Бранди Толър
Опората (21)

Глава двадесета
Ники

Има няколко пъти в живота ми, когато можех да призная честно, че съм била уплашена до смърт, но да кажа на баща ми, че съм бременна, беше вторият, който всъщност идва след онзи момент, в който всъщност открих, че съм бременна.

Паркър караше моето Ауди ми в града, докато аз се опитвах да не хипервентилирам в седалката на пасажера. Свободната му ръка почиваше на бедрото ми и от време на време го стискаше; предположих, че това беше начинът му да ми вдъхне увереност. Поглеждайки към него забелязах, че той изобщо не изглеждаше нервен.

Щом стигнахме ресторанта, бързо се настанихме и Паркър попита сервитьора дали може да ми донесе джинджифилова напитка и малко солени бисквити. Нещо толкова малко, но така намислено, че просто исках да го разцелувам заради това. Имах нужда от време, за да обмисля по-ранния ни разговор. Той искаше да опитаме да имаме връзка и аз не бях сигурна как да се почувствам от това. Не исках мъж да бъде с мен, само защото носех детето му. Но всички тези мисли трябваше да отидат на заден план, докато премина през този обяд с баща ми.

Стомахът ми се присви; не бях сигурна дали от сутрешното гадене или от тревога, но независимо от какво, бисквитите, които Паркър ми поръча, помогнаха малко.

След като хапнах две бисквити, Паркър взе ръката ми в своята топла и погледът му срещна моя:

— Тук съм с теб, Ники. Независимо какво ще каже баща ти, независимо какво ще се случи, аз съм твоята опора. Аз ще те задържа изправена.

Кимнах няколко пъти и стиснах ръката му. Думите му означаваха за мен много повече, отколкото някога щеше да разбере. Опитах се да се насладя на комфорта, който ми предлагаше Паркър, но въздухът внезапно се промени и се напрегнах. Можех да усетя баща ми, докато влизаше в ресторанта. Престън Рийз притежаваше конгломерат за обработка на пластмаси. Притежаваше няколко компании, които бяха специализирани в производството на пластмасови продукти от кутии за храна до части за военните, използвани за съхранение и оръжия. Нетната стойност на активите на баща ми можеше да причини слабост в краката на някои хора. Дори и аз не знаех стойността, но знаех, че той разглеждаше парите като власт.

Докато приближаваше масата, той се забави, очите му огледаха Паркър, докато не попаднаха там, където ръката му и моята бяха съединени, и почиваха върху масата. Бързо се изправих и Паркър ме последва, заобикаляйки масата. Сложила най-добрата си усмивка, казах:

— Татко. Радвам се да те видя.

Целунах го по бузата, нашето обичайно, студено приветствие, и отстъпих назад, за да позволя на Паркър да се приближи до нас.

— Това е Паркър Хейс. Той е моят…

По дяволите. Какъв ми е той? Приятелче за секс нямаше да свърши работа. Бащата на бебето ми може би също не беше най-доброто представяне.

— Приятел — отговори заради мен Паркър. Това ли бяхме сега? Нашият по-ранен разговор вече беше сложил наименование като приятел и приятелка в съзнанието му? Нямах време да се изгубя в паниката си, защото винаги учтивият Паркър Хейс се протегна за ръката на баща ми, за да се здрависат.

— Приятно ми да се запознаем, господин Рийз. Чувал съм много за Вас.

Баща ми ме сряза с поглед, който значеше Кой е този глупак? Но протегна ръката си и пое тази на Паркър.

— Иска ми са можех да кажа същото и за теб, синко. — Баща ми, задник от А класата, както обикновено.

Паркър пусна ръката му и бързо обви ръката си около кръста ми, притискайки ме към себе си.

— Е, хубаво е, че най-накрая се запознахме.

Всички заехме местата си; Паркър издърпа стола за мен, преди да заеме своя. Баща ми поръча скоч и Паркър поръча същото. В този момент буквално бих дала левия си яйчник, за да изпия нещо. Силно уиски можеше наистина да отпусне нервите ми.

— Е — започна баща ми. — За това ли поиска да се срещнем? За да мога да се запозная с твоя… — той премигна няколко пъти, сякаш мисълта го забавляваше — … приятел?