Бранди Толър
Костюмарят (9)

Глава девета
Костюмар

Не бях взел нищо подходящо да облека, за да се мотая по баровете. Буквално, всичко, което имах беше работни дънки, тениски и костюми. Разбира се не бях планирал да се социализирам много, докато бях тук. Идеята беше да работя по цял ден и да уча цяла нощ, но Еди Джеймс се превърна в някой, около когото наистина се радвах да бъда. Отваряйки гардероба, реших да отида. По-добре е да изглеждате прекалено облечени, отколкото съблечени, облечен в сивия си костюм. Също така имах нужда да облека костюм, за да си припомня, че това място беше само временно. Независимо колко много се наслаждавах да опознавам Еди, това беше временна спирка. Щях да отида на по-голямо и по-добро място в края на август. Освен това, знаех, че Еди жива се изяждаше, за да ме види в костюм. Погледът й винаги ставаше бляскав, когато ме видеше в някой. Докато заставах на прага на кухнята, погледът ми попадна на Еди. Нейната дълга кафява коса беше пусната, спускаше се по раменете й. Беше облечена в черен потник с къса дънкова пола и черни каубойски ботуши с червени линии. Почти щях да си глътна езика. Фермерското момиче изглеждаше като нещо направо от Плейбой.

— Изглеждаш… добре — насилих се да кажа. Спокойно, Джон, наистина спокойно.

Устата й се изви и бузите й станаха леко розови. Тя наклони главата си и очите й се движиха нагоре — надолу по тялото ми. Бляскавият поглед след три… две… едно. Ето го. Тя се взираше за момент в мен, твърде дълго, преди да премигне няколко пъти.

— На бизнес среща ли отиваме?

Погледнах към костюма ми и знаех, че съм прекалено облечен.

— Наистина не съм взел много дрехи. — Прокарах ръка над вратовръзката си.

Тя направи стъпка към мен, едната й ръка се пресегна, но спря.

— Може ли?

Нямах идея какво ме пита, но кимнах, за да. Тя погледна нагоре към мен изпод миглите си и сърцето ми заби като барабан. Ръцете й паднаха на гърдите ми и тя ги прокара под сакото и го свали от раменете ми. След като го сложи на облегалката на един от столовете, тя се върна до мен и започна да разхлабва вратовръзката ми докато почти я освободи. Ухаеше така както всяка млада жена трябва: на красота, секс и сапун. Тя издърпа червената ми вратовръзка около врата ми, без да разваля възела й и след това бавно я сложи около врата си и я стегна малко.

— Това е като модно изразяване — подразних я аз. Истината е, че изглеждаше адски секси на нея, с нейния тесен черен потник и дънкова пола.

— Ще я запазя, докато си тръгнеш. Сега откопчай последните копчета, сега се връщам.

Направих това, което каза и тя, и когато се върна, тя побутна яката ми, а после нави ръкавите на ризата ми. Направи това бавно и усещането на пръстите й срещу кожата ми предизвика хиляди картини, които заринаха съзнанието ми… повечето от тях включваха нея гола.

Когато свърши, тя отстъпи и ме погледна одобрително.

— Много по-добре — каза тя.

— Готови ли сме? — протегнах ръце и направих бързо завъртане. — Преминах ли?

— Повече от това — тя се засмя и поклати главата си, сякаш се засрами от това, което каза. — Искам да кажа, че изглеждаш добре.

* * *

Малко повече от час по-късно, бяхме пристигнали в бара на Ърл. Беше пълен, но беше петък вечер и нямаше много какво друго да се прави в този град. Тази вечер зад бара беше млада брюнетка, която държеше очите си върху мен, но Еди изглежда не го забелязваше, или не я интересуваше. Защо да я е грижа?

— Може ли да ти донеса нещо друго? — попита тя, докато залегна върху плота, показвайки ми цепката на гърдите си.

— Мисля, че сме добре — отговорих и аз, докато взимах бирата, която тя точно сложи на бара.

— Еди, а за теб? — попита тя.

— Ще взема още една. — Еди задържа чашата си вдигната.

— Виж я ти, Еди Джеймс. — Брюнетката ми намигна. — По-добре внимавай, Еди, или ще загубиш репутацията си на добро момиче, която имаш.

