Бранди Толър
Костюмарят (37)

Глава тридесет и седма
Костюмар

— Пич. Какво става с теб? Държиш се странно — попита Паркър, преди да отпие от кафето от Старбъкс.

— Така ли? — попитах, въпреки че знаех за какво говори. Изминаха две седмици и не бях чувал нищо от Еди. Бях сигурен, че до сега щеше да ми се обади, но може би не й липсвах толкова, колкото си мислих.

— Добре. Ще се преструваме сякаш не разбираш за какво говоря. Това е супер — изсумтя Паркър.

Поклатих глава, докато той се съсредоточи върху лаптопа си. След като си изнесохме багажа от апартамента ни в Райли, го сложихме на склад и заминахме направо за Ню Йорк да огледаме апартаменти. Чичото на Паркър ни позволи да останем при неговото място, докато намерим нещо, но всички свободно беше или твърде малко, или твърде скъпо.

— Приятелката ти Ники ми е изпратила покана във Фейсбук.

— Така ли?

— Е, технически аз й изпратих. Около пет пъти и тя току-що прие поканата ми.

Изсумтях.

— Тя не е само моя приятелка. Мисля, че след като ти я заби, можеш спокойно да я наречеш и твоя приятелка, Паркър — добавих аз.

— Истина е. Това момиче е като студена каменна лисица, пич. Иска ми се да живеехме по наблизо, защото щях да се пробвам.

— Тооооочнннноооо — засмях се аз.

— Изглежда сякаш с Еди снощи са имали дамска вечер навън.

Той обърна лаптопа към мен, за да мога да видя албума от снимки, които Ники беше публикувала. Албумът се наричаше: Подобрение. Какво, по дяволите, е това?

На първите няколко снимки, Еди позираше с Ники, полуусмихната. На доста от тях и двете държаха шотове и на петата можех да видя блестящия поглед в очите на Еди, сякаш беше сънена. Косата й беше спусната, дълга и лъскава, гримът й бе драматичен, подчертавайки звездните й очи. На следващата снимка момичетата танцуваха и почти щях да загубя ума си. Еди беше облечена във впита черна рокля, която беше високо изрязана, разкривайки невероятните й крака. Кликнах върху следващата снимка и трябваше да се отдалеча от масата, преди да счупя лаптопа на Паркър на две. На снимката Еди целуваше Дирк по устните.

— Какво? — попита Паркър и обърна компютъра отново към себе си. Виждайки снимката, той отвори устните си в безгласно „О“.

Крачех около масата, несигурен как да отговоря. Предположих, че не е моя работа да отговоря, все пак тя не беше моя, но, по дяволите, ако не усещах вътрешностите си като в огън.

— Мисля, че си подмамен, човече. — Паркър се подсмихна, когато забеляза държанието ми.

— Какво?

— Ники прие поканата ми за приятелство в деня, когато е публикувала снимки на двете й с Еди, нагласени като за излизане в града и е добавила снимка как Еди целува мъж? Мисля, че тя е знаела, че ще ти ги покажа.

— Но защо? За да ме измъчва? — Нямах намерение да звуча бесен, но така се получи.

Паркър ме наблюдаваше за момент.

— А ти да не си, нещо като, влюбен в нея? — попита той, сякаш мисълта за това току-що му беше хрумнала. — Мислих, че ти каза, че това е просто случайна връзка.

Изстенах и се отпуснах върху стола си, прокарвайки длан над лицето си.

— Беше. Или се предполагаше, че ще бъде, но…

— Не се притеснявай, човече. Тя е прекрасно момиче и е адски секси.

— Не съм притеснен. Просто съм объркан. Тя не се обади.

— Двамата обсъждали ли сте да поддържате връзка, след като си тръгнеш? Може би си мисли, че искаш да прекъснеш всички връзки.

— Но аз й оставих писмо.

— И какво точно пише?

Когато в онази нощ изоставих Еди в леглото, думите й „обичам те“ се въртяха постоянно в мислите ми. Знаех, че да бъда с нея беше всичко, което съм искал. Но исках тя да е сигурна. И защото бях прекалено изплашен да й го кажа в лицето, изплашен, че тя може да ме отхвърли, отново, аз й оставих писмо.

— Написах й писмо и го оставих върху леглото в гостната, в което писах да си даде ден или повече да помисли за това дали иска да ни даде истинска възможност. Казах й да ми се обади, ако е така.

