Метаданни
Данни
- Серия
- Гея (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Demon, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Елка Георгиева, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ДЕМОН. 1997. Изд. Камея, София. Биб. Фантастика, No.17. Роман. Превод: [от англ.] Елка ГЕОРГИЕВА [Demon / John VARLEY]. Формат: 20 см. Страници: 343. Цена: 3900.00 лв. ISBN: 954-8340-19-4.
История
- —Корекция
- —Оправяне на кавички (Мандор)
- —Добавяне
СЕДЕМ
Приготовленията за пира бяха отнели на Титанидите осем рота. На масата имаше цял изпечен смехурко, змиорки с пълнеж и риба, изкусно желирани в пикантен сос с чубрица. Плодов десерт като коледно дръвче, което бе поръсено със стотици разноцветни ягодки и плодови резенчета с листенца от нишковидна зелена захар и украсено със стотици блещукащи топки. Имаше десет вида баници с месо, седем вида пити, три супника, купища печени ребърца от смехурковци, сладки с препечена коричка, тънка като сапунени мехурчета… свят да ти се завие. Чироко не бе виждала подобно разточителство от последния Пурпурен Карнавал, преди двайсет години.
Храна за стотина човеци или двайсет Титаниди. А около масата се бяха наредили само деветима.
Чироко си взе по мъничко оттук-оттам и пак седна, като дъвчеше бавно и наблюдаваше приятелите си. Срамота, наистина, че не е по-гладна. Толкова беше вкусно.
Знаеше, че е най-щастливата жена, защото не й бе известно какво е да трепериш за талията си. Ядеше на корем и не слагаше нито грам. Откакто бе станала Магьосница, килограмите й варираха между четирийсет — след два месеца пости — и седемдесет и пет. И то тя сама избираше колко би искала да тежи.
В момента бе стигнала горната граница. Три визити до фонтана на младостта за килорот й дойдоха малко множко. Цялото й тяло бе наедряло равномерно — гърдите, хълбоците и бедрата й бяха станали огромни. Спомни си с усмивка как високата и дръглива пуберка Чироко Джоунс бе мечтала за бюст като този. След повече от век Чироко го намираше за дребна, но полезна глупост. Особено като се имаха предвид наближаващите изтощителни събития. Запас от тлъстини за черни дни.
Междувременно това изпълваше Конъл със страхопочитание повече от всякога.
Сега той седеше отляво и се забавляваше. До него бе Робин. Непрекъснато се гощаваха взаимно. Това минаваше за дегустация, тъй като лакомствата бяха много, но Чироко подозираше, че между тях двамата има и още нещо. Сигурна бе, че дори на масата да имаше гадни военни дажби, тия двамата пак щяха да се смеят като деца.
Би трябвало да съм шокирана, помисли си Чироко.
Имаше чувството, че всичко ще свърши зле и вероятно би било по-добре въобще да не е започвало. Разкая се за мислите си. Изхождаше от позицията на абсолютната сигурност. Ако човек вечно се презастрахова, съжалението за онова, което не е извършил и не е опитал, ще му предложи безкраен низ от поводи да страда през последващите години. Чироко тихомълком ги поздрави за смелостта и им пожела щастие.
А идиотите си въобразяваха, че никой и не подозира за тайните им. В Хиперион можеше и да има Титаниди, които да не знаят за тях, но със сигурност в Диона такива нямаше. Чироко забеляза как Валия, Роки и Серпент ги наблюдават с нежност. Кларинет знаеше, но както винаги беше пас. Клавесин също знаеше, но поради нарастващата й привързаност към Нова никога не би рискувала да я нарани, тъй като още не беше наясно с реакциите на човеците.
Оставаше деветият член на групата, Нова. Тя явно бе прекалено заета с проблемите на собствената си младост, за да забележи онова, което майка й се стараеше по всякакъв начин да скрие. Единствено тя бе в блажено неведение за греха на Робин.
А това си беше грях. Чироко се чудеше дали Робин би си признала и как би се справила, когато й натежи вината. Надяваше се да успее й помогне. Тя нежно обичаше малката вещица.
