Бранди Толър
Опората (9)

Глава осма
Паркър

Докато чаках Джон да излезе, се бях облегнал на студената тухлена стена на сградата на затвора, изглеждайки страшно уморен. Не можех да удържа усмивката, която се появи върху лицето ми. Снощи беше хванат да чука приятелката си в килера с почистващи препарати и ударил бияча в лицето. Почти се гордеех с него.

— Как спа, боксьоре? — засмях се аз.

Той, разбира се, не се разсмя.

— Не съм — измърмори той. — Къде е Еди?

— С Ники са в таксито — казах аз, посочвайки с брадичка.

— Добре ли е? — попита той, тонът му бе изпълнен със загриженост.

Когато ми каза за Еди и за този техен задоволяващ фантазиите приятелски секс, той подчерта, че е необвързващо. Но знаех, че не е истина. Той бе загрижен за нея повече, отколкото искаше да признае.

— Леко разтърсена. В по-голямата си част, тя се чувства зле. Но, хей, биячът няма да повдигне обвинение. Дължиш ми петстотин долара.

— Ти ли му плати?

Почувствах облекчението му. Последното нещо, от което се нуждаеше, докато двамата се спускаме в кариерата си като адвокати, бе да има криминално досие. Нямаше да е добре.

— Да. И ти си в черния списък на клуба. Очевидно не харесват хора, които се чукат в техните санитарни килери. — Трябваше да го подкача. — По дяволите, човече. Откъде я намери? Ударил си джакпота. Изглежда толкова невинно, но дълбоко в себе си тя е леко откачена.

— Не говори за нея — изръмжа той и не успях да се сдържа да не се разсмея. Той беше адски луд по това момиче. Нямаше съмнение в това.

— Добре, човече. Да вървим.

Когато отидохме до таксито, отворих вратата и се наведох вътре. Ники седеше до Еди, усмихната до уши. Случилото се беше твърде хубаво. Искам да кажа, че когато с Ники бяхме по средата на дансинга, и практически се потривахме на сухо, нашите приятели са били заети да се чукат в санитарния килер. Нямах съмнение, че след години нямаше да ни пука за това.

— Ник, защо не се разходим малко и да им дадем на тези двамата малко време.

Колкото и смешно да беше случилото се снощи и колкото и да се забавлявах за сметка на най-добрия ми приятел, тяхната малка забежка беше провалила това, което щеше да се превърне в невероятна нощ между мен и Ники. Бях обсебен от мисълта да бъда с Ники насаме и изпълнен с надежда да разпаля огъня, който запалихме снощи. Но също така желаех да я опозная, наистина да я опозная. Момичето бе събудило любопитството ми.

Ники направо изскочи от колата и намигна на Джон, изправяйки се.

— Опитай се да го държиш в панталоните си, любовнико. Имате на разположение апартамента за себе си за няколко часа. Надявам се, че няма да ви е скучно.

С Ники се разсмяхме, когато Еди изпищя:

— Ники!

— Забавлявайте се! — каза Ники, докато се отдалечавахме.

* * *

Прекарахме по-голямата част от деня разхождайки се през града, спирайки тук и там, да хапнем или да вземем бира. Говорехме за работата си и за любимите ни занимания, бавно опознавайки се един друг. Преди да направим последната си спирка в бар, попаднахме на двама мъже, седнали на тротоара. Единият от тях свиреше на китара, а другият свиреше на цигулка. Ники спря и се взря в мъжа с цигулката, наблюдавайки начина, по който плъзгаше лъка по струните. След миг мъжът спря и й подаде инструмента, усмивката му блестеше.

— Свириш ли? — попита той с ясно различим чужд акцент, който не успях да определя.

Ники премести очите си към моите, изчервявайки се, преди да погледне отново мъжа.

— Да — кимна тя.

— Свири за нас, красиво момиче — окуражи я мъжът, пристъпвайки към нея, все още подаващ й цигулката.

— Сигурен ли сте? — попита тя.

Очите ми се разшириха. Мамка му! Красива и дяволски талантлива. Какви бяха шансовете за това?

Ники пое инструмента и го сложи между брадичката и рамото си. Мъжът й подаде лъка и тя го прокара над струните няколко пъти, тествайки ги.

— Ще те последвам — каза мъжът с китарата.

Ники започна да се движи, вниманието й беше съсредоточено, докато свиреше. След няколко секунди вече знаех точно какво изпълняваше. Групата Чарли Даниелс — „Дяволът слезе в Джорджия“. Не успях да сдържа усмивката, която прекоси лицето ми. Хората спираха и гледаха, докато тя се изгуби в музиката. Мъжът с китарата се присъедини, точно както каза, но Ники открадна шоуто. Бях изумен.

Когато песента свърши, тълпата около нас извика и аплодира. Двамата мъже, с които свири, й се поклониха и тя, усмихната, подаде цигулката на единия.

— Благодаря, че ми позволихте да се присъединя.

— По всяко време, красиво момиче. По всяко време.

Продължихме с разходката и усмивката, която бе върху лицето ми не изчезваше, докато продължавах да я гледам.

— Какво? — най-накрая попита тя, сякаш бе раздразнена от начина, по който я гледах.

— Това беше невероятно. Надървих се.

Тя се засмя, отхвърляйки главата си назад с отворена уста, и гърдите ми се свиха от странно чувство. Това момиче ме бе уловило.

— Е, представи ли си ме да свиря гола — каза простичко тя и почувствах ерекцията си като трета ръка, докато си представях картината.

Майната ми.

Последната ни спирка беше в бар на около четири пресечки от апартамента на чичо ми. Тя говореше оживено и аз се опитвах да я слушам, но погледът ми продължаваше да се отклонява към група мъже на бара, които постоянно се заглеждаха в нея.

