Метаданни
Данни
- Серия
- Гея (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Demon, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елка Георгиева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ДЕМОН. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.17. Роман. Превод: [от англ.] Елка ГЕОРГИЕВА [Demon / John VARLEY]. Формат: 20 см. Страници: 343. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-8340-19-4.
История
- —Корекция
- —Оправяне на кавички (Мандор)
- —Добавяне
ТРИ
Негово величество Кронос се чувстваше като препикано мушкато.
Когато ти колиш и бесиш на сто хиляди квадратни километра площ — плюс безкрайните прилежащи пещери и донякъде въздуха — и приемаш може би по един посетител на сто хиляди години, пък и той ти е черен… е, тогава наистина ще те вбеси присъствието на някакво студенокръвно кошмарно влечуго, което минава през владенията ти като бърз влак. Поредното потвърждение на горчивата констатация, че дяволското колело е загнило. Всичко се е скапало. Всичко запада.
Той беше верен на Гея от милиони години — цяла вечност! Когато Океан подхвана оная далавера, кой подкрепи безрезервно Гея? Кронос, ето кой. А когато се поуталожи пушилката и Япет, този стар интригант, тази карикатура на шпионин от комиксите, започна да пълни ушите на Кронос със сладки приказки, кой го чуваше? Никой. Тогава Кронос имаше директна връзка с небето и Гея си седеше на трона, и всичко беше наред с проклетото колело.
Ами когато това шизи Мнемозина му отпусна края и зациври за разни дреболии, бло-бло-уо, за това, какво правел отвратителният пясъчен червей в пикливите й гори, нима тогава той предаде вярата си в Гея? Твърдо не!
И дори когато тя му пробута оная коварна кучка Чироко Джоунс под претекст, че сега била Магьосница и той трябвало да се държи учтиво с нея, нима той й създаде неприятности? Не, не и батето Кронос. Нека, така й се пада, когато Джоунс…
Но той изостави тази мисъл. За всички бе ясно, че здравето на Гея не е цветущо, но някои мисли беше по-добре да не се мислят. Казва ли ти някой дали не те подслушват?
Но това бе вече прекалено. Наистина.
Не че не се беше усетил навреме. Разполагаше с тоя резерв от сто и десет хиляди години! Триста хиляди галона деветдесет и девет процентна солна киселина — толкова, колкото да напълни резервоара си догоре. И за това нещо бе уведомил Гея. Нещо а ла змей, но ужасно голям. Не е от моите, каза той, не е и мой, каза тя. Но то живее тук долу и премина на два пъти, и всеки път ставаше все по-голямо. И не само това — ниското ниво на киселината изсушава горните ми синапси. Причинява ми болка…
Тя не му беше повярвала. Не е нейно, отрече. Да не ти пука. А твоята киселина я краде Япет, срещу когото съм безсилна. Така че млъквай и ме остави да си гледам филмите.
Добре.
Този път бе твърдо решен да й докладва. Обади се на Гея. Но налетя на някакъв нов асистент, както ставаше все по-често напоследък. Не разговаряха с думи, но в превод разговорът би прозвучал така:
— Добър ден, тук е „Гея продакшън“.
— Моля, свържете ме с Гея.
— Съжалявам, няма я тук.
— Ами, свържете ме тогава с Пандемониума. Важно е.
— За кого да предам, сър?
— Кронос.
— Моля? Как се пише това?
— Кронос, по дяволите! Повелителят на една дванайсета от земите й, известна под същото име.
— О да, разбира се. Пише се К-Р-У-О…
— Кронос! Моментално ме свържете с Гея!
— Съжалявам, сър, тя е на прожекция. „Спартак“, мисля. Трябва да го гледате на всяка цена. Една от най-епичните римски…
— Няма ли да ме свържете най-после?
— Съжалявам. Слушайте, ако си оставите номера, ще й предам да се свърже веднага с вас.
— Спешно е. Тя трябва да го знае, защото я касае. А вие имате номера ми.
— …о, да ето го. Беше забутан под… още ли сте там?
— Ще се оплача от вас на Гея.
— Ваша воля.
Тряс.
Малко по-късно Кронос предприе нов опит. Отново се нахендри на същия скапаняк, който му каза, че Гея е на производствено съвещание и не може да бъде обезпокоявана.
Хак да й е тогава!