Бранди Толър
Опората (7)

Глава шеста
Паркър

С Джон пиехме и говорехме малко, докато очаквахме момичетата да станат готови. Беше приятно отново с приятеля ми да се засипваме с глупости.

— Добре, чов… — започнах аз, но спрях, когато чух вратата на спалнята да се отваря. Ники излезе облечена в тясна тъмносиня рокля, която прегръщаше всеки един прекрасен сантиметър от тялото й. Внезапно, поисках да я смъкна и да втрия себе си в нея. Устата ми пресъхна, докато очите ми се фиксираха върху нея — цялата — нейните дълги крака, нейните невероятни гърди и нейните пълни устни. Тя беше ходещ мокър сън, изпратен от рая, за да ме измъчва. Или беше адът? Не бях сигурен. Но, мамка му, харесваше ми.

Онемях. Джентълменът в мен искаше да й направи комплимент, но звярът в мен искаше да я чука до безсъзнание. Момент по-късно Еди излезе от спалнята, облечена в много къса, прилягаща й точно червена рокля. Настъпи още един момент на тишина. Джон изглежда също онемя. И ето ни къде сме, двама отлично завършили юридическия, които бяха неспособни да говорят. Какво, по дяволите? Моля, някой да каже нещо. Започваше да става неудобно.

— Ще приема мълчанието ви като комплимент, момчета — засмях се аз, преди да се завъртя и да се огледам в огледалото в коридора.

Погледът ми бе залепен за нея. Мамка му, не можех да откъсна очи. Умствено я възхвалявах.

Майната ми.

А мъчението само продължи. Чувствах се така, сякаш бях ненаситно животно, гладно, а Ники беше прясно червено месо, застанало пред мен. Жената беше адска бомба. Дори и начинът, по който се движи, начинът по който дупето й се полюшваше, беше сякаш маяк, който ме привикваше. Бях пътник.

На вечерята бяхме седнали на уютна маса в задната част на ресторанта и групичката ни се впусна в лек разговор. Пътуването до ресторанта ми помогна да се успокоя. Можех отново да говоря като нормален човек.

— Е, Еди, имаш ли някакви планове за след края на лятото, когато ще изхвърлиш този задник? — попитах аз и посочих с палец към Джон.

Джон беше сключил споразумение с дядото на Еди да работи три месеца в конефермата му. Въпреки че господин Джеймс беше починал, Джон все пак трябваше да изпълни своята част от споразумението… е, ако искаше той можеше да се измъкне от него, но Джон беше мъж на честта. И очевидно Бъд Джеймс му беше помогнал в много ключов момент в живота му. Джон чувстваше, че дължи нещо на Бъд, и се съгласи за трите месеца.

— О… ъх — Погледът на Еди се насочи към Джон, който гледаше към чинията с ядене пред себе си.

Леко извих веждите си. Нещо грешно ли казах?

— Не, всъщност не. — Присви рамене тя и отпи от виното си. — Предполагам, че просто ще се върна към живота си — завърши тя.

Добре, това беше неудобно.

Върху групата ни се спусна кратък момент на тишина и се почувствах задължен да го запълня.

— Джон ми каза за дядо ти и съжалявам за загубата ти — признах искрено. Еди се усмихна леко. — Сигурно трябва да си корава дама, за да управляваш ферма сама.

— Бих пила за това — съгласи се Ники, докато повдигаш чашата си и останалите от нас я последвахме, чукнахме чашите си и отпихме.

— Като говорим за това — добави Ники, — Еди, това ще бъде твоят първи Ден на благодарността сама. Искам да дойдеш у баща ми с мен. Всъщност по празниците се държи наистина бащински.

Потреперих от думите й. Какво означава това? Дали баща й е глупак, или нещо подобно?

Еди внезапно се изправи и хукна, блъсна столове на другите маси по време на лудото си бягство. Когато погледнах към Джон, той се взираше след нея, устата му беше права линия, а погледът му пълен със загриженост.

— Съжалявам, Джон… — започна Ники. — Не мислих това, което казах.

— Не е твоя вината, Ник — отговори Джон някак тъжно. — Двамата бихте ли ме извинили — добави той, докато се изправяше. Даде ни едно кратко кимване и след това тръгна в посоката, в която току-що изчезна Еди.

— Всичко наред ли е? — попитах аз, несигурен какво съм пропуснал.

— Да — увери ме Ники. — Просто не мисля, когато отварям голямата си уста. Когато Джон си тръгне, Еди ще бъде наистина сама. Мисля, че това е нещо, което я побърква. Не е свикнала да бъде сама. Плюс това, между нас да си остане… тя го харесва. Много.

— Той също я харесва.

— Жалко е, че техните мечти ги водят в две различни посоки.

— Изглеждат добре заедно — признах аз.

— Да… — отговори тъжно тя.

Трябваше да сменя темата — бързо.

— Има ли някой, който е свикнал да бъде сам? — попитах аз, преди да отпия от уискито си.

— Извинявай?

— Ти каза, че тя не е свикнала да бъде сама. Аз питам има ли някой, който да е свикнал да бъде сам?

— Всъщност аз го предпочитам — каза тя, а в тона й прозираше сигурност.

— Наистина ли? — попитах изненадан.

Сините й очи срещнаха моите.

— По този начин е по-лесно.

— Кое?

Наполовина се засмя, наполовина изсумтя.

— Мисля, че отговорът ми на този въпрос е малко по-дълбок за тази вечер.

Не бях сигурен какво да отговоря на това. Но Ники сигурно го е усетила, защото бързо промени темата.

— Е… господин Хейс.

Тя измърка името ми, докато зашеметяващите й очи бяха заковани в мен. Харесваше ми начинът, по който каза името ми; сякаш беше палава секретарка, а аз бях нейният шеф.

— Да, Никол — отговорих, докато се облягах назад в стола си и срещнах секси погледа й с моя.

Тя се усмихна на това, че използвах Никол.

— Откъде знаеш, че името ми е Никол?

— Не знаех — отговорих честно, преди да отпия от уискито си и да сложа чашата отново върху масата.

Навеждайки се напред, тя сложи една от деликатните си ръце върху масата и я плъзна бавно към питието ми.

— Никой не ме нарича Никол.

Не можех да разбера дали ми казваше, че това й харесва, или го мрази, но не ме интересуваше. Начинът, по който ме гледаше, щеше да ме накара да продължа да използвам Никол през цялата шибана вечер.

Ръката й се отдръпна назад заедно с питието ми и след като отпи от уискито ми, се подсмихна.

— Е, аз току-що го направих, нали? — предизвиках я аз.

Повдигайки едната си вежда, тя повдигна чашата ми в жест на тост, преди да изпие остатъка от питието ми.

Жената можеше да се справи с уиски…

Майната ми.

В този момент Джон и Еди се завърнаха. Еди имаше ярка усмивка върху лицето си, която не изглеждаше съвсем искрена, но всички продължихме напред. Вечерята приключи, а с Ники споделяхме кратки погледи по време храненето. Привличането между нас беше осезаемо. В един момент един от краката й се плъзна нагоре по панталоните ми. Беше свалила обувката си и контактът ме накара да се втвърдя. Чувствах се като тийнейджър, в когото бушуваха хормоните. И в този момент направих своя мисия за имам Ники Рийз през уикенда; гола, чукана до безсъзнание и умоляваща за още. По един или друг начин, щях да погълна Южняшката принцеса.