— Благодаря за съвета, Джен — каза саркастично Еди, но се улови и се съвзе. — Между другото, пия Miller Lite.

Еди задържа чашата, за да може Джен да я види. Изсумтях при думите й и тя ме удари по пищяла с токчето си. Всъщност Еди каза на Джен да си го начука, но като видях каква усмивка имаше на лицето й, сякаш думите, които чу, бяха като мед, разбрах, че не го е схванала.

— Разбира се — каза Джен, изглеждайки леко озадачена, от отговора на Еди.

— Мяу — подразних я аз, когато Джен се отдалечи. — Къде са ноктите ти?

— Нямам представа за какво говориш — ухили се тя и ме сряза с поглед.

— Със сигурност не си — казах аз, преди да отпия от бирата. — Не сме ли леко пияни?

— Леко — призна тя. — Но обикновено не пия толкова. Сигурна съм, че ще бъда утрешната клюка на града.

— Защо толкова те е грижа дали ще те мислят за добро момиче, или не?

— За мъжете в града, аз съм като девствена принцеса. За жените, аз съм превзета моралистка.

— Кой, по дяволите, го интересува какво мислят?

— Аз не — отговори тя. — Просто не искам постоянно да ми го натякват.

— За това, което си струва, Еди Джеймс, мисля, че ти си наистина страхотна. — Повдигнах чашата си в тост на похвалата ми към нея. Тя погледна нагоре към мен изпод нейните дълги, черни мигли и страните й порозовяха. Телефонът ми извибрира, докато седях на бара и го извадих. Разбира се — беше Ейнсли. Беше ми изпратила снимка. Отворих съобщението и там беше тя в черни бикини в басейн. Под снимката беше написала: Липсва ми любимият.

— Това твоята приятелка ли е? — попита Еди. Не можеше да види снимката от там, където седеше, затова тя просто питаше. Въпреки че бяхме засегнали темата за нейния личен любовен живот, тя никога не беше попитала за моя. Предположих, че това беше нейният начин да се опита да постъпи непринудено за това.

— Не — отговорих честно. Ейнсли не беше моя приятелка. Малка част от мен чувстваше, че трябва да обясни, но не го направих. Не е като ние с Еди да сме заедно и т.н.

— Значи няма дама-адвокатка, която да те чака у дома? — попита тя и аз се засмях.

— Дама-адвокатка? Готино. И не. Нямам приятелка у дома. — Тя захапа устната си и очите ни се срещнаха. По дяволите, секси е. И прехапвайки устната си ме караше да подлудея. Тя отмести погледа си настрани и прочисти гърлото си.

— Тази вечер тук има някои хубави дами. — Еди промени темата на разговора. — Защо не поканиш някоя на танц?

— Не съм заинтересован да се срещам, с каквито да са момичета, особено след като си тръгвам след няколко месеца. — Еди отпи от бирата си, без да отговори, затова допълних: — Ами ти? Защо не вдигнеш нос от тези любовни романи и не се срещнеш с мъже? Или добрата и страхотна Еди Джеймс прекалено много се притеснява за това, което другите ще помислят? — Дразнех я, но тя се не усмихна, или засмя.

Тя извъртя очите си.

— Мислиш, че не мога ли? — Думите й не звучаха много като въпрос, а като предизвикателство.

— Да мисля, че можеш какво?

— Да се срещна с мъж? Мислиш, че всичко, което съм, е едно добро и благопристойно фермерско момиче? — При думите й сърцето ми заби силно в гърдите ми. Точно това си мислих, но никога нямаше да й го кажа. Особено след като знаех колко много го мразеше. Опитах се бързо да преброя колко много питиета сме изпили осъзнавайки, че отговорът й беше разпален. Пияна ли беше?

— Просто се шегувах с теб. Беше лоша шега. Мисля, че ти си добро момиче, Еди, но това не е лошо нещо — отговорих й честно, преди да отпия от бирата си, намирайки извинение да прекъсна напрегнатия момент. — Както казах, мисля, че ти си страхотна.

— Е, нека ти докажа, че грешиш, Костюмар. — С намигване, тя слезе от стола си и сърцето ми падна в стомаха. Бързо я сграбчих за ръката.

