— Расте. Десет-петнайсет процента те харесват. Около трийсет процента те понасят, с някои забележки. На останалите си им черна. Или си се набъркала в далаверите им, или не правиш достатъчно. Навън има доста момчета, които биха се радвали, ако някой им каже как да си запълнят времето от закуската до вечерята.
— Може би имат свои желания — промърмори Чироко.
Конъл я изчака да продължи, но тя мълчеше. Дръпна от пурата си и пак заговори, като внимаваше какво приказва.
— Има и още нещо. Това е имиджът, мисля. Ти си лице, прожектирано върху цепелин. Не нещо реално.
— Моят екип по медиите изясни това — пророни горчиво тя. — По телевизията ме издокарват като кучка със схванат врат.
— За телевизията не знам — каза Конъл. — Но на ония огромни екрани на Свирчостоп те просто не те харесват. Ти си високо. Не си една от тях… и не си достатъчно силна, ако това е думата, за да внушаваш страх… или може би респект… — Той се поколеба, неспособен да изрази това, което чувстваше.
— Ти още веднъж потвърждаваш изводите на медия-екипа ми. От една страна, ме мразят, защото съм нещо като Зевс или Дракон, а от друга, смятат, че съм недостатъчно авторитарна.
— Хората не ти вярват — каза Конъл. — Вярват повече в Гея, отколкото в теб.
— Но те дори не са я виждали.
— Повечето и теб не са те виждали.
Тя отново се замисли. За Конъл бе ясно, че стига до неприятно, но неизбежно решение. Той зачака спокойно, готов да даде всичко от себе си, за да изпълни своя дял.
— Добре — каза тя и кръстоса ботуши на масата. — Ето какво ще направим.
Конъл попиваше всяка нейна дума. Не след дълго на устните му цъфна усмивка.