Бранди Толър
Опората (11)

Глава десета
Паркър

Мамка му.

В края на краищата тя не бе чак такава принцеса. Загледан в нея, стояща на четири крака, задникът й издаден назад, подканяйки ме да се вмъкна в нея… мамка му. Аз бях този, който държи контрола в спалнята. Харесва ми да диктувам… Наслаждавам се, изглеждам спокоен. Но Ники прецака всичко това. Тя беше уверена и ме посрещна фронтално. Но дори и с увереността си, знаех, че беше нервна. И докато се взирах в нейния красив идеален задник, осъзнах, че наистина харесвах това момиче. Осъзнах, че исках да имам това с нея повече от веднъж, ако имах такава възможност. Може би чукайки я кучешката за първия ни път не бе най-мъдрият ми избор.

— Обърни се по гръб, Никол — наредих й аз.

Имах нужда да направя връзка с нея. Имах нужда тя да види, че въпреки че харесвах нещата в спалнята да бъдат по моя начин, аз я желаех… не само за чукане.

Тя се поколеба за миг, а след това внимателно се отпусна на пода и се обърна. Гърдите й бяха адски идеални. Те бяха големи, истински, кръгли и разположени високо на гърдите й. Тялото й бе тънко и пропорционално, а краката й… проклетите й крака бяха моят криптонит.

Докато се намествах над нея, тя преглътна тежко. Запитах се дали всичко това не беше някакъв театър. Дали тя се преструваше, че иска да направи това?

— Не трябва да правим това, ако не искаш — казах й аз. Бих й казал, че започнем ли веднъж това, няма връщане назад. И щях наистина да го мисля. Знаех, че щеше адски да е трудно да й позволя да се изправи и да се облече, особено след като я вкусих, но щях да го направя. Последното нещо, което исках, е тя да съжалява за това.

Тялото ми се задържа над нейното, главичката на пениса ми до входа й, очаквайки за съгласието. Тя беше влажна, готова за мен. Можех да усетя топлината й.

— Искам това — каза тя, докато повдигна леко бедрата си нагоре. — Моля те.

Навеждайки се надолу, поемайки теглото си с ръцете си от двете й страни, я целунах, когато се плъзнах в нея. Тялото й се напрегна и устата ми преглътна стона, който издаде. Самият аз изстенах, докато погледът ми се замъгли за миг. Тя беше толкова шибано стегната. Ноктите й се забиха в гърба ми, докато се сви около мен.

Раздвижих се отново още няколко пъти и тя изскимтя, перфектните й устни се раздалечиха леко, а очите й се затвориха. Когато я целунах отново, тя се надигна и посрещна устните ми с повече нетърпеливост, решителност и желание в очите си, и като че ли премахна задръжките, които бях забелязал преди. Устата й се притисна в моята, докато ръцете й ме притиснаха, умолявайки ме за още. Тласнах се по-бързо и тя измяучи, когато повдигнах краката й около раменете си, и се наведох напред, докато се движих навътре и навън, навлизайки колкото можех.

Забавих ритъма си, знаейки, че щях да свърша прекалено бързо, ако не го направех. Освен това, наблюдавайки я… чувствайки я, беше прекалено дяволски хубаво. Исках да продължи завинаги.

— Паркър — тя изстена и почувствах как се натрупва напрежение в началото на гръбнака ми. Бях близо. — Паркър — изплака отново тя и аз експлодирах, оргазмът ми се изстреля от мен, докато тя заскимтя. Пускайки краката й да паднат отстрани, се излегнах над нея и целунах леко врата и брадичката й. Когато срещнах погледа й, тя изглеждаше със замъглени очи. Мамка му. Плачеше ли?

— Нараних ли те? — попитах аз, чувствайки се по някакъв начин паникьосан.

Тя подсмъркна и се засмя леко. Какво, по дяволите, забавно казах?

— Не — отговори тя и се усмихна леко, а очите й все още бяха натежали от чувства. — Не си ме наранил.

