Бранди Толър
Костюмарят (36)

Глава тридесет и шеста
Еди

Когато на следващата сутрин се събудих, не исках да отворя очите си. Костюмарят си тръгваше днес. Също така не исках да се изправям пред него след снощния ми емоционален срив. Не мога да повярвам, че се разплаках. Знаех, че този ден ще настъпи и имах достатъчно време, за да се подготвя за тръгването му от живота ми. Но снощи осъзнах, че той за последен път правеше любов с мен. За последен път щеше да спи в леглото ми с мен и не можех да се сдържа. Чувствата ми бяха по-силни от мен.

Протегнах ръка, за да го почувствам, но не открих нищо. Очите ми се отвориха и осъзнах, че бях сама в леглото. Сърцето ми затупка. Успокой се, Еди. Той не можеше да си тръгне, без да се сбогува. Скочих от леглото, побягнах по коридора към спалнята ми и взех халата си зад вратата. След като го облякох, тръгнах към кухнята, но я намерих празна. След това бавно тръгнах към спалнята му не исках да изглеждам паникьосана, ако го откриех там. Но стаята беше празна, нямаше нищо, което да подсказва, че той е бил там. С изключение на сгънат жълт лист върху леглото, стаята беше мистериозно изоставена.

Не се занимавах да взема писмото, просто се върнах в спалнята си, за да се облека за поредния работен ден пред себе си.

Когато отидох до конюшнята, Джоуи беше свършил по-голямата част от работата, но аз взех лопатата и започнах да изривам боксовете:

— Еди, добре ли си? — попита колебливо Джоуи.

Всички знаеха, че костюмарят си тръгваше днес, затова бях сигурна, че очакваха от мен някакъв срив.

— Никога не съм била по-добре. — Повдигнах рамене, отказвайки да срещна погледа му.

Джоуи не настоя, а просто се върна отново към работата си. Когато сутрешната работа беше свършена, се върнах в къщата, решавайки, че имах нужда от душ. Триш и Джоуи казаха, че ще се погрижат за останалата работа, докато чувствах, че се държах отвратително, позволявайки им това, осъзнах, че в момента не бях състояние да бъда сред хора.

Бях такава глупачка, позволявайки си да се привържа към него. Знаех, че сърцето ми ще бъде разбито, но послушах Ники. Наслади се на лятото, каза тя. — Поживей малко.

Знаех, че вината не беше нейна, но беше по-лесно да не виня себе си.

Когато отидох до старата си спалня, събух ботушите и дрехите си и отворих долното чекмедже, за да взема пижамата си. Нямах други планове, освен да седна на дивана и да ям лукови кръгчета и сладолед, докато гледам Гордост и предразсъдъци, за хиляден път. Гневно ровейки в чекмеджето си, открих тениската на костюмаря, която носех онази нощ, когато ме прибра пияна у дома. Паднах върху коленете си, държейки плата в ръцете си, и започнах да плача.

След тридесет минути плач върху пода на спалнята си, най-накрая се насилих да се изправя и изкъпя. И сякаш все още не бях достатъчно изпаднала в дълбокото царство на самосъжалението, облякох тениската на костюмаря и се свих върху дивана. Заспах някъде около полунощ, по време на второто завъртане на Гордост и предразсъдъци.

Изминаха две седмици и аз планирах всеки ден така, че да не оставам без работа. Джоуи и Триш не можех да носят и моя товар, само защото сърцето ми беше разбито. Поех упражненията на конете. Ездата винаги ми помагаше да изчистя ума си. Наехме нов треньор, слаб мъж на име Джеремая, който беше невероятен и нещата бяха добре. Чичото на Паркър, Уилсън, докара преди седмица конете си и реши да ми докара кобила на име Розевелт, готова да бъде тренирана. Джоуи, който ме познаваше достатъчно добре, за да знае, че се заравях в работа, за да се скрия от болката си, ме завлече за един уикенд в Колониал Даунс, където участваше в родео. Опитах се да се измъкна, но той настоя, затова отидох, защото той беше един от най-добрите ми приятели и трябваше да отида там заради него. Приятелката му, Шарлот, дойде с нас и мисля, че той бе открил идеалното момиче. Тя яздеше и тяхната страст към конете и към родеото изграждаше силна връзка между тях.

