Бранди Толър
Опората (3)

Глава втора
Паркър

— Точно така! — извика Кариса, докато се забивах в нея. Обикновено, когато жените ставаха шумни, докато ги чуках, това щеше да ме възбуди, но… оф, не и тази нощ. Кариса беше добра в леглото, но с това се изчерпваше интересът ми към нея. А интересът ми отслабваше. Знам, бях задник, мислейки по този начин, но това бе истината.

След няколко минути, докарвайки я до края, най-накрая успях да свърша и се измъкнах бързо, отправяйки се към банята, за да се освободя от презерватива. Когато се върнах, тя вече се беше завила в покривката и ми се усмихваше сънливо. Предполагам, че ще прекара нощта тук.

— Беше невероятно — измърка тя, докато се взирах надолу към нея, чудейки се дали, ако я помоля да си тръгне, нямаше да ме удари в топките. Вероятно бе по-добре да не опитвам. — Ела да ме прегърнеш — изхленчи тя.

Кожата ми буквално настръхна от мисълта за това. Аз не бях от тези, които прегръщат — особено, когато не съм свързан с момичето. Но неохотно се промъкнах в леглото до нея и скрих отчуждението си, докато тя се уви около мен, плъзна влажното си бедро над крака ми и сложи главата си върху гърдите ми. Не мина много време преди да чуя, че дишането й се забавя, и знаех, че е заспала. Мразех нощното време. То беше най-самотната част от деня ми. Дори и с тази жена, която лежи до мен, аз бях самотен. С новата работа във видна адвокатска кантора в Манхатън, скъсвайки си задника от работа дълги часове през деня, за да мога да направя някакъв напредък. През деня мога да се скрия в работата си и в забързания живот, който живея, но през нощта съм сам с мислите си; съзнание, което не иска да престане непрекъснато да се ебава с почивката ми. Никога не спя, не и добре. Така беше, откакто бях дете.

Мамка му. Стигнах до тук благодарение на собствените си усилия. Приятелите и семейството ми бяха далеч и беше неприятно. Жените вършеха чудесна работа да запълват празнината. Утеха.

Мислих, че преместването ми в Ню Йорк ще бъде епично, но нещата не потръгнаха, така както мислих, че ще стане. Започваме с това, че най-добрият ми приятел, Джон, трябваше да живее тук с мен. Но той се влюби и остана в родния ни щат, Северна Каролина, приемайки някаква незначителна позиция в адвокатска кантора в Холи Спрингс, за да бъде близо до годеницата си, Еди. Не ме разбирайте погрешно, щастлив съм за него. Тя е прекрасно момиче и т.н., но ми беше гадно, че не разкъсвахме Ню Йорк заедно. През юли взехме Бар в щата Северна Каролина. През това време го видяхме като брилянтен резервен план, в случай че не успеехме в Ню Йорк. Бар в щата Ню Йорк нямаше да бъде направен преди февруари, но предполагам, че щях да се явя сам. Дотогава щях да си скъсвам задника, впечатлявайки моя наблюдаващ, с надеждата, че моето временно назначение щеше да се превърне в постоянно.

Кариса промълви нещо в съня си и се сгърчи достатъчно, за да мога да я изместя от себе си. Ставайки от леглото, обух боксерите си и отидох във всекидневната, наливайки си скоч. Мразех този боклук, но това беше апартаментът на чичо ми и той го държеше зареден, въпреки че той почти никакво време не прекарваше тук, затова го изпих. Когато Джон не се премести в Ню Йорк, чичо ме помоли да остана тук и да наглеждам мястото, след като той почти не идваше в града. Плащах му наем и може да се каже, че имах това място само за себе си. Взех телефона си, влязох във фейсбук и видях снимката на Еди и най-добрата й приятелка Ники да чукат бирите си, докато Ники отвратено посочваше пръста на Еди с пръстена.

След две седмици трябваше да отида в Холи Спрингс за годежното парти на Джон и Еди. Бях щастлив за приятеля ми и развълнуван да го видя, но не можех да отрека, че бях нетърпелив да видя Ники. Уикендът, който споделихме преди два месеца, беше прогорен в съзнанието ми. Южняшката принцеса беше доста изненадваща. В повечето случаи беше като дама, но не толкова в други. Проклинаше като моряк, пиеше като мъж и изглеждаше като кралица на красотата. Бях загубен от момента, в който я видях, когато тя пристигна на летището с Джон и Еди за тяхното посещение за уикенда. В края на първата нощ бях готов да дам левия си тестис, за да я имам.

