Джон Варли
Демон (40)

ШЕСТНАЙСЕТ

— Това е Гея — избъбра Адам.

— Така е — потвърди Крис, колкото се може по-ведро. Адам остави играчките и седна пред телевизора.

На Крис му стигаха притесненията от периода, в който Гея се показваше единствено в старите филми на Мерилин Монро. Двамата с Адам ги бяха изгледали всичките, и то десетки пъти. На Адам вече му беше писнало.

Но около килорот след злощастното за Гея въздушно шоу стана нещо ново. Тя се появи в анимация.

Крис би трябвало да очаква този ход. Това бе достатъчно лесно за изпълнение и нямаше да бъде само то. Но за повече от двайсет години Крис се бе откъснал от телевизията и бе забравил тия номера.

Първото филмче бе за Бети Буп, и представляваше проста операция на подмяна на персонажа. Навсякъде образът на Бети Буп бе подменен със стилизирана, но лесно разпознаваема анимация на Мерилин Монро. Звуковата пътека си беше същата.

Щом това го можеха земните компютри, защо да не се удаде и на Гея.

По-късно тя се внедри и в любимите анимации на Адам. Доста по-сложна задача. Персонажът уж беше същият, а имаше фигурата, лицето и гласа на Гея/Монро. Невъзможно да се открие измамата. Магия на киното, фантастични специални ефекти.

Появата на Мерилин Монро в един от филмите на Брус Лий определено бе странна. Тя бе забележителна фигура, която го заместваше във всичко. Китайските актьори говореха дублиран английски, но устните на Гея/Лий бяха синхронизирани. Естествено, за повечето от сцените Брус Лий не беше слагал риза, така че и Гея бе сторила същото. А после идваха и любовните сцени…

После вече не можеше да се каже откъде още ще изскочи Гея. Крис я видя като Снежанка, като Чарли Чаплин, Гари Грант и Индиана Джоунс. Появи се и в един стар сериал, от който Гея пускаше по епизод на ден. Насилието в телевизионната програма на Пандемониума непрекъснато нарастваше. Дори комедиите заприличваха на фарс.

Крис бе безсилен да направи каквото и да било. А Гея продължаваше с редовните си визити. Всеки път идваше малко по-близо, но все още пазеше прилична дистанция. Нямаше вероятност да уплаши Адам.

Единственото, което му оставаше, бе да обича детето.

А с чувствата шега не бива. Крис знаеше, че Адам също го обича. Но знаеше и това, че обичта при децата е променлива величина. Един ден картите щяха да бъдат свалени, за да се играе ва-банк. От ясно по-ясно. Но същото не можеше да се каже за изхода.

— Здравей, Гея — каза Адам и махна към екрана.

— Здравей, Адам, мое любимо момче — отвърна Гея.

Крис вдигна глава. Образът на Гея беше загърбил действието във филма. Тя се бе обърнала към Адам и му се усмихваше.

Адам все още не разбираше. Засмя се и пак я поздрави.

— Как си, Адам? — попита Гея. Зад нея се развихряше мелле. Гея се наведе, когато отзад хвърлиха стол. Той прелетя над главата й. — О-оп, едва не ме улучи!

Адам силно се засмя.

— Браво! — викаше той. — Браво!

— Не могат да ме хванат! — изкрещя Гея и умело се извърна, за да удари един тупаник на нападателя си. Огромният мъжага с черна шапка се свлече на пода. Гея потупа доволно ръце и пак се усмихна на Адам.

— Хареса ли ти, Адам? — запита тя.

— Да, да, да! — смееше се и пляскаше Адам.

Зашеметен, Крис си помисли: Някой трябва да ме спаси на всяка цена.