Бранди Толър
Опората (28)

Глава двадесет и седма
Паркър

Изминаха две седмици, откакто оставих Ники в Холи Спрингс. Дори нямах възможност да се огледам за работа там, защото на работа беше толкова дяволски напрегнато. Отсъствието ми не ми бе направило услуга и затова откакто се прибрах, трябваше да се подмазвам. Вечерта, когато се прибрах, видях имейл от Пол, който ми напомняше, че приближаваше Бар за Ню Йорк, който щеше да се проведе през последните вторник и сряда на февруари. Имаше месеци до тогава, но крайният срок за документите бе до няколко седмици. Но това нямаше значение. Щях да се преместя в Северна Каролина… надявам се скоро, а аз вече бях преминал Бар на щата. Отговорих на писмото му, като му давах да се разбере, че трябваше да говоря с него за нещо важно. Получих автоматичен отговор, който гласеше, че е недостъпен през следващите няколко дни. И все още не получавах отговор от него.

Работих до късните часове и едвам имах време и минута да дишам, но с Ники успявахме да си изпращаме съобщения през повечето дни и да говорим по телефона поне по веднъж на ден. Не беше идеално, когато се опитвах да я придумам да има връзка с мен.

Бих казал, че това започваше да й натежава. Съобщението й от изминалата сряда доста добре показваше, че се чувстваше изоставена.

И този уикенд ли не може да се прибереш?

Съжалявам, красавице. Засипан съм с работа.

Имаше дълго мълчание и си я представих как седеше там, взираше се в телефона, мислейки си колко права е била, че това няма да се получи.

Най-накрая, след като повече не можех да чакам, отново й писах.

Липсваш ми. Липсват ми тези твои великолепни очи, твоята мръсна малка уста и ми липсва колко отпочинал ме караш да се чувствам. Едвам съм спал, откакто се прибрах.

Нищо за около пет минути и след това:

И ти ми липсваш. На нас ни липсваш.

Затворих очите си и въздъхнах. Ситуацията беше гадна. Трябваше да бъда с нея, но бях заседнал тук. Писах й обратно, пожелавайки й лек сън, след това влязох в интернет и започнах да търся работа близо до Холи Спрингс.

* * *

Най-накрая се върнах в Северна Каролина и по някакъв начин успях да си издействам три почивни дни. Със зачервени очи се приземих в международното летище Райли-Дърам малко след два часа сутринта. Джон се съгласи да ме вземе. Не исках Ники да шофира толкова късно. Тя точно премина първия триместър, но все още беше изморена.

Очите ми бяха сухи, докато се возех по ескалатора надолу, мечтаейки си за чаша кафе, за която ще накарам Джон да спре. Но кафето бързо беше забравено, когато зърнах Ники да ме чака долу, държейки знак, който гласеше: Тати.

Усмивката, която се появи на лицето ми, бе почти болезнена. Дългата й руса коса беше спусната, прехвърлена през рамото й и бе облечена в черен шлифер, черни чорапогащи и токчета. Защо беше така облечена?

Когато стъпих на долния етаж, пуснах багажа си и изтичах при нея, вдигайки я и прегръщайки я силно. Тя се смееше и пискаше, докато я завъртях, преди да я сложа отново на краката й и да прокарам ръце през косата й, придърпвайки я така, че главата й да се наклони назад, а очите й да се впият в моите.

— Казах ти да не шофираш. Би трябвало да спиш.

Тя ми се усмихна почти замечтано.

— Не можех да чакам и минута повече, за да те видя.

Преглътнах тежко, щастието при думите й почти ме задуши.

— По дяволите, красива си — изръмжах аз, преди да я целуна силно. Ръцете й се стегнаха силно около врата ми, докато целувката й не ме предизвика. Тя ме искаше също толкова силно, както и аз. Най-накрая тя се отдръпна и с въздишка каза:

— В колата. Сега.

Забързано вървяхме към колата, държахме се за ръце и споглеждайки се с разбиращ поглед, докато се движехме. Умората ми бе изчезнала, претопена в желанието и възбудата, които бушуваха в мен. Тази жена ме съживяваше и едновременно успокояваше. Стигнахме до колата и спряхме пред огромен джип, Форд Експедишън.

— Чия е тази кола? — попитах аз, докато се оглеждах наоколо за нейното Ауди.

Ники застана отзад с ключовете и каза:

— Ще обясня по-късно. Точно сега те желая. — Когато прибирах багажа си, забелязах, че третият ред седалки е свален. — Влизай — нареди тя, докато се качваше и леко ме подръпна за ризата. Усмихвайки се, се качих и затворих багажника. Тя вече махаше колана на шлифера. Светлините на паркинга отгоре бяха приглушени, но достатъчни, за да видя перфектното й тяло, облечено в дантелено бельо, с черен жартиерен колан и чорапи.

Майната ми.

Пенисът ми за секунда стана твърд като скала.

Когато шлиферът й бе свален и хвърлен встрани, тя запълзя към мен, погледът й бе впит в мен, а устната й бе уловена между зъбите й.

— Липсваше ми — измърка тя, докато прокарваше едната си ръка нагоре по крака ми. Завъртайки се, я хванах и положих по гръб. Тя се закиска, дългата й коса се разпръсна, а пред мен бе изложена меката й гладка кожа и невероятната й усмивка. Бельото, с което беше облечена, бе от едно парче и изглеждаше шибано невероятно върху нея.

— Откопчай панталона си — каза тя, а ръката й се спусна между бедрата и започна да се гали.

— Свали това. Искам да виждам перфектните ти гърди.

Тя свали дантелените чашки и ги сложи под издутината на гърдите й, като ги побутна нагоре.

— Съжалявам — казах аз, докато откопчавах колана си и свалях панталона си, освобождавайки пулсиращия ми член. — Искам да имам свое време, което да ти отделя, но имам нужда да бъда в теб веднага.

— Моля те — умоляваше ме тя. — Имам нужда да те почувствам.

Тя отмести плата между краката си, който разкри гладката розова плът.

— Дяволски съм влажна — изстена тя.

Наместих главата на пениса си до входа й и поведох тялото си в нейното, целувайки я нежно.

— Аз съм твой, Ники Рийз. Ти ме притежаваш.

След това се плъзнах в нея и двамата изстенахме. Движих се навътре и навън, за момент бавно, но нуждата ми от нея бе прекалено силна и тласъците ми се ускориха. Ръцете й се плъзнаха изпод ризата ми, ноктите й се забиха в плътта ми, докато се движих в нея. Усетих момента, в който свърши. Главата й се изви назад, а устата й се отвори, докато викаше. И когато оргазмът й започна да отшумява, моят избухна и я изпълни, докато аз изстенах дълго и силно.

Останахме така за дълго време, а пенисът ми все още пулсираше в нея, докато се опитвахме да възстановим дишането си. Прозорците бяха замъглени, а ние покрити с пот, но не мърдахме. Тя прокара пръсти през влажната ми коса и се усмихна сънливо, но доволно, докато се взираше в мен.

— Толкова се радвам, че си у дома, господин Хейс.

И по дяволите, това наистина беше започнало да го усещам като дом.