— Не е нужно да ми доказваш каквото и да е, Еди. — Изведнъж осъзнах колко отчаяно звучах. Последното нещо, което исках, е тя да направи нещо с мъж, защото чувства, че трябва да докаже нещо. Тя откъсна ръката си от хватката ми и ми се усмихна, преди да тръгне напред лъкатушейки. Обърнах се към Джен, която ни беше наблюдавала и попитах: — Колко бири изпи?

— Пет — отговори просто тя.

Какво, по дяволите? Тук сме били само от час и тя не бе вечеряла. Когато се обърнах, видях Еди да дърпа загубеняка Дирк към дансинга. Той се усмихваше самодоволно… знаеше, че е пила. Когато се качиха на дансинга, тя притисна тялото си в неговото и юмруците ми се свиха от двете ми страни. Защо ме интересуваше дали тя танцува с друг мъж? Защото я харесваш, идиот. Да, харесвах я, но не можех никога да бъда с нея. Тя беше от свят, с който не исках да имам нищо общо. Имах планове, бъдеще с обикновено фермерско момиче не можеше да бъде част от тях.

Ръцете й се обвиха около раменете му и тя се засмя. Исках да убия онзи мъж. Взирах се в нея, и ако по-късно тя ме попита защо, щях да й кажа, защото съм знаел колко е пила и съм искал да съм сигурен, че никой няма да се възползва от нея. Но това не беше единствената причина. Другата причина да го правя бе, че съм някакъв прецакан болен, на когото му харесваше да бъде измъчван, защото точно това се случваше сега. Измъчвах се. Една песен се преливаше в друга и можех да видя как Дерек или Дърк или Дик, каквото и да е, по дяволите, името му, искаше повече от просто танц.

Когато ръцете му се пресегнаха към задника й, вече бях станал от стола, преди мозъкът ми да регистрира, че се е случило. Стоях до тях, когато Еди ме забеляза и изражението й стана объркано:

— Добри ли си, Костюмар? — попита тя невинно.

Какво правех идвайки тук и държейки се като ревниво копеле? Да, момичето ми беше влязло под кожата, но не я исках по този начин. Искам да кажа, секс, разбира се, да, но тя не беше такава, а аз не бих могъл да й дам повече.

Държейки се хладнокръвно, протегнах ръка и казах:

— Просто искам да разбера дали мога да ви прекъсна?

— О — звучеше изненадана и се проклех за това. — Разбира се. — Тя се усмихна и потупа задника по рамото. — Благодаря, Дирк.

Дирк ме погледна със смъртоносен поглед, а аз му смигнах в отговор, моят начин да му кажа „майната ти“. Може би не бях единственият за нея, но дяволски сигурно бе, че и той не е. Той бързо целуна Еди по бузата и каза:

— По всяко време, красавице.

След това той повдигна брадичка в моя посока, което според мен означаваше, че ме предупреждава, и си тръгна. С Еди стояхме неловко, без да сме сигурни откъде да започнем, но аз я взех в ръцете си и я притиснах към мен. Гърдите й се притиснаха към моите и пенисът ми потръпна. Чувствах я ефирно в ръцете си, но когато започнахме да се движим в ритъма с музиката, заедно се почувствахме естествено.

— Този мъж те желае силно. — Не успях да се сдържа да не го кажа. Колкото и да знаех, че никога няма да стигна по-далеч с Еди, трябваше да знам къде се намира тя с Дирк.

— Така ли мислиш? — попита изненадано тя. — Може би той просто иска секс.

— И ти не си такова момиче?

— Не… или не бях, но нещата се променят.

Пръстите ми леко се вкопчиха в гърба й, докато представата за нея гола изпиваше ума ми.

— Какво означава това? — попитах аз с дрезгав глас.

— Ами, жената има нужди, Костюмар. Не съм мутант. Знам, че звучи патетично, но ако не намеря господин Правилния, може би мога да намеря господин Точно-сега, който да ми помогне… да се справи с моето голямо… неудовлетворение.

— Значи… случаен секс.

— Не. Никога не бих спала насам — натам, но да имам приятелче за натискане, може би няма да е толкова лошо.

