Бранди Толър
Костюмарят (17)

Глава седемнадесета
Костюмар

Беше девет вечерта и Еди я нямаше цял ден. Работих с Джоуи и Триш, сготвих вечеря, надявайки се, че ще се върне, но тя не го направи. След като направих бърза вечерна проверка на конете, вече не можех да издържа, затова грабнах ключовете, решавайки, че бирата беше точно това, от което се нуждаех.

Тази вечер в Ърл беше пълно. Имаше група, която свиреше, и хора на дансинга. Намерих си място на бара и поръчах бира на Джен, която ми намигна флиртуващо. Докато гледах тълпата, започна бавна песен. Хората тръгнаха обратно към масите си и тогава забелязах Ники и Еди да вървят към мен. Точно да направят крачка извън дансинга и глупакът — искам да кажа Дирк — хвана ръката на Еди и я върна назад. Размениха си няколко думи, преди Еди да погледне към Ники и да извърти очи, така че Дирк да не я види. След това последва Дирк, който я поведе обратно към дансинга.

Гняв премина през мен и трябваше да погледна встрани, преди да реша да направя нещо глупаво. Да, ние бяхме в сексуална връзка, но това беше всичко. Еди не ми принадлежеше затова, ако тя искаше да танцува с друг мъж, кой бях аз да се противопоставя?

Точно, когато барманът плъзна към мен бирата ми, чух:

— Я виж кого е довлачила котката.

Обръщайки се видях Ники да ми се усмихва дяволито.

— Какво те доведе тук?

— Просто исках бира. — Повдигнах рамене и се опитах да не се оглеждам за Еди на дансинга, но не успях да се въздържа. Очите ми веднага се насочиха към нея. Устата на Дирк беше до ухото й и той й шепнеше нещо.

— Тя не го харесва — каза Ники, проследявайки погледа ми.

— Това не е моя работа. — Отпих от бирата до половината, преди да я сложа обратно на бара.

— Със сигурност не е. — Тя извъртя очи. — Исках да кажа само секс, нали?

— Тя ти е казала? — попитах изненадан.

— Разбира се, че ще ми каже. — Тя ме погледна така, сякаш бях идиот. — Аз съм най-добрата й приятелка.

— Вярно.

— Мисля, че това, което правите е хубаво. Тя винаги е била тази, която се е грижила за останалите. Когато дядо й се разболя, тя трябваше да посрещне всяка негова нужда и да върти фермата. Не беше много от полза за социалния й живот. Също така тя винаги е внимавала за мен. — Погледнах към нея, веждите ми се извиха въпросително. — О, знаеш. Майка ми ме изостави, баща ми никога не е ме е искал, ревлива история. Бла, бла, бла — изсумтя тя. — Но аз винаги съм имала Еди. И мисля, че може би и ти имаш нужда от нея.

Тя ме погледна с многозначителен поглед, но избрах да не го призная. Погледът ми отново откри Еди и стиснах зъби.

— Хайде, Джон. За свободен гледаш толкова ревниво. Нека танцуваме.

Ники взе ръката ми и ме издърпа от стола, повеждайки ме през тълпата към дансинга. Въртеше се още една бавна песен и докато с Ники започнахме да се движим, Еди ни улови. Очите й се заключиха с моите за един кратък момент, преди да се стрелнат далеч. Тя наведе главата си срещу гърдите на Дирк и тялото й изглеждаше така, сякаш се разтопяваше в неговото. Какво, по дяволите? Не мога да приема това. Не мога да наблюдавам това и за още една секунда. Точно, когато започвах да казвам на Ники, че трябва да тръгвам, тя се обърна и извика на Дирк:

— Нека се разменим, Дирк. Искам да танцувам с теб, преди да си тръгна. — Дирк погледна към нея, след това към мен, после Еди и можех да разбера, че той не искаше да я пусне. — Хайде, Дирк. — Ники взе ръката му и го отдръпна от Еди. — Нямаш нищо против, нали, Еди? — Тя се усмихна сладко. — Джон ще танцува с теб.

Ники отведе Дирк, чиято глава се извъртя, докато се взираше в Еди и мен, преди Ники насила да обърне главата му с ръката си, за да я погледне.

Кафявите очи на Еди се взираха в мен. Можех да кажа защо тя на практика бе залепена за Дирк. Тя е пияна. Взимайки я в ръцете си, аз я придърпах близо до мен. Изненадах се, че не се бореше, а вместо това тя се разтопи в мен и се зачудих дали това беше заради алкохола, или изпитваше нужда да бъде близо до мен така, както аз имах нужда да бъда близо до нея.

— Съжалявам — прошепнах в ухото й, докато се поклащахме заедно с музиката. — Ти си моя приятелка, Еди. — И в този дързък, безсрамен момент, й казах нещо, което беше наистина вярно. — При други обстоятелства, Еди Джеймс, можех да се влюбя до уши в теб.

Когато го казах, тялото й се стегна за кратко срещу моето и се зачудих дали изобщо трябваше да й казвам каквото и да е. Истината бе, че тя е типът момиче, което исках. Нищо свързано с Еди не пасваше на начина на живот, който бях избрал. Но ако бях мъжът, какъвто бях роден, синът на треньор на коне, тя щеше да бъде сбъдната ми мечта. Моето всичко. В този момент, това беше първият път, когато си пожелах да бях отново онзи мъж. Мъжът, от когото имаше нужда и когото заслужаваше.

