Бранди Толър
Опората (14)

Глава тринадесета
Паркър

След като се облякох, излязох на задната поляна, където беше разположена огромна палатка. Вътре имаше може би около двеста души, танцуващи, хапващи, или стояха на масите, и разговаряха. Те май наистина бяха поканили целия град. Улових фигурата на Джон на бара и се насочих натам.

— Бира? — попита той, когато ме забеляза.

— Да, благодаря. — Барманът, добре изглеждаща блондинка с издути гърди, ми донесе бирата и ми намигна, докато ми я подаваше. Погледнах към Джон и той поклати главата си, казвайки: „Да не си посмял“. Кимнах и се обърнах към тълпата. — Как върви?

— Ех… Ще довърша тази бира и ще се разходя.

Точно тогава, Еди и Ники влязоха под тентата. Еди погледна към Джон и почервеня. Когато погледнах към него, той също се усмихваше — като доволна котка. Внезапно висок, слаб мъж се появи и придърпа едновременно Ники и Еди в прегръдка.

— Кой е този?

— Джоуи. Работи тук във фермата. Той и Еди са свързани… почти като семейство. Той не ме харесва много.

— Защо?

— Защото чуках неговата почти сестра, преди всъщност да станем двойка.

— Аа, разбирам. Свръх покровителствен почти брат.

Скоро след като Джоуи освободи момичетата, друг мъж около моя размер и фигура, с тъмна коса, грабна Еди и я завъртя в ръцете си. Тя използва едната си ръка, за да задържи роклята си под задника, за да не се развее, а другата използва, за да се опита, да се освободи от мъжа.

— И кой е…

Преди да мога да довърша изречението си, Джон се отправи към тях, раменете му се изпънаха, а стиснатите му юмруци бяха от двете му страни. — О, мамка му.

Изпих бирата си, преди да напусна бара и да се втурна след него. Предположих, че не беше фен на този мъж.

— Свали я, по дяволите, долу, Дирк — изръмжа Джон.

Мъжът извъртя очите си, но внимателно сложи Еди на краката й. Еди веднага се втурна към Джон, повече, за да го успокои, отколкото нещо друго, ако се съди от начина, по който се бутна в него.

— Успокой се, Джон. Просто казвам „здрасти“ на момичето си — изсумтя мъжът.

Сега, след като се бях приближил, разпознах мъжа. Преди Джон да се върне в Холи Спрингс, Ники постна Еди, целуваща се с този мъж. Предположих, че Ники го направи, с цел да накара Джон да ревнува, след като бях изпратил покана за приятелство до нея във Фейсбук повече от месец, и тя прие поканата същия ден. Трябва да призная, че проработи. Джон полетя на обратно същата вечер и направи предложение.

— Тя не е твоето момиче — изръмжа Джон. — И можеш да кажеш здрасти, и без да докосваш годеницата ми.

Джон заобиколи Еди, пристъпвайки към Дирк.

— Костюмар — каза тихо Еди, а очите й се стрелнаха наоколо, за да види дали са привлекли вниманието на останалите гости.

— Не бъди глупак, пич — заваля леко Дирк. Очевидно вече беше изпил няколко питиета.

Джон направи крачка напред и слабият мъж, Джоуи, пристъпи между него и Дирк. Джоуи избута Джон, внимателно, докато говореше нещо в ухото му. Мускулите върху челюстта на Джон трепнаха, докато кимна веднъж и погледна към Еди.

— Скъпи, имам нужда от още едно питие. Ще дойдеш ли с мен да си взема едно? — попита Еди, докато стискаше ръката му зад него.

Джон си пое дълбоко дъх, но се обърна към Дирк.

— Тук си, защото си приятел с годеницата ми от много време. И аз уважавам това приятелство. Еди е специална за мен. И ако се опитваш нещо по отношение на нея… да се забъркваш с нея… ще си имаш работа с мен.

От начина, по който Джон го каза, останах с усещането, че има друго значение… или нещо повече.