— Приятелче за натискане? — изсумтях аз. — Наричат се приятелче за чукане.

Тя извъртя очите си.

— Знаеш какво имам предвид.

Не казах нищо повече, защото не можех. Мисълта друг мъж да я докосва по този начин ме подлудяваше. А не трябваше. Нямах право да се чувствам по този начин. След час я изведох и взех някаква бърза храна за вкъщи. Когато стигнахме до фермерската къща, седнахме на люлката на верандата и вечеряхме. Еди свали ботушите и чорапите си, разтегна пръстите на краката си, преди да ги сложи върху белия дървен под на верандата и бутна внимателно, за да ни залюлее. Проведохме малък разговор и можех да видя, че замаяността й изчезна, тъй като думите й загубиха сливането, което имаха преди.

Еди поглъщаше някакъв бургер с двойно говеждо сърдечно атакуващо кюфте, устата й бе натъпкана като на катерица и се засмях. Хранеше се добре, винаги дъвчеше това или онова, и обичаше бира. Жените, с които напоследък излизах, пиеха скъпи мартинита и коктейли. Еди определено не ги харесваше. Ако аз бях мъжът, какъвто бях отгледан да бъда, мъж, който живее за фермата, за конете, за физическата борба, тя щеше да бъди типът жена, която щях да искам да бъде на моя страна. Но аз не бях този мъж. Избрах различен път. Път, където борбата нямаше никога да ме намери и никой нямаше да може да ми отнеме това, за което толкова съм се борил.

Не бях сигурен какво е завладяло Еди Джеймс да докаже, че не е толкова „добро момиче“, както градът я е набелязал. Може би това беше скръбта й. Загубата на любим човек можеше да накара хората да направят луди неща. Може би беше стресът от опитите да управлява фермата и да я запази. Струва ми се, че Еди имаше нужда от нещо. Тя искаше да усети мъж срещу себе си. Аз можех да бъда този мъж. Най-малкото за през следващите няколко месеца. Можех да й покажа някои неща. Ще задоволя нуждата й и тя ще е в безопасност. Господ знае, че никога не бих я наранил. Обещанието ми към Бъд да не докосвам Еди се отрази някъде в дъното на съзнанието ми, но предвид обстоятелствата, имах чувството, че трябва да направя нещо. Може да не бях влюбен в Еди, но ме беше грижа за нея. Тя беше добър човек и внимателна и жена, която заслужаваше мъж, който можеше да изпълни нуждите й по всякакъв начин. Да не споменавам, че това би ми помогнало с постоянната твърдост, с която изглежда се борех, когато бях в присъствието й.

— Изглежда така сякаш си на милион километри оттук — отбеляза Еди, когато изсмукваше някакъв кетчуп от пръста си. — Пени за мислите ти?

Смачках хартията, в която преди беше увит бургерът ми, и я хвърлих в чантата в краката ми. С треперещ дъх се обърнах към нея. Тя се взираше в мен. Знаех, че трябва да попитам, защото мисълта за нея гола под мен, ме убиваше от дни.

— Защо ние не правим секс?

Тялото й веднага се напрегна и имах чувството, че стомахът е излязъл от задника ми. Мамка му. Това беше лоша идея.

— Просто си мислех, че имаме лятото и след това си тръгвам. Ако ще правиш секс с някого в града, ще започнат слухове и ако съм аз, никой няма да може да разбере.

Тя облиза устните си и се втренчи в алеята за един дълъг миг. Точно мислих да се извиня и да й кажа, че съжалявам, когато тя попита:

— Без обвързване?

— Не, Еди. — Защото не можеше да има. Не и за такива две различни личности като нас.

— И какво ще правим? — Погледът й срещна моя и можех да видя пламъка на любопитството.

Този разговор изглежда набираше инерция и започвах да се въодушевявам. Пенисът ми вече беше изправен и в пълна готовност.

— Каквото поискаш, Еди — отговорих честно.

— Никога преди не съм правила нещо подобно — отговори тя, докато прехапваше замислено долната си устна.

— Не е нужно сега да взимаш решени. Помисли за това.

— Това да не е от съжаление?

Усмихнах се на думите й.