Тя отметна глава, за да могат очите ни да се срещнат и се взираше в мен за момент. Не виждах болка в очите й. Това, което видях, беше разбиране. Тя знаеше точно какво казвах. В друг живот, в друга Вселена, ние щяхме да сме идеални един за друг. Но не и в този живот, където бягах от всичко, за което тя се бореше да задържи.

— Моля те, ще ме заведеш ли у дома? — прошепна тя и се извърна от мен, тръгвайки към бара.

Хвърлих сто доларова банкнота, надявайки се, че това щеше да покрие моите и нейните питиета и излязохме. Пътуването до дома беше мълчаливо и беше такова, докато не стигнахме коридора, който водеше до спалните ни, където тя се обърна и ми каза:

— Благодаря ти, че ме докара у дома. — Поклащаше се леко.

— Хайде, Еди.

Хванах я за ръката и я поведох към спалнята й. Съблякох я от дрехите й, издърпах тениската си и я сложих на нея. Изглеждаше адски секси с тениската ми и трябваше да си напомня, че тя беше пияна, и тази вечер нямаше да правя любов с нея. Свалих панталоните си и я дръпнах към мен.

— Какво правиш? — попита тя, докато я слагах върху леглото й.

— Тази вечер ще спя с теб. Беше секс, само двама приятели, които обичат да се прегръщат.

След минути тя запълзя на леглото и я сгуших до себе си. Тялото й веднага се отпусна и целунах върха на главата й. Исках да й разкажа миналото си. Беше права. Знаех всичко за нея, тя се отвори към мен. Исках да знае, че въпреки че това между нас щеше да свърши, нейното приятелство беше специално за мен.

— Баща ми беше добър треньор. Казваха му, че е един от най-добрите… може би преувеличаваха.

Еди се напрегна.

— Не е нужно да ми казваш нищо, което не искаш, Костюмар. Всичко е наред.

Пренебрегнах предложението й, защото ако щях да казвам, трябваше да го направя бързо.

— Дядо ми беше най-добрият. Фермата ни се справяше добре, докато той беше жив и здрав. Всички винаги са се доверявали на баща ми заради победите в Тройната корона, но дядо ми беше този, който ги направи възможни, и както знаеш, имахме късмет с конете. — Поех си дълбоко дъх, изграждайки смелостта да завърша историята. Не бях говорил от години с никого, освен с Бъд, за миналото ми. — Връщайки се сега назад, колкото и невероятно да беше, той бе мълчалив свидетел. Виждаше, че пиенето на баща ми излизаше извън контрол, но не направи нищо, за да го спре. Предполагам, че и майка ми беше същата. Но баща ми нямаше лошо пиене. Не беше удрял никого, не беше злоупотребявал с никого, затова никой не каза нищо. Той просто стана безполезен. — Спрях за момент и след това продължих. — Към края на живота на дядо, Поп, когато той беше болен, баща ми едва яздеше или обръщаше внимание, а треньорите ни искаха увеличение. Баща ми отказа да им плати повече, затова те напуснаха, а той ги замени със задници без опит. През повечето дни беше с махмурлук, седеше в стаята със седлата, отпивайки уиски, докато някой друг провеждаше тренировките. — Въздъхнах тежко. Еди стисна ръката ми, показвайки ми, че всичко е наред и да продължа. — Когато Поп почина, същото се случи и с наследството му. Баща ми бързо навлезе в спирала извън контрол и загубихме клиентите си. От тези, които имахме коне, които са пускани за Тройната корона, до такива, които не можеха да победят и в малки надбягвания или състезания за млади коне. Към края аз вече бях в колежа, затова не знаех в действителност колко лоши са били нещата. Когато се обаждах у дома, майка ми винаги се държеше така, сякаш всичко беше наред. Това продължи докато не получих обаждане, че са починали и трябва да се прибера у дома и да разбера, че фермата е изправена пред възбрана. Тогава дойде Бъд, плати заемите и ме изпрати в юридическия. Дължа му всичко. Продадох фермата, защото беше твърде болезнено да се върна. Освен това, в противен случай никога не бих бил в състояние да се отплатя на Бъд. Не бих могъл да понеса такъв дълг над главата си. Толкова много се срамувах.

— Защо? — попита Еди, докато правеше кръгчета върху гърдите ми с внимателен пръст. — Нищо от това не се е случило по твоя вина.

— Защото имах баща-пияница, който позволи всичко, за което семейството ми е работило, от поколения, да отиде в калта. Да имам някой, който да ме спаси. Платих на Бъд за фермата и дори имах достатъчно, за да му платя за образованието си, но той не искаше пари. Той искаше да дойда тук и да работя. Как бих могъл да откажа?

— Той беше упорит старец. — Засмя се. — Липсва ми.

— Беше добър човек — съгласих се аз.

— Толкова съжалявам, Костюмар. За всичко, през което е трябвало да минеш.

— Съжалявам, че не ти казах. Не е нещо, за което обичам да говоря.

Еди се подпря на лакът и ми се усмихна.

— Разбирам, но си струваше, Костюмар, радвам се, че си тук.

— Аз също. — Придърпах лицето и към моето и я целунах леко. — Сега нека да поспим. Утре вероятно ще се чувстваш ужасно.

Тя се засмя и отново се сгуши в мен. Не отне много време, преди дишането й да се забави и тялото й напълно да се отпусне. Затворих очите си и се опитах да си представя като мъжа, който трябваше да бъда, Джони Уилсън, какво трябваше да направи, за да спечели момиче като Еди Джеймс.

Намерих лесно отговора.

Той би направил всичко, за да я има.