Бранди Толър
Опората (49)

Глава четиридесет и осма
Ники

Вечерята беше успех. Искам да кажа, никой не умря, а това означаваше успех за мен. Изгорих ориза и всички се посмяха добре заради това.

Задници.

Но иначе, с малко помощ от Паркър — добре, с много помощ от Паркър — останалото от храната беше много добро. Приятелите ни ни изоставиха, нито един от тях не предложи да ни помогне с чиниите.

Отново. Задници.

С Паркър бяхме в кухнята. Той миеше чиниите, докато аз ги подсушавах, и подреждах. Когато приключихме, осъзнах колко съм изморена, когато гърбът ми започна да ме боли.

— Хайде — каза Паркър, посочвайки с брадичка към спалнята. — Някой има нужда от масаж.

— Не е нужно да го правиш — настоях аз, въпреки че вече му се подчинявах и вървях към всекидневната. Мачкане на гърба звучеше невероятно и по никакъв начин нямаше да пропусна възможността да почувствам ръцете му върху тялото си.

— Приеми, че приятелски настроен съсед ти прави услуга — предложих й аз. — Мислиш ли, че можеш да лежиш по корем върху дивана?

— Може би с възглавница под бедрата ми.

Паркър грабна възглавниците и ги разположи върху средата на дивана. Не се поколебах да се разположа. Той седна на ръба и започна да масажира раменете ми, карайки ме да изстена.

— По дяволите, това е толкова хубаво — промърморих аз.

Ловките му пръсти се преместиха по-надолу, притискайки и масажирайки тесните възли на гърба ми.

— Мамка му, толкова е хубаво — стенех аз. Ръцете му замръзнаха, затова извъртях главата си. — Защо спря?

— Искам да спреш да издаваш звуци и да казваш такива неща, разбра ли? — отговори той с дълбок дрезгав глас.

Не успях да се въздържа, да не се разсмея, затова обърнах лице към дивана, когато той започна отново да масажира. Исках да го избъзикам.

— Ох, Паркър — изхленчих. — Моля те, не спирай.

Като светкавица той се изправи и отиде в кухнята.

— Чакай! — извиках аз. — Не си тръгвай — помолих го. — Обещавам, че ще спра.

— Не ти вярвам — каза той, връщайки се отново във всекидневната, обличайки сакото си, а ерекцията му се виждаше ясно изпод панталона. В корема ми избухна топлина и се спусна по-надолу. Облизвайки устните си, се изправих от дивана, заглушавайки сумтенето, което исках да изпусна заради усилието, когато застанах на крака. Желаех го. Желаех го толкова силно, че щях да се преобърна отвътре навън, за да го имам.

Чувствах се толкова несигурна за нас, за това, което ще се случи с нас, но сърцето ми се разширяваше, знаейки, че той все още ме желаеше. Знаейки, че имам този ефект върху него, това ме направи смела.

— Не си тръгвай.

Думите напуснаха устата ми, преди да осъзная какво казвам.

Ноздрите му пламнаха и той повдигна брадичката си. Адамовата му ябълка се раздвижи, докато преглъщаше. Тръгнах към него и хванах реверите на сакото му.

— Остани.

Докато повдигах поглед към него, той прокара ръка над лицето си и за първи път забелязах колко е уморен.

— Паркър, кога за последно си спал?

— Честно — промърмори той с лек хумор. — Последният път, когато спахме заедно. Никога не спя. Но с теб да.

Дяволски добро.

Как може думите му да ме изпълнят толкова много? Как може да ме докоснат толкова дълбоко? Взимайки ръката му, го поведох към стаята си, но той спря до вратата.

— Ники, аз…

— Имаш нужда от хубав сън, Паркър — прекъснах го аз. — Свали дрехите си.

Не чаках да видя дали ме е послушал, взех пижама и влязох в банята, затваряйки вратата след себе си. Смених дрехите си и измих зъбите си. Когато излязох, Паркър стоеше до леглото само по боксери. Правеше нещо в телефона си; предположих, че нагласяваше алармата да го събуди на сутринта.

Може би да спим заедно не бе добра идея. Как можех да спя близо до него и да не го докосна, когато той изглеждаше толкова добре? Усмихнах му се леко и заедно сложихме възглавниците на пода и дръпнахме покривката. Когато легнахме, изгасих лампата. И двамата лежахме по гръб и за момент се взирахме в тавана. Беше странно. Бях свикнала той да се свие зад мен, притискайки ме към себе си, и използвайки тялото ми за възглавница.