— Не. Изобщо не е така. Повярвай ми. И двамата ще получим голямо удовлетворение от това.

— Не мислиш ли, че може да се получи странно между нас?

— Тук съм само до края на лятото. Можем да опитаме и ако не стане, няма да проработи. Без лоши чувства.

Продължавайки да хапе долната си устна, което дяволски ме побъркваше, тя бързо се изправи и тръгна към вратата, оставяйки ботушите и чорапите си пред люлката, където седеше. Мамка му. Разстроих я. Мамка му. Мамка му. Прецаках го. Точно щях да спринтирам след нея, когато тя се обади:

— Последвай ме.

Бях вътре като светкавица, докато тя продължи по коридора.

— Веднага се връщам — извика тя.

Поемайки си дълбоко въздух, опитах да успокоя себе си. Нямах представа, както да очаквам, когато тя се върне. Нямаше да бъда изненадан, ако тръгне след мен с бейзболна бухалка. Но, когато тя се върна, беше облечена в розова копринена роба. По дяволите, тя вече беше готова да се впусне в работата. Не че се оплаквах.

— Първо, не съм девствена, затова, ако мислиш, че съм без опит, избий си го от главата. Както се казва, не съм имала много любовници и т.н. Но имам желания. И това, което аз искам… е да изпълня фантазиите си.

Последните й думи бяха колебливи, докато погледът й се отмести от моя за кратко. Можех да кажа, че в нея се водеше вътрешна борба. Доброто момиче в нея й казваше, че това е грешно, то другата част от нея, частта, която молеше да бъде освободена, я подтикваше да продължи.

— И какви са твоите фантазии? — Гласът ми бе дрезгав; бях толкова развълнуван.

Тя размаха книга пред лицето ми и се присвих.

— Искаш да чета?

— Не изкривявай лицето си заради това — намръщи се тя. — В тези книги има някои наистина дяволски горещи секс сцени.

Взирах се в нея безизразно. Тя искаше да чета?

— Няма значение. Забрави за цялото нещо — изстена тя, докато се обръщаше с лице към спалнята си, но аз бързо я хванах и я спрях.

— Не, почакай. Съжалявам. Просто си мислех, че ние всъщност ще правим секс… не да чета за това как други го правят.

— Костюмар — каза тя псевдонима ми с обида. — Тъп ли си? Искам ролева игра в секс сцените.

— Оооо… — Предпочитанията към любовните романи станаха в пъти по-вълнуващи за мен. Ролева игра? Това звучеше адски страхотно. — Добре — отговорих, плъзгайки ръцете си в джобовете. — Сигурна ли си, че искаш да направиш това, Еди? — Трябваше да попитам. Последното нещо, което исках от нея е да направи нещо, за което по-късно щеше да съжалява.

— Не см толкова превзето набожна, както мислиш, Костюмар — изсумтя тя. — Всъщност, възнамерявам да ти покажа колко лоша мога да бъда.

Съзнанието ми направи несполучлив опит да намери думи, докато цялата кръв на тялото ми се втурна към пениса ми. Мамка му. Това момиче беше пълно с изненади.

Тя разлистваше книгата, докато спря и прегледа страниците.

— Добре, мисля, че тази вечер трябва да започнем бавно. Когато влязох онзи ден в кухнята и те заварих да четеш книгата, звучеше наистина секси и искам да видя дали това е нещо, от което и двамата можем да получим удоволствие. — Тя ми подаде книгата и посочи. — Започни да четеш оттам. Запомни, ние сме тези характери. Ние не сме Еди и Костюмар, моето име е Джесика, а твоето е Рос.

— Добре. — Прочистих гърлото си и погледах книгата. Тя се отдалечи от мен, преди да се обърне и да ме погледне.

— Добре. Чети. — Тя кимна.

За Бога, тя беше само едно момиче. Но тя беше момиче, което бе видяла твърде много, което я бе направило твърде зряло за годините си. Аз бях на тридесет години, тя беше едва на осемнадесет, но това не ме спря от това да я желая. Когато погледите ни се преплетоха, тя остави сатенената роба да се плъзне от раменете й на пода, образувайки купчина около нея.