След като се прибрах отидох само веднъж до града; Карл Уейуърд ми се беше обадил, за да ми каже, че има някои документи, които трябва да подпиша, преди да ги изпрати на костюмаря. Взех със себе си малък пакет, който бях приготвила да дам на костюмаря, когато си тръгне, но никога не получих възможност да му го предам. Карл се съгласи да му го изпрати вместо мен.

Всяка нощ, докато се обличах за лягане, слагах същата тениска и се свивах на дивана, наблюдавайки глупави романтични филми. Вероятно бях мазохист, защото всеки филм ме караше да плача и нямаше начин да ме накара да се почувствам по-добре.

— Еди — събуди ме мекият глас на Ники. Дори не отворих очите си. Сигурно бях заспала по средата на П. С. Обичам те. Вместо да й отговоря, дръпнах юргана, който баба ми беше ушила, преди да се родя над главата си и изпъшках.

— Справяш се точно така, както предполагах — засмя се Ники. — Колко килограма сладолед си изяла?

— Четири — признах роптаейки. — И торба с маршмелоу и пастърма.

— Здравословно — каза сухо тя.

Ники ми се обаждаше всеки ден и през по-голямата част я игнорирах, но предполагам, че това повече нямаше да ми върши работа.

— Ники, обичам те, но наистина не съм в настроение за компания.

Юрганът беше измъкнат от мен и Ники се вгледа отгоре към мен, поклащайки глава:

— Е, тази вечер излизаме. Стоях настрани, опитвах се да ти дам малко време, но времето свърши. Джоуи каза, че се държиш като зомби.

— Е, Джоуи трябва да си гледа работата — казах рязко, докато се изправях и тръгнах към спалнята си. Спях в старата си спалня не в голямата. Дори не бях ходила там да оправя леглото. Споменът за последната ми нощ с костюмаря все още беше пресен и не бях в състояние да се изправя пред него.

— Той просто се опитва да помогне, Еди. — Замълча, преди да ме попита. — Чувала ли си се с него?

Знаех, че имаше предвид костюмаря и замръзнах. Очите ми се насълзиха, но отказах да се разплача.

— Напусна, преди да се събудя. Правихме любов и скоро, след като съм се отнесла, той напусна, без да каже и дума. — Спрях, въздишайки тежко.

Ники въздъхна продължително, а очите й се затвориха разочаровано.

— Леле. Без дори едно писмо? Не смятах, че той толкова безчувствен.

— Е, той остави писмо… върху леглото си. Но не към го прочела.

— Защо?

— Защото ще пише, че си взема сбогом и се извинява, че е такъв страхливец.

— Трябва да го прочетеш, Еди. Може би има нещо повече.

— Не. Приключих. Няма да понеса да чета извинението му, че избяга от мен по средата на нощта.

— Добре. Ох, разбрах. — Пристъпи към мен колебливо, сякаш бих могла да скоча към нея с ноктите си и да изтръгна главата й. — Знам, че си наранена, но ти знаеше, че този ден ще настъпи и имаше няколко дни, за да тъгуваш. Сега е време да продължиш.

— Не мислиш ли, че не знам това? — извиках аз и се завъртях. — Не мислиш ли, че не знам колко съм жалка?

— Не си жалка. Ти си влюбена в него и той си тръгна. Адски боли, но ти не може да се криеш завинаги в тази ферма. — Наблюдавах я как мина покрай мен и отвори вратата на гардероба ми. — Днес е рожденият ден на Дирк и ние ще излезем. Вероятно трябва да си вземеш душ.

С преувеличена въздишка казах:

— Не искам да излизам.

— Лошо. Отиди се изкъпи.

— Ники…

Исках повече да споря с нея, но знаех добре. Ники щеше да получи своето по един или друг начин. Затова се завъртях и отидех да се изкъпя. Когато приключих, Ники направи косата и грима ми и ми извади малка черна рокля, която да облека, въпреки че единственото място, на което щяхме да отидем беше Ърл и никой не се обличаше специално за там. Напускайки къщата, Ники ме увери, че тази вечер ще се забавляваме много, но не можех да се сдържа да не се зачудя къде е костюмарят и какво прави.