Бранди Толър
Опората (39)

Глава тридесет и осма
Ники

Започнах новата седмица по-решителна от всякога да отблъсна тревогите си и да дам всичко от себе си за „нас“. Преди да си тръгне вчера, Паркър използва компютъра на Джон, за да изготви договор за наем на къщата между него и Еди. Еди настояваше, че не е необходимо, но Паркър не можеше да бъде разубеден. Договорът за наем бе за една година и Паркър направи депозит и плати наема за първите два месеца.

Не беше необходим договор. Една обикновена вербална уговорка и стискане на ръце бяха достатъчни, но не исках да споря с него. Ако се нуждаеше от това, за да се почувства по-добре относно ситуацията, тогава така да бъде. Паркър отказа аз да боядисвам, затова Джоуи се намеси и се ангажира да боядисва вечер след работа.

Шибаният Джоуи. Толкова проклето сладък.

Докато боядисването не приключеше, не ми бе позволено да бъда в къщата, също по правилата на Паркър. Той наистина беше дяволски контролиращ понякога, но го приех. Вчера се обадих на Адел и я попитах дали би искала да се срещнем и да напазаруваме. Тя бе във възторг и се разбрахме да се срещнем днес.

Минахме през пет антикварни магазина и направихме няколко покупки, а сега тя ме вкара в един магазин за дрехи за бременни, след като бях казала, че панталоните ми бяха прекалено стегнати. Мислих си, че започвах да дишам задъхано.

Прокарвах пръстите си по ръкавите на ризи, преструвайки се, че се оглеждам, когато наистина се опитах да преодолея паник атаката.

— Тези са сладки.

Адел ми подаде едни дънки с допълнително парче за корема.

— Ох… — промърморих, опитвайки се да изглеждам заинтригувана. — Тази са сладки.

Тя се усмихна, докато слагаше дънките отново на стойката. Чувствах се отпаднала.

— За първи път ли пазаруваш дрехи за бременни или нещо за бебето?

Бузите ми се изчервиха от срам. Бях избягвала всичко, което можеше дори косвено да се свърже с думата бебе.

— Да.

— Скъпа, нормално е да се страхуваш. Боже, добре е да си полудяла, че ще имаш бебе. Не си планирала това да се случи.

Устата ми се отвори в шок.

— Това ме кара да се чувствам като чудовище.

— Не, не е така. Много жени имат опасения като твоите. Но, Ники — тя се усмихна меко и аз видях Паркър в нея — когато видиш бебето си за първи път… ще се чудиш как сърцето ти е способно да съдържа толкова много любов.

Ръката ми легна върху корема ми и се опитах да апелирам към чувството, за което тя ми говореше, но всичко, което усетих, бе чувство за страх. Щях да съсипя живота на това дете. Накрая се насилих да купя няколко симпатични блузи и джинси. Отказах се от роклите, тъй като времето бе по-хладно и се съмнявах да нося много. След като обядвахме, Адел ме прегърна здраво и целуна бузите ми.

— Трябва да се прибера при Алън. Тази седмица нещо не се чувства добре.

— Съжалявам да го чуя. Кажи му, че се надявам скоро да се почувства по-добре.

Тя се усмихна и отново ме прегърна здраво.

— Сега ти се погрижи за себе си и ми се обади, ако имаш нужда от нещо.

— Благодаря, Адел. Днес се забавлявах — казах аз.

— Скъпа, аз също.

На следващия ден, след като спорех със себе си около десет минути, обух новите дънки за бременни и се погледнах в огледалото. Изминах доста път от това да бъда кралица на красотата, но, по дяволите, ако тези дънки не бяха толкова удобни.