Бранди Толър
Опората (35)

Глава тридесет и четвърта
Ники

След като си излях всичко върху Паркър, се върнах в къщата и изядох цял тон Орео. Бях така адски гневна, че заспах със сълзи на очите. Понякога мразех това, че съм жена. Когато часове по-късно се събудих, отидох в конюшнята и хленчих патетично на Еди, докато тя наливаше вода във всяка клетка.

— Държи се като идиот — промърморих аз.

— Може би трябваше да подходи по различен начин, но мога да разбера, защо е разстроен.

Устата ми увисна. Не се ли предполага, че трябва да е съгласна с мен? Ние сме най-добри приятелки. Не беше ли така по правилата? Не трябва да си несъгласен с най-добрата си приятелка. Тя изсумтя, когато видя изражението ми.

— Ники, знаеш, че може да видиш и неговата гледна точка.

— Просто се опитах да направя нещо хубаво за него. Искам да кажа, той напуска шибаната си работа заради мен… — Поклатих глава. — Исках да направя преходния период по-лесен. Да отнема малко от напрежението му.

— Знам това — призна тя. — Мисля, че когато той се успокои, ще осъзнае, че въпреки че чувствата му са важни, е можел да ги изрази с много по-спокоен маниер.

Тя затвори вратата на клетката, премести се на следващата, а аз я следвах.

— Мисля, че това е знак — въздъхнах аз.

— О, отново се започва. Знак за какво?

— Че това е обречено на неуспех. Искам да кажа, ние едва прекарахме малко време заедно и вече имаме този огромен спор.

— Мисля, че ти си просто класическа Ники и търсиш изход да сложиш край — каза грубо тя.

Леко се зашеметих от грубата й откровеност.

— Защо не ми кажеш какво наистина мислиш? — отговорих саркастично аз, скръстих ръце и се нацупих.

— Ники — въздъхна Еди, и можех да чуя умората й. Мразех това, че дори най-добрата ми приятелка се вбесяваше от въпросите ми. — Не можеш да подвиеш опашка и да бягаш всеки път, когато не си съгласна за нещо. Дължиш го на себе си и на детето си, да опиташ с всички сили да издържиш до края.

— И това направих, когато се съгласих да направя това с него. Той ми каза да намеря място и аз го направих.

— Мисля, че ти знаеш, дълбоко в себе си, че взимайки парите на баща си, ще го вбесиш. Ти наръга спяща мечка и се слисваш, когато тя се събужда с рев.

— Боже, Еди. Караш ме да се чувствам като гаднярка.

Докато издишаше дълго кафявите й очи срещнаха моите.

— Погледни ме в очите и ми кажи, че не си знаели, че той може евентуално да се разстрои заради това, че си взела тези пари.

— Това е доверителен фонд от дядо ми! — извиках в защита.

— И се случи така, че баща ти ти го посочи след като те отряза. Баща ти се опитва да покаже нещо на Паркър… той се опитва да покаже, че ти винаги се връщаш за парите.

Знаех, че е права. Наистина не бях помислила наистина по този начин в онзи момент, но се оказва, но разбирам как сега Паркър вижда нещата. Но част от мен вярваше, че и за двама ни би било много по-лесно, ако разберем, че това няма да се получи още в началото. Сега бях толкова разочарована от всичко.

— Уф! Толкова съм ядосана! Просто искам да ударя нещо.

Еди се развесели, а широка усмивка цъфна на лицето й:

— Мисля, че можем да намерим начин да ти помогнем да освободиш малко от това напрежение.