Бранди Толър
Костюмарят (22)

Глава двадесет и втора
Еди

Всичко на всичко, моята порно ролева игра премина много добре. Хванах костюмаря неподготвен и успях да се справя с цялото нещо с открито лице. Анита Хардкок беше идея на Ники. Знам. Шокиращо.

Костюмарят ме изкъпа, сапунисвайки ме със силните си ръце. Беше тих и не бях сигурна, дали не трябва да прекъсна тишината с думи. Нямах идея какво да кажа, затова не казах нищо. Когато приключихме, той обви кърпа около мен и целуна нежно рамото ми. Деликатни моменти като този, ме съсипваха. Защо той не можеше да бъде просто „чукай и напуска“ тип? Това щеше да ме задържи на страна да не си падна по него, със сигурност.

— Гладна ли си? — попита той, докато устните му галеха врата ми, изпращайки възхитителен шок през цялото ми тяло.

По дяволите! Забравих да взема вечеря, както казах, че ще направя. Не че бих отишла някъде с облеклото, което Ники ми даде.

— Съжалявам. Забравих да ни взема нещо за ядене. Бях леко разсеяна. — Засмях се глуповато.

— О. Радвам се, че си го направила. — Устните му се извиха в дяволита усмивка. — Отиди да се облечеш и ще се срещнем в кухнята. Ще ни приготвя нещо.

— Добре.

И двамата притичахме до спалните си. Прекарах малко по-дълго време да подбера пижамата си. Исках да изглеждам секси, но не исках да изглеждам така сякаш се престаравах прекалено много. И в края на краищата, облякох бял потник и чифт момчешки шорти.

Когато влязох в кухнята, Костюмарят беше облечен само в чифт черни боксери. Беше с гръб към мен докато чукаше яйца над една купа върху плота и си отделих време да се възхитя на физиката му, докато не гледаше.

— Харесваш ли това, което гледаш? — попита той, все още, без да ме поглежда.

Устата ми падна. Откъде знаеше, че мислено облизвах тялото му с ума си?

— Може би — отговорих безгрижно. — Откъде знаеше, че гледах?

Той се засмя, но не се обърна към мен.

— Мога да усетя очите ти върху мен — топлината от тях. Харесва ми начина, по който я усещам.

Дали вътрешностите ми просто се втечниха и покапаха върху пода? Защо този адски секси мъж можеше да ме накара да се чувствам толкова… специална? Харесва начина, по който се чувства, когато го гледам?

Държейки се хладнокръвно, отговорих:

— Е, на мен ми харесва да те наблюдавам.

След като изхвърли празните черупки от яйца в картонената опаковка, той изтри ръцете си в кърпата и дойде при мен с три дълги крачки. Взе лицето ми между ръцете си и повдигна лицето ми, за да срещна погледа му.

— Какво ми причиняваш, Еди Джеймс?

Погледът му върху мен е напрегнат и трябваше да преглътна буцата в гърлото си, за да мога да го поема.

Съзнанието ми се замая. Какво му причинявам? По-добрия въпрос е, какво причинява той на мен? Отворих уста да го попитам какво има предвид, но думите ми заседнаха, когато устните му срещнаха моите и той ме целуна дълго и силно. Забравих думите, които ми каза само преди секунди. Забравих това, че не би трябвало да позволявам на себе си да се привързвам към него. Вместо това позволих на тялото си да му се предаде и приветствах тази целувка, която изглежда проникна в мен, и проправи своя път към душата ми. Никога не бях целувана така. Беше едновременно и магическо, и опустошително. За такава целувка трябваше да се пишат поеми. Но усещах целувката като нещо, което не трябваше. Усещах целувката като нещо завинаги. Той я прекъсна само за да ме повдигне за бедрата и да ме сложи върху кухненския остров. Заставайки между краката ми, ръцете му ме задържаха за кръста и отново ме целуна. Може би придавах повече значение на това, може би защото исках тази целувка да означаваше нещо, което не беше, но я усещах различна. Усещах я истинска, като целувка между хора, които се влюбваха един в друг.

Когато се отдръпна той се вгледа в мен, преди да отметне кичур коса зад ухото ми. Тъмният му поглед срещна моя, но вместо похот, видях тъга.

— Добре ли си? — попитах нервно. Защо изглеждаше толкова тъжен.

Той премигна няколко пъти и прочисти гърлото си.

— Добре съм. — Усмихна ми се половинчато. — Омлет, става ли? — попита той, докато се връщаше към купата и започна да разбира яйцата.

Взирах се объркана в него. Какво, по дяволите, се случи току-що? Нещо грешно ли направих? Той стана от разгорещен до студен само за една секунда.

— Ъ… да, става — измънках аз, слизайки от острова и седнах до плота. Докато го правех погледът ми улови кухненската маса. Страхотно! Исках да дам на Костюмаря нощ, която никога нямаше да забрави, а аз бях тази, която щеше да запомни невероятния секс, който имахме, всеки път, когато седна на проклетата маса.