Бранди Толър
Костюмарят (7)

Глава седма
Костюмар

Защо, по дяволите, дойдох тук? Знаех, че ще го намразя. Това е точно като всички малки събирания на фермерски деца от там, където израснах. Знаех защо дойдох. Защото бях извратено копеле, което искаше да хвърли още един поглед на Еди в това подобие на бански, което беше облякла.

Денят ми беше отвратителен. Завръщайки се обратно и да работя във ферма, ме изпълни със спомени, които бях държал в клетка от години. Спомени, които не желаех. Но си помислих, хей, може би можех да се отпусна и да се забавлявам, дори можех да опозная Еди малко по-добре, така че нещата между нас да не са чак толкова неудобни. Но най-вече просто исках да я видя отново в нейния бански.

Но сега, онзи, който беше в къщата й миналата сутрин, просто я повлече към водата и поисках да ударя някого. Същото така нямах представа защо. Искам да кажа, бях привлечен от нея, но нямаше никакъв дяволски шанс някога да го направим. Затова защо ме интересуваше, че някакъв пич флиртуваше с нея?

Докато изпушвах напрежението си, очите ми уловиха приятелката на Еди, Ники, която ме наблюдаваше странно.

— Е, хайде, Джон, нека вкараме сексапилния ти задник във водата — тя се засмя и ме дръпна със себе си. — Хайде, Джоуи! — изкрещя тя, докато отивахме към водата. Джоуи изтича покрай нас дяволски бързо и се гмурна във водата, опръсквайки Еди и Дирк.

Погледът на Еди се задържа върху мен, докато вървях към водата с Ники. Очите й се залепиха за корема ми и се ухилих. Бях де потрудил, доста. Не бях луд по боди билдинга, но за мен беше важно да съм във форма, и работех, вдигах тежести, беше идеално за освобождаване от стреса. Понякога има нужда заради ученето и работата.

— Е, Джейк — обърна се Дирк към мен. Задник.

— Джон — поправи го Джоуи, докато отмяташе назад русата си коса.

— О, съжалявам — изсумтя той във фалшиво извинение. — Как намираш Холи Спрингс?

Потопих се във водата, преди да му отговоря. Ники, Еди, Дирк, Джоуи и аз бяхме образували нещо като кръг в мътната вода.

— Добре е — присвих рамене.

— Костюмарят тук е от града. Той не е голям фен на малките градчета — добави Еди.

— Костюмар? — Дирк свъси вежди.

— Прекрасно малко псевдонимче, която тук присъстващата Еди, ми даде — обясних аз, преди да присвия очи към нея. — Не съм сигурен защо иска да ме нарича така. — Пръснах към нея вода с игриво самодоволна усмивка.

— Хей, дадох ти право на избор. — Тя ме опръска също, усмихвайки се.

— Виждала ли си се в костюм? — попита Ники с безизразно изражение на лицето си.

— Както и да е — прекъсна я шумно Еди, отрязвайки я с остър поглед. — Костюмарят не е много развълнуван, че е тук.

Дирк се усмихна и прокара ръка през косата си.

— Фермерската работа е тежка работа. Не всички могат да се справят. Някои от нас не са свикнали да си цапат ръцете.

Изсумтях. Само, ако дяволски знаеше, че знаех всичко, което трябваше да се знае за мръсната работа. Какъв задник, опитвайки се да ме накара да изглеждам като някакво превзето градско момче. Разбира се никой от тях нямаше представа къде съм израснал, но всички приемаха, че идвам от някакъв лесен живот, където не се изисква да работиш здраво. Фермерската работа е трудна, но нека се опитат да вземат шибана диплома за адвокат. Мога да ви уверя, че не е като разходка в парка. Беше очевидно, че Дирк се чувстваше застрашен от мен по отношение на Еди, но нямаше причина за това. Не се опитвах да вляза в гащите й. Можех да мисля за това… много, но нямаше да направя нищо повече. Знаех, че се опитваше да ме накара да изглеждам по-малко мъжествен… или нещо подобно. Шибан богаташ, селско момче. Вероятно той сам не знаеше и едно шибано нещо за тежката работа.

— Ти с какво се занимаваш? — попитах Дирк.

Ники избухна в смях и бързо се успокои.

— Дирк работи в застрахователната компания на баща си.