Погледнах нагоре и наблюдавах как робата на Еди се плъзна надолу по тялото й към пода. Беше гола. Преглътнах трудно. Мамка му, беше красива. Гърдите й бяха перфектно закръглени и с малки розови зърна, твърди и умоляващи да бъдат в устата ми. Беше слава, но имаше извивки и пристъпих напред, ръцете ме боляха от нужда да докосна гладката й кожа.

— Продължавай да четеш. — Тя кимна към книгата и аз премигнах глупаво. О, да, книгата. Как, по дяволите, се предполага, че ще чета, докато тя стоеше там гола?

Джесика предлагаше себе си на мен и аз бях като едно егоистично копеле, което щеше да вземе всичко, което тя бе готова да ми даде. Можех да я погълна, да я чукам, докато тя крещи името ми отново и отново и да наблюдавам как спермата ми се излива върху идеалните й гърди. Движенията й бяха леки, тихи и внимателни, когато сложи ръце върху раменете ми и притисна своето перфектно голо тяло към моето.

Четенето ми беше прекъснато, когато усетих Еди, нейните деликатни ръце върху гърдите ми докато тя ги плъзгаше нагоре към раменете ми. Когато я погледнах, тя се взираше в мен. Нямаше страх в очите й. Тя искаше това. Можех да усетя горещината на тялото й да минава през дрехите ми и се пресегнах към нея. Свободната ми ръка я докосна отстрани и я усетих като в рая. Колкото и трудно да беше да не я сваля на пода, продължих да чета.

Исках да я имам. Исках да я съсипя за всичките останали мъже. Но нямаше да го направя тази вечер. Тази вечер щях да направя това, което най-вероятно никой мъж в живота й не е правил. Тази вечер щях да я целуна страстно, да й покажа, че тя означава повече, и след това щях да я изправя в леглото.

Когато погледнах отново Еди, главата й беше наведена назад, идеалните й устни леко се разделиха, готови и очакващи. Няма да лъжа. Пенисът ми беше толкова твърда, че почти болеше. Очаквах това да стигне далеч повече от само целувка, но с удоволствие ще се съглася. Привлякох я към себе си и разбих устните си в нейните. Езикът ми се гмурна в устата й и тя го приветства, докато ръцете й стиснаха ризата ми. Целувката беше трескава, силна и беше далеч повече от най-невероятната целувка, която съм имал. Едната ръка все още държеше книгата, докато другата намери гърдата й, преди да слезе надолу към извивката на дупето й. Когато тя се отдръпна, и двамата дишахме тежко, гледайки се един друг. Похотта се показваше в очите й, когато захапа горната си устна. Тогава, тя посочи отново към книгата. Очите ми се размиха, но знаех, че трябва да продължа да чета. Тя искаше да се държим като в тази сцена, което означаваше, че трябваше да продължа с четенето, за да разбера какво се случва след това. Може би имаше повече от целувка.

Мили Боже, моля те, нека има повече от целувка.

Целувката трябваше да й покаже, че исках повече от секс, но това само накара огънят на желанието ми да се разгори по-ярко. Точно, когато обмислях повторно решението ми да изчакам, тя се отдръпна от мен и взе робата си от земята. Със снизходителна усмивка тя се оттегли и точно преди да изчезне от поглед, тя се обърна към мен и ме погледна. Беше обещание за повече, което ще дойде. И знаех, че ще си струва чакането.

Когато срещнах погледа на Еди, тя слагаше робата си над раменете и завързваше колана. Тя тръгна надолу по коридора и ми даде още един поглед изпълнен с копнеж, преди да отвори вратата на спалнята си и да влезе. Това беше начало и тя обещаваше да последва още. Еди Джеймс беше съвършена жена. Никога повече нямаше да се подигравам за избора й на литература. Кой да знае, че тези глупави любовни романи, можеха да бъдат толкова секси? Кой да знае, че малкото фермерско момиче, можеше напълно да ме изрита по задника? Сериозно бях подценил Еди Джеймс.

Бях толкова въодушевен, че реших да направя нощната проверка на конюшнята, преди да се прибера. Както и да е, сякаш бях в състояние да спя след всичко това. Определено тази вечер имах нужда от дълъг студен душ.