Джон Варли
Демон (20)

ПЕТНАЙСЕТ

Всички бяха шокирани от откритието, че съществото, отвлякло Адам, не е Ангел. Или поне е точно толкова Ангел, колкото и зомбитата са хора.

Чироко тихо проклинаше, докато го изучаваше с бинокъла. Крис не сваляше очи от нещото. Но когато Чироко му подаде бинокъла, той едва се престраши да погледне.

Най-лошите му опасения не се оправдаха. Адам не беше изпохапан от мъртвешките змии. Люлееше се в мерзките ръце с глава надолу, тъмната му косица се развяваше от вятъра, но си личеше, че спи.

Крис отпусна бинокъла и си наложи да успокои треперенето на ръцете. Пак погледна и се увери в това, което сърцето вече знаеше: детето бе живо. Крис видя устата на Адам да се отваря и затваря, като за прозявка, видя как малките гърдички се надигат.

Най-после огледа и Ангела-зомби.

Приличаше на развалина. Сякаш нямаше кожа. Само кости, пера и мъртвешки змии за спойка.

Робин явно губеше търпение и Крис й подаде бинокъла.

Чироко въздъхна дълбоко.

— Ясно. Не го открихме първия път, защото е по-бърз от живите Ангели. Стигнахме почти до Кронос.

На Крис му се доплака. Прииска му се да сипе тъпи въпроси, да снове напред-назад, да вие срещу луната. Преглътна всичко. Хайде, успокой се. Не губи присъствие на духа, подпри глава с юмрук, ако се чувстваш слаб, и… мисли. Мисли!

— Някакви идеи? — попита Чироко. Крис се вслуша в гробовната тишина в самолета и в ефира. — Добре — продължи Чироко. — Приоритет номер едно: не правим нищо, което да застраши малкия. Да се снижим малко, за да не нарушаваме въздушните потоци, Конъл. Какво ще кажеш за двеста метра?

— Според мен е добре, Чироко — отвърна гласът на Конъл.

— Идеи? — отново попита тя.

— К-к-кво ще стане, ако тоя го изпусне? — измънка Крис.

— Това не е идея, а ситуация. — Чироко се намръщи и се позамисли. — Хубаво. Аз ще сляза около километър по-ниско и ще карам малко зад него. Конъл, ти остани там, където си. Ако оня изпусне бебето, докладвай веднага. За да скоча и да го хвана.

Парашути! Крис се замисли. Нещо хич го нямаше, щом не се сети пръв. Изпълзя назад да ги търси. Но и дума не може да става да скача Чироко, това е лудост, трябваше…

— Съжалявам, Чироко — произнесе Конъл.

— Какво имаш предвид? — светкавично реагира Чироко, която изглеждаше учудена.

— Няма да стане — отвърна Конъл. — Първо, капитаните не напускат корабите. Май си забравила тоя закон. Но дори да можеше, самолета трябва да го пилотираш ти.

— И Крис пилотира!

— Пак съжалявам, Чироко. Той ми беше споделил, че прекалено е наедрял.

„Благодаря ти“, помисли си Крис.

— Прав е, Чироко — побърза да потвърди Крис. Вече прикрепяше парашута към спасителния си костюм.

— Това е лудост — отвърна Чироко. — Просто дърпаш назад седалката и…

Крис я погледна право в очите.

— Забравил съм как се лети — настоя той. И успя спокойно да отвърне на втренчения й поглед. Накрая тя въздъхна и кимна.

— Добре. Сега…

— Ще скоча аз — обади се Робин.

— По дяволите! Кой е…

— Вече съм се реяла — каза Робин, като леко повиши глас. — А Крис — не. Имам повече шансове да хвана Адам.

— За него отговарям аз — каза Крис и многозначително я погледна.

— Но аз имам повече опит — отвърна му Робин.

Чироко ги гледаше разярено.

— Още желаещи да се жертват?

— Аз — долетя гласът на Нова. — Поне двайсет пъти повече от Робин съм скачала с парашут. Бях шампионка на Ковън.

— Е, сразихте ме — измърмори Чироко, после повиши тон. — Добре. Стига. Ние всички много дрънкаме, а още нищо не сме свършили. Конъл, ти стой точно там, където си.

— Слушам, Капитане.

— Робин, Крис, ако Конъл алармира, скачате и двамата.

Те пристегнаха парашутите.

— Добре. Други идеи? — попита Чироко.