— Паркър — изсумтя Ники. — Отегчавам ли те?

— Не, изобщо — казах бързо.

— Когато някой говори с теб, обичайна учтивост е да го гледаш и слушаш.

Тя се облегна назад и скръсти ръцете си, отдалечавайки се от мен. Не ми хареса.

— Съжалявам. Там има едни глупаци, които продължават да те гледат.

Тя обърна главата си и проследи погледа ми, преди отново да се обърне към мен.

— Е — каза простичко тя.

Този път аз се облегнах назад.

— Говорят за това как искат да те чукат. И трябва да добавя, че говорят на висок глас. Шибаняци без класа.

Устата й се изви в нещо като полуусмивка и полураздразнение.

— И така.

— Това не те ли притеснява? — попитах я аз.

Тя вдигна бирата си и отпи голяма глътка, преди да ми отговори:

— Очевидно това притеснява теб.

— Харесва ти мъжете да ти обръщат внимание по този начин, така ли?

Това беше всичко, което можех да измисля. Иначе защо една жена не би била притеснена, когато група мъже се взираха в нея по начина, по който го правеха онези?

— Паркър — каза тя, докато се навеждаше напред. — Мъжете са се взирали по този начин в мен почти през целия ми живот. Вече едвам го забелязвам.

— Може би е така — изръмжах аз, — но ако беше моя жена, щях да им сритам задниците. Това е неуважително.

— Искаш ли сега? — Една от веждите й се изви, докато се усмихваше широко.

— Мамка му, да, искам — отговорих аз. Бях доста замаян и да говоря глупости ми идваше прекалено лесно.

Навеждайки се напред, сините й очи се фиксираха върху мен, докато захапваше долната си устна между зъбите си. Боже, беше толкова красива.

— Някога чувал ли си да казват присмял се хърбел на щърбел?

— Да — отговорих, преди да отпия от бирата си. — Защо питаш?

— Защото мисля, че проявяваш двуличие. Обвиняваш мъжете там, че си мислят как да ме чукат, защото точно за това мислиш ти.

Е, определено ме хвана с това.

— И ако е така? — контрирах я аз.

— Ще ми бъде интересно да чуя какво имаш предвид, господин Хейс.

Тя ми даваше възможност и щях да се възползвам. Потривайки брадичката си, аз се наведох напред и бавно казах:

— Предпочитам да ти покажа, Никол. Това е, в случай че мислиш, че ще се справиш.

Тя се облегна, захапвайки отново долната си устна. Дали не правеше това, за да ме подлуди?

— Казах ти, че мога да се справя с всичко, което можеш да ми предложиш.

Тя ме предизвикваше. Просто знаех, че беше от тези жени, които искаха да командват в спалнята. Или тя може би мислеше, че блъфирах, това, че предупреждението ми снощи беше просто глупаво говорене. Имах новина за нея — не говорих празни приказки. Никога не съм го правил, никога нямаше да го правя. Срещайки нейните пронизителни сини очи, отново я предупредих:

— Казах ти не съм джентълмен в спалнята, принцесо. Няма да те чукам, сякаш си някаква нежна красива кралица. Ще се отнасям към теб, сякаш си моята малка мръсна курва.

Очите й се разшириха и очаквах да видя отвращение или обида, но в огнения й поглед не се четеше нищо такова. А похот. Харесваше й всяко обещание, което давах, тя не искаше да бъде третирана като принцеса. Отпивайки последните няколко глътки от бирата си, тя се изправи, заобиколи масата, вмъквайки тялото си между краката ми. Нейните нацупени устни бяха на милиметри от моите, когато една от нейните меки ръце докосна моята.

— Готова към, когато и ти — прошепна тя срещу устните ми.

Нямах представа колко беше сметката ни, бяхме изпили само две бири, но оставих едно петдесет и едно двадесет и я хванах за ръката. Кръвта ми препускаше бързо, докато излизахме навън и я поведох надолу по оживената улица, право към апартамента на чичо ми. Докато вървяхме забързано никой от нас не каза и дума. Тя трептеше със сексуална енергия, можех да я почувствам и това още повече ме вълнуваше, ако това бе възможно. Милиони картини преминаваха през ума ми; Ники на колене смуче пениса ми, тя лежи върху леглото ми, докосва се сама, краката й са раздалечени, докато облизвам и смуча котенцето й. Не можех да си спомня дали някога съм искал толкова силно жена през целия си живот.

Втурнахме се през фоайето на сградата ми и бяхме достатъчно късметлии да хванем асансьора в момента, в който двама излизаха от него. Бутнах я вътре, ударих бутона за етажа и когато вратите започнаха да се затварят, я повдигнах и я притиснах към стената. Гърдите ми се надигнаха, когато дишането ми се затрудни, а желанието ми течеше през мен.

Когато синият й поглед срещна моя, видях желанието и нуждата. Тя беше заедно с мен, изгаряйки жива. Но също така видях и малък проблясък на… страх, може би? Или съмнение?

— Никол — прошепнах аз. — Знаеш ли колко силно те желая? — Устата й се изви леко, докато си поемаше дълбоко дъх. Навеждайки се, леко я целунах. — Не се страхувай от мен — заявих аз.

— Не се страхувам — прошепна в отговор тя.

Целунах я още веднъж, дори още по-леко, и се отдръпнах, взирайки се в очите й.

— Добре. Защото тази целувка беше последното нежно нещо, което ще се случи тази вечер между нас. — Очите й се разшириха, точно преди вратите на асансьора да се отворят. — След теб — посочих аз.

Тя повдигна главата си, скова гърба си и, за Бога, нагло разклати дупето си, докато минаваше покрай мен, насочвайки се към апартамента. Определено щях да напляскам това дупе няколко пъти.