Бранди Толър
Костюмарят (4)

Глава четвърта
Еди

Вече бях извела повечето от конете, когато костюмарят се появи тази сутрин. Сега, докато той се обличаше, с Джоуи почиствахме боксовете. След като вчера напуснах офиса на Карл Уейуърд, реших да почета желанията на дядо Бъд. Ако беше жив, той щеше да иска от мен да се отнасям към костюмаря като част от семейството ни. Затова щях да направя точно това.

Когато той пристигна сутринта, беше облечен както обикновено и ме накара да стисна краката си, защото той беше толкова възбуждащо сексапилен костюмар. Косата му беше отметната назад, а лицето му беше гладко избръснато. Беше красив мъж и бях нервна, че може би нямаше да бъде в състояние да се справи с такъв вид работа. Може би щеше да бъде прекалено трудна за него.

— Е, значи градското момче пристигна? — провикна се Джоуи, докато почистваше бокса срещу този, в когото бях аз. Кимнах в отговор.

— Е, значи той наистина ще прекара лятото с теб? В твоята къща? — попита ме Джоуи, наблюдавайки ме. Той взе своята бутилка с вода и застана в дъното към бокса, в който беше, поглеждайки моя. Дядо ми беше гениален. Когато построи отново тези боксове преди петдесет години, той ги бе направил двустранни и всеки един имаше врата в дъното, която се отваряше към конвейерна лента. Когато почиствахме боксовете, ние просто стоварвахме всичко върху лентата между тях и тя отвеждаше мръсотията в края на обора. Това спестяваше работна ръка.

— Това е искал дядо Бъд — казах аз и повдигнах рамене.

— Знае ли нещо за конете?

— Очевидно не — въздъхнах и протегнах ръка за бутилката вода, която той държеше. Хвърли я към мен и аз направих несполучлив опит да я хвана. Бяхме като семейство, затова да пием един след друг не беше странно.

— Ще се справиш ли с това, Еди? Има много неща, които ти се случват.

Той ми зададе отличен въпрос. Ще се справя ли с това? Исках да почета желанията на дядо Бъд, но това щеше да е върхът на всичко, с което трябваше да се справя. Но припомних на себе си, че това нямаше значение. Костюмарят се пренесе и ще прекара лятото с мен, независимо дали ми харесваше или не.

— Нямам избор — отговорих, преди да изпия голяма глътка вода и да хвърля бутилката обратно. Знаех, че Джоуи се притеснява за мен, но наистина не исках да говоря за това точно сега. — Приключих с тази.

Намекнах, че е време за него да се върне към работата, да докара талашит, за да го сложим в боксовете.

— Разбира се. — Той кимна. Вероятно звучах грубо, но имах нужда да продължа; да бъда заета.

Един от треньорите ми, Триш, точно се връщаше от езда с Нощен ездач, конят, който планувах да се състезава, за да изпълня едно от условията на дядо Бъд. Тренирах го от девет месеца и беше бърз.

— Как се справи? — попитах Триш, когато слезе.

— Красиво, както винаги.

— Добре. — Усмихнах се, докато разтривах страната на Нощен ездач. — Ти ще ми помогнеш да спася моята ферма, нали, старо момче?

— Кого имаме тук?

Когато се обърнах, устата ми почти падна отворена. Костюмарят беше облечен в тясна, тъмносиня тениска, която разкриваше всеки твърд мускул под нея, износени дънки и ботуши. Очевидно изглеждаше секси във всичко, което облече. Боже, помогни ми. Всичко, от което се нуждаех, е да се разпалвам по костюмаря. Това щеше да е просто страхотно. Той потупа Нощен ездач по врата и имаше странно изражение на лицето, но предположих, че бе просто нервен. Не беше свикнал с коне.

— Това е Нощен ездач и той ще се класира в топ три в неговото надбягване след месец — отговорих гордо, докато Триш го поведе, за да го върне обратно в бокса.

— Добре изглеждащ кон — кимна той и се опитах да не се разсмея. Той си нямаше идея как изглеждаше един добре изглеждащ кон, но се опитваше да води разговор, затова го подминах.

— Нека те разведа.

Показах му конюшните и всички невероятни неща, които бе добавил дядо ми. Имаше конвейерна лента, която повдигаше сеното до втория етаж на конюшнята, от където можехме да го пускаме в боксовете долу. Още едно голямо спестяване на средства, тъй като намаляваше нуждата от работна ръка. Обясних всяка лента за какво се използва, докато той слушаше напрегнато.

Най-накрая, излязохме и се насочихме съм бъгито и отново бях впечатлена как той се качи зад мен и не постави въпроса за това, кой ще шофира, както биха направили повечето мъже. Тялото ми се стегна веднага щом направи контакт с неговото. От много време не бях била толкова близо до мъж и мразех това, че чувството бе толкова хубаво. Защо това го усещах хубаво? Едва го познавах.

Завъртях ключа, за да стартирам двигателя, и изстенах, когато нищо не се случи.

— Запали се.

— Нека да погледна — каза костюмарят, докато слизаше от бъгито. Той подръпна някои проводници и разбърка някои други неща и отстъпи.

— Опитай сега.

Извъртях очи. Нямаше начин да го е поправил. Завъртях ключа и проклетото нещо стартира. Погледнах го, шокът беше очевиден в очите ми и той се засмя.

— Не мислеше, че костюмар може да знае какво прави около машини, нали?

— Може би факс — изсумтях аз.

Той се изкачи зад мен и преди да мога да помисля за това, тялото ми се намести по неговото, когато той се плъзна зад мен. Беше твърд, здрав като камък и съзнанието ми за кратко се отклони към мисълта как ли изглежда гол. Спри се, Еди! Докато осъзная какво се случва, той се напрегна, докато слагаше ръцете си около кръста ми. Бързо се изправих и се опитах да пренебрегна колко невероятно ухаеше; като афтършейв и сапун и нотка на пот. По дяволите, имам нужда от секс.

Закарах го до най-далечната страна на собствеността, където минаваше рекичката, преди да се отправим обратно към конюшните. Претърсвахме пасищата за неща, които конете можеха да ядат, а не трябваше. Посочвах и обяснявах какво са открили, преди да го изтръгна. Костюмарят ме наблюдаваше, изглеждаше очарован, но не задаваше въпроси или добавяше нещо. Показах му полетата, които бяха на изполица, и се опитах да обясня процеса на отглеждане на тютюн. Всъщност аз познавах процеса, дядо Бъд никога не се беше занимавал сам със земеделието.

Когато се върнахме в конюшните, оставих костюмаря с Джоуи и влязох в офиса, където държахме седлата, юздите и други необходими неща, за да се погрижа за малко документална работа. Около един и половина отидохме да обядваме, оставяйки Глен, един от другите помощници, и Джоуи да довършат, тъй като всички коне, които тренирахме, бяха приключили със сутрешните си занимания. След сандвича и студения чай, казах на костюмаря, че отивам до града за някои неща и го изпратих обратно да получи инструкции от Джоуи какво може да свърши.

Имах нужда от малко време за себе си.