Бранди Толър
Опората (6)

Глава пета
Ники

Два месеца по-рано…

Дж. Ф. К. беше препълнено, което, сигурна съм, само прибави раздразнение на приятелчето за секс на Еди, докато той събираше — дори и аз можех да го призная — големия брой багаж, който бях взела със себе си за нашата почивка през уикенда.

— Остави ли нещо в Холи Спрингс, Ники? — изръмжа Джон, докато измъкваше огромния ми куфар от лентата.

Засмях ме леко от мястото, където стоях до Еди, ръцете ни бяха хванати заедно, докато наблюдавахме как отметваше куфара от картата за багаж.

— Знаех, че слагам багаж за двама — казах небрежно аз. Очите на Джон и Еди се разшириха, докато се гледаха един друг.

— О, Боже, Ники! Ти си бременна? Кой е бащата? — изпищя Еди, докато удари рамото ми.

Главата ми се отметна заради въпроса й, и отстъпих крачка назад.

— Какво, по дяволите? Кой е казал нещо за бременност?

— Ти каза, че слагаш багаж за двама. — Тя вдигна два пръста, за да акцентира думите си.

Не успях да се сдържа и извъртях очи, докато се смеех. Оставете това, че най-добрата ми приятелка стигна до това лудо заключение.

— Не съм бременна! Имах предвид, че нося багаж дз теб и мен, Еди. Знам, че няма да донесеш почти нищо, в това малко ръчно нещо. А това, което си донесла, вероятно няма да е подходящо за никой клуб.

Всичко това беше истина. Еди беше красива, но срамежлива. Не оправяше косата си, не слагаше тонове грим и не носеше дрехи като на уличница… освен ако аз не я накарах, това е.

Раменете й се отпуснаха и издиша шумно.

— Слава Богу. Изкара ми ангелите — отговори тя и започна да се кикоти.

— Момиче, трябва да бъда канонизирана, ако бях бременна. Искам да кажа… кой да си помисли?

Джон не изказа мислите си, докато се обръщаше към лентата, за да вземе последния й куфар.

— Един ден ще бъдеш прекрасна майка, Ник, просто сега… — промърмори Еди.

— Знам, Еди. Знам — уверих я аз.

Самата мисъл да имам дете ме ужасяваше. Какво ще правя? През целия ми живот съм била само аз. Майка ми се е спасила, а на баща ми не му пукаше. Винаги съм разполагала с много пари и много материални неща. Никога не съм имала обич. Не съм сигурна дали някога ще знам как да обичам дете.

— Превозът ни пристигна — прекъсна мислите ми Джон, докато пъхаше и последния багаж в количката и започна да я бута към изхода.

Когато излязохме навън Джон веднага се обърна и извика:

— Задник!

Тогава забелязах мъж с тъмно руса коса да стои до черен Линкълн, а ръцете му бяха кръстосани. От звука на гласа на Джон, той подскочи и се изправи във впечатляваща поза. Беше висок. И беше красив. Облечен в дънки и тъмно синя тениска, той изглеждаше като някакъв мъж излязъл от каталога на Abercrombie & Fitch.

Докато се приближаваше към групичката ни, погледът му се спря върху Еди и мен. Но аз го почувствах, момента, в който очите му се плъзнаха върху мен и замръзна.

— Ъх — успя да каже той.

Бях благодарна, че Еди не реагира, затова може би не стана видно, че аз бях също толкова изпълнена с възхищение от него, както изглежда, че той беше възхитен от мен.

— Хей, здрасти, как сте, обикновено това служи за поздрав — каза Джон сухо.

Погледът на Паркър се отклони от моя и аз си поех бавно дъх. Леле. Какво, по дяволите, беше това?

— Забрави „задник“ — отговори той и двамата се засмяха и се здрависаха по братски.

— Паркър, това са Еди и Ники. Дами, това е задник — добави Джон.

— Благодаря — изсумтя Паркър. — Приятно ми е да се запознаем, дами.

Исках да погледна встрани от него. Искам да кажа, че можех да усетя топлината върху лицето си и я намразих. Не бях от тези момичета, които се изчервяваха… никога. Но начинът, по който той ме гледаше… Не знам, оказваше влияние върху мен, което беше странно.

Тогава Джон прочисти гърлото си и попита:

— Тръгваме ли?

Паркър откъсна погледа си от мен и се подсмихна леко.

— Ъ, да. Оттук — каза той. Поклащайки глава, той помогна на Джон да закара количката до колата и да натоварят багажа. С Еди седнахме на задната седалка, докато момчетата заеха предните и докато Паркър се провираше през трафика на Ню Йорк, често улавях погледа му в огледалото за задно виждаме да ме наблюдава. И, по дяволите, всеки път, когато го хващах, аз леко се усмихвах в отговор.

* * *

Това беше апартаментът на чичо му и имаше само две спални, затова, когато с Еди взехме спалнята за гости, заедно, се почувствах зле. Знаех, че двамата с Джон щяха да искат да имат известно време насаме и сега станах официална пречка за чукане. Но Еди ме увери, че всичко е наред.

— Изглеждаш адски секси — казах й аз, докато тя нетърпеливо дърпаше долната част на роклята си, когато се приготвяхме да излизаме вечерта. Еди беше плахо момиче, но когато в живота й дойде Джон Уилсън, тя стана лека откачалка. Двамата се бяха увлекли в някакво чукай-приятелчето-си-литературно нещо. Трябваше да призная, че бях впечатлена, защото цялото нещо беше нейна идея. Но дори когато започна да изследва своята приключенска страна, срамежливата Еди Джеймс все още беше в нея. Ето защо, в този момент, бе очевидно загрижена за роклята, която й бях избрала.

— Тя е наистина къса — отбеляза тя.

— Еди, моля те. На Джон ще му се пръснат топките в момента, в който излезеш от тази баня и те види.

Тя се засмя и поклати глава заради думите ми.

— Червена? Искам да кажа… наистина ли мислиш, че този цвят изглежда добре върху мен? Не е ли твърде „крещящ“?

— Не — отговорих честно, а тя намръщи вежди. — Мисля, че изглеждаш дяволски невероятно в червено. Мисля, че всеки мъж, който тази вечер те види, ще се прибере у дома и ще се оправят сами, докато си фантазират за теб.

— Това е хубав комплимент, Ники. — Тя се закиска. — Както и да е, благодаря ти. Ти също изглеждаш секси — добави тя. — Както винаги.

— Благодаря, Еди Джеймс — казах аз с моя най-добър южняшки женски глас, докато заставах до нея пред огледалото. — Готова ли си?

Еди хвърли игрив поглед към мен в отражението на огледалото.

— Едно последно нещо — каза тя, докато се втурваше към банята.

— Какво?

— Тази вечер ще бъда без бельо — каза тя, докато затваряше вратата.

— Еди Джеймс! — изцъках аз. — За мен е чест да бъда твоя приятелка! — извиках аз и се усмихнах, когато чух смеха й.