— Мислех си за щафетата, Чироко — намеси се Конъл.

— Какво за щафетата?

— Нали ще видим второто същество малко по-рано. Дали да не го застреляме?

Настъпи мълчание — всички явно премисляха евентуалните усложнения. На Крис идеята започна да му допада.

— Не — каза Чироко. — Поне засега. Първо, според мен няма да им стигне една смяна, а ще са четири или пет. Ето защо не е зле да наблюдаваме как ще процедират при първата, за да измислим нещо. Ако тоя преполови сам пътя и едва тогава се появи вторият Ангел, тогава ще преосмислим ситуацията.

— Нещо не разбрах — намеси се Робин. — Ако застреляме новия, този ще капне и ще се приземи. И лесно ще му вземем Адам.

Чироко кимна.

— Изглежда логично, нали? Но се обзалагам, че Гея го е предвидила, а си пада и по шегичките. И ние ще разберем какъв е вицът при първата смяна.

Крис се съгласи с нея, макар че чакането го измъчваше.

— Не искам да го обсъждаме — обади се Конъл. — Но не може ли да се опитаме да го вземем? Няма ли начин да се доближа и… е, не съм обмислял подробностите.

— Не смятам, Конъл — отсече Чироко. — Не бива да го излагаме на никакъв риск.

— Е, добре. Аз да си кажа. Защо смятате, че рискът е по-малък, когато Адам е в лапите на тоя скелет, отколкото ако падне, и Крис и Робин го уловят? И защо според вас бебето ще е в безопасност, ако тия копелета успеят да го занесат на Гея?

Крис шумно преглътна. И на него не му даваха мира същите мисли, но ги беше потиснал. Сега пак зачовъркаха мозъка му и той изстена.

Чироко изглеждаше смазана от умора.

— При Гея ще е в пълна безопасност — каза тя с гробовен глас. — Поне физически. Сто на сто го иска жив. — Тя се намръщи. — Съвсем сигурна съм. Продължавайте, докато проверя.

Тя стовари юмрук върху заспалия Снич. Той изквича и скочи на крака.

— Стига кибрит, стига кибрит! — Млъкна и се вцепени. — О, главичката ми! — Свлече се на таблото и закри главата си с крачета. Чироко ги махна, едно по едно.

— Отпусни се, Снич — каза тя. — Ще отговориш на няколко въпроса и си спасен. И ще получиш още три капки.

Едно оченце изскочи на тънко стъбълце.

— И няма да нараняваш Сничи-бейби? — изскимтя той.

— Няма.

— Малко пиячка?

Чироко измъкна манерката и пусна една капка в устата на демона.

— Сега ще ми отговориш ли?

— Давай, щом си готова, сладурче.

— Намерихме детето.

— Т’ва е хубаво. Не ви свърши много работа, нали?

— Не. Отнасят го към Гея, нали?

Снич кимна.

— Гея обича малкото дяволче. Гея ще бъде истинско благо за него. Звезден затворник. Няма нищо по-добро за бедния малък Адам. Миризливите Свещеници всуе се щурат от седмици, когато дойде новината, че детето е на път.

— Не разбирам как… — започна Робин, но Чироко с жест я накара да млъкне. Наведе се напред и Крис едва долови шепота.

— Когато е извън обсега на пазач като този, ще научим повече.

Като че Снич отново заспа. Чироко размаха под носа му капкомера и главата му се надигна, като се люлееше напред-назад след капкомера.

— Още, Снич.

Дребното демоняче се разплака.

— Още, още, още, постоянно искаш още… какво искат те от мен? Защо няма спокойствие? Все те преследват и не ти дават мира… а аз ви казвам, че съм невинен! Обвинен съм несправедливо! Не съм искал това, аз…

— Къде трябва да изпратя Оскар, Снич?

— Моят агент урежда всичко — отвърна, внезапно съвзелият се Снич.

— Миризливите напразно са търсили… — подсети го Чироко.

— …от седмици! Който успее да го намери, ще е новият Магьосник, така казва Гея. Магьосникът, Магът, прекрасният, прекрасният Магьосник!

— А детето?

— То ще бъде Цар! Цар на Колелото! Тя ще се грижи за малкото копеленце наистина добре, гарантирам! Само най-доброто.

— Тя не го иска мъртъв?

