Бранди Толър
Опората (17)

Глава шестнадесета
Ники

Вървях по коридора, сякаш подът беше направен от яйчени черупки, държейки токчетата си в ръка. Не успях да намеря сутиена си в тъмното и знаех, че бикините ми са скъсани, затова дори не си загубих времето да ги търся сляпо. Еди щеше да е възхитена да ги намери, когато почистваше стаята, след като Паркър си тръгне. Нямах търпение за този разговор. Бързо и тихо успях да облека роклята си и да вдигна ципа в по-голямата му част, без да събудя Паркър. Не исках да събудя никого. Точно стигнах до вратата към кухнята, когато чух:

— Пътят на срама?

Почти изскочих от кожата си.

— Джон, какво, по дяволите? — изсъсках аз. — Изкара ми акъла!

Чух няколко стъпки и след това бях заслепена, когато светнаха лампите в кухнята.

— Шибаняк — прошепнах под носа си. Трепнах и стиснах очите си.

— Сбогува ли се с него? — попита Джон, докато си сипваше чаша с вода. Беше облечен в памучно долнище на пижама, но без горнище. Беше привлекателен мъж, мускулест и с широки рамене, но точно сега, след като ме изплаши, и се опита да ме заслепи, той изглеждаше като изчадие на Сатаната.

— Просто се измъкна от него?

— Не — излъгах аз. — Казах довиждане. — За тази вечер имах резервен план. Знаех, че имаше шанс да се изплаша и да не кажа на Паркър за бебето. Затова, подготвена за най-лошото, аз му написах писмо. Минавайки покрай Джон, влязох в килера, за да взема чантата, която бях взела със себе си. Извадих плика, върнах се при Джон и се усмихнах.

— Би ли му дал това, моля те?

Очите на Джон се преместиха от мен към плика и след това отново към мен. Кимна отсечено, уверявайки ме, че ще предаде писмото на Паркър заради мен, постави чашата си на плота, докато се изправяше и поемаше плика.

— Благодаря.

Кимнах и се насочих към входната врата.

— Хей, Ник — каза Джон и аз се обърнах към него. Веждите му бяха смръщени, докато вървеше към мен. — Добре ли си?

— Да — засмях се аз. — Тази вечер почти не пих. — Още една лъжа. Не бях пила нищо.

— Нямам това предвид. Знам, че може би звучи странно, но ти си като сестра на Еди. И това те прави важна за мен. Надявам се, че знаеш, че и двамата сме тук, ако имаш нужда от нещо.

Пристъпвайки към него, го прегърнах и се усмихнах.

— Благодаря, Джон. — Наистина го оценявам.

Тогава, в опит да преглътна чувствата си, казах:

— Партито беше хубаво.

— Да… беше — съгласи се той.

— Направи удар — коментирах аз. — Холи Спрингс е щастлив, че те има.

Той изсумтя.

— Също и Еди — добавих аз. — Радвам се, че се върна за нея. Знам от какво се отказа, за да го направиш.

Погледът му се наведе към пода, преди да срещне отново моя.

— Не съжалявам, Ник. Нищо, което бих постигнал в живота си, не би струвало нещо без нея.

Целунах бузата му. Обичах този мъж заради начина, по който обичаше моята най-добра приятелка. Така с Джон бяхме свързани. Обичахме Еди Джеймс и щяхме да направим всичко, за да я видим щастлива.

— Ще се видим по-късно.

След това напуснах къщата на Еди и плаках по целия път до дома.