Джон Варли
Демон (77)

ДВАЙСЕТ И ЧЕТИРИ

Изчакаха Валия, Крис и Адам да ги настигнат. Чакаха докато стотици статисти от Пандемониума се спуснаха към тях с дървени мечове, картонени щитове и… тук-таме стомана.

— Това са имитации! — извика Нова на Клавесин.

— Виждам — отвърна й Клавесин. — Но не изцяло.

Беше ужасно. Не можеше да се определи кое оръжие е истинско, и кое — камуфлаж. А хората от Пандемониума като че не знаеха разликата.

 

Стигнаха до портата „Фокс“. Крис бе зле наранен. Валия също — в левия заден крак. Серпент, самият надупчен на няколко места, държеше Робин.

Конъл изпитваше странна отчужденост. Стреляше по хората, които идваха към него, но като че стреляше по картонени мишени.

Минаха през портата, отправяйки се направо към гората. Ордите от Пандемониума ги следваха.

Спряха, обърнаха се и видяха как Духовият оркестър пристигна по график и започна да избива враговете със стотици.

— Стойте! Те не са въоръжени!

Постепенно, със застинали от ужас лица, триста Титаниди се спряха… и отстъпиха. Отредите от Пандемониума се защураха и започнаха да се млатят помежду си. Изглежда повечето от тях решиха, че става дума за нападение от свои.

Конъл слезе от гърба на Роки и падна на колене. Заклати се, идеше му да повърне. Усети една ръка да обгръща раменете му и се обърна за прегръдка.

Беше Нова, а не Робин, и също плачеше. Прегърна я и двамата тръгнаха към Робин.

Времето им стигна колкото да разберат, че никой не е ранен фатално — въпреки кървищата, — когато земята пропадна под нозете им.

 

Голямото колело на Гея продължаваше да вибрира вече двайсет рота.

Най-тежки бяха първите три-четири. Много хора загинаха от първата въздушна вълна, последвала скъсването на нишката. Повечето от тях — в Пандемониума, където сградите се срутиха. Но и някои от армията на Чироко бяха ранени зле.

После, при четвъртия резонанс, се скъса и нишка в Тетида. И следващите три труса бяха жестоки, но не като първата серия.

Накрая всичко утихна. Колелото се изпълни с фин прах, ала намери нова равновесна точка.

На някои места Офион потече малко по-бързо, на други по-бавно. Някои от езерата станаха по-големи, други — по-малки. Две блата погълнаха няколко хиляди акра, а пустинята на Тетида — която за разлика от тази в Мнемозина, от памтивека си е била пустиня — се разрасна с няколко метра във всяка посока.

 

Роки се погрижи за леките и тежки рани на групата на седемте, която сега бе нараснала на девет с Крис и Адам. Нямаше опасност за живота на нито един.

Духовият оркестър бе събрал две хиляди затворници. Очакваше се, че след известен период на блокада защитниците на Пандемониума ще се предадат, щом огладнеят.

Адам май се забавляваше от цялата история. Не беше притеснен. Всичко беше също като на филм, малко като летеж в небесата… и той жадуваше да види продължението.

 

Чироко стоеше начело на ликуващата армия и наблюдаваше останките на нещото, което беше наречено Гея, да се стичат по кабела.

Тя беше единствената, която разбираше защо кабелът я е убил, след като Назу и Свирчостоп не бяха успели. Знаеше също, че има още въпроси, които не бяха получили отговор.

От торбата й долетя скимтене. Пресегна се и измъкна бутилката със Снич Куката.

Той умираше. Измъкна го и го постави върху дланта си.

— Може ли да пийна нещо? — запита той между хриповете. Чироко намери бутилката. Не си игра с капкомера, просто го поля и той отпи няколко глътки.

Знаеше, че това е последният умиращ фрагмент от Гея.

 

Когато започна играта, Гея знаеше, че може и да загуби. Не беше очаквала… но ето че стана. Габи я надхитри.

Тя лежеше в дланта на Чироко. Поетична справедливост, помисли си. Прекарваш двайсет години от живота си, замисляйки заговори за унищожаването на предателя, и какво постигаш? Прекарваш последните си секунди буквално в ръката на най-големия си враг.

Отделила бе време да помисли над последните си слова.

Ако трябва да си отидеш, трябва да го направиш със стил. Така че беше време за тази мисъл, длъжна бе да се възползва от нищожния шанс.

Поколеба се между три варианта, взети от различни филми: прекалено възвишен, артистично-неясен и накрая се спря на стила, който й беше любим.

— Милостива майко — изгъргори Снич. — Нима това е краят на Гея?

И умря.

 

И…

Много преди да заглъхнат вибрациите от последния катаклизъм един лъч светлина се спусна надолу от покрива на Хиперион.

Насочи се към Чироко Джоунс.

Чироко стоеше, обърната към светлината. Нозете й се отделиха от земята.

Тялото й политна към Небесната вис.