Джон Варли
Демон (1)

ДРЕБНИ СЛУЧКИ

(ВЪВЕЖДАЩИ ЕФЕКТИ — това е по същност, не можах да се сетя за нещо подходящо, може би нека остане дребни случки Може би кратки пояснения, дребни ефекти??)

Първо в долината дохвърча разузнавачът.

Както повечето измишльотини на Гея, и това същество беше безполово. Нямаше нито уста, нито хранопровод. Но за сметка на това очите му бяха с невероятен обхват, а усетът за пространство — фантастичен.

Изпърпори над равнината и плавно зави. Зърна река, разпенена в подножието на гигантски скали. А над тях — обширно, обточено с дървета плато, чиято големина бе предостатъчна за приближаващия Екип. Обля го гореща вълна на задоволство — подобно на коте, открило купа с мляко. Точно това се търсеше.

Премина в бръснещ полет над върхарите и заразпръсква примамващ фермент. После разпиля спорите. И кацна на ръба на една скала — вече го налягаше умората. Роторът му се откъсна и падна. Разузнавачът закрачи с дългите си разперени нозе и зарови на всеки сто метра по зърно с дългия остър шип върху корема си.

Със сетни сили се дотътри до горичката, тръшна се и умря.

 

След двайсет рота^[3] из платото плъзна нисък храсталак. Разположените околовръст дървета с халогенни студийни прожектори бяха станали великански и продължаваха шеметно да растат.

Четирийсет и пет рота след смъртта на разузнавача пристигна челният отряд от дърводелци, каруцари и винари. Дърводелците бяха едри като мечки гризли животни без козина, досущ еднакви, освен формата и големината на зъбите. Някои, с резци на бобри, прегризваха стволовете за секунди. Други бичеха от дънерите дъски и летви със стърчащата си назъбена бивна. Тия с трапецовидните резци издялкваха сглобките, а дърводелците със зъби като свредели пробиваха отворите.

Като всяка бригада от четирийсет дърводелци на Гея, и те се именуваха съюз.

Ръцете им бяха като човешките, с изключение на ноктите, оформени различно — според функциите. И дланите не си схождаха:твърди и загрубели, набраздени или грапави, а някои — гладки като шкурка. С тях изравняваха и оглаждаха дървесината до изумителен блясък. Виж разстоянието между палеца и кутрето при всички беше еднакво: петдесет сантиметра.

За няколко рота подиумите, сцените, сградите на архива и параклисите придобиха своите очертания.

А винарите се тъпчеха със ситното бяло грозде от растенията, които макар да не приличаха на лози, даваха същите плодове. Накрая се вцепеняваха от преяждане и повече не се помръдваха. След трийсет рота им слагаха канелки и точеха ароматно шабли^[4].

Каруцарите бяха нещо различно. Докато съюзът от дърводелци си беше съвсем на мястото, те създаваха доста странно впечатление.

Тези исполински сухоземни китове, мязащи на хипопотами, ситнеха на шест крака, достатъчно масивни, за да ги издържат при ниската гравитация. Домъкналите се в долината три броя опасоха поникналите от спорите на разузнавача растения, като слагаха всеки вид в различен стомах, каквито имаха единайсет.

Накрая и те, като винарите, се дръпнаха настрана, за да се проснат и потънат в дрямка. Краката им завяхнаха, а туловищата заприличаха на издути мехури с безчет цицки в замайващо многообразие от форми и цветове. Но устите щяха да им послужат още — за да погълнат съюза от дърводелци, щом си свърши работата.

Операциите, провеждани от Гея, бяха винаги изключително добре организирани.

* * *

Напрежението нарасна, когато заприижда производственият екип.

Орди пъргави ситни болекси^[5] безмозъчно се защураха натам-насам — твърде бяха глупави, за да се сетят веднага, че се нуждаят от презареждане. Сетне плъпнаха към каруцарите и се заборичкаха като прасенца-сукалчета около цицките на изнурената свиня с възбудено квичене.

По петите ги следваха арифлексите, придружени от продуцентите, а после довтасаха високомерните панафлекси, всеки със своя изпълнителен продуцент. Продуцентите ги яхаха, скучаейки, докато техните светочувствителни симбиотици набиваха сребърен нитрат, пироксилин и други химикали. Всички продуценти си приличаха като две капки вода, само дето бяха различни по големина. Най-едри и единствените, които имаха право на глас, бяха изпълнителните продуценти. По причини, нямащи нищо общо с комуникацията, някой от тях от време на време изгрухтяваше.

Когато болитата, аритата и панитата се наситиха, те освободиха терена на най-печените дърводелци, за да сложат последните щрихи с наподобяващите швейцарски ножчета сръчни пръсти. Изведнъж се разнесе грачене — сред хаоса като надменни щъркели гордо закрачиха двайсетметрови кранове. Появиха се помощниците и асистентите и поведоха останалите към работните площадки. Бояджиите всмукваха багрила и оцветители от каруцарите и напръскваха дървесината с дългите си надупчени опашки. Влачени от слонски впрягове, затрополяха фургони, натъпкани с костюми, реквизит, килими, гримове и преносими съблекални. Слоновете бяха истински земни екземпляри, развъдени от доставяни на Гея животни. При гравитацията на Гея походката им беше котешки грациозна и те се движеха на подскоци.

