Бранди Толър
Опората (37)

Глава тридесет и шеста
Паркър

Еди и Ники стояха отстрани на бара с група момичета, докато с Джон и Джоуи се настанихме в сепаре.

— А тази? — посочи Джон към една брюнетка, която бе застанала до джубокса.

Джоуи поклати глава, преди да я отпусне, сякаш изтощен от безмилостните опити на Джон да намери жена, която може да улови погледа му.

— Това е Мери Рейчър. Заета е — промърмори Джоуи. — Откажи се, Джон. В момента не се оглеждам за жена. И когато намеря една, не искам да е някоя от тези.

— Е, случвало се е да мисля, че жените от Холи Спрингс не струват — каза Джон, небрежно.

— Аз също — съгласих се.

— Е, вие, момчета взехте добрите.

— Как така никога не си се опитвал да излезеш с Еди или с Ники? — попитах любопитно. Джоуи изглеждаше добре и ги е познавал през целия си живот. Как не е помислял за това дори веднъж?

Джоуи се засмя така, сякаш самата мисъл за това го отвращаваше:

— Пич. Те са като мои сестри.

С Джон се засмяхме.

— Е, какво става с теб и Ник? — най-накрая попита Джоуи. — Всичко наред ли е?

Облегнах се назад и преместих поглед към Ники. Беше облякла чифт тесни дънки и туника. Дяволски красива. Мисли, че й личи, но това е само в главата й. Едвам забелязвам леката закръгленост и само аз я забелязвам, защото знам, че е там.

— Спорехме за нещо, но… мисля, че сега се оправихме.

Джоуи кимна и погледна към групата момичета, с които стоеше Ники, смееща се с приятелките си.

— Ники… — Той спя и отпусна главата си, сякаш търсеше думи. — В някакъв момент тя ще те отблъсне.

Джоуи просто каза на глас най-големия ми страх. Независимо дали с Ники нещата ще се получат, преместването ми тук бе наложително. Исках да бъда близо до детето си, но мамка му. Наистина исках нещата между нас да се получат. Но не можех да заглуша страха, който изпитвах, че всяка една минута тя ще дръпне щепсела. Може би не би трябвало да го кажа, но въпреки това ще го направя:

— Знам, че ще го направи.

Джоуи се ухили и кимна няколко пъти.

— Просто се увери, че я вразуми. Тя е костелив орех, но си струва.

И двамата наблюдавахме момичетата, когато Дирк влезе, и се насочи към групата. Той застана между Еди и Ники, обвивайки ръце около всяка от тях. Джон поклати глава и вдиша дълбоко.

— Знам, че ти е приятел, но кълна се, че ме умолява да изритам задника му — промърмори Джон към Джоуи.

Джоуи повдигна ръце в защита.

— Няма да ти се разсърдя, но мисля, че той се наслаждава на това, да те накара малко да се поизпотиш.

— Не ме кара да се потя — изсумтя Джон. — Знам кого Еди иска. Но той не показва уважение. Това ме вбесява.

Дирк внезапно се отдръпна от групата, хванал ръката на Ники, и повеждайки я към дансинга. Ники вкопа петите си и поклащаше главата си в знак на отказ, но усмивката й бе любезна. Но Дирк продължаваше и този път, той я дръпна толкова силно, че когато тя политна напред, се препъна и падна на коленете си. Изскочих от сепарето и разбутах тълпата, за да стигна до нея. Когато ги достигнах, той се беше навел надолу, опитвайки се да й помогне да се изправи, но аз го хванах и бутнах настрани.

— Махни се от нея, шибаняк.

Ники вече бе изправена, ръцете й бяха опрени здраво на гърдите ми, опитвайки се да ме избута от Дирк, който не искаше да повярва, че току-що просто не го изблъсках.

— Беше случайно — настоя Ники.

— Не, не беше. Ти се опитваше да се измъкнеш от хватката му, а той не искаше да те пусне. Направи така, че да се препънеш.

— Паркър — твърдо произнесе името ми тя. — Казвам ти, че беше случайно.

— Ники, съжалявам — извини се Дирк, докато пристъпи да застане до нас, но Джоуи направи същото, задържайки го да се приближи прекалено много. — Нямах намерение да те накарам да се препънеш — продължи Дирк.

— Знам. Добре съм. Всичко е наред — увери го Ники.

— За справка в бъдеще, задник — изръмжах, поглеждайки Дирк — не означава не.

— Кой, по дяволите, е този мъж, Ники? — засмя се Дирк, сякаш развеселен от гнева ми.

Раздразнението ми закипя.

— Аз съм шибаният й приятел и бащата на бебето, което носи. Това, по дяволите, съм аз.

Барът беше прекалено шумен, но изглеждаше доста по-тих, когато завърших заявлението си. Всички се взираха в нас и очите на Ники се затвориха. Мда. Отново обявих бременността й, но този път, пред целия бар. И за първи път напълно не съжалявам. Тя и бебето можеха да бъдат наранени. Стига толкова.

— Ники, ти си бременна? — ахна, невярващо Дирк.

Ники отвори очите си и ме погледна със смъртоносен поглед, преди да се обърне към Дирк.

— Да.

След тези си думи тя се обърна на токовете си и се запъти към изхода.

Еди тръгна след нея, но аз я хванах за ръката.

— Аз ще отида.

— Това са ключовете на колата. Джоуи ще ни закара — каза Джон и ми подаде ключовете от БМВ-то му.

— Благодаря — промърморих.

— И успех — добави той, докато се обръщах да тръгна.

— Ще се справя.

Най-малкото мислих, че ще го направя. Но докато тръгвах след Ники, се притеснявах дали наистина знаех какво, по дяволите, правех.