Бранди Толър
Костюмарят (24)

Глава двадесет и четвърта
Еди

За рекордно време си взех бърз душ и направих сандвичи за мен и Костюмаря. В една кошница пъхнах сандвичите, чипс и термос със студен чай, грабнах две одеяла от гардероба в коридора и се върнах в конюшнята.

Костюмарят се беше облегнал върху вратата на бокса на Нощен ездач, лактите му бяха на перваза, докато гледаше вътре.

— Как е той?

— Храни се и няма треска. Това е добър знак. — Той ми се усмихна и стомахът ми запърха. Обичах как изглеждаше след тежка работа през деня.

— Гладен ли си?

Все още държах кошницата за пикник, затова той се пресегна и я взе.

— Умирам от глад.

Излязохме на пасището и си избрахме място не далеч от конюшнята. Разпънах едно от одеялата и двамата седнахме.

— И само най-доброто за Вас тази вечер, монсиньор Уилсън. — Извадих сандвича, който бях направила за него, обвит в хартия. Той бързо го взе и отвори хартията.

— Болония ми е любимият сандвич. — Усмихна ми се, преди да отхапе голяма хапка.

(Болония — пушена подправена наденица, изработена от различни меса, телешко, свинско)

— На мен също! — засмях се аз. — Ники казва, че това са свински черва.

— Ники не знае какво пропуска. Майка ми купуваше много от тези с червената кожа, която можеше да се отлепи от тях. Беше най-добрата. — Усмивката му срещна очите ми и сърцето ми трепна.

— Можеш да ги вземеш за два долара. — Засмях се, докато отхапвах от собствения си сандвич.

— Детството ми се състоеше от Болония сандвичи, пържено пиле и Kool-Aid.

— О, Боже! Пиех това с литри. Преди всички да започнат да говорят за изкуствените аромати, които са лоши за нас.

Костюмарят отхапа още една голяма хапка и я задъвка бавно.

— Няма много жени, които да знаят как да направят хубав Болония сандвич.

— Да, е, ще сложа това в моя списък на качества за бъдещите ми запознанства. — Изкикотих се, но Костюмарят само се усмихна и се загледа към полето.

За да повдигна настроението, се опитах да се пошегувам.

— Имаш нужда от душ.

Погледът му се изстреля обратно към мен и се загледа.

— Да не би да казваш, че воня?

— Ако смяташ, че ти приляга — отвърнах дръзко със спокойно лице.

Костюмарят се оказа на колене и ме свали на земята, преди да го осъзная. Изквичах, когато ме застопори за раменете.

— Е, мислиш ли, че ще е противно, ако размажа своето миризливо, потно тяло върху твоето? — Той повдигна вежди и устата ми пресъхна.

В съзнанието си крещях, направи го! Направи го! Докосни ме навсякъде, но вместо това се направих, че квича и се преструвах, че се боря с него, като се движех и гърчех под него. — Моля те, недей! — крещях аз.

— Какво да не правя? Да те докосна тук? — Ръката му се спусна към гърдите ми и изстенах при докосването. — Ами тук?

Той се наведе, като ръката му поддържаше тялото му над моето, докато целуваш шията ми. Усещах еднодневната му брада грубо върху кожата си, карайки ме да се опияня от желание. Исках го толкова силно, че имах чувството, че тялото ми гореше.

— Да. Моля — помолих аз, гласът ми беше накъсан и изпълнен с желание.

Устните му срещнаха моите и повдигнах ръка да я заровя в косата му, придърпвайки го близо към мен. Можех да вкуся солта в потта му по устните му от цял ден работа. Обичах това. Имаше само слаб намек за афтършейв, но в по-голямата си част миришеше на себе си — негова есенция. Само след секунди, прокарах едната си ръка надолу и сложих длан върху ерекцията му, която изпълваше плата на дънките му, и го накарах да изстене. Той се отдръпна и тялото ми изкрещя за докосването му.

— Имам нужда от душ, Еди. Мръсен съм и съм покрит с пот. — Той се превъртя и легна до мен, но аз имах нужда от него сега. Имах нужда да е вътре в мен и не ме интересуваше колко мръсен бе. — Повярвай ми. Ти не ме желаеш точно сега.

Бързо се изправих, изритах джапанките си и издърпах роклята над главата си. Погледите ни се срещнаха и гърдите му се повдигаха и спадаха, докато се взираше в мен.

— Знам точно какво искам.

Докато го възсядах, той се изправи и съблече тениската през главата си. Толкова бях завладяна от нуждата си да го имам вътре в себе си, че го бутнах назад върху земята и той изсумтя, преди да се разсмее. Откопчах колана му и свалих заедно дънките и боксерите му до коленете. Изправяйки се отново, свалих бикините си и се вгледах надолу към него. Ерекцията му се беше изправила и стигаше над корема му, и без да кажа и дума, се свлякох надолу на колене, поемайки я в себе си.

И двамата изстенахме, когато започнах да го яздя, силно и бързо, а оргазмът ми бързо наближаваше. Ръцете му бяха върху бедрата ми, опитвайки се да ме забавят, но не можеха да го направя.

— Няма да издържа дълго, Еди. Забави.

Обичах, че можех да му причиня това.

— Не мога. Имам нужда от това. Имам нужда от теб.

Той ограничи движението на бедрата ми, с цел да ме забави, но когато докоснах клитора си, оргазмът ми експлодира и изплаках името му отново и отново, докато той ме изпълваше със собственото си освобождение. Паднах върху гърдите му и го вдишах. Ароматите на секс, сурова земя, пот и мускус, изпълваха въздуха и бяха най-невероятният аромат, който бях усещала. Той леко ме галеше по гърба, докато аз слушах ударите на сърцето му, които бяха, сякаш барабан биеше в гърдите му.

Докато лежахме там, клепачите ми натежаха. Претърколих се от нето и той вдигна боксерите и дънките си. Когато хванах роклята си, той придърпа тялото ми към своето, взе второто одеяло, което бях донесла, и ни покри с него.

— Нека починем за минутка — прошепна той в ухото ми.

Затова наместих дупето си в него, докато обвиваше ръцете си около мен.

И тогава… заспах.