Огледа масата и събралите се около нея. Обичаше ги всичките. За миг усети, че сълзите й напират, но се постара да ги скрие. Сега не им беше времето. Наложи си да се усмихне и учтиво да похвали сладкиша, който й предложи Серпент. Той разцъфтя от удоволствие. Но Чироко забеляза, че Кларинет я наблюдава.
Но все пак се изненада, когато в края на прекрасното угощение блаженото сито мълчание бе нарушено от Кларинет, който се окашля и почака, докато настане тишина.
— Капитане — започна той на английски. — Ние сме доволни, че не се противопостави на това празненство. Ти си наясно, че такива неща се правят само в момент от особена важност за нас.
— Ние сме доволни, Кларинет? — запита Чироко. С тревога осъзна, че не е в час. Погледна останалите Титаниди, които тържествено съзерцаваха празните си чинии. Клавесин бе вперила поглед в далечния край на масата, към празното място, което бе отредено за Крис винаги, откакто бе скочил в Пандемониума.
— Кого имаш предвид, приятелю?
— Всички Титаниди тук и стотиците, които не можеха да присъстват. Бях избран да изразя тази… — Чироко още веднъж се изненада, когато Кларинет затърси подходящата дума. После осъзна, че има и нещо друго.
— „Скръб“ ли е думата, която се опитваш да изречеш?
— Близо е до нея — каза Кларинет с гримаса на лицето. Погледна я очаквателно. За момент й бе съвсем непознат. За момент се превърна в първата Титанида, която някога бе срещнала — а и в действителност той бе пряк наследник на първата. Повече от всякога приличаше на чаровна жена. Черни къдрици, широки скули, дълги мигли и гладки като на бебе страни…
Чироко се върна към действителността, която май й се изплъзваше.
— Продължавай тогава — насърчи го тя.
— Всичко е просто — каза Кларинет. — Искаме да знаем какво правиш, за да върнеш детето.
— А какво правите вие?
— Опитахме някои неща. Разузнахме нещичко за отбранителните сили на Пандемониума. Въздушното наблюдение с цепелин ни помогна да направим карта на крепостта. В Титантаун се коват планове.
— Какви планове?
— Общо нападение. Обсада. Има няколко възможности.
— Някои от тях изпробвани ли са?
— Не, Капитане. — Той въздъхна и отново я погледна. — Детето трябва да бъде спасено. Прости ми, ако можеш, но аз трябва да го кажа. Ти си нашето минало. Той е нашето бъдеще. Не можем да позволим Гея да го задържи.
Чироко остави тишината да нараства, оглеждайки едно по едно лицата. Нито една от Титанидите не смееше да я погледне. Робин, Конъл и Нова бързо отместваха поглед, щом очите им срещнеха нейните.
— Конъл — накрая каза тя. — А ти имаш ли план?
— Исках да го обсъдя с теб — виновно отвърна той. — Внезапно нападение. Само ние двамата, влизаме и много бързо излизаме. Все си мисля, че прякото нападение ще свърши работа.
Чироко отново ги огледа.
— Има ли други планове? Нека си ги кажем всичките.
— Да я подмамим — предложи Нова.
— Това пък какво е?
— Използвай себе си като примамка. Накарай я да излезе и се биe. Приготви й капан. Изкопай дълбока дупка или нещо такова… Не зная. Не съм обмислила подробностите. Може би някаква засада.
Гледаше Нова с нескрито уважение. Беше глупаво, разбира се, но в известен смисъл бе по-умно от предложенията на останалите.
— Идеите станаха четири — отбеляза Чироко. — Има ли други?
Титанидите нямаха. Чироко искрено се учуди, че стотиците Титаниди са предложили само две идеи. При многото си положителни качества, Титанидите не бяха тактици. Липсваше им подобна нагласа.
Тя се изправи.
