Джон Варли
Демон (59)

ШЕСТ

Въздушният убиец в Тетида хабер си нямаше, че е водач на Десето бомбардировъчно ято на Въздушните сили на Гея. Знаеше само, че е водач на ескадрон. Имаше мъглява представа, че има и други ескадрони, но за него това беше без значение. Мисията му беше точно дефинирана — пък и той не се сработваше с останалите Въздушни убийци. Не бе такъв по природа. Той беше крилатият фюрер.

Пристигаха заповеди. Те включваха презареждане с гориво в базите под командването на останалите Въздушни убийци. Тази мисъл му беше неприятна, но Заповедите са си Заповеди.

Знаеше, че има армия, която сега се движеше през Кронос.

Знаеше, че в един момент ще пристигнат Заповеди да атакува армията.

Знаеше, че в небето има и врагове. Това не го плашеше.

Всичко това му доставяше удоволствие и го топлеше.

Единствената досада идваше от всички тия Ангели, дето напоследък се мотаеха наоколо.

Летяха много наблизо и си шушукаха любопитно. Зелени и червени. Презираше ги. Пихтиестите им криле са чудна мишена за червените-очи и за страничните-ветреници… но нямаше Заповеди. Той презираше Ангелите. Бяха толкова кекави. Толкова неефективни като летящи машини.

Започнали бяха да строят гнезда, които висяха също като него, от кабела. Под него имаше три, големи издути топки, като че направени от кал и пръти. Намираше ги за грозотии.

Преди бяха четири. Но той изгуби едно червено-око, за да провери здравината им. Гнездото стана на пух и прах. Червените и зелени пера, които се разхвърчаха наоколо, ужасените писъци на оцелелите го забавляваха.

Но не повтори опита си.

Очакваше своята мисия.