Бранди Толър
Опората (32)

Глава тридесет и първа
Паркър

Интервюто мина добре. Дяволски добре. Но заплащането беше доста далеч от това, което бих имал, ако премина през Бар в Ню Йорк, и остана в настоящата си фирма. Разбира се, трябваше да притегля и това, че разходите бяха доста по-ниски, отколкото в Ню Йорк. Казаха ми, че ще се свържат с мен. Сега чаках.

Свихме по алеята към дома на родителите ми и можех да усетя как нервността на Ники извираше от нея. Родителите ми живееха в скромен дом, нищо специално. Баща ми не си падаше озеленител, затова тревата винаги беше ниско подстригана и с плевели. Паркирах колата, изключих двигателя и се обърнах да погледна Ники, слагайки ръцете си от двете страни на лицето й.

Навеждайки се напред, положих чело срещу нейното и вдишах.

— Скъпа, не се нервирай. Те ще се влюбят в теб. — Исках да я успокоя. Исках да се почувства, сякаш моето семейство е нейно. По целия път за насам се опитах да й разкажа за родителите ми, спомени от детството ми, и т.н., тя слушаше и се смееше, когато историите го изискваха, но може би това бе нещо, което тя трябваше сама да види с очите си.

— Аз просто… искам да ме харесат. Знам, че те имат значение за теб.

Усмихнах се леко, отдръпнах се назад и отдръпнах един кичур от лицето й.

— Те ще се влюбят в теб.

Тя пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. Усмихвайки ми се, тя кимна и отвори вратата си. Да, това бе моето момиче. Поведох я вътре в къщата, ръка за ръка и миризмата на печено пиле веднага ме удари. Майка ми беше най-добрата готвачка на Юга, в това нямаше съмнение.

— По дяволите, нещо мирише хубаво — прошепна ми Ники.

— Изчакай да го вкусиш — прошепнах й в отговор.

— Паркър! — извика мама, докато завихме да влезем в кухнята.

Тя буквално полетя към мен и обви ръце около врата ми. Повдигнах я и я завъртях. Ухаеше като на някаква смес от най-добрите храни на планетата.

— Здрасти, мамо. — Засмях се, докато я пусках отново на краката й, и целунах бузата й. — Изглеждаш страхотно.

Майка ми се усмихна свенливо, докато оправяше косата си. Тя не беше кралица на красотата, но беше хубава. Имаше правилна преценка за себе си. Беше естествена и земна. Бе облякла обичайните си дънки с риза, а около кръста й бе завързана престилка.

— А ти трябва да си Ники — тя почти изпя името, когато се фокусира върху Ники, която стоеше в мое ляво.

— Аз съм. — Ники се усмихна и аз почти се засмях, но се спрях. Знаех, че колкото и уверена да изглеждаше Ники, имаше време, когато беше адски изнервена и несигурна. Но тя винаги успяваше да го скрие зад една уверена — не се страхувам от нищо — фасада. Точно сега обаче, докато майка ми я привличаше в прегръдка, на която Ники отговори непохватно, тя изглеждаше адски нервна.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Хейс — каза Ники учтиво, докато майка ми я освобождаваше от смъртната си прегръдка.

— На мен същ. Боже, Паркър, тя е красавица.

Майка ми въздъхна щастливо, докато местеше поглед от Ники към мен, сравнявайки с това, което й бях казал преди два дни по телефона.

— Отвътре и отвън, мамо — съгласих се аз.

Ники ми хвърли един поглед, който гласеше: Боже, ти си задник, защото си толкова страхотен.

— Благодаря — кимна веднъж Ники. — Имате уютен дом.

Майка ми се засмя.

— Е, не е голям, но е дом.

Преди някой да каже нещо друго, бях грабнат от силни, груби ръце зад мен и повдигнат от земята.

— Как е моето момче?

Дълбокият глас на баща ми бе развеселен, докато ме разклащаше. Когато ме пусна отново на краката ми, се завъртя и го прегърнах.

— Справям се добре, татко. Радвам се да те видя. — Когато се отдръпнахме един от друг, той ме стисна силно за рамото. — Татко… това е Ники.

Татко погледна към Ники, веждите му се повдигнаха, преди да погледне отново към мен, а очите му казваха едно нещо: „Браво, момчето ми“. Исках да се засмея, но само кимнах и той погледна отново към Ники.

— Приятно ми е да се запознаем. Ники, нали? Казвам се Алън.

Баща ми се усмихна, докато протягаше ръка, за да се здрависа с нея.

— Това е съкратено от Никол, но всички ме наричат Ники — отговори тя.

— Аз съм единственият, на когото е позволено да я нарича Никол — подхвърлих аз. Бузите на Ники се обагриха в розово, а очите й се разшириха, когато погледна към мен.

— Тогава Ники — засмя се татко.

— Приятно ми е да се запознаем, сър.

— Вие, деца, седнете. Вечерята е готова — каза мама, а баща ми я последва в кухнята.

— Когато си тръгнем оттук, ще те убия бавно и безмилостно — прошепна Ники, докато вървяхме към кухнята.

— О, скъпа. Обичам, когато ми говориш мръснишки.

Тя ме ръгна отстрани със силен удар и аз изпъшках, докато тя се отдалечи далеч от мен в кухнята. По дяволите, бях луд по тази жена.