Бранди Толър
Костюмарят (21)

Глава двадесет и първа
Костюмар

Мислих си, че след като се прибереш, можем да отидем на плажа.

Още едно съобщение от Ейнсли.

Несигурен какво да отговоря, написах:

Не съм сигурен. Може би кино.

Няколко секунди по-късно тя ми отговори:

Липсваш ми.

Боже, това момиче е неумолимо. Опитвах се да бъда мил, да направя правилното нещо, но тя го правеше наистина трудно. Игнорирах последното й съобщение и със стон хвърлих телефона си върху леглото. Може би, когато отида да си взема Бар, ще говоря с нея и ще сложа край.

Звукът от затръшната входна врата ме извади от мислите ми. Беше се прибрала. Мразех се колко неспокоен се чувствах докато очаквах да я видя, да говоря с нея, но не се опитах да го потуша. Бързо струпах книгите и бележките си върху бюрото и тръгнах към кухнята. Докато завивах зад ъгъла, погледът ми срещна този на Еди и устата ми пресъхна. Пенисът ми веднага се втвърди.

Тъмната й коса беше разрошена, а гримът й бе по-тежък, отколкото обикновено го носеше, но е секси. Беше облечена в тясно яке, а кройката му перфектно очертаваше извивките й. Под якето, червен дантелен сутиен, който надничаше над… без риза. Мамка му!

— Ти си ли адвоката, който ми изпращат? — Гласът й бе задъхан и чувствен.

За няколко секунди се взирах в нея като идиот; мозъкът ми не можеше да регистрира какво се случваше, докато не спирах да мисля как да махна това яке от нея и да я взема върху кухненската маса.

— Когато ме арестуваха, аз им казах, че няма да говоря без адвокат. Вие ли сте адвокатът ми?

Осъзнаването най-накрая не настигна и се ухилих леко. Тя искаше ролева игра — ненаписана. Бях толкова объркан в момента, че едвам можех да мисля правилно, но това беше адски секси.

— Да. Аз съм Вашия адвокат. Казвам се Джон Уилсън.

Стигнах до масата и протегнах ръка. Тя повдигна своите от масата и ми показа белезниците си.

— Не ми повярваха, че няма да избягам. Имам репутацията на много палава.

— Как се казвате?

Тя впи очите си в мен.

— Моето име е Анита… Анита Хардкок.

Леле. Просто леле. Тази жена щеше да ме накара да си изгубя ума. Анита Хардкок е мръсен код за Нуждая се от твърд член.

— Е, Анита, има някои наистина сериозни обвинения срещу теб. Радвам се, че прие услугите ми.

— Надявам се да си толкова добър, колкото те казаха. Имам нужда от най-добрия. Мислиш ли, че можеш да ме… измъкнеш?

Еди се нацупи и не можех да спра самодоволната усмивка върху лицето си. Тя очевидно бе по-добра в мръсните закачки от мен.

— О, да. Мога да те измъкна. — Кимнах ентусиазирано.

— Ти ще трябва да пожертваш много дълги… трудни… часове. Имам нужда от някой, който наистина знае как да се… справи със случая ми. — Тонът й преливаше от сексуални намеци и обичах всяка шибана секунда от това.

— О, аз съм точният адвокат за теб. Но услугите ми са скъпи.

— ФБР замрази сметките ми. Нямам пари — каза тя объркана. — Освен… може би бихме могли да стигнем до някаква друга уговорка. — Тя леко изви гърба си и гърдите й изпъкнаха напред. Погледът ми веднага беше привлечен върху тях.

— Какво имаш предвид, Анита?

Тя се изправи и тръгна по най-дългия път около масата, за да дойде до мен, което ми гарантира поглед към бузите на дупето й, които надничаха под черната минипола. Сърцето ми заби бързо в гърдите. Никога в живота ми не съм бил толкова възбуден. Докато ме приближаваше, тя захапа горната си устна и ме погледна със страстен поглед. — Може би ще приемеш услуги като заплащане?

Тя застана на няколко сантиметра от мен, ръцете й бяха пред нея, а китките оковани в белезници. Изглеждаше като мокър сън.

Трябваше да прочистя гърлото си, преди да може да говоря:

— И за какъв вид услуги става дума?

Тя се усмихна срамежливо и изпъчи гърдите между ръцете си, така че цепката й се повдигна ясно очертана.

— Господин Уилсън, изглеждате леко напрегнат. Може би бих могла да ви помогна да… освободите… малко от това напрежение. — Езикът й се извъртя на думата „освободите“ и пенисът ми потрепна. Тялото й срещна моето и потри твърдината ми през плата на дънките ми. — О, да. Вие сте много твърд. Боже, боже.

— Анита, сега, след като го спомена, имам чувството, че съм малко скован напоследък.

— Знаеш ли, мисля, че имам нужда от по-добър поглед върху това.

