Бранди Толър
Костюмарят (6)

Глава шеста
Еди

Следващият ден премина гладко. Костюмарят изглежда не се нуждаеше много някой да му държи ръката и работеше здраво, без да се оплаква. Оценявах това. Бяхме върнали повечето коне обратно от пасищата и приключвахме с повечето от работата за деня. Връщах седло в офиса, когато Джоуи зави зад ъгъла. Избърсваше лицето си с края на тениската и можех да видя, че доста се е изпотил. Днес навън беше горещо като в ада.

— Тази вечер ще дойдеш ли при Дейв Филипс? — попита той, взимайки седлото от мен.

— Огън на открито? — попитах аз, тъй като това обичайно беше единствената причина всички да бъдат поканени в собствеността на Филипс. — Наистина ли ще го направят, когато е толкова горещо?

— Да, и много хора ще отидат да плуват в потока.

— Е, в ден като този, това не звучи толкова лошо — засмях се аз, докато го последвах в офиса. — Мислиш ли, че би имал нещо против, ако поканя костюмаря?

Джоуи постави седлото върху друго в далечния ъгъл, преди да се обърни и да ми даде любопитен поглед.

— Мислиш ли, че би искал да отиде?

— Не — поклатих глава. Почти бях сигурна, че нямаше, но все пак имах чувството, че трябва да го попитам. — Той вероятно ще каже „не“.

— Не мисля, че на Дейв би му пукало. По дяволите, той вероятно би бил толкова замаян, че дори няма да забележи кой още е там. — Джоуи изсумтя и се насочи към малкия хладилник за бутилка вода.

— Е, ще се видим там.

* * *

Когато приключихме с работата, Костюмарят и аз тръгнахме към къщата. Между нас все още имаше известно неудобство, но си казах, че това е защото бяхме насилени да живеем заедно, когато едвам се познавахме.

— Взел ли си си бански? — попитах аз, докато се изкачвахме по стъпалата на верандата.

— Да, защо? — попита той, докато задържаше защитната врата отворена за мен.

— Мой познат тази вечер ще прави парти. Ще има огън на открито и има поток за всеки, който иска да поплува.

— Ти ме каниш? — Той ме погледна с озадачен поглед.

— Разбира се. Добре дошъл си да се присъединиш, ако се заинтересуваш. — Тя повдигна рамене, докато събувах ботушите си пред входната врата. — Отивам да се изкъпя и преоблека. Можем да хапнем набързо по сандвич, преди да тръгнем.

— Ъх…

Усещайки очевидното му опасение, добавих:

— Не е задължително да отидеш. Без натиск. Това беше просто приятелска покана. Тръгвам след час.

Костюмарят изглеждаше объркан, може би той не бе очаквал да го поканя да излезем, но го направих. Може да се присъедини или да остане у дома и да се цупи нещастно. Направих опит, както дядо Бъд би искал да направя.

Взех си бърз душ, обръснах се навсякъде, тъй като щях да нося бикини, и реших да не се притеснявам да измивам косата си, след като щеше да се омърси във водата на потока. Когато излязох, облякох любимите ми червени бикини и застанах пред гардероба, търсейки рокля, която да облека над банските си. Внезапно си спомних, че имах дрехи в сушилнята и моята любима черна лятна рокля беше там. Пробягах през коридора и кухнята към сервизното помещение, отворих сушилнята и извадих точно това, което търсех. Тръгнах обратно към спалнята ми, разтърсвах роклята, за да премахна някои от гънките, проклинайки факта, че въпреки че я бях изпрала, проклетото нещо все още миришеше на коне — всъщност като почти всичко, което имах — когато погледнах нагоре и видях костюмаря по средата на коридора, взирайки се в мен.

Замръзнах на място, докато очите му се плъзгаха по тялото ми. Горещина запълзя по гърлото ми и покри страните ми, докато усещах пламтящия му поглед върху мен. Никой мъж не ме беше гледал по този начин и стомахът ми запърха. Почти беше сякаш, можех да видя картини от това, което щеше да му хареса да прави с мен, отразени в очите му. И колкото и да мразех да го призная… това ме преобърна.