— Добре, Кларинет, не е нужно да ми се извиняваш. Изрично ми е забранено да споделям какво върша. Вие, Титанидите, загрижени за детето, не виждате нищо от това, което правя, а то не е малко. А пък Адам, разбира се, е вашето бъдеще, за което, първо, съм му благодарна и второ, го съжалявам. От килорот не ми излиза от ума. Смятах да ви уведомя за плановете си довечера, но вие ускорихте нещата. Първо да ви кажа за Гея. Никой от вас не я познава. Дали сте ми четири идеи. Четири филма.
Тя започна да свива пръсти, един по един, докато изброяваше.
— Кларинет, ти предложе директна атака. Този филм ще е „Втората световна“. Идеята за обсадата е добра за филм-епопея, него ще кръстим „Крахът на Римската империя“. Предложението на Конъл става за трагикомедия. А това на Нова — за уестърн. Сетила съм се и за други подходи. Филм на ужасите. Затворнически екшън, в който ние успяваме да избягаме от пандиза. Въздушна атака от типа на екранизациите за Виетнам. Но запомнете — тя е предвидила тези и куп други варианти. Моята тактика е еклектична, сиреч заимства от всичко по малко. Знайте едно — няма да победим Гея, ако не се отърсим от жанровия подход като цяло.
Чироко ги огледа, един по един, и не се изненада при вида на смущението им. Навярно всичките тия приказки за филмите ги караха да мислят, че тя откача.
— Не съм луда — тихо каза Чироко. — Опитвам се да вляза в кожата на Гея. Завладяна е от филмите, снимани през двайсти век — като се почне от трийсетте, та почти до края му. Тя самата си избра образа на Мерилин Монро, звездата на шейсетте.
Чироко помълча. После продължи.
— Гея иска филми на живо, тя си има пантеон от звезди и повечето от главните герои на епичната й продукция са събрани тук. Изминала е дълъг път, за да си осигури някои от актьорите. Изградила е някои, също като старите студийни модули, послужили за извайването на облика на техните герои. Главната роля е отредена на мен. Но това е суперпродукция, с цял отбор главни герои и милиони статисти.
Е, не казвам, че и тя не бърка. Издъни се с Габи. Още трябваше да е жива, като моя предана приятелка. Другата й грешка е Крис. Гласеше го за мой духовен водач. Предвиждаше се романс между мен и Крис, но се намеси Валия. Тяхната история не бе планирана. Но Гея е умен режисьор. Разполага с готов и резервен вариант, склонна е да включи и дубльори. Историята търпи вариации, но така, че да не се изкривява основната линия на сюжета. Конъл е един добър пример за това.
Конъл, който гледаше като хипнотизиран, подскочи от изненада.
— Потомък си на един от първите участници, комуто бе поверена ролята на злодея. Това ще е важно за развоя на събитията. Усещам — и Снич ме подкрепя, — че ти си манипулиран, за да пристигнеш на Гея.
— Изключено — запротестира Конъл. — Дойдох тук, за да те убия и… — Млъкна и се изчерви. Чироко знаеше, че той мрази да споменава за първата им среща.
— Смяташ, че е акт на свободна воля, Конъл — продължи тя меко. — И си прав. Тя не се е внедрявала в съзнанието ти, докато си бил в Канада. Но онези глупави комикси, които донесе оттам, бяха скалъпени от нейна издателска къща. Целта на тенденциозно променената история е била да узнаеш за потеклото си и вероятно тя те е подкукуросала да помпаш мускули. Останалото се е подредило само.
— Робин, ти вече донякъде си наясно как са те манипулирали.
— Да.
— Съжалявам, че трябва да го кажа… по дяволите, очакват ни още по-ужасни разкрития. Гея се е месила в живота ви още преди раждането. Робин, говори ли се още на Ковън за Пищялото?
Робин я погледна разтревожено, но кимна.
— Заради него се преселихме в космоса. Заради големия астероид. Ковън беше в Австралия. Пищялото се изтресе и уби близо половината население. Но златото и уранът, които съдържаше, ни направиха достатъчно богати, за да се изстреляме в орбита…
Очите й се разшириха от ужас.
— Пищялото се натресе в Австралия на единайстата година от моето пребиваване тук — каза Чироко. — Няма съмнение, че Гея го е изпратила.