И съдейки от начина, по който Дирк изсумтя, и погледна самодоволно Джон, Дирк също го знаеше. Не знаех какво намираше толкова смешно. Бях готов да сритам сам задника на този мъж. Но Джон само му се усмихна самодоволно, поглеждайки го с поглед, който казваше: „Пробвай ме, задник. Ще съжаляваш.“

— Дирк, ела да танцуваш с мен — намеси се Ники, докато хващаше ръката му и я дръпна.

Очите ми се стрелнаха към нея, докато тя привличаше вниманието му. Той й даде някаква мазна усмивка… може би се опитваше да бъде секси, но за мен изглеждаше като задник. Когато го заведе до дансинга, той обви ръце около нея и придвижи ръцете си точно над задника й. Стиснах юмруците си. Може би идеята на Джон, че трябва да се държа безразлично се обърна срещу мен. Дали тя не харесваше този идиот?

— Значи ти си приятел на Джон? — попита Джоуи.

— Трябва да съм аз — насилих се да отместя очите си от Ники. — Паркър Хейс, а ти си Джоуи, „на практика брат“.

Той показа изпълнена с бяло усмивка.

— Да, това съм аз. Бъд, дядо й, ме взе под крилото си преди много време и когато Еди се премести при него, станахме много близки. Тя ми е като сестра.

— Имаш подход с ядосани годеници. Какво каза на Джон, за да го успокоиш?

Джоуи отпи от бирата си и присви рамене. Можех да видя, че беше добродушен човек. Беше обул черни панталони и бяла риза. Дори и след костюмираните тук, щеше да изглежда много добре, ако не беше баскетболната шапка, която носеше наобратно, а кичур коса се подаваше през дупката. Но нещо ми подсказваше, че хората от този град нямаше да се замислят два пъти. Джоуи изглеждаше като от този тип хора, който всеки би харесал.

— Казах му, че има едно от двете най-хубави момичета тук, облечена в красива рокля, което никога нямаше да направи, работейки във ферма за коне, и стои зад него, очакваща вниманието му. Казах му, че това е тяхната вечер… и да не позволява на Дирк да я съсипе.

— От години съм приятел с Джон и никога не съм го виждал толкова разстроен.

Джоуи почти се усмихна, докато погледът му се премести към Джон и Еди на бара.

— Еди е съкровище. На Джон му отне около минута, за да го разбере… сега го знае.

Не можех да не се усмихна самодоволно, докато си припомнях как Джон ми сподели, че Джоуи имаше някои отрицателни чувства към него, заради това как са започнали нещата между него и Еди.

— Е, ти имаш дарба. Изглежда, че проработи — добавих аз и посочих с брадичка към тяхната посока.

— За сега. Дирк… той обича да дразни. Сигурен съм, че няма да мине много време, докато отново вбеси Джон.

— Този мъж се държи като глупак.

Джоуи присви рамене.

— Понякога. Мисля, че той просто осъзнава, че е бил приятел с Еди през целия си живот, и виждайки я с Джон, го обърква.

— Искаш да кажеш, че той я обича? — попитах аз. Сега определено исках да наритам задника на онзи.

— Е… — Джоуи се засмя. — Ако трябва да съм честен, мисля, че той обича и двете момичета.

— Две момичета?

— Еди и Ники. И двете са две много различни неща и мисля, че той е привлечен от тях по много различни причини.

Погледът ми се премести към дансинга, където Дирк се въртеше с Ники, и тя се смееше. Беше облякла тази сива рокля без презрамки и беше тясна в горната част на тялото й, но надолу беше с бухнала пола и се развяваше, докато тя се въртеше, показвайки фантастичните й крака. Дирк дръпна гърба й към себе си и притисна тялото си към нейното. Стиснах челюстта си и се борех с желанието да отида, и да я открадна от него.

— Е, Джоуи. Имам нужда от питие. Ще се присъединиш ли към мен?

Джоуи повдигна бирата си и я разклати.

— Звучи добре. Жаден съм.

Ако щях да оцелея тази вечер с Ники, трябваше да се напия.