Джон Варли
Демон (68)

ПЕТНАЙСЕТ

Габи ги отведе в леговището на Океан, чрез телепортация, от която им се виеше свят и която бе използвала при предишния сън. Когато Чироко се освести и се огледа, изпита чувството, че вече е идвала тук.

Но грешеше. Просто имаше голяма прилика с пещерата на Диона. Най-вече заради огромната позеленяла тръба, издигаща се от руините на мозъка, който някога е бил Океан, право нагоре в мрака. Преди да достигне нивото на пода, тя се разклоняваше на на север и на запад. Чироко се помъчи да се сети на какво й прилича това и накрая успя. На порутена къща с голи крушки, висящи от тавана, също и висящи жици за тостера и телевизора.

Ровът бе дълбок и пресъхнал. Тук отдавна нямаше живот. Чироко се извърна към Габи.

— Какво е станало?

— Може би никога няма да узнаем. Части от случилото се са все още в съзнанието на Гея. Други са изгубени. Станало е преди хиляди години. Но мозъците никога не са били отделени от нея. Мисля, че Океан, просто е умрял. Гея не е могла да приеме факта… Как да ти обясня… Гея се е почувствала предадена. Отказала е да повярва в нещо толкова фантастично, като смъртта на Океан. Така нейното съзнание се раздвоило и тя е разпростряла невроните си дотук — единият отива към мозъка на Мнемозина, а другият — към Хиперион, и се превръща… в Океан. И този, последният станал гадното копеле. Имало е и борба на физическо равнище, но мисля, че Гея я драматизира. Всъщност, тя винаги е говорела само за себе си. Когато говориш с кой да е от регионалните мозъци, всъщност разговаряш с фрагмент от личността на Гея. Тя се раздвоява все повече и повече. Тя… аз все още не мога да ти кажа всичко, но тя е създала… система, с която да поддържа дейността навсякъде. Тази петнайсетметрова жена, с която ще се биеш, е също част от системата. Ти също. Такава съм и аз, въпреки че това бе случайност. Само толкова мога да ти разкрия.

Габи се обърна към Джен.

— Ако ти кажа да направиш някои неща, ще ги направиш ли? Ще ги запомниш ли? Като знаеш, че те ще наранят Гея?

Окото на Джен заблестя.

— Ами, как не. Джен помни. Джен нарани Гея.

Габи въздъхна.

— Тогава и последният детайл идва на мястото си.

 

Габи ги остави в покрайнините на лагера. Чироко и Конъл тръгнаха към светлинките.

Той се препъна и тя го подкрепи — и разбра, че той плаче. Поколеба се, после го прегърна. Той плачеше като дете, но бързо се овладя и се отдръпна притеснено.

— По-добре ли си вече?

— Просто си спомних… какво исках да направя с теб, когато дойдох на Гея.

— Не ставай глупак. Аз самата не знаех повечето от нещата, които току-що чухме.

— Горкият човек. Горкичкото копеле.

— Когато се събудиш, ще си по-добре.

Той я погледна втрещено, после стисна ръката й и се отдалечи към палатката си.

Чироко влезе в своята. Постовият й поиска парола, после я позна и козирува. Не изглеждаше изненадан, че е успяла незабелязано да се измъкне от палатката.

Де да можеше само да хвърли един поглед на леглото… Чироко въздъхна и дръпна платнището на входа, подготвяйки се за превъплъщението, което все още я караше да се чувства неловко, макар сегашното й беше трето.

Но вътре нямаше друга Чироко.

Стъписа се, зачуди се, седна на леглото и пак размисли. И в крайна сметка реши, че няма смисъл да се събужда, щом не е спала.

Погледна за часа, видя, че наближава времето за тръгване и отново излезе навън, за да задейства нещата.

* * *

Армията се придвижи до Хиперион.

Целта се виждаше при ясно време още от средата на Мнемозина. Южният вертикален кабел, който сочеше право към сърцето на Пандемониума, се набиваше на очи. Сега, по време на марша по вълнистите хълмове на югозападен Хиперион, понякога виждаха базалтовия пръстен около Студиото.

Мостът над река Урания беше един от малкото, които все ще функционираха по Околовръстната магистрала на Гея. След щателна проверка инженерите и сапьорите докладваха на Чироко, че всичко е наред, но тя все пак взе предпазни мерки. Колите се движеха на дистанция, а войниците не вървяха в крак. Мостът издържа.

Гея бе построила и мост над Калиопа. Язовирната стена, изградена по нейно нареждане, бе от пръст, а турбините — малки, дори по човешките стандарти за хидроелектроцентрали.

Със самолети бе докаран още динамит и след като армията пресече стената, Чироко я взриви. Наблюдаваха как в нея зейва огромна дупка и започнаха да ликуват, когато езерото бързо я превърна в руини. Чироко унищожи и турбините. Охраната на дигата беше кажи-речи никаква — шестима техници — Железари, които очевидно не бяха доволни, че творението им рухва.

Чироко не знаеше дали да го смята за добър или лош знак. Постовите й бяха нащрек и бдяха за движение на войските на Гея, но такова нямаше.