— Плаща добре — кимна Дирк, докато гледаше Еди, сякаш се опитваше да й подскаже състоянието си и да я впечатли. Работеше за баща си, вероятно защото не можеше да намери работа никъде другаде. Типично богаташко шибано дете.

Не можех да се удържа. Да бъда задник ми беше в природата.

— Звучи сякаш ти наистина си цапаш ръцете.

Ники се разсмя и от коментара ми очите на Еди се разшириха. Беше тъпо да го казвам, но той го започна. Когато не можеш да ги надвиеш, присъедини се към тях.

— Чичо ми имаше ферма и докато растях, прекарвах повечето лета, работейки за него — защити се той, поглеждайки ме, докато говореше. — Еди, ако имаш нужда от помощ, кажи ми. Винаги ще ти подам ръка.

Погледът ми омекна, когато се приближи до нея и ръката му се повдигна и погали нежно рамото й.

— Благодаря — промърмори тя и се усмихна учтиво.

— Значи вие двамата ще бъдете заедно през цялото лято, а? — попита Дирк и можех да кажа, че мисълта за това го изяждаше жив. Очите му бяха фокусирани върху Еди, сякаш не можеше да чака да види изражението й. Бузите й леко порозовяха, сякаш щеше да се изчерви. Накара я да се почувства неудобно. Шибан задник.

— Ще живеем заедно. Не „ще бъдем“ — отговорих аз, за да не се налага тя да го прави. Тя ме възнагради с благодарствен поглед.

— Градът ще забръмчи с тази сочна клюка — отговори Дирк.

— Не, няма — изстена Ники. — Никой не би си помислил, че Еди ще спи с непознат.

— Знаеш ли какво? — рязко каза Еди и се изправи. — Какво правя или не правя е моя работа. Нека градът говори. И ако те кажат, че спя с костюмаря, така да бъде. Не ми пука. — Тя ни дари с повдигане на рамене. Взирах се в Еди, шокиран от избухването й. Можех да кажа, че бе добро момиче и изглежда, че всички останали в този град мислеха същото, затова помислих, че сигурно ще се притесни, ако хората започнеха да казват, че спи с мен. — Отивам да си взема бира. — Всички я последвахме извън водата и се опитахме да се присъединим към купона.

Ники, скъпата тя, остана близо до мен почти през цялата вечер, тъй като не познавах никого, а Еди не можеше да се откъсне от Дирк. Опитах се да си прекарам добре и да избегна да наблюдавам моята нова съквартирантка, но погледът ми продължаваше да я следва.

Току-що бях взел за себе си нова бира, когато Дирк потупа рамото ми и го стисна наистина силно. Искаше да изглежда като приятелски жест, но знаех, че не ме харесваше. Мислеше си, че съм заплаха.

— Прекарваш ли си добре, Джон?

— Разбира се — излъгах аз.

Той кимна с глава и отпи от бирата си, преди да проговори:

— Слушай. Просто искам да знаеш, че Еди е специална. И ако опиташ нещо с нея… да се забъркаш с нея… ще ми се наложи да се разправя с теб.

Отне ми всяка частица сила, за да не се разсмея в лицето му. Не се справях много добре със заплахите особено от незаслужени такива. Вместо да му кажа това, го изимитирах, кимнах и отпих от бирата си, преди да отговоря:

— Тук съм да работя за лятото.

Щеше да ми достави удоволствие да му кажа нещо презрително, да го поставя на мястото му, но какъв беше смисълът? Нямах никакво намерение да свалям Еди, затова заплахата му беше безсмислена.

— Добре. — Той отново кимна и си тръгна.

Каква шибана смешка.

Седях върху багажника на някого — Ники ме остави, за да отиде да поздрави някои приятели — когато Еди се качи и седна до мен.

— Изглеждаш така сякаш си нещастен — усмихна се самодоволно тя и ме побутна с рамото си.

— Не. Просто не познавам никого.

— Познаваш мен — каза тя и очите ни се срещнаха.

Светлината от огъня трептеше в очите й и бях изгубен в тях веднага. Беше добро момиче, беше лесно да се забележи, но в този момент виждах, че там имаше нещо повече от Еди Джеймс от това, което виждат очите. Мисля, че този град виждаше единствено това, което тя им позволяваше да видят. Там имаше друга страна в нея, която тя криеше, но нямах представа каква е или защо тя я криеше. Всичко, което знаех бе, че исках да разбера.