Когато спахме заедно, бях шокиран, въодушевен и ядосан. Тя беше девствена. Какво, по дяволите? Как може да не ми каже, преди това да се случи? И как това беше изобщо възможно? Не знаех, че все още има девственици. Също така бях груб. Не това беше начинът, по който трябваше да бъде първият път на едно момиче. Ако вече не я желаех достатъчно силно, знанието, че бях първият мъж, който я взима, само щеше да засили тези чувства. Имаше нещо в нея, което ме караше да искам да я притежавам. Не беше нейната невинност, защото по нищо не можех да предположа, че беше все още девствена. Тя просто изглеждаше толкова… недостижима. Вероятно нейната увереност беше това, което намирах най-привлекателно. Жените разбираха, че работя в елитна адвокатска фирма и сами долитаха при мен. По дяволите, Кариса ме заби за първи път само час, след като се срещнахме. И въпреки че Ники прави секс с мен, след като беше с мен само за почивните дни, тя не поиска нищо повече. Тя ме използва… така или иначе такова беше усещането. През последните два месеца се опитвах да поддържам връзка с нея чрез фейсбук и съобщения. Също така се обадих, но тя никога не отговори. Тя каза, че сме приятели. И това беше всичко, защото в съзнанието й връзките от разстояние никога не сработваха.

Надявах се, че когато я видя на партито на Джон и Еди, може би щях да я убедя да ми отдели времето си поне за ден. Нещо ми подсказваше, че Ники Рийз щеше да направи нещата трудни за мен. И трябваше да призная, че това адски ме възбуждаше.

Нещо силно ме ритна по пищяла и ме събуди. Очите ми станаха кривогледи, докато се опитвах да откъсна поглед от блясъка светлина, която нахлуваше откъм кухнята във всекидневната. По дяволите. Заспал съм на дивана. Раздвижих език вътре в сухата ми уста, напълно съжалявайки за скоча, който изпих снощи.

— Паркър — каза строго един глас и очите ми отлепиха малко по-широко, докато поглеждах нагоре и видях чичо си, Грегъри Пол — накратко чичо Пол — се взираше в мен, а изражението му беше твърдо. — Трябва да изпратиш гостенката си.

Когато се обърна настрани, видях Кариса да стои на около петнадесет крачки, гримът й беше размазан по бузите й, а роклята й бе смачкана и раздърпана. Мамка му. Изправих се бавно, отне ми около минута, за да се задържа, преди да тръгна към нея и да я поведа към вратата. Чичо Пол остана във всекидневната, скръстил ръцете си, и ни наблюдаваше. Бях само по боксерите си, което направи всичко това още по-неудобно с чичо ми, който стоеше там.

— Опитах се да си тръгна, без да те събуждам — прошепна Кариса. — Той настоя първо да те събудим.

Разбира се, че ще го направи. Пол беше такъв.

— Всичко е наред — казах й аз, докато отварях вратата. — Имаш ли нужда от пари за таксито?

— Не — каза тя, а веждите й се намръщиха. Предположих, че искаше да й кажа, че ще й се обадя. Че ще се видим отново. Да, това нямаше да се случи.

— Благодаря ти за снощи — прошепнах аз и целунах челото й. — Трябва да влизам, за да се справя със ситуацията. — Посочих с брадичка към чичо си.

— О, да. Разбира се — съгласи се тя и отстъпи. — Предполагам… Да ти се обадя по-късно?

Прокарах ръка през косата си, мразейки колко неудобно беше всичко това. Бяхме спали заедно три пъти и никога не й се бях обаждал. Просто винаги се оказваше, че е в бара, в който ходех след работа, и след това свършвахме в апартамента ми. Мисля, че трябва да прекъсна това, защото очевидно тя си мислеше, че се превръщахме в нещо… повече. В момента нямах подобни намерения.

— Чао, Кариса — най-накрая се насилих да кажа аз с извинителна усмивка. Тя чу съобщението ми високо и ясно: „Това приключи“. Поклащайки глава, тя се обърна и тръгна към асансьора, докато затварях вратата.