— По никакъв начин, Джоунз! Да не падне и косъм от главата му, така казва, или по-хубаво да не си жив, ама не, тя ще те запази жив поне година и ще те реже на парчета! Тя му е издигнала палат, целият от злато и брилянти, от чиста платина, със сновящи лакеи и бавачки да му решат косите, да му перат лайната и да му мажат с елей краката.

— И защо й е да се престарава толкова? — попита Робин.

Снич хлъцна и извърна към нея едно насълзено око. Изгледа я от горе до долу и нацупи устенца.

— Хубави цици, сладки джуки. Как ми се ще да зърна татуировката!

Чироко го удари през лицето. Той примигна, тръсна глава и запя.

— Хей, малко гадинче, ти лудо ли си? Вириш дупе във въздуха, а главата ти е върху нейните…

Този път Робин го перна, и то яко.

— Това е то! — изгърмя Снич, яростно крачейки около контролното табло. — Това ще ви излезе през носа. Нищо повече, нито дума, това е всичко, което ще кажа. Устата ми е заключена!

Чироко го вдигна и набута една кибритена клечка в гърлото му, като остави да стърчи главичката. Очите на Снич се изцъклиха, когато драсна още една в таблото.

— Мисля, че на практика ще гори до опашката ти — спокойно каза тя. — Само се чудя дали ще успеем да го видим? Смяташ ли, че ще светиш като фенер? Какво каза? Говори по-силно, не те чувам. — Тя изчака. — Съжалявам, Снич, не разбрах нито дума. Какво? О, добре. — Тя намокри пръсти и угаси горящата клечка. Извади я от устата му и той, хриптейки, се строполи.

— Твоят проблем е — изхърхори той, — че не разбираш от майтап. О, Боже, ти си подла, Чироко Джоунс.

— Приемам го като комплимент от професионалист. А сега, тя ще те пита нещо, а ти ще я наричаш „госпожо Робин“, както подобава, и ще пазиш гнусотиите за себе си.

— Добре, добре. — Той вдигна уморено око към Робин. — Бихте ли повторили въпроса, госпожо Робин?

— Просто питах защо Гея го прави? Защо си навлича всичките тия неприятности, за да открадне Адам?

— Няма нищо сложно, госпожо Робин. Вижте, тя печели при всички случаи. Ако вземе детето и Чироко не се появи — чудесно. Но тя знае, че ако успее да вземе детето, Чироко несъмнено ще се появи. — Той извърна глава и се вгледа в Чироко. — А Чироко също знае защо трябва да се появи.

Тя го взе и го натика обратно в буркатчето. Крис чуваше протестите му — най-вече за обещания алкохол, — докато тя завиваше здраво капачката. За миг всички мълчаха. Достатъчно бе да погледнеш Чироко, за да разбереш, че разговорите са безсмислени. Накрая тя малко омекна и погледна Робин, после Крис.

— Сигурно се чудите какво имаше предвид Снич. Не знам дали трябва да обяснявам, но ще го сторя. Ще следвам Адам, каквото ще да става. Ако попадне у Гея, няма да намеря покой, докато не си го върнем.

— Не те разбирам напълно — призна Робин, — но никога не съм смятала, че ще постъпиш другояче.

— Аз знам — каза Крис, — но никога не съм смятал, че това ще промени нещата.

— Благодаря. И на двама ви. Робин, не само заради приятелството ще направя всичко, за да отърва Адам от Гея или ако това стане, да го измъкна. — Тя набра нещо на клавиатурата. — Роки, колко яйца намери в онази стая?

— Петнайсет, Капитане — долетя от ефира гласът му. Чироко се обърна към Крис.

— Броят съвпада ли?

— Не. Там имаше калъф с шестнайсет яйца. Пълен.

— Конъл, какво ще ми кажеш за торбата с титанидски яйца, която си дал на Адам?

— Стандартен калъф — два реда по осем джоба. Беше пълен. Чироко отново набра нещо на клавиатурата.

— Роки, изглежда…

— Намерих калъфа, Капитане — каза Роки. — Той е за шестнайсет броя. Претърсих добре, както ми заповяда.

— Роки, моля те, ако си…

— Капитане, позволи ми да те прекъсна преди да ме нараниш неволно. Пред мен са петнайсет яйца. Трябва да ги счупя надве. Започнах да ги унищожавам, преди да съм намерил всичките. Така че когато се върнеш, ще преброиш парчетата, тъй като оценявам конфуза, който май възниква. Може би тепърва ще открия липсата или пък яйцето е било у Адам при отвличането. Ама не се ли намери, ще е доста уличаващо, ако се окаже, че съм забременял, не мислиш ли?