Развалих зрителния контакт с нея и казах:

— Благодаря за поканата. Оценявам маслиновата клонка.

— Тук има много приятни момичета, на които бих могла да те представя — предложи тя.

— Седя до едно от тях. Достатъчно е за мен. — Усмихнах се, докато я поглеждах. Тя се усмихна в отговор и страните й порозовяха. Беше се изчервила. И беше очарователно.

— Един от многото синоними, с които ме описват — тя въздъхна шумно, преди да отпие от бирата си.

— Какво означава това?

— Аз съм хубава, любезна, мила и т.н. Това е моето официално описание от града.

— И това е лошо? — Въпросът ми отразяваше предишните ми мисли, че имаше нещо повече у Еди Джеймс, отколкото се виждаше.

— Не. Но се чувствам, сякаш съм определена на тази репутация. Мъжете не се срещат с добро момиче. Те се женят за нея. Затова аз съм това момиче, с което никой не се среща, защото те са прекалено заети да се свалят с другите момичета. Аз съм момичето, който идва, след като те помислят, че могат да засеят семената си.

В това имаше смисъл. Тя беше от този тип момичета, за което ще поискате да се ожените.

— Как би искала те да видят, ако им покажеш всичко?

— Не изпитвам нужда или желание „те“ да видят нещо друго от това, което виждат. Просто искам един, единственият — поясни тя — да ме открие. — Тя въздъхна и отново отпи от бирата си, а краката й се люшкаха. — Съжалявам. Не съм сигурна защо казвам всичко това на теб. Съзнанието ми блуждае навсякъде, откакто дядо Бъд почина.

— Разбираемо е. Знам, че не те познавам толкова добре, колкото всички останали тук, но знам, че в теб има повече, от това да бъдеш добро момиче.

— И откъде знаеш това? — попита тя и любопитно повдигна вежди към мен.

Знаех, че не трябва. Не трябваше да казвам това, което щях да й кажа, но трябваше. Наведох се към нея и прошепнах:

— Защото добрите момичета не би трябвало да обличат тези палави малки бикини, с които беше на сутринта, когато се появих пред къщата ти.

Заради думите ми страните на Еди станаха яркочервени, но погледът й не се отмести от моя. Тя се намести за кратко на мястото си и я наблюдавах, докато отпивах от бирата си, очаквайки отговора й. Нещо относно нейната срамежливост ме накара да захапя долната си устна, за да се спра да не кажа нещо друго. Погледът й се сведе към устата ми и гърдите й се повдигнаха, докато си поемаше дълбоко дъх.

— Едно от моите угаждания — присви рамене и отмести очите си. Нямаше съмнение, че я бях засрамил, но тя бе решена да не го показва. — Може би никой нямаше да ги види, но аз исках, и харесвам начина, по който ме карат да изглеждам и да чувствам.

На мен също ми харесва как те правят да изглеждаш, помислих си аз.

— Добро момиче. Палави бикини. Не се притеснявай. Твоята тайна е на сигурно място при мен. Усмихнах й се, докато тя отказваше отново да срещне погледа ми.

— Ще бъде дълго лято и наистина го мислих, когато казах, че ще ми хареса да бъдем приятели. Дядо ми очевидно го е било грижа за теб и това означава нещо за мен. — Тя промени темата на разговор, затова продължих със същото.

— На мен също би ми харесало — признах аз. — Да пием за нашето лято. — Повдигнах кена си и тя чукна нейния с моя.

— За нашето лято — кимна тя и отпи дълга глътка.

Когато с Еди най-накрая напуснахме, Дирк повървя с нас до пикапа й, отвори й вратата и я прегърна, преди тя да се качи.

Когато пътувахме към дома, прозорците ни бяха свалени до долу и ръката ми висеше отвън, сърфираше с вятъра. Правех това, когато ходихме, където и да е с Поп, моето любимо време да правя това беше през летните нощи, когато температурите бяха достатъчно хладни, за да пътуваме със свалени прозорци. Той щеше да ми се разсърди, а аз щях да му кажа, че се опитвам да уловя буболечки. Винаги ме предупреждаваше, че някой ден ще уловя пощенска кутия, ако не гледам.

— Кое е толкова забавно? — издърпа ме Еди от спомените ми.

— Смеех ли се? — попитах аз, несигурен.

— Имаше огромна усмивка на лицето си.