Останах вътре в нея, докато леко я целунах. Ръцете й се плъзгаха нагоре и надолу по гърба ми, докато лежахме на пода.

— По-добре да махна този презерватив — казах й аз, когато седнах.

Когато се изправих, тя лежеше на пода, а перфектното й тяло беше голо и отворено.

Мамка му.

Въздъхвайки, се отправих към банята. Светвайки лампата, отидох до тоалетната, за да сваля презерватива, и да го изхвърля, но замръзнах. Имаше кръв върху презерватива. Свъсих объркано веждите си. Отидох до вратата и я открих все още да лежи върху пода. От там, където стоях, можех да видя това, което изглеждаше като малко кръв от вътрешната страна на бедрата й.

— Да не би да си в цикъл? — попитах тъпо.

Тя бързо седна и се изправи на краката си. Очите й се стрелкаха навсякъде, но не и към мен.

— Не — каза простичко тя.

— Сигурна ли си? — И отново бях като идиот. — Има кръв върху презерватива, а имаш малко и върху себе си. Всичко е наред, ако е така — добавих бързо. Определено не исках да я засрамвам. Предполагам, че някои мъже биха били отвратени от това, но определено не исках да се чукам с някое случайно момиче, докато е в този период, но Ники не беше случайно момиче. Знаех това.

— Не. Не съм в цикъл — каза тя и започна да оглежда пода. Лицето й беше яркочервено, докато повдигаше сутиена си. Бях я засрамил. Но защо…

И тогава мисълта ме удари.

Но няма… наистина ли? Не можеше да бъде.

Но какво друго обяснение можеше да има?

Току-що й бях отнел девствеността.

Мамка му.

Върнах се в банята и хвърлих презерватива. Почиствайки се бързо, прокарах ръка през косата си. Тя току-що загуби девствеността си върху пода на спалнята на чичо ми. Аз бях такъв тъп идиот. Но защо тя не ми каза?

Не знаех как да оправя нещата. Но трябваше да опитам. Когато се върнах, тя държеше скъсаните си бикини, поглеждайки ме с остър поглед, докато едната й вежда се изви.

— Съжалявам за това — засмях се аз.

— Не трябва — засмя се тя, докато се навеждаше надолу, за да събере дрехите си. Боже, задникът й беше определение за перфектен. Отгоре на всичко тя все още беше по токчета и почувствах как пенисът ми отново се втвърди.

— Защо не ми каза? — попитах аз.

Тя не спря, за да ме погледне, а продължи да обръща роклята си налице.

— Има ли значение?

Има ли значение? Тя сериозна ли е? Дали не си мисли, че съм някакъв задник, който нямаше да го интересува? Че нямаше да поискам да го направя специално за нея? Това ме ядоса.

— За мен, има — кипнах.

— Това не е твоя работа.

— Ти, сега, дяволски сериозна ли си? — попитах, спокойно, но остротата в гласа ми предаде колко адски мразех това, което току-що каза тя. — Защо, по дяволите, не ми каза? В момента се чувствам като задник.

Този път тя ме погледна.

— Защото не исках да се отдръпнеш.

Гневът ми леко намаля. Приближих се към нея и тя сложи роклята пред гърдите си, прикривайки себе си. Дръпвайки роклята от нея, аз я хвърлих настрани.

— Ако ми беше казала нямаше да се отдръпна. Един мъж може едновременно да бъде внимателен и груб, Никол.

Езикът й се стрелна и облиза устните й, докато аз я придърпвах към мен, и притиснах телата ни едно до друго. — Знам, че имаме само тази вечер, но ми позволи да ти го покажа. Позволи ми да ти покажа как вървенето по тънката линия между болката и удоволствието може да бъде дяволски изключително.

Тя се вгледа в мен, светналите й очи бяха изпълнени с любопитство, което граничеше с похот. Докато се навеждах надолу и целувах рамото й, тя прошепна:

— Добре.