Метаданни
Данни
- Серия
- Гея (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Demon, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елка Георгиева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ДЕМОН. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.17. Роман. Превод: [от англ.] Елка ГЕОРГИЕВА [Demon / John VARLEY]. Формат: 20 см. Страници: 343. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-8340-19-4.
История
- —Корекция
- —Оправяне на кавички (Мандор)
- —Добавяне
ПЕТНАЙСЕТ
Клавесин и Валия станаха рибари. А преди не бяха пипвали мрежа.
Хората от Белинзона, които имаха представа от кораби, с декрет на Градоначалника поеха командването на всички лодки, които ставаха за нещо повече от това да стоят закотвени. През последния декарот флотата излизаше в морето с Валия и Клавесин начело.
Главната им задача беше да отблъскват Подводниците.
Може би и преди това в Белинзона е имало изгледи да се развива риболовът, но управляваните от хора лодки, навлезли по-навътре в морето, обикновено били изяждани. Подводниците са страшно лакоми, а и не са придирчиви.
Между тях и Капитана бе сключен нещо като договор, и то толкова изгоден, че освен гарантираната безопасност рибарската флота сега при срещата с подводници се радваше на чудесен улов — цели рибни пасажи, които доскоро са били в огромната паст на подводниците.
Морските гиганти си имаха и своя песен, която Валия и Клавесин разучиха и пееха в един глас. И подводниците се издигаха от дълбините, за да дадат голяма част от улова си на гладния град.
Беше чудо.
Това правеха и сега. Валия стоеше на носа на една от големите лодки на флотилията на Белинзона и пееше песента на подводниците, а недалеч от нея от водата се надигаше огромна паст. Фонтани вода бликваха към по-малките кораби и заедно с зашеметена, вяло помръдваща риба, избегнала челюстите на подводницата, само за да бъде погълната от мрежите.
Гледката бе красива. Рибарите запяха по-своему песента на подводниците, докато хвърляха мрежите. Валия ги слушаше критично. Липсваше й нюансировка, но като повечето песни на човеците тя бе семпла, но жива и в това имаше чар. Навярно някой ден подводниците ще откликват и на човешките песни. Това би било добре, защото Валия нямаше желание да бъде адмирал до края на живота си.
Спомни си за трудното начало. Поемаха сред бурните вълни с шепичка предани на морето рибари, много полицаи-човеци, няколко Титаниди и солиден контингент пандизчии, на които не им се бачкаше. Но човеците-полицаи проявиха усърдие — може би малко прекалено — и скоро всички заработиха здраво. После духът им започна да укрепва, нищо че изпърво бавно пусна корени. Но сега, като се съдеше по някои разговори, подочути на рибния пазар, се усещаше, че тези човеци вече мислят за себе си като за група — и което бе по-важно, — малко по-добре от мотаещите се по брега. Сега нямаше нужда от толкова много полицаи-човеци. Когато флотата вдигаше платна, хората поемаха с охота на работа и при вида на рибните пасажи надаваха радостни възгласи. Пееха песни и на тръгване, и на връщане.
Валия знаеше, че това е добре. Последният дъжд от манна се изсипа с много дни закъснение и когато отвориха черупките, съдържанието бе гранясало и не ставаше за храна.
Белинзона бе оставена сама на себе си.