— Но това е лудост! — извика Нова.
— Разбира се, че е лудост. Но не такава, каквато ти имаш предвид, ако смяташ това за невъзможно.
— Но Гея е била наблюдавана…
— …и методично е изстрелвала яйцата си. Задачата на кораба-пазач беше да изчислява дали не заплашват Земята. Никой не ги взимаше на сериозно, пък и те бяха твърде много, за да им хванеш края.
— Трябва да е бил дяволски точен изстрел — отбеляза със съмнение Кларинет.
— Гея прави всичко майсторски. Тунгуският метеорит е нейна работа, нещо като малка тренировка. А Пищялото, за заблуда на противника, го е изстреляла девет години преди да излашка Ковън. На последния етап псевдоастероидът е бил управляван от Гея. А при навлизането в земната атмосфера изгорели всички веществени доказателства за това.
Робин смаяно поклати глава.
— Но защо?
Чироко направи недоволна гримаса.
— Сложен въпрос. Книгата ми за Гея накара един от критиците доста да се поизпоти. Според него такова могъщо същество не можело да се занимава с дреболийки, освен за забавление. Мисля, че Гея е чула за вашата група. И е решила да се пошегува, като стовари върху главите ви съдбата със свръхзвукова скорост. Отогава е държала Ковън под око. Злополучната земна лаборатория, от която сте се снабдявали с калпавата сперма, също е била нейно притежание чрез подставени лица. Така че рано или късно някоя от вас щеше да й кацне на мушката за изцеление. Страшно беше доволна от теб, Робин. Много се смя.
Очите на Робин заблестяха от гняв.
— Нова — продължи Чироко, — вече знаеш как се пошегувала Гея с теб и Адам. И двете с Робин сте преживели голямото завръщане, историята на най-богатите, превърнали се в дрипи.
Изгледа Титанидите.
— Чудесно знаете как са ви използвали. Всяка от вас е жива, защото аз така съм решила. Майките и бащите ви бяха принудени да ми се молят за нещо, което би трябвало да е тяхно право. Толкова сте смачкани вие, Титанидите, че се кумихте цял килорот, преди да ми кажете за каква ме мислите, макар и меко… а аз толкова съм свикнала да ми сервилничите, че това ме шокира. Цялата ви раса е подтисната. Подозирам, че превъзхождате във всяко едно отношение човешката раса, но докато не победим Гея, няма да имате възможност да се изявите.
Отново огледа всички. Бяха наранени, и ядосани… и решени.
— Тя сякаш е… непобедима — каза Клавесин. — Успяла е да доведе тук и Крис, и Робин, и Конъл. Планирала е раждането на Нова и Адам. Осъществила е всеки свой замисъл.
Чироко поклати глава в знак на отрицание.
— Само привидно. Вече споменах за някои провали. Бъдете сигурни, че и други схеми са изгърмели, но ние просто не знаем. Горе-долу от век насам Гея е търсила подходящи изпълнители за своя актьорски състав из цялата Земя. Всичките тия посолства, астероиди, продажни писачи за какво са? И ето, въпреки някои неудачи, трупата е налице. Всички на колелото са актьори или статисти в съзнанието на Гея. А повечето от звездите на спектакъла са се събрали тук. В стаята сме деветима. Остават Крис и Адам. Свирчостоп и Калвин. Снич. И… още двама, може би трима, за които ще научите по-късно.
— Снич? — попита Робин, отвратена.
— Да. Той е важен. Имаме насреща си Гея и могъщия Пандемониум. И там има мегазвезди — може би Лутер и Кали. Останалите не се знае кои са. Но сигурно картите ще бъдат свалени… и сума ти лента ще се изснима.
— Какво искаш да направим, капитане? — попита Конъл.
— Първо — тя се пресегна и хвана ръцете на Конъл и Валия. — Искам да заложим своя живот, своята съдба и своята чест. Моята цел е спасението на Адам и смъртта на Гея.
— Един за всички, всички за един — извика Конъл, но нещо се притесни. Чироко го видя да хваща ръката на Робин.