Моментът се задържа прекалено дълго и когато най-накрая дойдох на себе си, притиснах роклята към гърдите си, за да се покрия.

— Решили дали ще дойдеш, или не? — попитах аз, за да прекъсна неловкото положение.

— Ъм. Ако нямаш нищо против, ще се присъединя. — Той прочисти гърлото си, докато погледът му се вдигна към тавана.

— Тръгвам след десет минути — изписуках, докато се шмугвах в стаята си и затворих вратата.

* * *

Когато пристигнахме при Дейв, имаше все още дневна светлина и всички или стояха до брега с червени чаши в ръце, или бяха във водата. Ники веднага изтича до мен, имаше гладна усмивка на лицето, защото видя костюмаря с мен, и ме прегърна.

— Я гледай, Еди, довела си приятел. Представи ни — Ники измърка в смешния си южняшки акцент, докато засия в нейната усмивка „Мис Америка“ към Костюмаря.

— Джон Уилсън — каза Костюмарят и протегна ръка, а Ники я пое.

— Гледай ти, Джон, Еди ми е разказвала толкова много за теб. Тя просто продължаваше и продължаваше…

— В действителност тя не говори така — прекъснах Ники.

— Еди! — нахока ме Ники.

— Опитва се да ти предложи хубаво южняшко посрещане, но това… сър, не е дама. — Посочих я, а Ники извъртя очите си. — Не позволявай на звездния й вид да те заблуди — добавих аз, слагайки ръката си върху тази на костюмаря. Леле, той има мускулеста ръка. Когато почувствах, че се напрегна, бързо махнах ръката си.

— Ох, по дяволите, Еди. — Ники поклати глава, преди да се усмихне отново към Костюмаря. — Приятно ми е, шибано, да се запознаем — добави тя, преди да се обърне и надуто да се върне обратно при групата мъже, които бяха наобиколили дизеловия пикап на Дейв.

— Тя беше… интересна — засмя се костюмарят.

— Тя е най-добрата ми приятелка — казах му гордо.

— Изглежда също толкова луда като моя най-добър приятел.

О, твоят най-добър приятел, да не би да е мъжка версия на Барби със смахната уста, която може да накара и дявола да се изчерви?

— Ще го кажа по този начин, мисля, че ако някога двамата изобщо се срещнат, ще се разберат прекрасно — той се подсмихна.

Представих го на всеки, когото срещахме, но след известно време бях сгорещена и потна и исках да се охладя.

— Хайде да влизаме, Ники — извиках я и тя подскочи към мен, събличайки роклята си над главата, което доведе до това всеки мъжки индивид в непосредствена близост да спре, каквото и да правеше, и да се загледа.

Бързо дръпнах роклята си над главата и я хвърлих върху багажника на пикапа на Дейв.

— Идваш ли Джон? — покани го Ники.

Като всеки друг мъж наоколо, костюмарят изглеждаше хипнотизиран, но не от Ники. Погледът му беше върху мен. Без роклята, която ме прикриваше, нямах избор, освен да стоя там и да го оставя да пирува. След няколко секунди, той поклати, сякаш точно осъзна, че се е вторачил.

— Ъ… да — най-накрая продума и издърпа бялата тениска от себе си.

Сега, това беше моментът, в който почти всяка жена в близост спря и се вгледа в костюмаря. Предположих, че всички дами наоколо бяхме запознати с многообразието от мъже, затова, когато секси новак свали тениската си пред нас, ние ще погледнем. Трябваше да призная, че бях малко зашеметена от невероятното му тяло също като тях, и ми отне няколко секунди да осъзная, че се взирах в него като елен, уловен от фарове. Но бързо бях откъсната от това, когато Дирк внезапно не ме грабна и сложи на рамото си и побягна към водата заедно с мен.