— Съжалявам, Роки — откликна Чироко. — Просто съм виждала колко може да се отчае една Титанида, ако…

— Не се обиждам, Капитане.

— Исусе — гласът на Конъл бе изпълнен със страхопочитание. — Не го разбирам това, Чироко.

— За какво говориш? — попита Робин.

— Става дума за Адам — каза Чироко. — Изведнъж се оказва, че той е важен не само лично за всеки от нас.

— Той умее да опложда яйцата на Титанидите — обясни Крис на Робин. — Олигавеното от него яйце бе станало прозрачно — значи се е активирало.

— Да. Адам може да прави това, което аз единствена умеех в продължение почти на век. Така че непременно трябва да си го върнем. Не бива да остане в лапите на Гея, защото тогава Титанидите ще се превърнат в нейни роби. А ако успеем да го освободим… — Тя погледна нагоре в нищото… — Тогава ще мога да умра.

 

— Хайде, успокой се — опита се да я вразуми Конъл. — Тя не искаше да каже точно това.

— А какво, какво? — настояваше Нова.

— Тя не е споменавала, че ще се самоубие, нали? — каза Конъл. Истината бе, че и той се стресна от думите на Чироко, но скоро осъзна какво означават.

— Но тогава какво е имала предвид?. Обясни ми.

— Първо трябва да знаеш някои неща — започна Конъл. — Навремето, когато Чироко и останалите от „Рингмастър“ попаднали тук, Гея й предложила да стане на Магьосница. Чироко приела. Част от задълженията й — за това Гея си премълчала — засягали расата на Титанидите. Гея заличила вродената им омраза към Ангелите и спряла дългогодишната война между двете раси. Освен това така ги променила, че… ти знаеш ли как се възпроизвеждат Титанидите?

— Съвсем бегло.

— Добре. След като сексират отпред, женската снася полуоплодено яйце. Като ония в стаята на Адам. След имплантиране в задното влагалище яйцето се опложда от задния пенис.

Нова стисна устни, но успя да кимне.

— Етапът, който пропуснах, е Чироко. Без да се активила от слюнката й, яйцето никога няма да бъде оплодено напълно. Приумица на Гея. Преди време Титанидите организирали пищни фиести, за да реши Чироко кой да има бебе. Контрол на раждаемостта. Смазана от тази отговорност да бъде Бог за Титанидите, Чироко се пропила. Но не може да избегне задълженията си дори сега, когато копоите на Гея са все по дирите й.

Конъл забеляза в очите на Нова съчувствие и това го развълнува.

— Сигурно страшно й тежи.

— Изключително. Има неща, които не можеш и да си представиш. Гея държи Чироко в пълен шах дали някога ще я освободи от тази примка. Имам предвид, че смъртта на Чироко е гибел и за титанидската раса. Така че нейното собствено оцеляване е над всичко. Ето защо й се е налагало да прави някои… компромиси. Като например с мен, трябвало е да… — Конъл замълча за миг и преглътна горчилката. Има неща, които Нова няма нужда да знае. — През последните седем години на два пъти е изоставяла свои приятели Титаниди в беда, като е знаела, че няма да оцелеят, и всичко това защото не е имала право да рискува своя живот. В единия от случаите… знам, че се чувства като предателка. Някой ден може би ще предаде и мен, за да оцелее. Знам и го приемам. Нейното е жива мъка. Да оцеляваш на всяка, дори и срамна цена. Тук няма място за гордост. Чироко се надсмива над гордостта, но съм сигурен, че това е поза — тя държи на честта, но по свой собствен начин, който не винаги се покрива с мнението на останалите.

Нова го гледаше с напълно различни очи. Конъл се почувства неудобно. Изстрадал бе всяка дума. И му беше необходимо дълго, мъчително време за да ги изрече.

— Та аз се опитвам да ти обясня — продължи нерешително той, — че Чироко жадува да се освободи от тази отговорност. Тя копнее отново да отговаря единствено и само за себе си. И тя пак ще оцелява, пак ще е трудно да я убият, но дори да успеят, смъртта й ще бъде просто… нейната собствена смърт. Така, както става с всички ни.

— Да — отвърна Нова, все още с този странен поглед. — Разбирам.