— А Крис? Няма ли да спасим и него? — попита Валия.
— Крис е част от залога. Животът му е в опасност, както и нашият. Ще го спасим, ако можем, но ако трябва да умре, ще умре, както всеки един от нас.
Сега всички се държаха за ръце, с изключение на Нова и Серпент, между които стоеше празното място на Крис. Чироко изгледа всеки един от тях, преценявайки силните и слабите им страни. Никой не отмести поглед. Това беше отлична група. Задачата им беше почти невъзможна, но не можеше да се сети за никой друг, който би искала да е на нейна страна.
— Имам още две неща за казване и после можем да преминем на плановете. Видях Крис и говорихме. Не е наранен, нито той, нито Адам.
Изчака да утихнат коментарите.
— В момента не мога да ви кажа друго. Може би по-късно. А второто нещо отдавна отлагам да ви го кажа. Има малко общо с нашите дела, но трябва да го знаете. Почти съм убедена, че Гея е подпалвачът на Световната война. Дори и да не е, тя е тази, която я подклажда вече седем години.
Настана гробна тишина. Но по израза на лицата им разбра, че са шокирани, но не и изненадани.
— Четири милиарда души — каза Клавесин, на която май й призляваше.
— Нещо такова.
— Убити — допълни Серпент.
— Да. По един или друг начин. — Чироко се намръщи. — Въпреки цялата си омраза, не мога да хвърля цялата вина върху Гея. Човешката раса така и не се научи да живее с бомбата. Щеше да се случи, рано или късно.
— Дали Гея е хвърлила първата бомба? — попита Конъл.
— Не. Едва ли. Моят… информатор смята, че тя може да е проектирала инцидента.
— Да сте виждали как се хранят акули? Това е тактиката на Гея. Видяла е този огромен резервоар с милионите гладни акули. Плиснала е малко кръв във водата. И акулите започнали да се избиват. Но са били са готови за това — Гея само ги е подтикнала. По-късно, когато корабът-наблюдател е бил оттеглен и Войната е давала признаци на затишие, Гея я е подклаждала с някоя от своите бомби. Така че и лично тя е избила няколко милиарда.
— Сега не говориш за яйца — обади се Робин. — Това са истински бомби, нали? Мислех, че Гея няма такива.
— Защо пък не? За цял един век все е успяла да се сдобие с бомба, а е имало и желаещи да й я продадат. Но не. Тя си ги прави сама. Гея е уязвима. Една мощна бомба може да я унищожи. Никъде не е пише, че тя трябва спокойно да седи и да чака. Така че войната е в нейн интерес. Нали знаете, двама се карат — трети печели. На воюващите страни не им е до Гея, най-много да пратят някоя-друга управляема ракета, с които тя лесно се справя.
Облегна се назад в креслото и зачака въпроси. Всички дълго мълчаха. Накря Нова я погледна?
— Откъде научи всичко това, Чироко
Добър въпрос, дете. Чироко бавно прехапа горната си устна и загледа Нова с присвити очи, докато хлапето отмести поглед, защото се почувства неудобно.
— Сега не мога да ви кажа. Но имате моята дума, че говоря истината.
— О, не исках да…
— Ваше право е да недоумявате. Но просто ви моля да помните нашата клетва и засега да приемете нещата на доверие. Обещавам ви, че ще знаете всичко, което зная и аз, преди да поискам да заложите живота си.
И аз също го залагам, Габи, помисли си тя. Най-много се боеше, че Габи ще откаже да се яви на останалите.
— Можеш ли да ни кажеш за плановете си? — запита Кларинет.
— Това — да. И то дълго и отекчително. Предлагам да напълним чашите си, да се изтегнем в креслата и да започваме. Ще ни трябва доста време и ще ви звучи също толкова налудничаво, колкото и всичко останало.
Права беше. След пет рота все още седяха и обсъждаха този или онзи детайл от плана, но като цяло той беше готов.
По това време Нова вече спеше в креслото си. Чироко й завидя. Тя самата едва ли щеше да мигне още цял килорот.