Бранди Толър
Костюмарят (39)

Глава тридесет и девета
Костюмар

Облизах пресъхналите си устни и наблюдавах Еди, която изглеждаше така, сякаш беше на път да превърти. По дяволите, може би беше лоша идея. Може би я притиснах твърде много. Миговете, които усещах като цяла вечност, отминаваха и тя не казваше нищо. Добре, това определено беше лоша идея. Точно отварях уста, за да се извиня и тя каза:

— Да.

— Да? — поисках потвърждение, едва сдържайки щастието, което се разбушува в мен.

— Да. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб.

Тя се усмихна широко и аз бързо извадих пръстена от кутийката и го сложих около пръста й. Скочих и силно я прегърнах, завъртайки я наоколо.

— Благодаря ти. Ти ме направи най-щастливото копеле върху лицето на Земята.

— Тогава ми покажи. Покажи ми колко щастлив съм те направила — измърка тя и захапа врата ми.

Тя отстъпи назад и съблече тениската си. Не носеше нищо друго, освен дръзки дантелени бикини и веднага се втвърдих. Гърдите й бяха пълни и перфектни, малките твърди зърна умоляваха за докосване. Повдигнах я и я занесох до спалнята й; тази, която ремонтирахме двамата.

Когато я положих на леглото, тя веднага се изправи и се захвана с колана ми, да откопчава панталона ми, докато аз събличах тениската си. Беше изпълнена с желание, нещо, което обичах. Обичах това, че тя се нуждаеше толкова много от мен. Отне й секунди, за да свали панталона и боксерите ми надолу, да вземе пениса ми в ръката си, и да започне да го търка.

— Толкова много ли липсваше — изстена тя.

— И на мен ми липсваше — изсъсках през зъби, а движения й караха пениса ми да нараства и нараства, докато несръчно събувах обувките си.

— Не говорих на теб — изръмжа тя, докато се взираше в пениса ми, концентрирайки се над движенията си.

Тази жена наистина знаеше как да ме унищожи. Току-що каза на пениса ми, че й е липсвал. Наистина ли си бях мислил, че можех да й позволя да си тръгне? Изтръсках тези мисли от главата си. Сега тя беше тук на практика гола и търкаше пениса ми. Нищо от онова вече нямаше значение.

Най-накрая събух напълно панталоните и боксерите си и веднага, след като го направих, Еди се изхлузи от ръба на леглото на колене и ме пое в устата си.

В името на всичко свято, усещането беше божествено и адски хубаво. Сложих ръцете си върху главата й, насочвах я нежно, докато тя ме поемаше, и започна да ме засмуква. Оргазмът ми нарастваше и трябваше да я спра. Имах нужда да бъда в нея. Сега!

— Еди, имам нужда да те чукам. Точно сега — казах, докато усещането за устата й около твърдия ми член ме накара да подлудея.

Тя веднага спря и без да губя време я изправих и я хвърлих върху леглото. За секунди дантелените й бикини ги нямаше и аз се взирах надолу към голата й красота. Тази жена преди малко ми каза, че ще се омъжи за мен. Тя искаше да бъде моя. Защо тази мисъл толкова много ме възбуждаше?

Еди се усмихна дръзко към мен:

— Цяла нощ ли ще се взираш в мен или ще ми покажеш колко щастлив те направих преди малко?

Легнах върху нея, целунах я от прасеца към бедрото. Исках да я вкуся, да я измъча, но тя повдигна главата ми. Тонът й беше отчаян, когато ми каза:

— Нямах намерение да бъда толкова нетърпелива, но ако не вкараш члена си в мен веднага, ще експлодирам.

Не можех да чакам повече, имах нужда от нея. Наместих главата на пениса си срещу входа й; беше влажна. Тласнах се в нея и спрях, опитвайки се адски силно да запазя някакъв контрол. Тя изстена името ми и обви краката си около мен.

Бузите ми се допираха до нейните, и когато отново се раздвижих почувствах мокрота.

— Плачеш ли? — паникьосах се аз и започнах да излизам.

— Недей! — извика тя и дръпна задника ми, затова се зарових надълбоко в нея.

— Защо плачеш? — Гледах я в очите й, а сърцето ми биеше диво и разтревожено.

Изражението й омекна, докато друга сълза се стече надолу по лицето й.

— Защото съм толкова щастлива. Ти се върна при мен.

Сърцето ми се сви в гърдите ми.

— И никога няма да си тръгна отново.

— Моля те — помоли тя, докато дръпна бедрата ми към нейните.

Не се поколебах. Започнах да се движа в нея, твърдо и бързо. Тя стенеше името ми, казваше ми, че ме обича, драскаше кожата ами, докато се движех. Гърдите й подскачаха, докато отново и отново се тласках в нея, а кожите ни заблестяха от пот.

— Джоннниии! — изстена тя и аз почувствах стягането й, докато свършваше. Стенейки името ми, наблюдавайки я как свършва, ме довърши. Собственият ми оргазъм експлодира и я изпълних, и дишайки тежко се срутих върху нея.

Тя с удоволствие пое теглото ми, обви ръцете си около мен и погали гърба ми.

Лежахме така за известно време, преди да се отместя от нея и да я придърпам към себе си така, че гърбът й се опря в гърдите ми.

— Това беше…

— Знам — каза тя и можех да чуя усмивката в гласа й.

— Дойде бързо след телефонното ми обаждане. Как го направи?

— Ти си ми се обаждала?

— Тази сутрин. Оставих ти съобщение. Не си ли го получил?

— Какво казва?

Тя въздъхна, докато раздвижваше дупето си срещу мен, карайки пенисът ми да потрепне.

— До днес така и не прочетох писмото ти. Всъщност, аз така и не го прочетох. Ники го направи.

Вдигнах се на лакътя си и я бутнах така, че да легне на гърба си, за да мога да гледам лицето й:

— Защо е било у Ники?

— Намерих го на сутринта, когато си тръгна, но помислих, че просто се извиняваш, че си тръгваш по този начин и ми казваш, че се надяваш да имам щастливо бъдеще. Не можех да понеса да го прочета. Прекарах седмици наоколо унила, а ти ми липсваше. Сега е първият път, когато влизам отново в тази стая, след нощта, която споделихме тук.

Гърлото ми се сви, докато говореше. Бях такъв шибан идиот. Защо я напуснах по този начин?

— Ники дойде снощи и ме накара да излезем.

— Видях снимките — направих гримаса аз.

— Какво?

— Тя прие поканата на Паркър за приятелство във фейсбук в деня, в който публикува твои снимки, облечена убийствено, и целуваща Дирк.

— Това беше за рождения му ден. Бях пияна. Съжалявам, че е трябвало да видиш това.

— Знам, че не го харесваш по този начин. Но все още ми се иска да го убия.

Усещайки ревността ми, Еди реши да продължи:

— Тя видяла писмото и тази сутрин ми го прочете. Обадих ти се скоро, след като чух какво пише.

— След като се качих на самолета телефонът ми беше изключен. Не съм го получил.

— Предполагам, че е съдба, а? — въздъхна тя, докато галеше ръката ми.

— Предполагам — съгласих се аз, наведох се надолу и я целунах. — Сега, нека направим нещата хубаво и бавно. Искам да се позанимавам с красивото тяло на моята бъдеща съпруга.

Направих пътечка надолу по тялото й, докато тя се разтрепери.

— Обичам те, Джони.

— И аз те обичам.