— И тя не се обади?

— Не.

— Може би това е работа само на Ники. Може би ме използва, за да те накарам да опиташ и да ти каже нещо.

— Като какво? Еди е продължила?

— Или може би, Ники се опитва да те накара достатъчно да ревнуваш, че да се върнеш там.

— По дяволите, жените са адски объркващи! — казах прекалено високо, спечелвайки си няколко мръсни погледи от дамите от съседната маса.

— Друг вид, човече — съгласи се Паркър.

— Трябва да тръгвам, човече — промърморих, докато хвърлях чашата в боклука.

— Ще се видим — отговори Паркър, докато повдигаше рамене и продължи да гледа влюбено снимките на Ники от Фейсбук.

Оставих Паркър в Старбъкс и тръгнах към апартамента на чичо му. Там, на рецепцията, ме чакаше пакет от Карл Уейуърд.

След като влязох вътре го отворих и намерих малка кутия и последните документи, които посочваха, че дългът ми към Бъд беше уреден. Малката кутийка беше опакована здраво, затова трябваше да взема нож от кухнята, за да я отворя. Отгоре имаше писмо, което отворих веднага.

Рос,

Благодаря за нощта.

Никога няма да я забравя.

Джесика

Беше от Еди. Рос и Джесика бяха тези, които изиграхме в нощта, когато се целунахме. В нощта, когато се съгласихме за нашия без последствия ангажимент.

И ако това не се превръща в катастрофа.

Отново проверих вътрешността на кутията и открих вратовръзката си, червената, която тя взе от мен онази нощ и си я сложи за бара. Така и не бях разбрал, че я е взела. Тя ми даваше нещо за спомен; нещо, което да ми напомни за нея.

Знаех, че звуча като голям женчо, но тя адски ми липсваше. Имах чувството, че ще полудея без нея. В този момент щях да изоставя всичко; работата, Ню Йорк, всичко — за да бъда с нея. Потупах документите, за да ги подредя, когато един плик изпадна от тях. На него беше изписано името ми, и го отворих:

Джони,

Надявам се лятото във фермата ми да не е било прекалено ужасно. Надявам се Еди да е била любезна и да те е приветствала с цялото си сърце.

Затворих очи. Беше писмо от Бъд. И тя определено бе любезна.

— Влюбих се в нея, копеле! — извиках към тавана. Напомних се, че беше мъртъв и той нямаше нищо общо с това, че се влюбих във внучката му. — Съжалявам, Бъд — извиних се тихо.

Животът не е лесен. Зная, че ти обичаше семейната ви ферма. И зная, че когато загуби родителите си и откри, че нещата не бяха идеални, като в твоите детски спомени, в устата ти остана горчилка. Мога да разбера защо поиска да преследваш друг живот. Но знам, че виждам в теб това, което виждам в моята Еди, буболече. И двамата сте родени да отглеждате коне и да се състезавате. Това е в кръвта ти. И само, защото баща ти се провали, не означава, че си се провалил, или ще се провалиш.

Аз не съм сватовник и вероятно Еди ще изкопае гроба ми, и ще ме удари, но се надявам вие двамата да намерите утеха един в друг. Рядкост е да се намери някого, който обича това, което обичаш най-много. Ако това не проработи, може вие двамата да се превърнете в добри приятели.

Така или иначе, Джони, надявам се да откриеш щастието в живота си, и знам, без сянка на съмнение, че дядо ти щеше да се гордее с теб.

Пази се,

Бъд

Оставих писмото и се взирах в него объркан. Старият мъж се е опитал да ме събере с Еди? Но той ми каза да стоя далеч от нея. Погледнах към тавана и казах:

— Приложил си ми обратна психология, а, Бъд? Казвайки ми, че не мога да я имам, това ще ме накара да я искам повече?

Не можех повече да правя това. Трябваше да говоря с Еди. Отворих лаптопа си и запазих место за първия полет до Северна Каролина. Можех да бъда в къщата на Еди около седем вечерта. Ако ме отрежеше, щеше адски да боли, но най-малкото щях да знам, че е приключило и щях да се измъкна от агонизиращото какво ако.

Наистина се надявах, че тя няма да не ме отреже.

Пукайки оптимистично ръцете си, отворих отново лаптопа и кликнах върху Microsoft Word.