Вървейки към кухнята, грабнах портокалов сок от хладилника и отпих направо от кутията. Беше мой; никой друг не го пиеше, затова не мисля, че има някакво значение.

Пол свали сакото си и го преметна през облегалката на дивана, преди да тръгне към бара за закуска и да застане пред него с ръце в джобовете.

— Чувал ли си за чаша?

Сложих картонената кутия долу и избърсах устата си с опакото на ръката.

— Искаш ли малко?

Той изсумтя.

— Бих се зарадвал малко на слюнката ти.

— Вкусно е — пошегувах се аз. — Кога си дойде?

Придвижвайки се към плота, той преплете пръстите си и ги положи върху тъмния гранит.

— Тази сутрин в един. Трябваше да свърша някои неща в офиса.

Пол работеше като свързващо звено между офиса на адвокатска фирма в Ню Йорк с международни офиси. Рядко си беше у дома или в офиса, но дори и когато беше, изглеждаше така, сякаш никога не се спираше и отпускаше. Неговата репутация на добросъвестен служител и дългогодишни контакти с Шустър&Бехман, направиха възможни да получа тази убийствена работа.

Между нас се спусна момент на тежка тишина и когато погледът му се премести от ръцете му, сгънати на плота, към мен, знаех, че имаше нещо, което той смяташе за „изключително важно“ да каже.

— Не е лесно да си млад мъж в твоето положение. Ти си умен с блестящо бъдеще пред себе си.

— И съм глупав — добавих аз. Това ми спечели само половинчата самодоволна усмивка от него.

— Но…

Изстенах, извъртайки очи, защото знаех какво предстои.

— Ще прецакаш бъдещето си, ако не внимаваш. Жени като тази… — той посочи вратата, което показа, че ставаше дума за Кариса, — не обичат нищо повече от това да заковат мъж, който ще се превърне в адвокат в Ню Йорк. И какъв по-добър начин от това да направят бебе?

— Винаги съм предпазен, Пол — казах аз, защитавайки се.

— Презервативите не са сто процента безопасни, Паркър — твърдо заяви той и прокара разперена длан надолу по лицето си. — Искаш ли да свършиш като родителите си?

Стиснах устните си заедно, за да не му кажа нещо остро. Баща ми, по-младият брат на Пол, спал с майка ми лятото, преди последната година в колежа. Било му предначертано да стане известен архитект, но когато майка ми забременяла с мен, той се отказал. Това бързо било последвано от оттеглянето на всяка подкрепа за него от родителите му, защото той спал с местната „кокона“, както наричали майка ми. След това той никога не се върнал в колежа. Две години след мен се родила сестра ми. Родителите ми дори не се били оженили, а го направили години по-късно. Това било доста скандално сред елита на града.

— Родителите ми се справят доста добре — посочих аз, тонът ми не успя да скрие нищо от презрението ми към коментара му.

— Да. — Пол кимна в потвърждение. — Живеят в една дупка и дори не можаха да изпратят децата си в колеж.

Последното беше вярно. Домът ни съвсем не беше дупка. Може би бе по стандартите на Пол. Беше малко ранчо с три спални. Скромно, но с достатъчно стаи за семейството ни. Другият брат на баща ми, чичо Уинстън, все още тренираше коне извън и вътре в страната, близо до родителите ми, в покрайнините на родния ми град Найтдейл. За съжаление, коментарът на Пол за колежа беше точен. Ако не беше намесата от негова страна и от Уинстън, нито аз, нито малката ми сестра, щяхме да сме в състояние да вземем дипломи, без да вземем огромни студентски заеми. Родителите отрязали баща ми, но не и техните внуци-копелета. Мразех, че взех парите им след начина, по който се отнасяха към него, но баща ми настоя. Той искаше да имаме образование, независимо на каква цена… дори гордостта му.

— Внимателен съм, Пол. Сега, може ли да спрем да говорим за това?

Той поклати главата си.

— Недей преебава бъдещето си заради свалка за една вечер, Паркър. По-умен си от това.

Знаех, че говореше с истинска загриженост, но част от мен се зачуди дали не бяха истинските му чувства към майка ми.

След това той ме остави да стоя в кухнята по бельото си. Да не би току-що не проведе с мен разговор за безопасен секс? Боже. Това бе толкова неудобно.