Истината бе, че се опитвах да забравя миналото си, колкото бе възможно. Всичко, което бе свързано с фермата. Дори и добрите спомени бяха като тези, когато яздехме наоколо с дядо ми.

— Просто си спомних нещо — обясних, надявайки се, че тя нямаше да настоява за повече. — Предполагам, че това е пикапът на Бъд? — опитах се да променя темата на разговора.

— Беше — отговори някак тъжно. — Недей ревнува от това, което шофирам. Това нещо е по-възрастно от мен.

Изсумтях и казах:

— Наистина ревнувам от ръждата и шофьорското ти място, което е толкова очукано, че трябва да имаш възглавница от дивана зад гърба си, за да може да достигаш до педалите, защото мястото не иска да се премести.

Еди се захили.

— Виждаш ли, знаех, че завиждаш за пикапа. — Тя потърка внимателно таблото. — Може би някога ще ти го дам да го покараш.

— Как вървят нещата да задържиш повече клиенти?

Еди изстена.

— Бавно. Надолу съм с четиридесет процента, но имам Нощен ездач, докато собственикът му не го изведе. Ако мога да класирам Нощен ездач до място в надбягването, мисля, че собственикът му ще ми доведе и някои от другите си коне.

— Това са много надежди върху един колт /некастриран млад кон/ — добавих аз.

— Впечатлена съм, че знаеш, че е колт, костюмар. Предполагам, че ти наистина схващаш жаргона.

— Ъ… да. Чух Джоуи да го споменава или нещо подобно — съгласих се аз. Знаех, че е грешно да я лъжа, но това, което тя не знаеше, нямаше да я нарани. Както и да е, моето минало нямаше значение за положението й.

— Истина е, че по това време на годината обикновено съм на състезателните писти, но конете, които обикновено щях да взема са тези, които собствениците са ми дали. Затова нямам коне за надбягвания. Всичко, което имам са моите коне, които тренирам в момента.

— И Нощен ездач ще бъде твоят първи, който наскоро си обучила да се надбягва?

— Да. Това ще бъде неговото първо надбягване за млади коне и класирането в топ три е възможно, но ако не го направи…

— Това ще направи нещата по-трудни, а?

— Да. — Можех да усетя напрежението, което се излъчваше от нея с тази единствена дума, затова реших да се опитам и бързо да сменя темата.

— Е, този пич Дирк изглежда приятелски настроен. — Хвърлих го, въпреки че според мен беше истинска глупост. Просто исках да разбера какво ще каже тя.

Еди ми хвърли поглед, който казваше Ти си торба с лайна. Добре… тя знаеше, че лъжа.

— Добре. Може би не с мен, но той наистина изглеждаше приятелски настроен към теб — отбелязах аз. — Държеше се така, сякаш е заинтересуван да се среща с теб.

— Той е добър приятел от дълго време. Сигурна съм, че ако му предложа да се срещаме, ще го направи, но ние няма да стигнем до там — обясни тя. — Искаш ли заедно да направим бърза проверка? — попита тя, паркирайки пикапа.

— Става — съгласих се аз. Не беше сякаш имах по-добра работа за вършене.

Тръгнахме надолу към обора и проверихме всеки бокс и се уверихме, че конете имаха всичко, от което се нуждаеха за през нощта, преди да се отправим обратно към къщата.

— Хей, гладна съм. Харесваш ли сандвич с бекон, маруля и домати?

Малко вероятно бе тя да знае, че това бе един от любимите ми сандвичи. Майка ми правеше най-добрите и винаги използваше най-хубавите червени домати от градината ни. Затворих очи и се опитах да отблъсна с волята си спомените.

— Да, звучи добре — усмихнах се аз.

Веднъж озовали се вътре, Еди започна да приготвя бекона, докато аз нарязвах доматите и марулята, и сложих хляб в постера. Седнахме и хапвахме, споделяхме малки парчета информация за себе си. Нищо наистина важно, повече като предпочитание към храна, музика, такъв род неща. И въпреки че наистина не се забавлявах, отивайки на купона, бях доволен, че се съгласих, защото помогна в разчупването на леда между нас.

Когато легнах в леглото, проверих мобилния си и видях, че имам съобщение от Ейнсли.

Липсваш ми. Обади ми се.

Изстенах, докато слагах телефона си обратно на нощното шкафче и затворих очи. Щях да се разправям с Ейнсли по-късно.