— Паркър — казах аз, той обърна главата си към мен, а лунната светлина, която минаваше през прозореца, очерта перфектната линия на лицето му. — Просто ме прегърни. Знам, че това не означава, че отново сме заедно, но мисля, че и двамата имаме нужда от това тази нощ.

Той премигна няколко пъти, устните му се изтъниха и за момент помислих, че няма да го направи. Но той се завъртя на една страна и ми посочи да направя същото, прокара едната си ръка около бедрата ми и ме привлече към себе си.

Дори и да не бях бременна, щях да го искам. Но болката между краката ми точно в този момент бе толкова силна, че стиснах бедрата си, и неспособна да се сдържа, се притиснах към него.

Ерекцията му се притисна срещу задната страна на краката ми и той изстена.

— Ники — с бездиханен шепот изговори името ми той. Пръстите му затанцуваха върху кожата ми между тениската и късите ми панталонки.

Прехапах устните си, за да сдържа хленча си, докато устата му се потърка срещу врата ми.

— Паркър… моля те, докосни ме, Паркър — помолих го аз. — Моля те — умолявах го. Мразех колко отчаяна звучах, но аз наистина бях отчаяна.

Внимателно пръстите му се плъзнаха изпод ластика на панталонките ми и бикините и ги избутаха. В момента, в който пръстите му докоснаха клитора ми, аз изстенах.

— Мамка му, скъпа. Ти си толкова дяволски влажна.

Дишането му се учести, докато движеше пръстите си в нежни кръгови движения. Блъснах панталонките си надолу със свободната си ръка, за да му предоставя по-добър досег, след това сложих ръка върху неговата, окуражавайки го. Заедно ръцете ни се придвижиха надолу, докато два от пръстите му не се плъзнаха в мен.

— Ох, скъпи — прошепнах в удоволствие.

Паркър Хейс изгуби контрол.

Той завъртя и тласна пръстите си по-бързо, дланта му се отъркваше в клитора ми, докато го правеше.

— Никол, харесва ли ти това? — стенеше той. — Толкова дяволски тясна и влажна. Подлудяваш ме.

Пуснах ръката му и се пресегнах зад себе си, плъзвайки пръсти в косата му, стискайки я силно, показвайки му да не се сдържа. Зъбите му гризнаха внимателно врата ми, преди да ме захапе силно и аз да се отнеса. Оргазмът ми се освободи и поток от думи се изля навън, и повтарях отново и отново името му, благодарейки му. Той не махна пръстите си веднага, но ги задържа там, сякаш не искаше да ги махне, докато продължаваше да покрива рамото ми с малки хапки и целувки. След малко той издърпа ръката си и ми помогна да вдигна панталонките си.

Протягайки се зад себе си, хванах ерекцията му и я погалих. Той изсъска, докато хвана ръката ми, и я избута.

— Позволи ми — настоях аз, борейки се да се върна.

— Не тази вечер — каза той. — Просто ми позволи да те подържа.

И аз му дадох това, което пожела.

Телата ни се съединиха едно до друго, усещах ръката му, която ме държеше здраво, устата му върху врата ми и дъхът му върху кожата ми, изпращайки утеха през мен. Той беше домът ми. Той беше там, където принадлежах. Дишането му се забави и според повдигането и спадането на гърдите му бих казала, че заспиваше. Никога не се извиних за това, което се случи в Ню Йорк. Сгреших, като не му повярвах. Бях ревнива и несигурна. И да си призная честно, търсех той да се подхлъзне. По някакъв болнав начин почти исках да го направи. Мислих, че ще бъде по-лесно да докажа, че съм права; всички мъже не струваха. Но сега знаех, че съм грешала и имах чувството, че ако не му го кажа сега, ще избухна.

— Паркър? — прошепнах аз.

— Ммм-хмм — промърмори сънливо той.

Стиснах ръката му, която почиваше върху корема ми.

— Просто искам да ти кажа, че съжалявам. Съжалявам за това, което се случи в Ню Йорк. Съжалявам, че направих нещата трудни. Надявам се… един ден да можем… да продължим напред и може би отново да опитаме.

Той нищо не каза.

Сърцето ми се сви в ужас.

След това захърка.

Извъртях очите си.

Разбира се, че щях да излея сърцето си, докато той е заспивал. Сдържайки дъха си, се придвижих по-близо до него и затворих очите. Може и да не бяхме на мястото, където исках да са отношенията ни, но той бе тук… точно там, където принадлежеше.