Пандемониумът^[6] започваше да се оформя.

 

Накрая дойдоха хуманоиди, андроиди, хомункулуси и няколко истински човеци, като знак, че не след дълго ще се яви и Самата Режисьорка.

Някои от тия човекоподобни хибриди бяха бачкери, други — резерви или фигуранти. Имаше и такива, които мязаха на покойници и от тях се отдръпваха дори безмозъчните същества. Звездите бяха кът. С плам, изригващ от орбитите на безумните му очи, префуча Лутер^[7] и запрати Апостолите си право в отредения им параклис. Бригхам и момчетата му довтасаха на коне, но намериха храма си все още незавършен. Започнаха се нападки, контраобвинения и истерични припадъци. Там бе Мерибейкър, а също и Елрон. Носеше се слух, че Били Сънди^[8] е някъде наблизо, а навярно дори и Кали^[9]. Заформяше се страхотна фиеста.

 

Когато болексите, арифлексите и панафлексите се наситиха, за всеки се лепна съответният продуцент и двойките се задвижиха в унисон. И фотоживотинките си приличаха като две капки вода, но бяха разнокалибрени. Панафлексите се познаваха по размерите на единственото стъклено око и ширината на хоризонталния анус: точно седемдесет милиметра.

Едничката им цел бе да хванат кадъра. В негово име правеха всичко: хвърчаха с хеликоптери, кандилкаха се под стрелите на кулокранове, спускаха се с варели по водопади. Немигащото им око все се озърташе и при готовност тутакси заснемаше. Нейде в недрата им разни странни компоненти се смесваха под налягане, за да се превърнат в непрекъсната целулоидна лента, която се покриваше с фотореактиви и вече като цветен негатив се задвижваше зад ококореното око. Експонираше се кадър по кадър от шарнирно-лостов механизъм и задвижваща система, чиито кости и мускули лесно би разпознал Едисон.

Продуцентите яздеха своите панафлекси заднешком и веднага изкльопваха лентата. Което, разбира се, налагаше тесен контакт, за да се избегне осветяването. Това не притесняваше продуцентите, които изпитваха вечен глад за филми. Едновременно с изяждането те ги проявяваха и фиксираха.

А след като продуцентите изхвърлеха кинолентата под формата на фекалии, тя представляваше готово за прожекция произведение — ето защо Гея ги наричаше продуценти.

 

Бяха изминали шейсет рота след първата поява на разузнавача. Натоварени с дивеч, се връщаха от набезите си в горите кореспондентите и наркоманите. Тези същества мязаха на горили: два от малкото хищни видове, създавани някога от Гея. Нещо не й се удаваха хищниците. Един наркоман би я закъсал в африканската джунгла. Но повечето представители на гея-фауната също не спадаха към бързоногите, може би защото нямаше достойни за уважение хищници. Основният източник на месо, смехурковците не бягаха, нито пък се налагаше да ги убиваш. Месото им се отлепваше на дълги ивици, процес, абсолютно безвреден за самото добиче. Хиляди пържоли от смехурковци цвърчаха в кантината, за да бъдат подредени върху дълги дървени маси с безукорно бели покривки и кристални кани с шабли. Подготвяше се първото голямо празненство. В очакване на Гея се възцари гробовна тишина, нарушавана само от възбуденото квичене на боричкащите се за по-хубаво местенце болекси.

Земята потрепера. През гората крачеше Тя. Благоговейна въздишка се изтръгна от Свещениците, щом главата й изникна над върхарите.

Гея бе висока петнайсет метра. Или според нейния израз: „пет метра по три плюс две сини очи“.

В действителност очите не бяха сини, нищо че не се виждаха зад гигантските слънчеви очила. Косата й бе платиненоруса. Огромната й светлосиня минирокля би стигнала да се ушият платна на испански галеон, а мокасините и бяха колкото шлепове. Гея бе одрала кожата на Мерилин Монро.

Поспря и огледа всички и всичко. Накрая кимна в знак на одобрение. Лъчите от дърветата-прожектори се извърнаха към нея и огромните й устни се извиха в лека усмивка, за да оголят равни бели зъби като фаянсови плочки. Наобиколилите я болекси и арифлекси забръмчаха от възторг.

Седна на измайсторения специално за нея стол, който жално изскърца. Движенията й изглеждаха забавени — за едно мигване отиваше почти секунда. Панафлексите се бяха изхитрили така да ги накъсват, че на екрана Гея да се движи с нормална скорост, а всички наоколо да се суетят като мишки.

Гримьорите се закатериха по стълби зад гърба й, въоръжени със снопове фиби за коса, кофи с лак за нокти, тенекии с грим. Без да им обръща внимание, тя впери поглед в огромния екран.

Пандемониумът — пътуващият филмов фестивал — започваше. Дърветата-осветители потъмняха и угаснаха, и долината потъна в мрак. Гея се окашля — като дизелов двигател, — но когато заговори, гласът й проехтя с женски тембър. Дълбок, но женски глас.

— Начало — обяви Гея.