Ръцете й се пресегнаха към кръста ми, откопчаха дънките ми и ги свали надолу по бедрата ми. След като дръпна боксерите ми надолу, ръката й хвана члена ми и аз изсъсках. Сега бях толкова твърд, че всичко, което исках да направя бе да вляза в нея.

— Какво мислите, господин Уилсън? Може ли да направим бартер? Вие ще ме изкарате, а аз ще Ви позволя да се освободите малко от това… напрежение?

— Мисля, че можем да измислим нещо.

Без други думи, Еди падна на коленете си и пое пениса ми в устата си. Изстенах, когато езикът я направи кръгове около главата. Дори с оковани с белезници ръце, тя успяваше да управлява с една ръка, докато ме вкарваше и изкарваше от устата си. Щях бързо да свърша, ако не спреше, затова я спрях, издърпах я на краката й и я бутнах върху кухненската маса. Тя легна на гърба си, с ръце над главата, а аз отворих якето й и опипах перфектните й гърди, преди да сваля сутиена й, за да може да се покажат зърната й. Засмуках всяко едно, докато се освобождавах от дънките и боксерите си. Издърпах тениската си и погледнах надолу виждайки късото нещо, което трябваше да е пола, и тя го бе облякла. Под нея не носеше бикини.

— Анита, ти си много лошо момиче. Без бикини?

— Моля, господин Уилсън. Искам да бъда добро момиче. Но чувството да съм лоша е толкова хубаво. — Еди изстена, докато повдигаше бедрата си от масата, умолявайки за докосване. Беше влажна. Толкова влажна. Можех да видя нейната мека, розова плът да блести, очаквайки ме, за да я вкуся.

— Ако ще трябва да те измъкна, Анита, от сега нататък трябва да си добра.

— Ще се опитам. Обещавам — изстена Еди.

Не можех повече да чакам. Бях прекалено възбуден. Дръпнах бедрата й докато дупето й застана на ръба на масата и се тласнах в нея с лекота. По дяволите, усещах я толкова добре. Беше мека и топла и спрях за момент, опитвайки се да се овладея.

Когато започнах да се движа в нея, първо беше бавно, правейки кръгове около клитора й.

— Искаш ли да се измъкнеш, Анита?

— Да. Моля — изплака тя, докато оргазмът й нарастваше.

— Тогава ми обещай, че ще бъдеш добро момиче — подразних я аз, усещайки как мускулите й се стягаха около пениса ми, оргазмът й молеше да бъде освободен.

— За теб. Ще бъда добро момиче за теб.

Махнах ръката си и започнах да се движа по-бързо, моят собствен оргазъм приближаваше, познатите тръпки се стрелкаха надолу по гръбнака ми. Движех се твърдо в нея, краката на масата скърцаха в едно с движенията ми.

— Ще свършиш ли за мен, Анита?

И заедно с думите ми, Еди изплака и моят собствен оргазъм се изстреля от мен изпълвайки я. Паднах върху нея, полуизправен, а тя обви гладките си крака около мен, докато и двамата се опитвахме да успокоим дишането си. Ухото ми беше върху гърдите й и можех да чуя как сърцето й пулсираше от вълнение. Миришеше сладко и въпреки че вече бях спаднал, не исках да излизам, защото със сигурност нямаше по-хубаво чувство от това. Затворих очите си осъзнавайки, на сто процента, че Еди Джеймс беше повече от един флирт, на когото бих гледал назад с наивно. Започвах да си падам по нея.

Когато най-накрая се насилих да се изправя, Еди ме погледна със срамежлива усмивка, страните й бяха все още леко зачервени от жегата от правенето на любов.

— Това беше… адски невероятно — казах аз, без дъх, но тя нямаше начин да пропусне възхищението в гласа ми. Изпитвах благоговеене преди Еди Джеймс. Никога, през целия ми живот, не бях имал такова шибано сексуално преживяване.

Еди се усмихваше срамежливо и посочи пода с кимване.

— Ключът за белезниците е в чантата ми, в предния джоб. Би ли ги взел?

Намерих чантата й и извадих ключа. След като отключих белезниците, й помогнах да стане и я поведох към душа. Докато пусках водата, тя свали якето си, сутиена, а аз не можех да спра да я гледам. Краката й блестяха там, където нашите сокове се бяха срещнали и се стичаха надолу по краката й. Това беше най-сексапилната шибана картина, която някога бях виждал.

Докато сваляше полата си, аз взех кърпа от шкафа с бельо и двамата си взехме заедно душ. Не си казахме и дума. Не можех да кажа, защо тя не проговори, но за себе си се опитвах да възприема прояснението, което току-що получих. Започвах да си падам по нея и това беше лоша новина. Много лоша. Тя имаше нужда от мъж, който никога нямаше да бъда. Но някъде, в дъното на съзнанието ми, един глас резонираше, един, който бях блокирам за много дълго време, когато обърнах гръб на Джони Уилсън и се превърнах в Джон Уилсън. Тя е единствената, казваше той, и аз бях ужасен, че може би е прав.